Решение № 5326 от 30.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 10499/2021 г.

Производството е по реда на чл. 58д -чл 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от „Пенсионноосигурителна компания „ххх с ЕИК 831284154, представлявано заедно от главния изпълнителен директор хххххх и изпълнителния директор хххххх срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-519 от 21.06.2021 г., издадено от хххххх - Заместник- председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което на „хххххх на основание чл. 351, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 179а от КСО. В жалбата от хххх, представлявано заедно от главния изпълнителен директор хххххх и изпълнителния директор хххххх, се сочи, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Развиват се подробни съображения за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. С жалбата от хххх се иска съдът да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят „хххххх, редовно призован, се представлява от служител с юридическо образование хххххх - директор на дирекция „Правна“ при хххххх“ АД, която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения пледира за отмяна на атакуваното НП. В допълнение юрист хххххх сочи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на процесното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото и в двата процесуални акта дадената правна квалификация на нарушението е непълна и неясна, тъй като не е посочена като нарушена конкретна законова разпоредба. Претендира се присъждане на разноски по делото. Процесуалният представител на въззиваемата страна – Комисия за финансов надзор /КФН/, в лицето на главен юрисконсулт ххххх, редовно упълномощен, пледира съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В тази насока гл. юрк. Слабов поддържа, че нарушението е подробно описано както в АУАН, така и в НП, поради което не е налице съмнение относно неговите обективни елементи и правна квалификация. В допълнение развива съображения в писмен вид. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: „хххххх, с ЕИК 831284154 e лицензирано пенсионноосигурително дружество, управляващо Професионален пенсионен фонд „ххх” /ППФ „ххх”/. При осъществявания дистанционен надзор върху ежедневната информация, получавана в КФН, за дейността на управлявания от дружеството - жалбоподател Професионален пенсионен фонд „ххх” свид. А. С., на длъжност финансов анализатор в дирекция „Осигурителен надзор“, управление „Осигурителен надзор“ на КФН, установила, че към 01.12.2020 г. общата стойност на сключените репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1 от КСО била в размер на 9 555 638, 83 лева, видно от представената от дружеството справка „Стойност на сключените репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа на хххх Професионален Фонд към 01/12/2020“. С оглед спазването на количественото ограничение, визирано в разпоредбата на чл. 179а, ал. 1 от КСО, свид. А. С. извършила проверка по отношение на общата експозиция на инвестициите в репо сделки спрямо активите на фонда към предходния работен ден. От представената от дружеството „Справка за стойността на нетните активи на хххх, Професионален фонд към 30/11/2020“ /справка за предходния работен ден/ било установено, че общо активите на фонда възлизали на 205 849 284, 55 лева, като инвестициите в репо сделки към 01.12.2020 г. представлявали 4, 62 % от активите, в съответствие с изискванията на чл. 179а, ал. 1 от КСО. В КФН постъпила и справка „Стойност на сключените репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа на хххх Професионален Фонд към 02/12/2020“, въз основа на която свид. А. С. установила, че на 02.12.2020 г. била сключена репо сделка, с контрахент по сделката инвестиционен посредник /ИП/ „хххххх ЕООД, с акции на „ххххх“ АДСИЦ с ISIN-код на емисията BG1100121059, която била в размер на 800 735 лева. В резултат от посочената сделка, общата стойност на сключените репо сделки и обратно репо сделки била в размер на 10 357 837, 68 лева. От изпратената от дружеството „Справка за стойността на нетните активи на хххх, Професионален фонд към 1/12/2020“ било установено, че към 01.12.2020 г. общо активите на фонда възлизали на 206 396 450, 10 лева. Общо инвестираните средства на ППФ „ххх“ в репо сделки към 02.12.2020 г. спрямо стойността на активите на фонда към предходния работен ден представлявали 5, 02 % от активите, с което не били спазени изискванията на чл. 179а, ал. 1 от КСО. От „Булбанк“ АД - банката попечител на ППФ „ххх“, в КФН била представена „Справка за сключените сделки хххх Професионален Фонд към 04/12/2020“, от която било установено, че на 04.12.2020 г. са падежирали репо сделки на обща стойност 842 747, 41 лева, с което общата стойност на сключените репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1 от КСО била в размер на 9 517 866, 14 лева. Същевременно, съгласно постъпилата в КФН „Справка за стойността на нетните активи на хххх, Професионален фонд към 3/12/2020“, активите на фонда към 03.12.2020 г. възлизали на 204 684 334, 84 лева, като сключените репо сделки към 04.12.2020 г., представлявали 4, 61 % от активите, т.е. към посочената дата активите на ППФ „ххх“ били приведени в съответствие с изискванията на чл. 179а, ал. 1 от КСО. Във връзка с установеното в хода на проверката, с писмо изх. № РГ-12- 2-43 от 11.12.2020 г. от хххх били изискани заверени копия на документи и информация за сключената от дружеството репо сделка от името и за сметка на ППФ „ххх“. С писмо вх. № РГ-12-2-43 от 18.12.2020 г. дружеството представило изисканите документи и информация, като уведомило КФН, че била допусната техническа нередност по отношение на репо сделка с контрахент инвестиционен посредник „хххххх ЕООД и с акции на „хххххх“ АД със срочност от 27.11.2020 г. до 04.12.2020 г. за сумата от 266 597, 30 лева, като тази сделка не била включена в общата експозиция с репо сделки към 02.12.2020 г. При проверката на представените документи и информация служителите на КФН потвърдили констатациите от извършената проверка. С оглед на тези обстоятелства свид. А. С., на длъжност финансов анализатор в дирекция „Осигурителен надзор“, управление „Осигурителен надзор“ на КФН, приела, че със сключената на 02.12.2020 г. от името и за сметка на ППФ „ххх” репо сделка с акции на „ххххх“ АДСИЦ с ISIN-код на емисията BG1100121059, „хххххх е извършило нарушение на чл. 179а от КСО, тъй като с тази репо сделка общата стойност на сключените репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1 от КСО превишила уреденото в чл. 179а от КСО количествено ограничение. Поради това на 17.02.2021 г. свид. А. С., в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на законните представители на ПОК „ххх“ АД, съставила против последното АУАН № Р-06-109 от 17.02.2021 г., който бил подписан и получен от представляващите дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН постъпили писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН и от Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, било издадено обжалваното наказателно постановление № Р-10-519 от 21.06.2021 г., с което на „хххххх на основание чл. 351, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КСО била наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 179а от КСО. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 02.07.2021 г., а жалбата срещу него била депозирана пред наказващия орган на 07.07.2021 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля А. С., писма от и до КФН, справки за стойността на нетните активи на хххх, Професионален фонд към 30.11.2020 г., към 01.12.2020 г. и към 03.12.2020 г., справки за стойността на сключените репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа на хххх, Професионален фонд към 01.12.2020 г. и към 02.12.2020 г., справка за сключени сделки - хххх, Професионален фонд за 04.12.2020 г., заверено копие на Заповед № 3-30 от 05.02.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. С., намирайки ги за обективни, последователни и логични, като същите се подкрепят и допълват от писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата около извършената лично от нея проверка на дружеството - жалбоподател, констатациите от нея и съставянето на процесния АУАН. Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна. В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за териториална и материална компетентност. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Двата процесуални акта съдържат всички визирани в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответната правна квалификация. Действително, при изписване на цифровата квалификация на нарушението в АУАН и НП е отразен единствено чл. 179а от КСО. В обстоятелствената част на двата процесуални акта обаче ясно е посочено, че в случая се касае за нарушение на чл. 179а, ал. 1 от КСО, поради което съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото правото на защита на дружеството - жалбоподател не е ограничено по никакъв начин. Последното не е било лишено от възможността да разбере фактическите и правните рамки на повдигнатото му „административно“ обвинение и да организира адекватно защитата си. На следващо място, съдът намира, че не са налице и процесуални нарушения, допуснати в процедурата по съставяне и връчване на процесния АУАН. Същият е съставен в присъствието на законните представители на дружеството, както и на двама „други“ свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите по него и представляващите дружеството, на които е връчен екземпляр от акта. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно изпълнена. Административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 179а от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 179а, ал. 1 от КСО пенсионноосигурителното дружество може да сключва от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване репо сделки и обратни репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1 за срок не по-дълъг от 6 месеца, общо в размер до 5 на сто от активите на фонда, определени към края на работния ден, предхождащ датата на сключване на последната репо сделка или на последната обратна репо сделка. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на КСО „репо сделка“ и „обратна репо сделка“ е всяко споразумение, при което се прехвърлят финансови инструменти, като се поема ангажимент за обратното им изкупуване (или замяна с финансови инструменти със същите характеристики) по определена цена на определена бъдеща дата или на дата, която ще се определи от прехвърлителя. Споразумението е „репо сделка“ за страната, продаваща финансовите инструменти, и „обратна репо сделка“ за страната, която ги купува. В настоящия случай от формираната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява, че със сключената на 02.12.2020 г. от името и за сметка на Професионален пенсионен фонд „ххх” репо сделка с акции на „ххххх“ АДСИЦ с ISIN-код на емисията BG1100121059, „хххххх е нарушило разпоредбата на чл. 179а, ал. 1 от КСО, тъй като с тази репо сделка общата стойност на сключените репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1 от КСО се е равнявала на 5, 02% от активите на фонда, определени към предходния работен ден 01.12.2020 г. По този начин „хххххх не е спазило нормативно установеното ограничение общо инвестираните средства на Професионален пенсионен фонд „ххх” в репо сделки и обратно репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1 от КСО да не превишават количественото ограничение от 5 на сто от активите на фонда, определени към края на работния ден, предхождащ датата на сключване на последната репо сделка. Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството - жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност, то субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждана. Независимо от изложеното до тук, обаче, от друга страна, в конкретния случай съдът намира, че изразената от наказващия орган преценка за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно описаното в НП нарушение е неправилна, а като такава е и незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в настоящия случай. Съдът споделя становището на административнонаказващия орган, че в случая е необходимо да бъде отчетена значимостта на застрашените с извършването на горепосоченото нарушение обществени отношения, както и целта на количественото ограничение, уредено в чл. 179а, ал. 1 от КСО. При преценката за маловажност на случая обаче следва да се изследват и редица други обстоятелства, като значимостта на застрашените обществени отношения сама по себе си не изключва приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка в разглеждания казус следва да бъде взето предвид обстоятелството, че размерът на констатираното превишение от 0, 02 % е незначителен и същото е просъществувало само един ден. По делото безспорно се установи, че дружеството - жалбоподател незабавно и по своя собствена инициатива /преди извършената проверка от КФН/ е предприело действия по отстраняване на нарушението, като още към 04.12.2020 г., т.е. преди съставянето на процесния АУАН, то е привело активите на ППФ „ххх“ в съответствие с изискването на чл. 179а, ал. 1 от КСО. Освен това, в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е първо от този вид за хххх, следователно то е инцидентно по своя характер. В този ред на мисли съдът намира, че може да се обоснове по-ниска степен на обществена опасност на конкретното неизпълнение на задължение по чл. 179а, ал. 1 от КСО от страна на юридическото лице към държавата в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид /напр. при неотстраняване на нарушението/. Както процесният АУАН, така и обжалваното НП са издадени след като нарушението е било преустановено, като в случая, според съда, наложеното административно наказание е самоцелно. В конкретния случай предвиденият дори минимален размер на санкцията от 20 000 лева се явява несъразмерно тежък за извършеното нарушение, с което не са засегнати с достатъчна интензивност обществените отношения, които са предмет на защита. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че хххх не следва да бъде санкционирано по административен ред за извършеното нарушение поради маловажност на случая. Достатъчно е до представляващите дружеството да бъде отправено предупреждение, че следва стриктно да се спазва правилото по чл. 179а, ал. 1 от КСО и при следващо нарушение от същия вид хххх ще бъде санкционирано. Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо хххх за констатираното нарушение чрез съставянето на АУАН би постигнало в пълна степен целите по чл. 12 от ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения. Доколкото административнонаказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя, и да предупреди писмено последния, че при следващо нарушение ще бъде санкциониран, но не е сторил това, то той е издал атакуваното НП в противоречие със закона. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а нарушителят - предупреден, че при повторно маловажно нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение, ще бъде санкциониран. По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът намира за неоснователна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК правото на разноски възниква в полза на дружеството - жалбоподател, което в хода на настоящото производство е защитавано от служител с юридическо образование - хххххх, директор на дирекция „Правна“ при хххх, който в съдебно заседание изрично е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изложеното, претенцията на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател за присъждане на възнаграждение за осъществена правна защита от служител с юридическо образование се явява основателна, като същото съдът определя в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд