Решение № 67 от 27.4.2023 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 78/2023 г.

производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. В случая ищецът е подал молба за възобновяване на спряното производство на 11.02.2022г. след като шестмесечния срок от спиране на производството е изтекъл на 03.02.2022г. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и молбата за възобновяване на спряното производство е подадена преди да е влязло в сила определението за прекратяване на производството по делото, е без правно значение, след като страната не е упражнила правото си на възобновяване на производството по делото в предвидения в закона срок. Така и Определение № 569 от 9.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 486/2014 г., I т. о., ТК. Практиката последователно и еднозначно приема и ВКС многократно в свои актове е посочвал, че процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл. 64, ал. 1 ГПК/. В случая страните в рамките на срока до изтичането му не са поискали възобновяването на спряното по общо съгласие на страните производство. Искането на възобновяване е направено след изтичането на срока. Това процесуално действие, като извършено след изтичане на срока не се взема предвид от съда. Така и Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 747/2021 г., III г. о., ГК. В този смисъл и Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на ВКС, ІV г.о., ГК, Определение № 6 от 03.01.2014 г. ч. гр. д. № 6044/2013 год. на ВКС IV г.о., Определение № 498 от 15.10.2010 г. ч. гр. д. № 485/2010год. на ВКС III г.о., Определение № 590 от 19.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 580/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 11716 от 24.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № •••07/2006 г., IV о. Тъй като срока е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на страните да поискат възобновяване на производството и същото се прекратява, с изтичане на дадения срок от съда, в който страните са пропуснали да упражнят правото си да поискат възобновяване, това тяхно право се е преклудирало и те следва да понесат санкцията предвидена в нормата на чл. 231, ал. 1 ГПК. Вж. и Определение № 453 от 17.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 395/2011 г., III г. о., ГК. Тъй като в шестмесечен срок от спирането на производството никоя от страните не е поискала възобновяването му, то първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството, на осн. чл. 231, ал.1 ГПК, а не да го възобновява и постановява решение по делото. Ето защо, постановеното решение се явява недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Поради изложените съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 във вр. чл. чл. 231, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, а производството по делото – прекратено. Така мотивиран съдът, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК,