Решение № 13988 от 23.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2818/2025 г.

Производството е по реда на чл. 85, ал.1 във вр.с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. К. О., гражданин на Сирия, роден на 15. 11. 2001 г. в [държава], [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [жк], [улица] срещу Решение № 7Х/05. 02. 2025 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС, с което на основание чл. 76б, ал.1, т. 2 от ЗУБ не е допусната последваща молба с рег. № УП 4316/16.12.2024 г. на ДАБ при МС до производство за предоставяне на международна закрила. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, издадено и при съществено нарушение на административнпроизводствените правила. Правят се възражения, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, не са обсъдени заявените нови елементи от бежанската история. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за разглеждане на последващата молба за международна закрила по същество. В хода на делото доводите се поддържат лично от жалбоподателя, който заявява, че е кюрд и не може да се върне в [държава]. Ответникът – интервюиращ орган на ДАБ при МС, чрез юрисконсулт П., прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Прокурор Н. от СГП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните, съгласно чл. 235, ал.2 ГПК във вр. с чл. 144, ал.1 АПК, от фактическа страна установи: Първото искане за закрила на М. К. О., [държава] за предоставяне на международна закрила е отказано с Решение № 12544/03. 12. 2024г. на председателя на ДАБ при МС. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. М. К. О. е подал последваща молба за международна закрила с рег. № УП – 33751/17.01.2025 г. на ДАБ при МС. Към молбата са приложени 3 бр. публикации в медии относно убити кюрдски бойци в Северна [държава], за загинали след сражения между кюрдски и протурски сили в Северна [държава] и за жертви при сблъсъци между протурски и кюрдски сили в [държава]. В молбата е посочено, че жалбоподателят е кюрд и се счита за застрашен заради етническата си принадлежност да не стане жертва на насилие при вътрешен въоръжен конфликт. С обжалваното в настоящото производство Решение № 7Х/05. 02. 2025 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС на основание чл. 76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, не е допусната последващата молба на М. К. О. с рег. № УП – 33751/17.01.2025 г. на ДАБ при МС до производство за предоставяне на международна закрила. Органът е изтъкнал, че така представените публикации в медиите не водят до съществена промяна на формирания извод за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Тя не е обвързана с твьрдения, че общоизвестните промени в ситуацията засягат лично заявителя в контекста на неговата бежанска история в съществена степен, че да доведе до постановяване на различно решение по молбата му за закрила. В предходното производство са разгледани твърденията, че е кюрд и ситуацията на кюрдите в [държава]. Като е заключил, че не са представени нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, същата е приета за недопустима и производство за предоставяне на международна закрила не е образувано. В хода на съдебното производство е представена актуална Справка № МД – 02 – 212/14. 04. 2025 г. за ситуацията в [държава], положението на кюрдите в [държава], информация за Кюрдската армия и начините за мобилизиране, както и относно сътрудничеството на новите управляващи в [държава] и официалните власти в [държава], насочено към кюрдите и основано на кюрдската етническа принадлежност. От страна на жалбоподателя са представени публикации в арабски медии, преведени на български език относно военни маневри в О. Х., турска окупация в Кобани, цивилни жертви при конфликти в Кобани с протурски фракции. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Срокът за обжалване е възстановен, жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и следователно е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. В конкретния случай, чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила. Според легалното определение на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗУБ. "Чужденец" е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава], както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство, а "чужденец, търсещ закрила" е този, който е заявил желание за получаване на закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата/ аргумент от разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗУБ. Молбата за международна закрила представлява отправено искане за закрила от /чужденец до [държава] / параграф 1, т. 10 от ДР на ЗУБ. От своя страна, съгласно параграф 1 т. 6 от ДР на ЗУБ. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) "Последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в [държава], която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в [държава] е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на [държава]. Производството е образувано на основание чл. 76б от Закона за убежището и бежанците, регламентиращ процедурата по предварително разглеждане на подадена последваща молба за международна закрила. Подадената от М. К. О. молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. С § 27 от ЗИДЗУБ, в сила от 26.12.2015 г. в глава шеста на ЗУБ е създаден раздел III "Процедура за предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила", състоящ се от разпоредбите на чл. 76а – чл. 76в ЗУБ. С тях са транспонирани приложимите за последващи молби изисквания на чл. 40 – 42 от Директива 2013/32/ЕС. Предназначението на тази специална процедура съгласно чл. 76а ЗУБ е преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна закрила да се прецени нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУБ, изискваща производство за предоставяне на международна закрила да не се образува, а образуваното да се прекрати, ако чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или държавата му на произход. Тази преценка е възложена с чл. 76б, ал. 1 ЗУБ на интервюиращ орган на ДАБ, който в срок от 14 дни от подаване на последващата молба единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, взема решение с което я допуска (т. 1) или не я допуска (т. 2) до производство за предоставяне на международна закрила. Нормата на чл. 76б от Закона за убежището и бежанците не предвижда провеждането на лично интервю с чужденеца, както и в посочените хипотези на чл. 76в от ЗУБ, чужденците не се ползват от правата по чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 1, т. 8 и чл. 29а. Посочените обстоятелства, обаче не изключват приложимостта на общите правила по раздел І, глава VІ от закона, включително и приложимостта на чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, съгласно който на чужденеца, заявил желание да кандидатства за международна закрила, се дават указания относно реда за подаване на молбата. Съобразно текста на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ интервюиращият орган взима решение по подадена последваща молба за закрила въз основа на писмени доказателства, предоставени от чужденеца. При съобразяване на приложимата норма на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, тези писмени доказателства следва да са свързани с нови обстоятелства, относно личното положение на чужденеца или ситуацията в страната му на произход. Подадената от жалбоподателя последваща молба с рег. рег. № УП – 33751/17.01.2025 г. на ДАБ при МС е недопустима по чл. 13, ал.2 от ЗУБ, доколкото всички факти и елементи относно личното му положение и държавата му на произход са преценени по чл. 75, ал. 3, изр. 1 ЗУБ при произнасянето по предходната молба за закрила като необоснована и недоказана да обуслови предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с отказа по Решение №12544/03. 12. 2024г. на председателя на ДАБ при МС. Действително, ситуацията в [държава] е променена след постановяването на решението за отказ, но промяната е в положителна насока и сама по себе си не е основание за получаване на бежански или хуманитарен статут. Видно от представената нова актуална справка за [държава] и положението на кюрдите в [държава], няма данни за съществено изменение на ситуацията в страната, което да е самостоятелно основание за предоставяне на международна закрила. Настъпила е промяна в страната по произход, има писмени доказателства за тази промяна, но то не е от съществено значение за промяна на взетото вече решение за отказ за предоставяне на статут, каквото е изискването на чл. 13, ал.2 от ЗУБ. Следва да се приеме, че процедурата по проверка на допустимостта по последващата молба е надлежно проведена. Обжалваното решение е мотивирано с фактически и правни основания за недопускане на молбата. В случая административният орган точно е подвел фактите по казуса към правната норма на ЗУБ. След оценка на всички обстоятелства по индивидуалното положение на търсещия закрила и държавата му на произход, правилно ответният интервюиращ орган на ДАБ е определил подадената от този кандидат молба за недопустима по чл. 13, ал.2 ЗУБ. По изложените съображения съдът приема оспореното решение за законосъобразно издадено, без отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.1 – 5 АПК във вр.с чл. 91 ЗУБ. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното, на основание чл.173, ал.2 от АПК и чл.85 ал.3 от ЗУБ, съдът