Решение № 428 от 26.3.2013 г. на Софийски градски съд по дело № 3151/2012 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е въз основа на жалба от адв.Г. служебен защитник на подс. П.К., въз основа на жалба от адв. С., защитник на подс. М. и въз основа на жалба от адв. С., защитник на подс. И.С., против Присъда от 16.05.2012 г по н.о.х.д. № 22 734/11, постановена от СРС, 105 състав. С тази присъда подс. И.С., П.К. и М.М. са признати за виновни за това, че на 19.03.11 г в с Д., като съизвършители, чрез използване на техническо средство и МПС, са отнели медни кабели на стойност 2 430 лв, собственост на В. АД, без съгласието на владелеца им и с намерение протИ.законно да ги присвоят – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр чл.194 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр ал.1 НК. Определено им е наказание от по 2 години „лишаване от свобода”, условно отложено за срок от 4 години. Присъдата е оправдателна спрямо съучастника им Д.П.. С жалбата си си адв. Г.. посочва, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че подсъдимият е автор на деянието. Акцентира на разминаването на показанията на свидетелите на обвинението. Подробно коментира фактическата обстановка, касаеща подс. К.. Моли подс. К. да бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно, моли да се намали наказанието, с прилагане на чл. 55 НК. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели – полицаите, дошли на местопроизшествието, управителя на заведението и Н.В.. С жалбата си адв. С. посочва, че неправилно е постановена осъдителна присъда спрямо обр. М.М.. Не са били уважени направените от тях доказателствени искания. Неправилно не е приложен чл. 55 НК. Моли да се отмени присъдата и да се постанови нова оправдателна присъда, да се върне делото на СРС или да се приложи чл. 55 НК. С жалбата си адв. С. посочва, че присъдата е неправилна, необоснована, като наказанието не е справедлИ.. Моли да се отмени. В съдебно заседание СГП счита жалбите за неоснователни. Адв. С. посочва, че присъдата е неправилна, доколкото не са събрани доказателства за виновността на доверителя му. Показанията на свидетелите са протИ.речиви. Моли да бъде оправдан, респективно присъдата отменена и делото върнато за ново разглеждане. Адв. С. посочва, че не са събрани доказателства в ущърб на доверителя му. Последният не е присъствал в нощта на престъплението. Позовава се на опорочения протокол за разпознаване. Адв. Г. очаква оправдателна присъда. Посочва, че подсъдимият е бил арестуван много време след деянието, защото се е появил в селото с кола с регистрация СО, като е ходил по малка нужда. Излага подробни доводи защо не следва да се кредитират показанията на св. К. и извършеното от него разпознаване. Подсъдимите поотделно правят идентични изявления – че се присъединяват към думите на защитниците си и искат справедлИ. решение. Подс. С. иска да бъде оправдан. --- Относно предмета на въззивното производство. Този предмет е присъдата на СРС. Въпросът възниква, доколкото по делото е приложен подписана от Председателя Присъда, чийто мотиви са от седем страници, но втора и трета са идентични; също така е явно, че първата страница от мотивите не е началото на мотивите (т.е. явно липсваща първа страница). В резултат на изискана справка пред въззивното производство се установи, че в базата данни на СРС се съхранява електронен вариант на тази присъда – като мотивите отново са от седем страници. Разпечатката е приложена по делото. Следва да се приеме, че Председателят на състава, след написване на мотивите е допуснал грешка при разпечатването им, като е разпечатал трета страница два пъти – на мястото на втора и на трета страница. Така вместо първа е била разпечатана трета страница, като след това тази трета страница е приложена на мястото на втора, а втората – на мястото на първата. Това се дължи на желанието да се разпечата двустранно и необходимостта от ръчно подаване на листа в принтера. Настоящият състав приема, че волята на съда е била надлежно обективирана в изготвения на компютъра текст, представляващ мотивите на присъдата. След това този текст е бил разпечатан (и допусната техническата грешка, като на мястото на първа страница е разпечатана трета). Потвърждавайки своята воля, Председателят на състава е подписал мотивите. Несъмнено е, че положеният подпис касае онези мотиви, които са били създадени от Председателя на състава. Т.е. този подпис касае вкл онази първа страница, която е приложена пред въззивното производство; той не касае онази втора страница, която се намира по делото. Възприемането на противното ще означава, че съдията не само е създал, но и съзнателно е подписал мотиви, започващи по средата на името на подсъдим, започващи със средата на изречението; нещо повече – след това е възпроизвел два пъти една и съща своя мисъл – всеки път без каквато и да е промяна, отново започвайки и свършвайки по средата на изречението (втора и трета страница). В този случай присъдата следва да се отмени – но не поради липса на мотиви, а заради основателни съмнения за вменяемостта и дееспособността на съдията. Възприемането на противното становище би било безсмислен формализъм. Една присъда би следвало да се отмени поради действително допуснат порок при формиране на правораздавателната воля – а не поради техническа грешка, довела до двойно разпечатване на една и съща страница. Поради което СГС прие, че действителните мотиви на СРС са онези, които са обективирани в изисканата пред настоящата инстанция екземпляр, копие на съхраняваната в базата данни на съда информация за постановени съдебни актове. СГС, ІV в.с., след като обсъди материалите по досъдебното производство, съдебните протоколи и писмени доказателства, приобщени в съдебното производство, както и доводите на страните, направени във въззивното производство, установи следното: Жалбите на тримата защитници следва да се оставят без уважение, като обжалваната присъда следва да се потвърди. При разглеждане на делото пред първата инстанция не са допуснати процесуални или материални нарушения, поради които да е налице необходимост да се отмени или измени. След като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, въззивната инстанция прие, че следва напълно да подкрепи фактическите и правните изводи на районния съд. Налице са несъществени различия при преценката на информативната стойност на събраните доказателства, както и относно кръга на допустимия доказателствен материал. Правилно и законосъобразно СРС е приела част от фактическа страна, че на 19.03.11 г, около 04, 00 часа, тримата подсъдими (И.С., П.К. и М.М.) се намирали в с. Д., като отворили три телефонни шахти. Издърпали оттам кабели (изрично посочени с присъдата на СРС), като ги отрязали. Натоварили ги в лек автомобил Ф.Б. с ДК № ••••••, управляван от подс. М.М.. Но съдът не се съгласява с последното фактическо обстоятелство – че те се отдалечили с този автомобил. Основателни са доводите на защитата, че тези мотиви са твърде кратки. Те са и дословен препис на твърденията в обв.акт. Това се потвърждава и от обстоятелството, че и подс. Д.П. е посочен, като присъстващ с тях (както е посочен и в обв.акт), независимо че след това в мотивите си СРС е приел, че той не е бил на мястото и не е извършил деянието – поради което и го е оправдал. Тези мотиви са пределно кратки и лаконични. Но това не ги прави незаконосъобразни – доколкото в пълнота описват онези факти, които след това се подвеждат под правната норма на чл. 195 ал.1 т.4 вр чл.194 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр ал.1 НК. Също така може да се приеме, че тези мотиви са буквален препис на обв.акт (доколкото разликите са незначителни). Но и това автоматично не ги прави незаконосъобразни, доколкото ще бъдат такива само ако те обективират едно безусловно и безкритично възприемане на обвинението от съда. В случая не е така – съдът е достигнал до извод за идентична фактическа обстановка след самостоятелна и независима преценка на събраните пред него доказателства. Макар и кратки, мотивите му са достатъчни, за да се проследи логическия път на разсъжденията му – кредитира показанията на свидетелите и извършените разпознавания – но не и обясненията на подсъдимите. Поради което следва да се приеме, че тези мотиви, доколкото разкриват самостоятелно формирана воля на съда, не са опорочени. На това основание присъдата не следва да се отменя. Задача на настоящата въззивна инстанция е да изложи по-подробни доводи относно установените факти по делото, най-вече в отговор на поставените от защитата многобройни въпроси (чл.339 ал.2 НПК). Тези факти касаят не само инкриминираните действия на тримата подсъдими, но и цялостната фактическа обстановка, при която те са се развили, както и последващите действия на свидетели, довели до залавянето им. Това се налага и поради проведеното съдебно следствие и разпита на нови свидетели. Поради което настоящата инстанция приема, че тримата подсъдими (С., К. и М.) са имали намерение да извършат кражба на кабели, ползвани от „В.” АД. С тази цел те отишли с лек автомобил Ф.Б. с ДК № •••••• (взет малко преди това от подс. М.М. от св. К. Д.) до с. Д., като спрели на площад „Мегдана”. Било около 04, 00 часа. Отворили капаците на три шахти, като започнали да дърпат оттам кабели. С помощта на клещи-тип резачки отрязали три парчета кабели, всяко по 50 м (по вид и стойност посочени в присъдата на СРС). Сложили тези кабели и резачката в автомобила. С други резачки отрязали други парчета кабели, които подготвили да ги пренесат (за тях не е повдигнато обвинение). Междувременно св. Д.М., след като бил употребил алкохол в местната кръчма, си тръгнал. Минавайки покрай площада видял тримата подсъдими и техните действия. Разбрал, че те крадат кабели на В.. Поради което се обадил по телефона на св. И. К. и му казал какво вижда. Последният му отговорил, че ще дойде. След десетина минути св. К. дошъл, управлявайки своя автомобил М. с ДК № ••••••. Качил в него св. М. и се насочил към подсъдимите. Видели паркиран наблизо лек автомобил Ф.Г., с черен цвят, с регистрация „СО”. Тази кола им направила впечатление, тъй като не била от селото. Междувременно подс. М.М. бил зад волана на лекия автомобил Ф.Б.; подс. П.К., с плетена шапка на главата, пренасял нови кабели към колата; подс. И.С. се намирал на известно разстояние от тях. Св. К. насочил колата си към лекия автомобил Ф.Б. и му блокирал пътя. Като го видял, подс. К. захвърлил кабелите и побягнал. Подс. С. също така побягнал. Подс.М. също се опитал да избяга – но заедно с колата. Независимо че капакът на багажника бил отворен и независимо че колата на св. К. била пред неговата, той привел колата в движение – на заден ход – като се движил със значителна скорост. Не успял да овладее управлението й, като самокатастрофирал в тухлен зид, който разрушил. След това излязъл от колата и побягнал. Св. К. успял да забележи индивидуалните белези на тримата подсъдими. След това св. К. уведомил кметицата на селото, която повикала полиция. Междувременно видели паркиран в центъра на селото лек автомобил К.. До него се криели още три лица, едно от които бил подс. С.. Св. К. и св. М. се приближили до тях, но те избягали с колата. Св. К. успял да види индивидуалните белези на шофьора на колата – подс. С.. Св. М. го познал като едно от лицата, които се намирали на пл. Мегдана и теглили кабелите. По-късно дошли полицаите – св. Г. и И.. Те започнали да обикалят селото заедно със св. И. К. в неговата кола. Видели спрял лек автомобил Ф.Г. и подс. К. до него. Св. К. го посочил на полицаите като лице, участващо в кражбата. Те спрели колата, провели беседа с него относно участието му в престъплението, след което го арестували. По-късно същия ден и останалите двама подсъдими били арестувани. СРС е приел, че подс. Д.П. не е извършил кражбата и го е оправдал. В тази част присъдата не е протестирана или обжалвана. Поради което и не следва да се коментира – предвид невъзможността за въззивна промяна. Следва напълно да бъде подкрепен коментарът на доказателствата, направен от СРС. Действително следва да се кредитират показанията на свидетелите и извършените разпознавания, като няма основания да се кредитират обясненията на подсъдимите. Отново, както и при фактическата обстановка, се налага да се изложат по-подробни доводи, още повече предвид новосъбраните пред настоящата инстанция нови доказателства. Безспорно е установено извършеното деяние и фактическата обстановка към момента на пристигане на служителите на СДВР – отворените три капака на шахтите, измъкнатите и срязани кабели, самокатастрофиралия Ф.Б. и вещите в него. За тези обстоятелства, установени от протокола за оглед и показанията на свидетелите, няма протИ.речие между доказателствата. Такова е налице относно това кои лица са направили опит да отнемат кабелите. Налице са две групи доказателства – показанията на св. И. К. и извършените от него разпознавания, косвено подкрепени от показанията на св. М., Г., И., И. и Д., от една страна, както и обясненията на подсъдимите, от друга страна. Така св. К. посочва, че е могъл да види и запомни индивидуалните белези на лицата, които са били ангажирани в кражбата. Към момента, в който се е приближавал с колата си до площада, където се е случвала тази кражба, той е видял три лица – едно от тях седящо в автомобила Ф.Б., второто носещо нови кабели към тази кола, третото на известно разстояние от тях, издърпващо нови кабели. Той се е насочил към първите две, като ги е наблюдавал докато избягат, вкл и по време на движението на автомобила Фиат. След което е категоричен в разпознаванията си. Неговите показания са косвено подкрепени от тези на св. М. и Г.. Те са очевидци на деянието – но поради изпитото количество алкохол не са успели да положат нужните усилия да възприемат индивидуалните белези на трите лица и да ги запомнят. Но в своите показания те възпроизвеждат най-общо фактическата обстановка, участващите лица и предприетите действия от тях, съобразно показанията на св. К.. На следващо място показанията му се потвърждават и от показанията на св. И. и Г.. От тях се установява последващото арестуване на подс. К., което е станало въз основа на сведенията, дадени от св. К.. Доколкото в съвсем кратък период от време, след като е дал описанието на подс. К., той е намерен и арестуван, въз основа на същото това описание, то следва изводът, че показанията на св. К. отговарят на обективно станалото. На последно място св. Д. дава показания, че е дал колата си на подс. М., като именно него св. К. сочи за шофьора на тази кола. Поради което и настоящата инстанция следва да приеме, че показанията на св. К. отговарят на действително станалото и поради това ги постави в основана на решението си. Обратното, обясненията на подсъдимите не следва да се кредитират. Подс. К. посочва, че е отишъл до с. Д. заедно с подс. М.М., с оправдания Д.П. и заедно с лице „И.”, което не е подс. И.С., тъй като те го помолили да ги закара до там. Оставил ги е там (М. на бензиностанцията, откъдето е взел колата на св. Д., а останалите двама – на „кръговото” при селото). След това те му се обадили да дойде да ги прибере, тъй като са направили „беля”. Той е тръгнал, но по пътя пресрещнат и арестуван от св. И.. След това не са му се обаждали. Отрича да е бил с шапката, посочена от св. К.. Подс. М. посочва, че е взел колата от св. Д., за да закара баща си. Междувременно трето неустановено лице отнело тази кола и той не знае какво е станало с нея. Не е съобщил на полицията за отнемането, тъй като е приел, че някой „се е избъзикал” – по негови думи, както и защото не е собственик на колата. Следва изрично да се посочи, че по времето, по което подс. М. дава обясненията си, те не протИ.речат на обясненията на подс. К. – тъй като той дава нови, подробни показания пред въззивната инстанция, в които посочва различни факти. Явно е както логическата неиздържаност на тези твърдения, така и протИ.речието помежду им и протИ.речието с останалите доказателства. Нелогични са твърденията, че подс. К. е транспортирал приятелите си в малките часове на нощта на 19.03.11 г до с. Д. и след това е отишъл да ги прибере, без да знае те какво прават там. Обратното – логично и житейски достоверно е да е бил посветен в плана им за кражбата и да е взел участие в осъществяването му, в какъвто смисъл са останалите доказателства. Нелогично е и поведението на подс. М. след като е разбрал за липсващата чужда кола. Обясненията на двамата подсъдими са протИ.речиви относно къде са се срещнали, разделили и степента на съвместност на действията им. Те са протИ.речиви и с останалите доказателства – доколкото св. Д. възпроизвежда разговора си с подсъдимия М., който на сутринта след деянието и преди той самият да бъде арестуван му е казал, че не може да му върне колата, тъй като полицията я задържала за кражба на кабели. Обясненията на подс. К. са протИ.речиви с показанията на св. К. и И. относно поведението му, вкл и относно присъствието на колата му в близост до площада към момента на кражбата. При преценка на тези протИ.речия съдът приема, че обясненията на двамата подсъдими е невъзможна за кредитиране защитна теза, насочена да ги оневини за извършеното от тях деяние. Те посочват неверни и нестанали факти, като отричат своята съпричастност към кражбата. Поради това не ги взе предвид при изграждане на фактическата обстановка. При постановяване на присъдата си СРС е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в неясно формирана воля. Тя касае участието на подс. П.в извършване на деянието. В диспозитива, касаещ останалите трима подсъдими, той е посочен като съучастник. След това в диспозотива, касаещ него самия, е посочено, че не е извършил деянието – и респективно е оправдан. В мотивите е посочен като съизвършител в обстоятелстваната част – но не и в правната част. Отделил е специално внимание за оправдаването му. Следва изводът, че СРС е формирал воля за оправдаването на подс. Д.П., но неправилно я обективирал в писмена форма. Възприемайки напълно посочената в обв.акт фактическа обстановка (но без участието на подс. П.), той е възпроизвел и неговото име. В действителност волята му е била да го изключи като съ-автор на деянието. Това процесуално нарушение не е съществено, доколкото волята е ясна след непредубеден прочит на присъдата. Такъв порок, ако присъдата влезе в сила, се отстранява по реда на чл.414 ал.1 т.4 НПК – чрез тълкуване на присъдата, е не по реда на чл. 419 и сл. НПК, с отмяна на присъдата поради съществено процесуално нарушение. На следващо място, предвид изричният диспозитив за оправдаване и липсата на съответен протест не е възможно да се утежни положението на вече оправдания подс. П., поради което този порок не може да е основание за отмяната на присъдата на процесално основание. С настоящето въззивно решение следва тримата подсъдими да бъдат оправдани относно това, че са извършили деянието в съучастие с подс. П.. От правна страна правилно и законосъобразно СРС е подвел тази фактическа обстановка под нормата на чл. 195 ал.1 т.4 вр чл.194 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр ал.1 НК. Но неправилно е приел, че деянието е довършено – доколкото всъщност то е спряло на фазата на недовършения опит. Те са били възпрепятствани от довършване на кражбата от намесата на св. К., като са избягали и изоставили отнетия до този момент кабел. Поради което и не са били установили своя трайна фактическа власт върху него. Поради което следва да се приеме, че подсъдимите са направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на св.Ф., МОЛ при В., без негово съгласие с намерение протИ.законно да ги присвоят, като за целта са ползвали МПС – лекия автомобил Ф.Б.. Тяхното действие има юридическата характеристика “отнемане”, доколкото чрез него са преместили процесните вещи от мястото, където те били оставени от законния им владелец, като по този начин подсъдимият е установил своя фактическа власт върху тях, която изключва фактическата власт на до този момент държалото ги лице. Те са били отнети от владението на трето лице – а именно св. Ф., МОЛ, който до този момент ги е владял. Отнемането е насочено към предмети, които имат качеството на движими вещи. Те са чужди, доколкото са принадлежали на трето лице, като подсъдимият не е имал вещно право върху тях. Отнемането е станало с намерение подсъдимият да ги присвои, доколкото впоследствие са искали да се разпоредят с тях като свои. Деянието им е спряло на фазата на опит, доколкото са избягали след появата на св. К. и не са успели да установят своя трайна фактическа власт върху кабелите. Това намерение за присвояване е протИ.законно, доколкото за него няма правно основание. То е станало и без съгласието на владелеца им, доколкото той не е знаел за това протИ.законно отнемане. За извършване на деянието те са ползвали МПС – горепосочения лек автомобил, с който са искали да пренесат отнетото. Също така деянието е извършено от тримата подсъдими като съучастници, с форма на съучастие съизвършителство, доколкото и тримата са взели участие в самото осъществяване на изпълнителното деяние – изваждането на кабелите, нарязванието им пренасянето им натоварването им на колата. От субективна страна те са съзнавали, че с действията си отнемат чужди движими вещи с намерение протИ.законно да ги присвоят, както и че с тази цел ползват МПС, като точно този резултат – отнемането на вещите – са искали да постигнат с него. Също така съзнавали обществената опасност на извършеното и искали настъпването на общественоопасния му резултат. Поради това и деянието им е извършено виновно с форма на вината “пряк умисъл”. Доколкото настоящата инстанция прие, че деянието не е довършено, а е спряло на фазата на опита, то и съответно следва да се измени първоинстанционната присъда. Правилно и законосъобразно СРС е изложил доводи относно вида и размера на наказанието. За извършеното престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 10 години. Налагането на близко до минималното наказание от 2 години „лишаване от свобода” съответства на реалната обществена опасност на деянието и дееца. Действително са налице и оттегчаващи отговорността обстоятелства, независимо че СРС не е намерил такива, но предвид липсата на съответен протест наказанието не може да бъде увеличено, поради което и мотивите в тази насока са излишни. Не следва това наказание да се намалява, още повече при условията на чл.58 ал.1 б.”а” НК и чл. 55 НК. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Деянието е спряло на фазата на опита поради намесата на трето лице. Начинът на извършване и високата стойност на отнетото сочи на значителна обществена опасност, поради което и намаляването на това наказание не е законосъобразно. Законосъобразно съдът е приел, че са били налице законовите предпоставки за прилагане на нормата на чл.66 ал.1 НК в настоящия случай. Подсъдимите не са осъждани. Също така – видно от всички доказателства за делото – за тяхното превъзпитание не е наложително те реално да изтърпят така определеното им наказание. Възможността да се изтърпи това наказание при ново престъпно деяние в достатъчна степен ще въздейства възпиращо върху тях. Също така и деянието, за което са предадени на съда, не разкрива значителна обществена опасност, поради което и им бе определено относително ниско наказание “лишаване от свобода”. Това деяние носи белезите на инцидентен случай от жИ.та им, поради което и проведеното наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна степен ще въздействат върху тях превъзпитателно и предупредително, така че да ги мотивират да спазва законовоустановения ред. Поради това и не се налага те реално да изтърпят така определеното им наказание. Поради това и законосъобразно съдът условно е отложил изтърпяването на това наказание за срок от четири години. Но незаконосъобразно съдът не е обсъдил възможността за прилагане на нормата на чл.67 ал.3 НК в настоящия случай, респективно не е постановил прилагането на някои от пробационните мерка по чл.42а ал.2 т.1 - т. 4 НК, която да следва да се изтърпи по време на определения изпитателен срок. Следвало е да се обсъди дали за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия е достатъчна угрозата по чл.68 ал.1 НК - при ново извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което му бъде определено наказание „лишаване от свобода” да се приведе в изпълнение наказанието по настоящето дело. Естеството на извършеното престъпление – нощно време, с участие на няколко МПС, с предмет кабели на висока стойност, както и обстоятелството, че им е било наложено наказание „лишаване от свобода” за не по-малко от 6 месеца, биха могли да доведат до извода, че за тяхното реално и несъмнено поправяне и превъзпитание е наложително през изпитателния срок да бъдат подложени на мерки на пробационно въздействие. Поради това и би могло да се приеме, че определянето на подобна пробационна мярки е наложително, доколкото чрез поправителното и превъзпитателното въздействие на това задължение ще се въздейства върху ценностната система и мироглед на подсъдимите, така че да се създаде значителна вероятност занапред те да се въздържат от подобни общественоопасни деяния. Въздържането на съда да коментира тази законова възможност, респективно прилагането на чл. 67 ал.3 НПК не само създава предпоставка подсъдимите да възприемат наложеното им условно наказание като по-леко от наказанието „пробация”, но и реална възможност това определено условно наказание да не окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие. Същевременно липсва съответен протест от СРП в тази насока. Поради което и не може да се измени Присъдата на СРС в тази насока. Законосъобразно са присъдени разноските и е разпоредена съдбата на веществените доказателства. Воден от горното, съдът