Решение № 1773 от 26.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10038/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 20010841 от 07.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 78331, по описа на СРС за 2018 г., 151 състав, на основание чл.75 от ЗС "С.С." ООД е осъдено да предаде на "З.П.Ц." АД владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 68134.1502.72, находящ се в гр.София, район "Искър", местност "Крайното", адм. адрес: ж.к.•••••••, с площ от 191 кв.м. С решението "С.С." ООД е осъдено да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 114, 50 лв. С определение № 200271621 е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, в която ответникът е осъден да предаде владението върху имота на ищеца, на основание чл.361 от ГПК, като е издаден изпълнителен лист. Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от "С.С." ООД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като въззивникът моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Сочи, че по делото били разпитани четирима свидетели, чиито свидетелски показания били противоречиви, като съдът изобщо не коментирал на кои от тях дава вяра, не били обсъдени и представените писмени доказателства. Твърди, че по делото не било доказано ищецът да е владял имота в период от поне 6 месеца, съответно ако е налице нарушаване на фактическата власт, то фактът на нарушението е много преди изтичане на шестмесечния срок. Подадена е и жалба срещу определението на СРС, с което е допуснато предварително изпълнение на решението с изложени оплаквания, че след като в самия диспозитив на съдебното решение не е било допуснато предварително изпълнение, то било недопустимо последващо допускане и издаване на изпълнителен лист, поради което моли определението да бъде отменено. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установило, че до края на месец юли 2018 г. ищецът е бил във владение на имота. Ответникът е извършил нарушение, поради което счита, че исковата му претенция е основателна. Подаден е и отговор на частна жалба срещу определението, с което е допуснато предварително изпълнение на решението, с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед твърденията на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.75 от ЗС. Ищецът претендира, че до 30.07.2018 г. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот. Първоначално, на 13.03.1998 г. владението върху имота било установено от "ТБГ-РДП-София" ООД, тъй като дружеството сключило договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 92, том 7, дело 1799/1998 г. на първи нотариус на СРС. Съгласно тази сделка, дружеството придобило празно дворно място с площ от 2509 кв.м., представляващо имот пл.№ 72. Процесният имот бил включен в границите на това дворно място, в неговата южна част. По-късно в резултат на регулационни промени процесният имот се обособил в самостоятелен и получил идентификатор 68134.1502.72. По силата на договор с нотариална заверка на подписите от 17.05.2001 г., всички дялове на дружеството били придобити от ищцовото, което продължило владението върху имота, установено от неговия праводател. Фактическата власт била осъществявА. като държал бетоновози в парцела, с които се извършвал превозът на произвеждания бетон. Имотът се използвал и като паркинг за автомобилите на служителите. През месец юли 2012 г. по нареждане на тогавашното ръководство, на мястото била поставена ограда, така че да бъде препятстван достъпът на трети лица. На 30.07.2018 г. оградата на мястото била отстранена от ответника, като оттогава ищцовото дружество било лишено от възможността да упражнява фактическа власт върху имота. Ответното дружество поставило свое ограждение, за да обслужва свой строителен обект в непосредствена близост. Ответникът от своя стрА. е оспорил твърдението на ищеца, че упражнява фактическа власт върху имота. Сочи, че непрекъснат достъп до имота са имали неговите действителни собственици Л.М. и С.М. в периода от 28.12.2005 г. до 20.06.2017 г., като на 20.06.2017 г. по силата на сключен договор за покупко-продажба, същите прехвърлили собствеността върху недвижимия имот на ответника, както и владението, като ответникът незабавно установил своя фактическа власт върху имота. Оспорва твърденията на ищеца, че на 30.08.2018 г. били премахнати загражденията на имота, тъй като това било сторено много по-рано - още след придобиването на имота от ответника, като това било сторено с оглед намерението да извършат обединяване на имота с друг, съседен поземлен имот. Обобщено сочи, че не са налице предпоставките за уважаване на иск по чл.75 от ЗС, тъй като ищецът не е владял имота поне 6 месеца преди нарушението, респ. ако е налице нарушение, то фактът на извършването му бил много преди изтичане на шест месеца. С оглед твърденията на ищеца, правилно СРС е приел, че е предявен иск с правно основание чл.75 от ЗС. Предявеният владелчески иск е процесуално допустим. Исковата молба е подадена на 12.12.2018 г. в рамките на предвидения в чл. 75 ЗС шестмесечен преклузивен срок, считано от датата на твърдяното нарушение - 30.07.2018 г. За уважаване на иска с правно основание чл. 75 ЗС следва да бъде установено, че ищецът е осъществявал непрекъснато владение повече от шест месеца (считано от момента на твърдяното нарушение назад във времето) по отношение на процесния имот, както и фактът на нарушението, като не се изследва въпросът относно това кой е титуляр на правото на собственост върху имота. За да разполага владелецът със защита е без значение основанието, на което е придобил фактическата власт върху имота, както и дали владението е добросъвестно или недобросъвестно, тъй като в чл. 75 ЗС не са установени ограничения. По делото са ангажирани гласни доказателства - показанията на свидетелите М.Й., М.Ц., И.Й. и А.Ч.. Разпитан, свидетелят Ч. заявява, че е бил изпълнителен директор от 1997 г. до 2017 г. на ищцовото дружество. В качеството си на изпълнителен директор разпоредил да бъде изградена ограда на имота. Сочи, че до края на 2016 г. имотът се ползвал от ищцовото дружество, като след това не знае какво се е случило с него, тъй като централният офис се преместил изцяло на друго място от януари 2017 г., като той не бил изпълнителен директор от пролетта на 2017 г. До началото на 2017 г., когато имотът се ползвал от ищцовото дружество, през светлата част на денонощието се ползвал за дребни ремонтни дейности, а през нощта - за паркинг на бетоновози и бетонни помпи. Разпитан, свидетелят М.Й., който също е служител на ищцовото дружество, заявява, че имотът в началото не бил ограден, като през 2012 г, поставили ограда по разпореждане на г-н Ч.. През юли 2018 г. била премахната оградата. Сочи, че оградата била телена и се премахвала, за да се влиза в имота. Свидетелят И.Й., служител на ответното дружество, разказва, че когато започнали строителни дейности, процесният имот бил ограден с временна ограда, мрежеста, с метални колове, като бил празен, никога не е виждал и хора в имота, липсвала и поставена врата, нямало изградена дори строителна площадка. След предприемане на вертикалната планировка около месец март 2018 г. и достигане до източната граница на имота, демонтирали временната ограда с цел да се изпълни постоянна ограда на обекта. Свидетелят М.Ц., служител при ответното дружество, също сочи, че на мястото била поставена ограда с колове, но било обрасло, като нямало нито врата, нито ключалка, не е виждал и хора в имота, като към настоящия момент имотът се ползвал изключително за нуждите на ответното дружество. При оценката на свидетелските показания настоящият съд намира, че същите не си противоречат, но не в насока за установяване, че ищецът владее имота повече от 6 месеца преди твърдяното нарушение на 30.07.2018 г., както е приел СРС, а тъкмо обратното - от тези доказателства се установява, че имотът категорично е бил във владение на ищеца, но до 2017 г., като още през 2012 г. е била поставена ограда и имотът е използван за ремонтни дейности и паркинг на машини, но след 2017 г. данни за явна и необезпокоявА. фактическа власт върху имота не се установяват. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Й. и М.Ц., тъй като същите безпротиворечиво и последователно описват възприети от тях непосредствено факти при извършване на строителни дейности около имота през 2017 г., като заявяват, че имотът представлявал обрасло изоставено празно място, оградено с временна телена ограда, без врата и без ключалка, като през целия период до 07.2018 г. не са виждали хора в имота, т.е. същият по някакъв начин да бъде стопанисван. Показанията им изцяло кореспондират и с показанията на свидетеля Ч., поради което съдът също ги кредитира. Свидетелят Ч. възпроизвежда детайлни факти за осъществяване на владението върху имота, вкл. и чрез поставянето на ограда през 2012 г., но за минал период, който не е правнорелевантен, като заявява, че до края на 2016 г. имотът се ползвал от дружеството, но след януари 2017 г. централният офис на дружеството се преместил изцяло от имота, като не знае какво се е случило с него. Другият свидетел, доведен от ищеца, не възпроизвежда никакви факти за осъществяване на непрекъсната фактическа власт върху процесния имот поне шест месеца преди соченото за извършено нарушение през 07.2018 г., а отново възпроизвежда данни за поставена ограда през 2012 г. върху имота и осъществено владение много назад във времето, които факти не са спорни между страните. Спорният момент, който е от значение за основателността на предявения иск с правно основание чл.75 от ЗС, е осъществено ли е непрекъснато владение върху имота поне 6 месеца преди датата на твърдяното нарушение, който факт в случая съдът намира за недоказан. Нормата на чл. 75 от ЗС гласи, че владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение, като се дава преклузивен шестмесечен срок за предявяването на иска. Според чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение могат да се извлекат двата основни признака на понятието: обективен(външен) и субективен(вътрешен). Първият е т.нар."корпус"- упражняването на фактическа власт върху вещ, по начин субектът да я държи, да си служи си с нея, да упражнява пълна власт върху нея, изключвайки възможността други лица да й въздействат. Субективен признак на владението е намерението на владелеца да държи вещта "като своя". Двата признака на владението трябва да съществуват едновременно, за да е налице владение. Разпоредбата на чл.75 от ЗС изисква владението да е било непрекъснато в рамките на поне 6 месеца преди извършеното нарушение, за да бъде същото предмет на успешна защита, а то се прекъсва ако друго лице установи фактическа власт или владелецът изостави владението. С оглед А.лиза на събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че владението върху имота е било загубено през 2017 г., като не е доказано същото да е било възстановено и да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца преди 30.07.2018 г., когато се твърди да е извършено нарушението. Предвид липсата на осъществен първи елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно - владение, продължило непрекъснато поне 6 месеца преди нарушението, е безпредметно да се изследва доказан ли е вторият елемент - фактът на извършеното нарушение. С оглед изложеното, поради несъвпадане изводите на двете инстанции, решението следва да бъде отменено, като исковата претенция поради нейната неоснователност, бъде изцяло отхвърлена. По отношение на подадената частна жалба: СРС е уважил иска, поради което и на основание чл. 361 ГПК това решение подлежи на предварително изпълнение.Предварителното изпълнение е признато от закона, подобно на разрешението, дадено в чл. 404, т. 1 предл 2- ро - за невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. При това положение предварителното изпълнение по чл. 361 ГПК настъпва по силата на закона, като е без значение дали съдът го е прогласил с диспозитива на решението, респ. с отделен акт, или не. В случая въззивният съд изцяло променя изхода на спора, като отменя решението и отхвърля предявения иск, поради което и на основание чл.245, ал.3 от ГПК следва да бъде прекратено допуснатото предварително изпълнение като законна последица при отмяна на обжалваното решение, а издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен. Частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист като лишена от предмет следва да се остави без разглеждане. Предвид изхода на спора, право на разноски има само ответникът. Същият не е поискал присъждане на такива в първоинстанционното производство, поради което не му се следват. Във въззивното производство е поискал присъждане на разноски, като съдът намира, че е доказан разход за заплащане на държавна такса в размер на 57, 25 лв., който следва да му бъде присъден. Такава мотивиран, СЪДЪТ