Решение № 2582 от 3.6.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1906/2024 г.

Производството е образувано по жалба на И. Л. Л., от [населено място], [улица], депозирана чрез адв.П. П., със съдебен адрес: Благоевград, [улица], ет.2, срещу Заповед № 3282з-3779/13.08.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която на основание чл.159, ал.1, т.4 и чл.164, ал.3, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи(ЗМВР), във вр.с чл.14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР и чл.7а, ал.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, е преназначен на младши изпълнителска длъжност „•••“ (•••)“ в 01 група „•••“ от Гранично полицейско управление(ГПУ)-••• към Регионална дирекция „Гранична полиция“(РДГП)-•••, считано от датата на встъпване в длъжност, с основно месечно възнаграждение в размер на 1 486 лв., и е по реда на чл.64, ал.3, т.1 от ЗМВР, във вр.с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен в противоречие с процесуалните правила и материалния закон.Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител в съдебното производство – адв.П. П., в съдебно заседание и в приложени писмени бележки излага съображения за необективност при оценяването на работата му.Твърди се, че заповедта е издадена въз основа на нарушение на оценителната процедура и без да съдържа фактически и правни основания за преназначаване на И. Л. на друга длъжност.Иска се отмяната на оспорения акт, като алтернативно се прави искане за провъзгласяване на неговата нищожност по съображения за допуснати драстични нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила.Претендират се разноски по представен списък(л.60). Ответникът – Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Д. М., в съдебно заседание и в приложени писмени бележки от 23.05.2025 г., излага съображения за неоснователност на жалбата и счита, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение (л.63). Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: И. Л. Л. е постъпил в системата на МВР през 2002 г. като граничен полицай и към момента на издаване на процесната заповед – 13.08.2024 г., е заемал длъжността „•••“ на Граничен контролно-пропускателен пункт(ГКПП) – ••• при ГПУ-[населено място] към РДГП-[населено място].Началник на ГКПП-••• към месец 08.2024 г. е бил гл. инспектор А. Г..В това си качество последният се явявал пряк началник на оспорващото лице. На 11.06.2024 г., на основание чл.164а от ЗМВР и в изпълнение на Заповед с рег.№ 3282з-2045/13.05.2024 г. на Директора на ГДГП, комисия в състав: гл. инспектор В. Е. С. – началник на сектор „Гранични проверки“ при РДГП-[населено място] – председател на комисията, и членове: ст. инспектор Л. П. Г. – началник на група „Оперативен анализ“, ст. инспектор И. А. К. – началник на ГКПП-•••, и Г. Х. К. – ст. експерт „Човешки ресурси“ – всички служители на РДГП-[населено място], изготвила оценка за изпълнението на длъжността „полицай-•••“ в ГКПП от ГПУ при РДГП от оспорващото лице.Оценката е извършена въз основа на справка за служебната дейност на И. Л., изготвена от прекия му ръководител с рег.№ 5396р-10714/29.05.2024 г., кадрова справка с рег.№ 4074р-6982/22.05.2024 г., както и преките впечатления на комисията от работата на оценявания и въз основа на утвърдени показатели и критерии.Оценката на комисията е отразена в Карта за оценка на изпълнението на длъжността с рег.№ 5396р-11782/11.06.2024 г.(л.38), като от последната се установява, че И. Л. е получил крайна оценка 9 т.Съгласно критерия по чл.14 от Наредба № 8121з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-408/2015 г.) при получена крайна оценка от 7 до 12 точки, включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл.164, ал.3, т.1 ЗМВР.Картата за оценка е връчена на И. Л. на 11.06.2024 г. (л.41). На 17.06.2024 г. оспорващото лице изготвило писмено възражение срещу оценката за изпълнение с рег.№ 5396р-12205(л.25), адресирано до Директора на ГДГП.Последното, въз основа на становище на комисията(л.29), е разгледано от органа по назначаването и отхвърлено като неоснователно. С Предложение № 4074р-10090 от 31.07.2024 г. на ВПД Директор на РДГП-[населено място] – ст. комисар Т. Ч., до Директора на ГДГП-[населено място], във връзка с определения незадоволителен резултат от изпълнението на длъжността от мл. инспектор И. Л. – ••• в ГКПП-•••, е предложено, на основание чл. 164, ал.3, т.1 от ЗМВР, вр.с чл.14 от Наредба № 8121з-408/2015 г., да бъде преназначен на длъжността „•••“ (•••) в 01 група „•••“ от ГПУ-••• към РДГП-[населено място](л.21-л.23).Последната, видно от удостовереното от 01.08.2024 г. от НС„Човешки ресурси“, е вакантна(л.23-гърба), а видно от отразеното в предложението в ГКПП-••• липсвала вакантна подходяща длъжност, на която И. би могъл да бъде преназначен(л.23). В предложението са описани заеманите от служителя длъжности от момента на постъпването му на работа в МВР, преминалите и успешно завършени курсове и школи в учебните заведения на МВР, награждаванията и наложените наказания за нарушения на служебната дисциплина.Посочено е, че в изпълнение на Заповед № 3282з-2045/13.05.2024 г. на Директор на ГДГП, от комисия е извършена оценка на изпълнение на длъжността от мл. инспектор И. Л., която крайна оценка е 7 точки.Служителят е запознат със същата, депозирал е възражение, по което комисията е изготвила становище и като краен резултат органът по назначаване я е потвърдил.Предвид чл.14 от Наредба № 8121з-408/2015 г., при получена крайна оценка от 7 до 12 точки, са налице незадоволителни резултати от изпълнението, което е основание за преназначаване на друга длъжност. На 13.08.2024 г. Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ издал Заповед № 3282з-3779, с която на основание чл.159, ал.1, т.4 и чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР, във вр.с чл.14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР и чл.7а, ал.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, е преназначил И. Л. на младши изпълнителска длъжност „••• (•••)“ в 01 група „•••“ от ГПУ-••• към РДГП-•••, считано от датата на встъпване в длъжност, с основно месечно възнаграждение в размер на 1 486 лв.Последната е връчена лично на оспорващия на 09.12.2024 г.(л.46). Жалба с вх.№ 5899 е депозирана от оспорващото лице директно в Административен съд-Благоевград на 16.12.2024 г., въз основа на която е образувано настоящото производство (л.1). В хода на производство са разпитани свидетелите А. И. – ст. полицай в ГКПП-•••, В. С. – председател на комисията по оценка и заемащ длъжността „заместник-директор“ на РДГП-[населено място], и Г. К. – гл. експерт в сектор „Човешки ресурси“ в РДГП-[населено място].Първият свидетел сочи обстоятелства за неправилност на оценката, а останалите двама – за правилност на последната.В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява константната съдебна практика, че е извън неговата компетентност да извършва преценка за правилността на поставената оценка и че тя може да бъде контролирана единствено и само от органа по назначаването.По аргумент от текста на чл.16 от приложимата наредба, съдебният контрол е допустим само относно спазването на нормативно установената процедура по оценяването.Поради това оплакванията на жалбоподателя за неправилно, неточно и субективно оценяване не могат да бъдат обсъждани от съда, тъй като той няма правомощия да преценява правилността на действията и актовете на административните органи, т.е. тяхната целесъобразност, а осъществява контрол само върху законосъобразността им.Следователно, за да са налице материалноправните предпоставки на чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР, следва да бъде установено спазена ли е процедурата по преназначаване, регламентирана в издадената на основание ал.6 от цитираната правна норма Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (в този смисъл са Решение № 13780 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 4750/2016 г. и Решение № 208 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2018 г. на ВАС, V отд.).По тези съображения съдът не обсъжда свидетелските показания. По делото, с оглед становищата на страните, е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на изготвяне на Предложение № 4074р-10090 от 30.07.2024 г. за преназначаване на И. Л. на друга длъжност пряк негов ръководител е бил гл. инспектор А. Г., заемащ длъжността „началник на ГКПП-•••“(вж.определение, л.68). Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на административната преписка. При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е постъпила в срока по чл.149, ал.1 АПК от заинтересовано от оспорването й по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.159, ал.1, т.4 от ЗМВР ръководителите на структурите по чл.37 (чл.37, ал.1, т.1 – главните дирекции) преназначават държавните служители на младши изпълнителски длъжности.Съгласно чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в случаи, че са установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка на изпълнението на длъжността.Съгласно чл.164, ал.4 и ал.6 от ЗМВР в случаите по ал.3, т.1, когато държавният служител заема най-ниската длъжност от съответния вид длъжност, се преназначава на длъжност от следващата по-ниска по вид длъжност.Условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.Съгласно чл.164а, ал.1 и ал.2 от ЗМВР преназначаване на държавен служител по реда на чл.164, ал.3, т.1 се извършва, когато оценката за изпълнение на длъжността не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл.226, ал.1, т.7, б.„б“ и т.11. Условията и редът за изготвяне на оценката за изпълнение на длъжността се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.14 от Наредба № 8121з-408 от 14.04.2015 г. при получена крайна оценка от 7 т. до 12 т. включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и се явява основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР.Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. в случаите по чл.164, ал.2 и ал.3 от ЗМВР се изготвя мотивирано предложение от: т.3 прекия ръководител - за преназначаване на държавни служители от изпълнителски и младши изпълнителски длъжности.Съгласно чл.7а, ал.1, изр.1-во от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. в случаите по чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР заповедта за преназначаване на друга длъжност се издава в тридесетдневен срок от установяване на незадоволителните резултати в служебната дейност.При така установената нормативна база се налага извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по арг. на чл.159, ал.1, т.4, във вр.с чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР.Спазена е и съответната писмена форма – законодателят не предвижда друго. По отношение спазване на процесуалните правила и материалния закон. За да бъде преназначен един държавен служител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност, а в случаите когато заема най-ниската длъжност от съответния вид – на длъжност от следващата по-ниска по вид, при условията на чл.164, ал.3 от ЗМВР, следва да са налице следните материалноправни предпоставки, а именно: 1. установени, с оценка за изпълнението на длъжността, незадоволителни резултати в служебната дейност и 2. предложение на съответния ръководител, въз основа на такава оценка.Условията и редът за оценка и преназначаване на служителите са определени със съответните наредби. Безспорно е по делото, че на оспорващия е извършена оценка на изпълнението на длъжността, като крайната оценка е 9 т., а, както вече се посочи, съгласно чл.14 от Наредба № 8121з-408 от 14.04.2015 г. тази оценка се приема за незадоволителна и е основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР, т.е. налице е една от кумулативно визираните от законодателя материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед.В тази връзка по отношение на процедурата по нейното провеждане не се навеждат конкретни възражения, по отношение на изготвена оценка, съдът вече изложи съображения, че тя не попада в обсега на съдебният контрол и е извън предмета на спора. Другата кумулативно предвидена предпоставка е направено предложение на съответния ръководител, в който смисъл е разпоредбата на чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР.Законът за МВР не казва кой е съответният ръководител, но последният е определен с Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. и това в случая е прекият ръководител, предвид това че оспорващият е държавен служител, заемащ младша изпълнителска длъжност.В тази връзка не се спори, а е видно и от представеното предложение, че за преназначаването на И. Л. на друга длъжност е дадено предложение от ръководителя на РДГП-[населено място] – ВПД Директор – старши комисар, а последният не е пряк ръководител на оспорващия. По делото, с оглед становищата на страните, е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на изготвяне на Предложение № 4074р-10090 от 30.07.2024 г. за преназначаване на И. Л. на друга длъжност, пряк негов ръководител е бил гл. инспектор А. Г., заемащ длъжността началник на ГКПП-•••-•••(вж.определение, л.68).Няма предложение, не се представя и не се твърди такова да е изготвено от лицето, заемащо тази длъжност, каквото е второто изискване на чл.164, ал.3 от ЗМВР.Недопустимо е да се изземват правомощия, макар и това да е извършено от по-горестоящ административен орган. Според чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. само прекият ръководител разполага с правомощието, при незадоволителни резултати от изпълнението на изпълнителска длъжност, да отправи предложение за преназначаване на подчинения му служител.Това правомощие се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, при което този ръководител им право да прецени дали да отправи предложение за преназначаване или да не го прави, ако намери за необходимо изпълнението на длъжността да продължи независимо от незадоволителните резултати (например в интерес на службата, защото липсва перспектива мястото да се заеме своевременно от по-подходящ кандидат или в интерес на служителя, защото е вероятно незадоволителните резултати да са временна проява, която се очаква да бъде преодоляна).Именно в този смисъл следва да се разбира разпоредбата, която предвижда като част от процедурата по преназначаване изискването да бъде направено предложение от съответния ръководител, конкретизиран в чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-31017.07.2014 г., а не правомощието за преназначаване да се упражнява служебно само от органа по назначаването (каквото изключение е предвидено за преназначаване на ръководители на определени структури по чл.37 от ЗМВР).Прекият ръководител на мл. инспектор И. Л. има преки и непосредствени впечатления от цялостното изпълнение на служебните задължения на служителя и от естественото на работата, която той в момента изпълнява.Доводите в обратния смисъл, изложени в писмените бележки на ответника, не са съобразени с приложимия закон и не отчитат необходимостта да се преценят както всички качества на служителя, освен показаните резултати при оценяването, така и интересите на службата, които потенциално се засягат при преназначаване на един служител в друга организационна единица. Налага се извод, че не е налице втората предпоставка на цитираната като приложима норма, а именно предложението за преназначаване № 4074р-10090 от 30.07.2024 г. е издадено от ВПД Директор на РДГП-[населено място] – ст. комисар Т. Ч., който не е съответен (в случая е необходимо да е пряк) ръководител на мл. инспектор И. Л..В този смисъл е изцяло Решение № 11561 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2024 г., V отд. С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира оспорения административен акт за издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се отмени. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на направените по делото разноски, като в случая такива се претендират общо в размер на 760 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие(л.14 и л.61) и държавна такса в размер на 10 лв.(л.16).Разноските следва да се възложат в тежест на МВР, в чиято структура е административният орган. Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във вр.с чл.143, ал.1 от АПК, съдът