Решение № 3615 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 857/2024 г.

Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на ЕТ“В. Г. „ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] против Постановление № 2970/22.10.2024г. на Държавен съдебен изпълнител при РС [населено място], с което се отказва образуването на изпълнително производство по молба на жалбоподателя от 18.10.2024г. за изпълнение на индивидуален административен акт, а именно Решение на Възложител – Директор на ПДТГ „Д. Хадживасилев „ с № D36661098 за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „ Специализиран превоз на ученици от ПДТГ“Д. Хадживасилев „ вписана в РОП под № 02930-2024-0001. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановения акт, доколкото съгласно чл. 22, ал. 9 от ЗОП Решенията на Възложителите представляват индивидуални административни актове, които съгласно чл. 268, т.1 от АПК представляват изпълнително основание за образуване на изпълнително производство. Съгласно чл. 271, ал.1 т.2 от АПК орган по изпълнение в това производство е съдебният изпълнител, в чиито съдебен район е место-изпълнението на задължението. След като е влязло в сила на 13.09.2013г. горепосоченото решение на Възложителя, същото е следвало да бъде изпълнено в срок до 14.10.2024г. В законово-установения срок жалбоподателят е представил пред Възложителя изискуемите документи по чл. 112, ал.1 от ЗОП и съответно са отправени покани към Възложителя за сключване на договора, като последната е от 11.10.2024г. След като не е налице доброволно изпълнение на задължението за сключване на договор за ОП, е подадена молба до ДСИ при СвРС по чл. 276, ал.2 от АПК. По същата е постановен отказ, който е предмет на настоящото производство. След като в ЗОП няма правен механизъм, по който Възложителят да бъде задължен да изпълни издадения от него ИАА, поради което намира, че изпълнителното производство следва да се проведе по реда на АПК от ДСИ при СвРС. Моли съда да се произнесе в горния смисъл като отмени обжалваното бездействие на ДСИ при СвРС чрез постановяване на отказ да се образува такова. ДСИ при СвРС чрез когото е подадена жалбата не заема становище по спора. От третото заинтересовано лице Директор на ПДТГ „Д. Хадживасилев „ е постъпило писмено възражение, в което се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното: По делото няма спор за факти. Жалбоподателя е адресат на ИАА, а именно Решение на Възложител – Директор на ПДТГ „Д. Хадживасилев „ с № D36661098 за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „ Специализиран превоз на ученици от ПДТГ“Д. Хадживасилев „ вписана в РОП под № 02930-2024-0001. След направена служебно справка в ЕОС РОП ДСИ е установил, че срещу това решение не е подадена жалба, поради което същото е влязло в сила на 13.09.2024г. Със съобщение № М1638783 от 13.09.2024г. до жалбоподателя е била изпратена Покана за сключване на договор, като същият е уведомен, че следва да изпрати описаните в закона писмени доказателства. В отговор на изпратената покана на 19.09.2024г. в ЦАИС РОП са постъпили 37 документи от жалбоподателя, които съгласно уведомление от 20.09.2024г. на Възложителя същите подлежат на проверка, след което на 30.09.2024г., жалбоподателят е уведомен, че следва да представи допълнителни документи, , които са били представени от Изпълнителя на 3.10.2024г. Последвала е съответна кореспонденция, като след като е получена гаранция от страна на изпълнителя на 11.10.2024г. е подготвен договор за ОП, който е изпратен на жалбоподателя чрез ЦАЕС ЕОП на 18.10.2024г. Доколкото обаче Възложителят няма достъп до НАП, Министерство на правосъдието, ИА“Инспекция по труда“, които са в негова тежест да извърши такива проверки е поискано съдействието на Община Свищов, като с писмо изх. № 58/22.10.2024г. са получили отказ. След което са поискали Изпълнителя да им изпрати горепосочените документи: свидетелство за съдимост, липса на задължения за данъци и осигуровки, и ГИТ за обстоятелства по чл. 58, ал.1 т. 3 от ЗОП. След като жалбоподателят е оказал съдействие на Възложителя и е предоставил на последния горните документи, Договор за обществена поръчка е сключен на 7.11.2024г. Постановлението на ДСИ е било връчено на жалбоподателя на 22.10.2024г., а жалбата е подадена на 30.10.2024г. Основният мотив на ДСИ за постановяване на отказ е, че в така представеното Решение липсва предмет, тъй като в него няма описано изискуемо задължение за извършване на конкретни фактически действия, за да бъде образувано и водено принудително изпълнение по реда на чл. 276 и сл. От АПК. Освен това ДСИ намира, че с оглед последващото сключване на Договора за ОП, за което действие се иска образуването на изпълнително производство произтича не от представеното Решение на Възложителя, а по ЗОП-чл.112, при което се иска спазването на други нормативни изисквания, изброени в закона, за което неизпълнение са предвидени други процедури за контрол и санкциониране, поради което ДСИ намира, че Решението за избор на Изпълнител не може да бъде предмет на принудително производство по чл. 276 от АПК. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.294 от АПК по този ред се обжалват постановленията, действията и бездействията на орган по изпълнение. Орган по изпълнението съгласно чл.271 ал.1 т.2 от АПК за изпълнение на ИАА срещу административен орган е съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е место-изпълнението на задължението. В конкретния случай от жалбоподателя е депозирана молба до държавен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело срещу ПДТГ“Д. Хадживасилев“ [населено място] за принудително изпълнение на влязло в сила Решение Решение на Възложител – Директор на ПДТГ „Д. Хадживасилев „ с № D36661098 за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „ Специализиран превоз на ученици от ПДТГ“Д. Хадживасилев „ вписана в РОП под № 02930-2024-0001. Предвидената защита по реда на чл.294 и сл. от АПК е както срещу недопустимостта на изпълнението, поради липса на изпълнително основание, така и срещу порочно изпълнение или неизпълнение на процесуални задължения на органа по изпълнението, т.е. предмет на защита са както волеизявленията на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия. Ето защо съдът намира, че оспореното действие е такова по допустимостта на изпълнителното производство, поради което не е свързано с чисто технически действия и е предмет на предвидената в чл. 294 от АПК защита. Предвид изложеното жалбата се явява допустима на това основание. Съгласно чл.296, ал.1 от АПК, всяка страна в изпълнителното производство може да подаде жалба в 7-мо дневен срок от извършване на действието, ако е присъствала на извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. Режимът за призоваване и съобщения в изпълнителното производство следва да е общ, независимо дали орган по изпълнението е административният орган или съдебният изпълнител, поради което за призоваването и съобщенията в изпълнителното производство по АПК е спазено и жалбоподателят е надлежно уведомен за постановлението, което не се спори от него. Ето защо депозирана от него жалба се явява подадена в срока по чл.296 ал.1 от АПК, и предвид горното съдът намира, че жалбата е допустима като подадена в срок от лице, чиито права и законни интереси са накърнени от оспореният отказ на държавен съдебен изпълнител да образува изпълнително дело. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На изпълнение по реда на АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в него или в друг закон съгласно чл.267 от АПК. Разпоредбата на чл.268 от АПК сочи кои са изпълнителните основания, а именно: влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение ИАА, общи АА, решения, определения и разпореждания на административните съдилища и споразумения пред административните органи или пред съда. В конкретния случай е налице влязло в сила Решение на Възложител – Директор на ПДТГ „Д. Хадживасилев „ с № D36661098 за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „ Специализиран превоз на ученици от ПДТГ“Д. Хадживасилев „ вписана в РОП под № 02930-2024-0001. Съгласно нормата на чл. 22, ал. 9 от ЗОП решенията на Възложителите за определяне на Изпълнител представляват индивидуални административни актове, а чл. 268, т.1 от АПК определя влезлите в сила ИАА за изпълнително основание. Въпреки това настоящата инстанция намира, че макар формално горепосоченото Решение да е посочено като титул за изпълнение съгласно посочената норма, същото не може да се приеме, че е изпълнително основание, доколкото то не съдържа осъдителен диспозитив- не е налице ликвидно и изискуемо задължение на АО. Както посочва и в константната си практика ВАС според чл. 267 от АПК на изпълнение по реда на него и сл. От АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителни основания в АПК или други закони. Напр. Определение № 7073/10.6.2024г. по адм. Д. 5574/24г, Определение № 3523 от 21.3.2024г. по адм. Д. 2455/24г. на ВАС и др. Правилно и законосъобразно ДСИ е посочил, че в самото Решение липсва посочването на изискуемото от органа поведение, а същото се дължи по силата на закона чл. 112 от ЗОП, като за сключването на Договора за ОП е необходимо съдействието на жалбоподателя чрез представяне на законово-установените писмени доказателства. От изложеното във фактическата част се установява, че между страните е водена активна кореспонденция като жалбоподателят е представил изискуемите писмени доказателства, а след покана на Възложителя и допълнителни такива. Доколкото Възложителят не е могъл да се снабди с други такива доколкото няма достъп до системите на НАП, Министерство на правосъдието и ИАТ, то жалбоподателят е оказал нужното съдействие и същите са били включени в административната преписка. В горния ред на мисли, доколкото задължението за сключване на договор за ОП е въз основа на закона, то респективно защита на жалбоподателя, при липса на изрична разпоредба в ЗОП е по АПК а именно чл. 256 от АПК, а не чрез принудително изпълнение по реда на чл. 267 и сл. От АПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на становището на ДСИ е и фактът, че такъв Договор за ОП е сключен на 7.11.2024г. поради което за него липсва правен интерес от обжалването към настоящия момент. В контекста на изложеното, Постановлението с което ДСИ при СвРС отказва образуването на изпълнително производство се явява правилно и законосъобразно а подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл.298 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново