Решение № 12680 от 23.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4834/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Ц., ЕГН [ЕГН], с която на основание чл. 41, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, предл. 2, вр. чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година“. ОСЪЖДА М. С. Ц., ЕГН [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл.143, ал.3 от АПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е окончателно съгласно чл.44, ал.1 от ЗООРПСМ. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.44, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на М. С. Ц., чрез адв. К. Н., САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап.25, срещу Заповед № 24-VІ-85-0149 от 27.04.2024 г. на началника на 01 РУ-СДВР, с която на основание чл.41, т.1, вр. чл.30, ал.1, т.1, предл.2, вр. чл.21, т. 7 от ЗООРПСМ му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година“. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят твърди, че на 27.04.2024 г. при влизане на стадион „В. Л.“ му била извършена полицейска проверка, след която не бил допуснат да влезе на стадиона с аргумент, че от вътрешната страна на връхната дреха, с която бил облечен била пришита маска. Полицейските служители счели, че е извършено нарушение на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ, задържали жалбоподателя, съставили му АУАН и издали процесната заповед за налагане на ПАМ. Жалбоподателят твърди, че не е осъществен състава на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ, защото маската не е била поставена на лицето му и то не е било закрито, което се санкционира от закона и каквато е целта на закона. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. Ответникът – началник на 01 РУ-СДВР, чрез юрк. И. изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Административен съд София - град, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: Установява се от докладна записка от 27.04.2024 г. на П. С. П., ст. полицай в 05 РУ – СДВР, че на същата дата бил дежурен по охраната на футболна среща между П. „Ц. – С.“ и П. „Л. – С.“ на Национален стадион „В. Л.“ с начален час 16: 15 часа. Около 16: 10 часа, на КПП № 3, проверил лицето М. С. Ц., при което установил, че към качулката на якето му има пришита маска, прикриваща лицето му. Служителят съставил Заповед за задържане по ЗМВР от 27.04.2024 г. на Д., мотивирана с разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ. В административната преписка се съдържа протокол от 27.04.2024 г. за доброволно предаване от М. С. Ц. на ст. полицай П. С. П. на „1 брой тъмно яке с пришита маска към качулката“. М. С. Ц. предоставил писмено обяснение от 27.04.2024г., че на 27. 04. 2024 г. при посещението му на футболен мач между П. „Ц. – С.“ и П. „Л. – С.“ бил задържан за маска. Тази дреха я обличал за втори път и не знаел, че има маска. Издадена е оспорената Заповед № 24-VІ-85-0149 от 27.04.2024 г. на началника на 01 РУ-СДВР, с която на основание чл.41, т.1, вр. чл.30, ал.1, т.1, предл.2, вр. чл.21, т. 7 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложена ПАМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година“. Актът е мотивиран от фактическа страна с извършена от Д. противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ – носене на черна маска, пришита към якето му, с която се затруднява разпознаването му. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореният акт не е редовно връчен. Вместо него на жалбоподателя е връчена Заповед № 24-VІ-83-0147 от 27.04.2024 г. с адресат М. Д. К.. Процесната заповед № 24-VІ-85-0149 от 27.04.2024 г. е изискана и представена в хода на съдебното производство, образувано по жалба, подадена на 07. 05. 2024 г. Настоящата инстанция счита, че срокът за обжалване на невръчената заповед с адресат жалбоподателя не е изтекъл и оспорването не е недопустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът констатира, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 42 от ЗООРПСМ, според който в случаите по чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице. Заповедта е издадена в съответната форма по чл.59, ал.2 от АПК и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По силата на чл.42 от ЗООРПСМ мярката се налага в производство по глава четвърта, раздел ІІ от ЗООРПСМ „Установяване на извършени противообществени прояви“ (чл.26-35 от ЗООРПСМ). Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ урежда правомощие на полицейските органи на МВР за извършени противообществени прояви по този закон да съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10. В случая, срещу М. С. Ц. е съставен акт № VІ-85 от 27.04.2024 г. за установяване на административно нарушение по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ. Към акта са приложени документите по чл.27, т.1 и т.2 от ЗООРПСМ - писмени обяснения на нарушителя и писмени показания на актосъставителя като свидетел на противообществената проява. Оспорената заповед е издадена в срока по чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ. Липсват данни за допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които съществени са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в противен смисъл. Спорът между страните е изцяло материалноправен– относно основание за налагане на ПАМ по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ. Съгласно чл.21, т.7 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването. Няма спор, че процесната футболна среща има характер на спортно мероприятие по смисъла на чл.2а, ал.1 от ЗООРПСМ. Поведението на лицето е санкционирано преди непосредственото провеждане на спортно мероприятие на 27.04.2024 г., в [населено място], Национален стадион „В. Л.“, безспорно в неговата спортна зона по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗООРПСМ - определената с акт на кмета на общината зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и прилежащата територия и инфраструктура до 500 метра от неговите граници. Не е спорно, че М. С. Ц. е спрян за проверка в зоната на пропускателния режим – КПП №3. Декларираните в чл.2, т.1 и т.2 от ЗООРПСМ цели на специалния закон са опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви. Значителна част от закона (Глава Трета) урежда мерките за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, което е указание за тяхната обществена значимост. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗООРПСМ ръководителят по сигурността и безопасността на спортното мероприятие организира пропускането на привържениците на различните отбори през различни входове на спортния обект, като осъществява контрол за: 1.правото на достъп; 2.недопускане влизането на лица и внасянето на забранени предмети и вещества по чл. 20 и 21; 3.недопускане на лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина. По аргумент от чл.13, ал.1, т.2 от ЗООРПСМ при пропускането на посетителите в спорната зона на спортния обект е дължима проверка на лицата за недопускане на забранени предмети по чл.20 и чл.21. Общото посочване на разпоредбите на чл.20 и чл.21, всяка от които съдържа изброяване на няколко самостоятелни хипотези (предвид наличие на точки в тях) е указание, че всички посочени в чл.20 и чл.21 от ЗООРПСМ предмети и вещества са забранени. Като такива сред тях следва да се възприеме и посоченото в чл.21, т.7 от ЗООРПСМ – носене на маска, която може да послужи за напълно прикриване на лицето или на части от него, което да затрудни неговото разпознаване. Забраната е наложена в изпълнение на целите по чл.2, т.1 и т.2 от закона – очевидно с превантивна цел, за да бъде опазен ефективно общественият ред при провеждането на спортни мероприятия, като не се допускат и бъдат предотвратени евентуални противообществени прояви, извършени преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие. В случая, жалбоподателят изгражда защитната си теза върху употребения в разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ израз „носене на маски“, като поддържа, че забраната не касае притежаването на такива. По силата на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Очевиден е законодателният акцент върху превантивния характер на ПАМ, доколкото целта им е предотвратяване на нарушения и на вредните последици от тях. Идентични са целите на специалния закон (ЗООРПСМ) – опазване на обществения ред, предотвратяване на противообществени прояви, което е логично предвид факта, че извършването на спортни мероприятия е публична проява, неминуемо свързана с участието на големи групи физически лица, чийто живот и здраве следва да бъде опазен. Съдът намира, че разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ следва да бъде тълкувана в светлината на забраната по чл.13, ал.2, т.4 от ЗООРПСМ, който забранява на територията на спортната зона допускането на лица, в които се открият предмети и вещества, чието внасяне на територията на спортната зона и спортния обект е забранено. Да се толерира притежаването и внасянето на маска на територията на спортната зона и на спортния обект означава да се допусне възможност за извършване на нарушение с тях по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ на територията на спортния обект, каквато не е превантивната цел на ПАМ съгласно чл.22 от ЗАНН и чл.2 от ЗООРПСМ. С други думи, допускането на лица, които притежават в себе си маски на територията на спортното мероприятие, означава да се допуснат потенциални нарушители на забраните по чл.21 от ЗООРПСМ и извършители на противообществени прояви, което също не съответства на превантивната цел на ПАМ. Знанието на законовите забрани би следвало да осигури лична превенция от страна на посетителите на спортни мероприятия в смисъл, че притежаването на маска може да бъде обект на забранителна мярка. Това от своя страна следва да не толерира носенето на връхни дрехи с пришити маски, тъй като тяхна очевидна цел е използването им, защото иначе защо ще бъдат носени. Всъщност, служителите на реда са длъжни да опазят обществения ред най-вече с превантивна цел като предотвратят настъпването на противообществени прояви, а в конкретния случай – като не допуснат на територията на спортното мероприятие лица, в които се намират забранени предмети и такива, с които може да се извърши нарушение или да се затрудни неговото разкриване. Според съда превантивната цел на нормата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ е указана в самата нея - носенето на маска може да затрудни разпознаването, а оттук и предотвратяването и разкриване на противообществени прояви, каквато е непосредствената цел на специалния закон. След като като превантивна мярка е забранено „носенето на маски“ съгласно чл.21, т.7 от ЗООРПСМ, то и в изпълнение на забраните, свързани с пропускателния режим по чл.13 ал.1, т.2 и чл.13, ал.2, т.3, т.4 и т.9 от ЗООРПСМ, в спортната зона не следва да се допуска лице, което носи маска. Съдът приема, че наличието на пришита към качулката на горната дреха маска за лице, която може да послужи за неговото пълно или частично прикриване с цел затрудняване на разпознаването му при евентуално извършване на противообществени прояви, обосновано е привлякло вниманието на проверяващите полицейски служители още при проверката на КПП 3 и същите са наложили ПАМ по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения наложената ПАМ е законосъобразна и съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и чл.2, т.1 и т.2 от ЗООРПСМ. Не са допуснати нарушения на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. На основание чл.172, ал.2 АПК оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 АПК на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, Административен съд София град, Първо отделение, 43 - ти състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Ц., ЕГН [ЕГН], с която на основание чл. 41, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, предл. 2, вр. чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година“. ОСЪЖДА М. С. Ц., ЕГН [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл.143, ал.3 от АПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е окончателно съгласно чл.44, ал.1 от ЗООРПСМ. СЪДИЯ: Р Е Ш И: