Решение № 4406 от 22.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба вх. № 79428/12.07.2024 г. (вх. Рег.№ 01088/07.05.2024 г. по описа на ЧСИ Н.П.) на А. М. Л. – длъжник по изпълнително дело № 20238470400180 по описа на ЧСИ Н.П., рег. № 847 на КЧСИ, срещу отказа на ЧСИ Н.П. от 12.03.2024 г. да спре изпълнението по изпълнителното дело. Жалбоподателката моли обжалваният отказ да бъде отменен, както и всички действия на съдебния изпълнител във връзка с отказа за спиране на действията по изпълнителното дело. Прави искане, по реда на чл. 438 от ГПК, за спиране на изпълнителното производство до произнасянето на въззивния съд по жалбата й. Претендира разноски. Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – И.Й.П. не е взел становище по жалбата. ЧСИ Н.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата. Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възраженията на взискателя, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, прие следното: Жалбата е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Изпълнителното производство е образувано по молба на И.Й.П. на 20.06.2023 г. въз основа на изпълнителен лист издаден на 06.12.2019 г. по гр.д, № 28835/2013г. на Софийски районен съд, 32 състав, по който А. М. Л. и К.С.Л. са осъдени да предадат на И.Й.П. владението на 1/3 ид. ч. от дворно място, находящо се в с. Казичене, СО, р-н „ Панчарево“, ул. •••••••, цялото с площ 1782 к в.м., представляващо УПИ ХШ-338, в кв. 37 по плана на гр. София, местност с. Казичене, при съседи: улица. У ПИ-1Х -328. УПИ-ХУ -1284, У ПИ 1- 1367, УПИ XI-337, УПИ Х П-339, съставляващ, съгласно влязлата в сила кадастрална карта, имот с идентификатор 35239.6102.338, както и на 1/3 ид.ч. от триетажна жилищна сграда в североизточната част на дворното място, състояща се от 1 ет. - 173 кв.м., състоящ се от две едноетажни пристройки и един гараж; 2 ет. - 105 кв.м.; 3 ет. - 105 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор 35239.6102.338.1; както и да заплатят на И.Й.П. сумата в размер на 880, 50 лв. - разноски за всички инстанции. В молбата е посочено, че К.С.Л. е починал, а от приложеното удостоверение за наследници се установява, че същият е оставил законни наследници А. М. Л. (съпруга), Б. К. Л. – Р. (дъщеря) и Й.К. Л. (дъщеря). Затова молбата на взискателя е да се образува изпълнително дело срещу А. Л. и другите наследниците на починалия К.Л. На длъжника А. Л. е редовно връчена по пощата покана за доброволно изпълнение на 28.06.2023г., с която последната е уведомена, че ще бъдат предприети действия за принудителното предаване на владението, в случай, че в предоставения й съобразно чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК двуседмичен срок не изпълни доброволно задължението си - не опразни имота от всички налични движими вещи и не го предаде на взискателя. На длъжниците Б. К. Л.-Р. и Й.К. Л. не са редовно връчени покани за доброволно изпълнение. На 17.01.2024 г. на длъжника А. М. Л. е връчено съобщение, с което последната е уведомена, че на 07.02.2024 г. от 13: 00 часа ще бъде извършен принудителен въвод във владение на взикателя по местонахождение на имота. На 29.01.2024 г. по делото е постъпила молба от А. М. Л. чрез пълномощника й адв.А. Д., с която, противно на изложеното в жалбата е направено искане за спиране на изпълнителното производство (на стр.1 от молбата в абз.последен, ред последен е изписано – „.., моля да спрете принудителното изпълнение“; на стр. втора, абз. последен – „Моля да спрете изпълнителното дело и да предприемете надлежни действия по изясняване на титулярите на правото на собственост и субекта, осъществяващ владението върху посочения имот…“), с мотива, че собственик на имота не е само тя (А. Л.), а и дъщерите на починалия й съпруг К.Л. – Й. К. Л. и Б. К. Л., последните две неуведомени за образуваното изпълнително дело, както и че вещите, които се намират в имота принадлежат на Й. Л., и че А. Л. от години не е във владение на процесния имот, поради което насоченият за 07.02.2024 г. въвод ще рефлектира върху чужда правна сфера. Молбата на длъжника А. Л. от 29.01.2024 г. е връчена на 26.02.2024г. на взискателя И.П., който не е взел становище по нея. Насрочения за 07.02.2024 г. въвод не е бил извършен, като няма данни такъв да е извършен и към настоящия момент. Молбата на длъжника А. Л. за спиране на изпълнителното производство е оставена без уважение с обжалваното постановление от 12.03.2024 г., поради липса на предпоставки по чл.432 ГПК. Спирането на изпълнителния процес означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране Основанията за спиране на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в чл. 432, ал. 1 от ГПК. Конкретният случай не попада в нито една от изброените хипотези, вкл. и тази на чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК – спиране на производството в други, предвидени в закон, случаи. Нито една от хипотезите на чл. 432 от ГПК не предвижда като основание за спиране на изпълнението - ненадлежно уведомяване на длъжника за изпълнението, респ. превенция от извършване на незаконосъобразно изпълнително действие, уредено в чл. 522 ГПК. При извършени изпълнителни действия, свързани с разпоредбата на чл. 522 от ГПК, а именно - въвод във владение на взискателя, която е приложима в случаите на принудително предаване на присъден имот въз основа на представен изпълнителен лист, защитата на ненадлежно уведомен за изпълнението длъжник е предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, т.е за длъжникът е открита възможността да обжалва отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Разпоредбите на чл. 523 и чл. 524 ГПК пък регламентират защитата на трето за изпълнението лице, което е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, а тази на трето лице, което е придобило владението преди завеждането на делото е регламентирана в разпоредбата на 435, ал. 5 ГПК. Преди да бъде извършен въвод обаче и правата на длъжника и/или на трето лице да бъдат реално засегнати, те не разполагат с правото на жалба срещу неизвършено изпълнително действие. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид произнасянето по жалбата по същество, безпредметно е разглеждането на искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното дело, още повече, че спиране по реда на тази разпоредба не може да продължи след завършване на производството по чл. 435 и сл. от ГПК. С оглед изхода на частната жалба на жалбоподателя не се следват разноски. Така мотивиран, Софийският градски съд