Решение № 130 от 12.9.2024 г. на Районен съд - Търговище по дело № 374/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. А. С., ЕГН •••••••••• от с.Т., общ.Велики Преслав, обл.Шумен против Наказателно постановление № 2411600092 от 16.04.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен. Считайки НП за необосновано и незаконосъобразно – издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник – адв. Е. Г. – АК- Шумен.

Административнонаказващият орган - Директор на РДГ - гр.Шумен, в с.з. се представлява от гл.юрисконсулт П. Д., която оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на обжалваното НП с искане същото да бъде потвърдено и в полза на РДГ - гр.Шумен да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя и допълнително писмено становище.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 14.02.2024 г. на пътя между селата Макариополско и Буйново в общ.Търговище, полицейски служители от РУ – Търговище спрели за проверка товарен автомобил „Ивеко 35.11 Дейли“ с рег. № ••••••, рама № ••••••••••••, който бил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка, полицейските служители забелязали, че автомобилът е натоварен с дървесина, която не била маркирана и за която водачът не разполагал с документи относно произхода й, поради което сигнализирали органите на ТП ДГС „Търговище“. На място пристигнали горски стражари от посоченото ТП ДГС, които установили, че жалбоподателят транспортирал с товарния автомобил 1, 5 пр.куб.м. дървесина – дърва за огрев от дървесен вид „полски бряст“, непридружена от превозен билет и немаркирана с контролна горска марка, съответно – производствена марка. Констатациите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол серия СИДП, № 148683/ 14.02.2024г., с който били задържани автомобилът, ведно с контактния ключ, Свидетелство за регистрация част II № 012851243, както и транспортираната дървесина. Във връзка с установеното при проверката, св.М. – горски стражар при ТП ДГС „Търговище“ съставил на жалбоподателя АУАН, Серия СИДП, № 005599/ 14.02.2024г. за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/. Бил му съставен и АУАН за нарушение и на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. С разписка Серия СИДП, № 063283 /14.02.2024г. автомобилът, контактният ключ и СРМПС били предадени на отговорно пазене на жалбоподателя. С разписка Серия СИДП, № 063284 /14.02.2024г. дървесината била предадена на отговорно пазене на ръководител разсадник при ТП „ДГС Търговище“, като била транспортирана до Горски разсадник в с.Баячево, общ.Търговище с превозен билет № 10556/00074/D8D0В3U. Във връзка със случая била сезирана РП – Търговище. С постановление от 13.03.2024г. на прокурор от РП - Търговище било прието, че са налице данни за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, но поради малозначителност на деянието било отказано започването на наказателно производство. Въз основа на АУАН, Серия СИДП, № 005599 /14.02.2024г. Директорът на РДГ - гр.Шумен издал обжалваното Наказателно постановление № 2411600092 от 16.04.2024г., с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лв. На основание чл.273, ал.1 от ЗГ постановил процесните 1, 5 пр.куб.м. дърва за огрев /полски бряст/ да бъдат отнети в полза на държавата - като вещи, предмет на нарушението. На същото основание постановил т.а. „Ивеко 35.11 Дейли“ с рег. № ••••••, Свидетелство за регистрация част II № 012851243 и контактен ключ да бъдат отнети в полза на държавата – като вещи, послужили за извършване на нарушението.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите М.М., Б.Р., М.С., Кр.П. и Кр.С.. Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ, респ. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и приложената Заповед № РД – 49- 199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните. Издадени са по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити и е налице яснота относно административното нарушение, вменено на жалбоподателя. При съставянето на АУАН не са допуснати нередовности, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Възраженията, касаещи законосъобразността на действията по съставяне и връчване на АУАН, са неоснователни. Видно е, че АУАН е съставен на 14.02.2024г. в присъствието на жалбоподателя и на същата дата срещу подпис му е връчен и съответен препис. Този извод следва от съдържанието на самия АУАН и от показанията на актосъставителя М.. Последните не са опровергани от доказателствата по делото, включително от показанията на св.Кр.С., които са лишени от конкретика. На жалбоподателя – лично срещу подпис е връчено и обжалваното НП, видно от приложената по делото разписка. Правото му на защита не е било ограничено, напротив - същият е имал възможност да го упражни в пълен обем.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че 14.02.2024г. жалбоподателят е управлявал собствения си т.а. „Ивеко“ с рег. № •••••• по посочения пътен участък в общ.Търговище, както и че е бил спрян за проверка от полицейски служители, които от своя страна сигнализирали органите на ТП ДГС „Търговище.“ Посочените обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя. Т.е. безспорно установено е, че преди спирането му, управляваното от него превозно средство е било в движение. От показанията на свидетелите М., Р. и С. се доказва и обстоятелството, че в момента на спирането му за проверката, посоченото превозно средство е било натоварено с дърва за огрев. От съставения КП се установява вида и количеството им, а именно - 1, 5 пр.куб.м. от дървесен вид „полски бряст“. Вида и количеството бяха потвърдени от свидетелите М. и Р. и в с.з. Потвърждават се и от съдържанието на превозен билет № 10556/00074/D8D0В3U, с който дървесината е била превозена за съхранение до Горски разсадник в с.Баячево, общ.Търговище. При тези данни е обоснован изводът, че жалбоподателят е транспортирал въпросната дървесина. Свидетелите бяха категорични, а и не се спори, че същата не е била маркирана с контролна горска марка /КГМ/, съответно – производствена марка.

От страна на жалбоподателя се възразява, че превозваните дърва, представлявали дървесина, добита от частен терен в урбанизирана територия. В тази връзка по делото е представен договор от 01.08.2023 г., сключен между „Строймонтажи“ ЕООД /възложител/ и „Ари Сервиз Комерсиал“ ЕООД /изпълнител/, по силата на който първото дружество е възложило на второто да извърши услуги със строителна механизация и автотранспорт на обект „Вертикална планировка Фотоволтаична централа на „Биовет“ АД клон Разград, площадка ДК, гр.Разград…“ Св.П. обясни, че както той, така и жалбоподателят работели във фирмата – изпълнител по договора, като в тази връзка трябвало да изчистят и подравнят посочената площадка, намираща се в чертите на гр.Разград, с цел последващо изграждане на фотоволтаичен парк. Свидетелят посочи, че на площадката имало съборени сгради и строителни отпадъци, под които имало и затисната дървесина. Именно от там била и процесната дървесина, която жалбоподателят, със знанието на св.П., натоварил в автомобила си. Показанията на посочения свидетел са логични и последователни, кореспондират и с представения договор. Доказателства, които да ги опровергават, респ. да установяват друг произход на дървесината не са ангажирани от контролните органи, не са представени и в съдебната фаза на производството. Предвид това, кредитирайки посочените доказателствени материали, съдът приема за установено, че транспортираната от жалбоподателя дървесина не е добита от горска територия по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗГ, а е добита от частен обект, представляващ площадка, находяща се в град Разград.

Закона за горите урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии /чл.1/. От разпоредбата на чл.204 от ЗГ и свързаните с приложението й подзаконови нормативни актовете става ясно, че изискването за маркиране с КГМ се отнася за дървета от горски територии, определени за сеч и за съответна дървесина преди нейното транспортиране от временен склад. От нормата на чл.206 от ЗГ следва, че маркирането с производствена марка е изискуемо по отношение на дървесина, експедирана от обекти, в които постъпва, в които се преработва или от които се експедира дървесина, добита от горски територии.

За дървесината, придобита извън горските територии /какъвто е настоящият случай/ е приложима нормата на чл.207 от ЗГ, която предвижда маркиране с общинска марка. Същата гласи: „Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината“. В чл.50 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, ясно е регламентирано, че: „Съгласно ЗГ марките са:

1. контролна горска марка;

2. производствена марка;

3. общинска марка - за маркиране на дървесина, добита извън горските територии.

В случая обаче жалбоподателят не е санкциониран за транспортираните на дървесина, немаркирана с общинска марка, а за немаркирана с КГМ, съответно – с производствена марка, което представлява друг, различен състав на административно нарушение.

Доколкото предмет на съдебна проверка е не дали изобщо е извършено някакво нарушение, а извършено ли е описаното в обжалваното НП такова - по индивидуализираното от фактическа и правна страна административнонаказателно обвинение, то обстоятелството, че на жалбоподателя може да бъде вменено друго административно нарушение /при съществено изменение на обстоятелствената му част/, не може да обоснове извод за законосъобразност на обжалваното НП.

Поради изложеното съдът намира, че НП се явява необосновано и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло, включително в частта относно приложението на чл.273, ал.1 от ЗГ, доколкото същото изисква доказаност на нарушението, предмет на НП. Предвид този извод, обсъждането на възражението във връзка с маловажност на деянието се явява безпредметно.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят, но същият не претендира такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът