Решение № 230 от 2.6.2023 г. на Административен съд - Сливен по дело № 109/2023 г.

Производството е административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Г. Г., чрез адвокат М. Д. – АК [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000120/07.03.2023год. на Началник група към ОД МВР [област], сектор „ПП“ [област], с която на Д. Г. Г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са 2бр. регистрационни табели с номер: .......... В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неоснователна. Счита, че са допуснати пороци по отношение на формата, а именно нарушени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Счита поради тази причина, че заповедта е нищожна. Водачът на посочения трактор бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за управление на съответната категория пътно превозно средство. Същият притежавал свидетелство за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника, категория ТВК, валидно до 08.02.2031 г. В този смисъл счита, че е нарушен материалния закон. Деянието не било довело до настъпване на вредоносни последици. Не било посочено къде е настъпило твърдяното нарушение. Заявява, че е нарушен и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли съда да отмени заповедта, като нищожна и неправилна, противоречаща на материалния и процесуалния закон. Претендира за направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата, лично и чрез адв. М. Д. – АК [област], поддържа жалбата. Твърди, че водачът на колесното МПС е нямал друг алтернативен път и съгласно Наредба № 8/2008 г. на Министерство на земеделието, когато нямало алтернативен път позволявало да се преминава през такъв. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира сторените по делото разноски. Административният орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище в което оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение, по подробни съображения изложени в становището. От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Със заповед № 23-0804-000120/07.03.2023г. Началникът на група в сектор „ПП“ [област] към ОД МВР [област], е наложил на Д. Г. Г. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на 2бр. регистрационни табели с номер: .............. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за това, че на 07.03.2023 г. на път [област]-[община].Ч. е управляван колесен трактор с рег.номер.............. от водача Г. Т. Г., който не притежава валидно свидетелство за управление, към която спада управляваното от него ППС. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателката на 16.03.2023 г. От данните по административната преписка се установява, че на 07.03.2023 г. срещу водача Г. Т. Г. с [ЕГН] е съставен АУАН GA/862779, за това, че на 07.03.2023 г., в 13: 33 часа, в Община [област], на път [област]-[община]-[област]-[община]-П., СМБ, посока [населено място], управлява колесен трактор Мицубиши, бял на цвят с рег.номер............, без да притежава в СУМПС необходимата категория за управление на колесен трактор ( Ткт ). Не носи СРМПС и СУМПС. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че водачът Г. Т. Г. притежава свидетелство за управление на МПС от категория АМ, В1 и В издадено от МВР – [област] на 15.09.2022 г. и валидно до 15.09.2032 г., както и свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника от категория Твк ( колесни и верижни и агрегатираните към тях работни машини), издадено от МЗХГ на 21.01.2021 г. и валидно до 08.02.2031 г.. Към датата на издаване на оспорената заповед – 07.03.2023 г., МПС колесен трактор Lamborghini RF 80.4 TREND с рег.номер............ е бил регистриран на името на оспорващата като собственик, което се установява от Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника (л.36). При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – [област], в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от административната преписка. Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в АУАН GA/862779/07.03.2023 г. Противоречието в марката на управляваното МПС е отстранено с представянето на документите за регистрация на същото и са дължи на неточната информация предоставена от водача при съставянето на АУАН. Независимо от тази неточност, процесното МПС е идентифицирано с посочване на регистрационен номер. Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. "а" на чл. 171 от ЗДвП. Следователно единствените правнорелевантни факти за налагането на процесната ПАМ са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и това МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая няма спор между страните по делото, че по време на проверката водачът Г. Т. Г. е управлявал колесен трактор по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че за определяне на правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като съгласно т. 16 от същия текст колесните трактори ( Ткт ) са причислени към категория Т. От данните по делото е видно, че към датата на констатиране на нарушението 07.03.2023 г. водачът Г. не притежава свидетелство за управление от категория Ткт, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че е налице извършено административно нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което е основание за приложение на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Не се споделя възражението в жалбата, че след като към датата на проверката водачът е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС категория В и валидно свидетелство за правоспособност от категория Твк съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г., то с оглед на разпоредбите на ЗГКЗГТ, който се явява специален спрямо ЗДвП, не е било необходимо да притежава свидетелство за правоспособност от категория Ткт, за да управлява процесния трактор по пътищата, отворени за обществено ползване. Нито свидетелството за управление на МПС категория АМ, В1 и В, нито свидетелството за правоспособност за работа от категория Твк могат да заместят липсата на изискуемото по чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС от категория Ткт. Свидетелството за управление на МПС категория В и В1 позволява на водача да управлява моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, респективно четириколесни превозни средства с маса без товар не повече от 400 kg или 550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на товари, но не и колесни трактори ( Ткт ) от категория Т. Свидетелството за правоспособност категория Твк също не е равнозначно на свидетелството за правоспособност категория Ткт, защото едното е за работа с колесен трактор, а другото е за неговото управление по пътищата, отворени за обществено ползване. Изрично в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника е предвидено, че движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове. В чл. 2, ал. 1 от наредбата е регламентирано, че водачите на колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства. Какво следва да е свидетелството за правоуправление на МПС дава отговор разпоредбата на чл. 14 от наредбата, съгласно която при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи не само свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника от съответната категория, но и валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Следователно не всяко свидетелство за управление на МПС е приложимо в тези хипотези, а само това, което позволява управлението на конкретното МПС, което в случая е именно свидетелството за управление на МПС от категория Ткт съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от тази категория се уреждат от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, която е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За разлика от нея правоспособността за работа с колесни трактори се определя от Наредба № 1/15.02.2019 г. на МЗХГ за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение ( обн. ДВ, бр. 19/05.03.2019 г.), която е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗРКЗГТ, според ал. 1 от който с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност. От систематическото, езиковото и логическото тълкуване на приложимата нормативна уредба следва изводът, че за да може да управлява колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, водачът трябва да разполага не само със свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г., но и със свидетелство за управление на моторни превозни средства в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за колизия между специален и общ закон, защото единият закон урежда изискванията за работа със земеделска техника, а другият - изискванията за управление на МПС, в т. ч. и колесни трактори, по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани дейности ( правоспособности ), които макар и да са свързани с едни и същи превозни средства, се отличават една от друга по своя вид и обем и се подчиняват на различен правен режим на придобиване и отнемане. Действително с Наредба № 15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват изискванията на ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на основание чл. 140, ал. 6 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт по неговото приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ. ЗДвП позволява колесни трактори и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗГКЗГТ, да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само по изключение и именно тези изключения са уредени в Наредба № 15/07.04.2008 г., която доразвива детайлно реда и условията, при които това е допустимо, без да противоречи на закона. Следователно в случая не се касае за два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за управление на колесни трактори, а за две кумулативно изискуеми условия по отношение на водачите на колесни трактори, липсата на което и да е от тях ги прави неправоспособни да управляват колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице е паралелно действие на два специални законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия. Ето защо, непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория Ткт от страна на водача е довело до единствения възможен и логичен извод за налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Констатираното с акта нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е основание за издаване на процесната заповед при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на група в сектор "ПП" не е имал право на преценка дали да я издаде или не. Следователно оспореният административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на законовите принципи. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена и непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането от лице без свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид. При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на Д. Г. – собственик на ППС, са били налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в минималния предвиден размер по закон – 6 месеца, който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е издадена заповедта за ПАМ. По изложените съображения, жалбата на Д. Г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. Ответникът има право на сторените в производството разноски, но такива не са искани, поради което съдът не следва да се произнася относно тях. Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен