Решение № 434 от 14.11.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 734/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания Лев Инс” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе”№67 А, против Г. Й. П., ЕГН ••••••••••, с адрес- ••••, с която е предявен иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./. Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на •••г., около •••ч., в гр.••••, Г. П., като водач на лек автомобил „БМВ“, модел „318“, с рег. № ••••, поради движение с несъобразена скорост реализирал ПТП, при което е причинена средна телесна повреда на Р.Л.И., изразяваща се в отворено, раздробено счупване с изкълчване на долната част на дясната раменна кост в областта на лакътната става, довело до трайно затруднение движенията на горен десен крайник. С присъда, постановена по нохд №3822/2015г. на РС- Пловдив, П. бил признат за виновен, като в диспозитива на присъдата било посочено, че към момента на реализиране на ПТП същият е бил неправоспособен водач. Твърди се, че за лекия автомобил „БМВ 318“, pег. № ••••, е имало сключена задължителна застраховка „ГО” при ответното застрахователно дружество, обективирана в полица №•••••, валидна за периода от 07.04.2014г. до 07.04.2015г. За обезщетяване на претърпените вреди пострадалата И. предявила претенция срещу ЗК „Лев Инс”АД за сума от 200 000 лв. С решение, постановено по гр.д. №15066/2015г. на СГС, настоящият ищец бил осъден да заплати на И. обезщетение от 102 923, 13 лв. за причинените й вреди вследствие процесното ПТП. Решението било обжалвано пред САС, който е увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди с още 60 000 лв. И двете решения били постановени при участието на Г. Й. П. като трето лице- помагач на страната на ЗК „Лев Инс” АД. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 6617/2017г. на САС, било образувано изпълнително дело № •••• при ••••, като на 31.10.2019 г. по сметката на ••• от ищцовата страна е преведена сума в общ размер на 255 787, 11 лв. С изплащане на дължимото обезщетение на ищецът счита, че за него се е породило правото да получи по пътя на регреса платената сума. Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. да заплати сума в общ размер на 243 741, 65 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за претърпените от Р.Л.И. вреди вследствие настъпилото на •••г. ПТП, като от тази сума 140 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди; 69 447, 43 лв.- заплатената лихва върху главницата, изчислена за периода •••г.- 31.10.2019г.; 22 923, 13 лв.- обезщетение за имуществени вреди и 11 371, 09 лв.- заплатената лихва върху главницата 22 923, 13 лв., изчислена за периода •••г.- 31.10.2019г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху исковата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Направено е от ищеца искане за присъждане на разноски и юрисконсутско възнаграждение. В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника Г. Й. П., чрез упълномощения адв. М. Т., е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер. Ответникът не оспорва, че с влязло в сила решение по нохд № 3822/2015г. на PC- Пловдив е осъден, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 2000 лв. Оспорва всички други твърдения, изложени в исковата молба.Твърди, че при соченото основание на иска- чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол, а в случая такива данни не са налични в постановеното решение по нохд № 3822/2015г. На следващо място, ответникът оспорва да е бил привлечен в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника по гр.д. № 15 066/2015г. на СГС. В решението по това дело не било посочено, че е постановено при участието на трето лице- помагач, поради което счита, че не е обвързан от него. Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като се твърди, че същата не е пресичала на обозначена пешеходна пътека, не се е огледала за приближаващия автомобил и е стъпила на пътното платно в момент, когато това не е било безопасно. Поддържа се, че определеният размер на застрахователното обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва се и дължимостта на претендираната законна лихва, платена от застрахователя по изпълнителното дело. В тази връзка се посочва, че съгласно чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, но не и лихви и разноски по делото. В отговора е направено възражение за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане. На 31.01.2023г. е депозирано от ответника допълнение към отговора на исковата молба. Посочва се в него, наред с изложеното в първоначалния отговор, че ако предявеният иск се приеме за такъв с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./, то, за да бъде същият успешно проведен, следва да се установи, че при процесното ПТП деликвентът е управлявал МПС без свидетелство за управление, а в случая липсват доказателства в тази насока. Решението на наказателния съд, съгл. чл. 300 от ГПК, не обвързва гражданския съд относно това дали виновният водач въобще няма СУМПС, дали последното е било принудително отнето, или пък е изтекъл срокът му. Освен това ответникът заявява, че от представеното от ищеца платежно нареждане не се установявало дали сумата е действително получена от •••. Претендира разноски. В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията и възраженията на ответника. Счита за неоснователно възражението за погасяване по давност на исковата претенция. Излага, че правото на регресен иск се погасява с общата петгодишна давност, като срокът започва да тече от датата, на която е изплатено обезщетението- 31.10.2019 г. На следващо място се оспорва възражението, че ответникът не е участвал в производството, образувано от пострадалата Р. И. срещу ЗК „Лев Инс” АД. Твърди се, че П. е участвал като подпомагаща страна както в производството пред СГС, така и пред САС, при което е имал възможност да направи възражения за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, а също и за прекомерност на присъденото обезщетение. Ищецът заявява, че основание на предявения от него иск е фактът, че към датата на ПТП Г. П. е бил неправоспособен да управлява МПС, което е записано в диспозитива на постановената присъда по нохд № 3822/2015г. на PC- Пловдив. В същата е установено и че Г. П. по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. И.. Оспорват се от ищеца доводите на ответника за недължимост на платените лихви за забава. Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 от ГПК, с който ответникът поддържа изцяло вече заявените от него оспорвания и възражения. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразено, че на ••••• г., около ••• ч., в гр.••••, е настъпило ПТП с участник ППС- лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № ••••, управляван от Г. Й. П., при което е пострадала Р.Л.И.. В протокола е посочено, че водачът на МПС е неправоспособен. Не е формиран спор между страните, че за лекия автомобил „БМВ 318“, pег. № ••••, е имало сключена задължителна застраховка „ГО” при ищцовото застрахователно дружество. От приложеното нохд № 3822/2015г. на РС- Пловдив се установява, че с решение №1873/15.09.2015г. /влязло в сила на 01.10.2015г./, постановено по това дело, Г. Й. П. е признат за виновен в това, че на •••г. в гр.П., при управление на лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № ••••, е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1, чл.116, чл.123, ал.1, т.2, б.”а”и б.”б” от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.Л.И., изразяваща се в отворено, раздробено счупване с изкълчване на долната част на дясната раменна кост в областта на лакетната става, довело до трайно затруднение движенията на горен десен крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.378, ал.4, вр. с ал.1 НПК вр. с чл.78А, ал.1, вр. с чл.343, ал.3, пр.5 и 6, б. „А”, пр.2, вр. ал.1, б.”Б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 2 000 лв. По делото е приложено и гр. дело №15 066/2015г. на СГС. Установява се, че с решение, постановено на 14.11.2016г., ищцовото дружество е осъдено да заплати на Р. И., на основание чл.226, ал.1 вр. с чл. 223, ал.2 от КЗ /отм./, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 12.12.2014г., ведно със законната лихва от 12.12.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 22 923, 13 лв.- обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 216, 15 лв.- разноски по делото. С решение №1865/23.07.2019г. по в.гр.д. №6617/2017г. на САС решението на първоинстанционния съд е отменено в отхвърлителната част между присъдените 80 000 лв. и полагаемите се 140 000 лв., като ЗК „Лев Инс”АД е осъдено да заплати на Р. И. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Установява се, че ответникът Г. Й. П. е участвал в производството пред СГС и САС като трето лице- помагач на страната на ЗК „Лев Инс” АД. С определение от 06.04.2016г. по гр.д. №15066/2015г. същият е надлежно конституиран като трето лице- помагач, разпоредено е да му се изпратят съдебните книжа за писмен отговор в едномесечен срок, призован е за първото съдебно заседание с призовка, редовно връчена на 15.06.2016г. По делото е проведено едно съдебно заседание- на 14.10.2016г., в което П. не е взел участие. На 14.11.2016г. е постановено съдебно решение, в което действително не е отразено, че е постановено при участие на трето лице –помагач П., но този пропуск е отстранен впоследствие от съда с решение от 21.03.2017г., като видно е от данните по делото, че на настоящия ответник са връчени преписи както от решението от 14.11.2016г., така и от решението от 21.03.2017г. От приложеното гр.д. №6617/2017г. на САС, се установява, че П. е участвал като трето лице- помагач на страната на ЗК „Лев Инс” АД и във въззивното производство. На 07.10.2019г. по гр.д. № 6617/2017г. на САС е издаден изпълнителен лист в полза на Р. И. за присъдените й обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, ведно с лихви, въз основа на който е образувано изпълнително дело № •••• по описа на ••••. С покана за доброволно изпълнение по изп. дело №•••г. настоящият ищец е уведомен, че по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №6617/2017г. на САС, дължи на взискателя Р. И. сумата от 140 000 лв. - главница, ведно със законната лихва, която към дата 11.10.2019г. е 68 630, 77 лв.; сумата от 22 923, 13 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от 23.05.2015г. до 11.10.2019г.- в размер на 10 204, 54 лв., разноски по делото, а също такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в полза на •••, или общо 254 860, 26 лв. Представено е от ищеца удостоверение за кредитен превод, от което е видно, че на 31.10.2019 г. по сметката на ••• •••• е преведена сума в размер на 255 787, 11 лв. От приетото по делото удостоверение по изп.д. №••••г. на ••• •••• се установява, че на 31.10.2019г. по изпълнителното дело е събрана от длъжника ЗК „Лев Инс”АД сума от 255 787, 11 лв., която е разпределена за изплащане на задълженията му делото, а именно: 140 000 лв.- за цялостно погасяване на главница на вземането, представляващо обезщетение за неимуществени вреди от ПТП; 69 408, 55 лв.- за погасяване вземането за законната лихва върху сумата от 140 000 лв., която законна лихва е изчислена за периода 12.12.2014г.- 31.10.2019г.; 22 923, 13 лв.- за цялостно погасяване на главницата за вземането, представляващо обезщетение за имуществени вреди; 10 331, 89 лв.- за погасяване вземането за законна лихва върху тази главница, която законна лихва е изчислена за периода от 23.05.2015г. до 31.10.2019г., 3 275 лв.- за погасяване вземането за разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство на взискателя и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, както и за разноски и такси по изп. дело. По делото е прието писмо от Н. Сектор „ПП“, Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, от което е видно, че ответникът Г. П. не е притежавал валидно българско СУМПС към дата •••••г. При така установените обстоятелства въз основа на събраните доказателства, от правна страна съдът намира следното: Според разпоредбата на чл. 274, ал.2 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. За да бъде успешно проведен регресният иск с посоченото правно основание, е необходимо да се установят следните релевантни за спора факти- наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с който е причинено ПТП; ПТП да е в резултат от противоправното поведение на ответника, от което в причинна връзка да са настъпили вреди; при причиняване на деликта делинквентът да е управлявал МПС без свидетелство за управление; застрахователят да е изплатил обезщетение за причинените вреди в претендирания размер. В случая се установи, че на •••г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, предизвикано от виновния водач Г. П., при което е пострадало лицето Р. И.. С решение, постановено по нохд № 3822/2015г. на ПРС, П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.5 и 6, б. „А”, пр.2, вр. ал.1, б.”Б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание-глоба. С оглед приключилия с влязло в сила съдебно решение /имащо характер на присъда/ наказателен процес и съгласно чл. 300 ГПК, доказани се явяват обстоятелствата на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от П., както и вината на последния. Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и причиняването на пострадалата Р. И. на средна телесна повреда по см. на НК, доколкото тя е елемент от обективна страна на престъплението, в извършването на което е признат за виновен настоящият ответник. Освен това, в диспозитива на коментираното решение е отразено, че П., към датата на ПТП, не е притежавал качеството на правоспособен водач, като последно посоченото обстоятелство се установява и от писмото на Н. Сектор „ПП“, Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив. Установи се, че пострадалата И. е сезирала СГС с искове против ЗК „Лев Инс” АД за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие на виновно причиненото от Г. П. ПТП. В производството по предявените искове по чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователното дружество П. е привлечен като трето лице- помагач на страната на ответника. Решенията на СГС и САС са били постановени при участието на настоящия ответник в качеството му на помагач на дружеството. Като участник в производството по прекия иск на правоимащото лице срещу ЗК “Лев Инс“ АД П. е могъл както в първоинстанционното, така и във въззивното производство да изразява становища, да прави възражения и доказателствени искания. Видно е от приложените към настоящото дело гр.д. №15066/2015г. на СГС и гр.д. №6617/2017г. на САС, че същият не е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата при ПТП, при което въведеното такова в настоящото производство е преклудирано. На основание чл.223, ал.1 ГПК, постановените решения имат установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а съгласно чл.223, ал.2 от ГПК П. е обвързан с мотивите на постановените от СГС и САС решения, като това, което съдът е установил в тях, е задължително в отношенията му със застрахователя, на когото е привлечен като подпомагаща страна. Като част от спорния предмет по посоченото дело на СГС е и разгледаното възражение, направено от ЗК “Лев Инс“ АД- за съпричиняване на вредните последици от пострадалата, което е счетено за неоснователно. С оглед на това, в настоящото производство не следва да обсъжда нито дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от И., нито размера на дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, доколкото последният вече е определен със сила на пресъдено с постановените съдебни актове. По делото липсва спор, че за лекия автомобил „БМВ 318“, pег. № ••••, към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налично застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, а и този въпрос вече е изследван и решен от съда, разгледал исковете, по които е образувано гр.д. № 15066/2015г. на СГС. Видно от мотивите на решението на СГС /обвързващи съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК за третото лице-помагач/, прието е, че за лекия автомобил, управляван при ПТП от признатото за виновно в извършено престъпление лице- Г. П., е имало сключен договор за застраховка „ГО“ с ищцовото дружество със срок на действие, обхващащ датата на процесното ПТП. Констатира се, че на 07.10.2019г. по гр.д. № 6617/2017г. на САС е издаден изпълнителен лист в полза на Р. И. за присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ••••г., в размер на 140 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 12.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и за обезщетението за имуществени вреди в размер на 22 923, 13 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2015г. до окончателното изплащане. По делото се налични доказателства за събрана от длъжника ЗК „Лев Инс”АД сума в общ размер на 255 787, 11 лв. по образуваното, въз основа на горепосочения изпълнителен лист, изп. дело №•••••г. по описа на ••• ••••, от която са погасени вземанията на взискателя Р.Л.И. за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, за лихви върху главниците и за разноски. С оглед на така установените обстоятелства и доколкото се доказа твърденият от ищеца факт, че извършителят на деликта е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, то се налага извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за възстановяване на платеното от застрахователя, при което предявеният регресен иск е доказан по основание. Ищецът твърди, че с преводно нареждане от 31.10.2019г. е преведена по изпълнително дело №•••г. на ••• сума от 255 787, 11 лв., от която претендира само сумата от 243 741, 65 лв., включваща изплатеното на Р. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000 лв.; сумата 69 447, 43 лв.- заплатената лихва върху главницата за периода 12.12.2014г.- 31.10.2019г.; сумата 22 923, 13 лв.- обезщетение за имуществени вреди и сумата 11 371, 09 лв.- заплатената лихва върху главницата, изчислена за периода 12.12.2014г.- 31.10.2019г. Установи се от горепосоченото удостоверение /уведомление/ от ••• ••••, че по изп. д. № •••г. е събрана чрез запор върху парични вземания на длъжника сумата от 255 787, 11 лв. От тази сума са погасени вземанията на взискателя за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, съотв. в размер на 140 000 лв. и 22 923, 13 лв., както и вземанията за законна лихва върху главниците- в размер на 69 408, 55 лв.- законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода 12.12.2014г.- 31.10.2019г., и в размер 10 331, 89 лв.- законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 23.05.2015г. до 31.10.2019г., възлизащи общо 242 683, 57лв., а не както се претендира 243 741, 65 лв. / в исковата молба ищецът твърди да е платил законна лихва върху обезщетението за им. вреди за периода от 12.12.2014г. до 31.10.2019г. в размер на 11 371, 09лв./. Предвид данните за извършено от ищеца плащане на увреденото лице на дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от 140 000 лв. и 22 923, 13 лв., следва да се приеме, че предявеният иск в частта му за възстановяване на тези суми от ответника е основателен. По отношение на регресната претенция на застрахователя, касаеща платени лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, съдът намира, че същата се явява частично основателна. Съгласно чл.227, т.2 КЗ /отм./, застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал.1 от КЗ от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал.1 от КЗ, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина. Това означава, че регресният иск срещу прекия причинител на вредата за лихвите за забава е основателен за периода от увреждането до момента на уведомяване на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от пострадалия. До този момент извършеното от застрахователя плащане на обезщетение, вкл. и такова за забава, е по застрахователния договор, като лихвите за забава след тази дата, като обусловени от забавата на самия застраховател, не следва да бъдат включени в застрахователната сума, подлежаща на плащане от деликвента в хипотезата на чл.274, ал.2 КЗ /отм./. В случая няма данни деликвентът да е уведомил застрахователя преди предявяване на исковата претенция по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на ПТП -••••г. до 23.11.2015г.- датата на предявяване на иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, а върху обезщетението за имуществени вреди- за периода от 23.05.2015г. до 23.11.2015г. При присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 140 000 лв.- обезщетението за забава за периода 12.12.2014г.- 23.11.2015г., определено по реда на чл.162 от ГПК с помощта на ел. калкулатор, възлиза на 13 515, 17лв., а размерът на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди - 22 923, 13 лв., за периода 23.05.2015г. - 23.11.2015г., е 1 180, 10 лв. Следователно, предявеният регресен иск по чл.274, ал.2 от КЗ /отм./ е основателен и следва да се уважи за сумата от 177 618, 40 лв., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 243 741, 65 лв.- ще се отхвърли. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение на вземането на ищеца. В т.14 от ППВС №7/1978г. е прието, че за регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата на плащането на обезщетението на правоимащите лица. В случая дължимите суми на третото увредено лице са изплатени на 31.10.2019г., поради което за предявеното регресно право не е изтекла 5-годишната давност до предявяване на регресния иск на дата 23.12.2022г. Като последица от частичното уважаване на претенцията, следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 177 618, 40 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 23.12.2022г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, същият е направил разноски в размер на 9 749, 67лв. – за заплатена държавна такса, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Вземайки предвид, че делото е с материален интерес, че същото не е с фактическа и правна сложност и по него са проведени две съдебни заседания, съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Или от общия размер на разноските на ищеца- 9 949, 67 лв., ответникът ще бъде осъден да заплати сума от 7 250, 48 лв., съобразно уважената част на иска. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска. Неоснователно се явява възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение на адвокат. В случая, предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 14 399, 66 лв., а заплатеният от ответника адвокатски хонорар е в размер на 9 800 лв., при което не са налице предпоставки за редуцирането му. Ето защо и с оглед отхвърлената част на исковата претенция, следва да бъдат присъдени разноски на ответника в размер на 2 658, 58 лв. Мотивиран от горното, съдът