Решение № 60 от 5.3.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 61/2025 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК. С Решение № 416/23.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 585/2024 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е оставена без уважение жалбата на «БАКБ» АД срещу разпределение на постъпили суми по чл. 460 ГПК, изготвено на 01.05.2024 г. по изп.д. № 450/2022 г. на ЧСИ В. Г.ев, предявено на длъжника и взискателите на 07.05.2024 г., като неоснователна. Против това решение е постъпила жалба от Г. К. Т., с оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят счита, че БАКБ АД в качеството си на ипотекарен кредитор по отношение на процесния имот в с. Къпиново се ползва с право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, поради което всички суми, разпределени на хирографарните кредитори, следва да се предоставят на него. Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с което се отмени като неправилно извършеното разпределение, и се постанови връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение. Въззиваемата страна «Прокредит Банк България» ЕАД заема становище по жалбата, като счита същата изцяло за неоснователна. Останалите въззиваеми не заемат становище. Против постановеното решение е постъпила и жалба от «Българо- Американска кредитна банка» АД, с оплаквания за неговата неправилност. Оспорва се изводът на съда, че банката следва да бъде включена в реда на хирографарните кредитори, поради обстоятелството, че налагането на възбрана върху имота е преди учредяването на две ипотеки в полза на банката. Сочи, че налагането на възбрана върху имот преди учредяването на ипотека, прави ипотеката непротивопоставима само на кредитора, в чиято полза е наложена възбраната, но не и по отношение на останалите кредитори в изпълнителното производство. В тази връзка не отпада и привилегията на ипотекарния кредитор. Отправено е искане, с което обжалваното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно и делото се върне на съдебния изпълнител с указания за изготвяне на ново разпределение. Отговор по жалбата е постъпил от «Прокредит Банк България» ЕАД, в който се заема становище за нейната неоснователност. Останалите въззиваеми не заемат становище по тази жалба. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Постъпилата жалба от Г. К. Т. е недопустима. Производството пред Окръжен съд Велико Търново е образувано единствено по жалба на „Българо- Американска кредитна банка“ АД против разпределение, предявено на 07.05.2024 г., на постъпили суми по изп.д. № 450/2022 г. на ЧСИ В. Г. С решението на Окръжен съд Велико Търново жалбата на БАКБ АД против извършеното разпределение е оставена без уважение, т.е. не е извършена промяна на разпределението, която да рефлектира върху правната сфера на длъжника. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, което правило намира приложение и в изпълнителния процес при обжалване на разпределението. Единствено от волята на взискателя, претендиращ да се ползва с право на предпочитателно удовлетворяване, зависи дали да защити това свое процесуално право, поради което изложените в жалбата на длъжника основания за обжалване, касаеща привилегията на БАКБ АД, представлява защита на чужди права и това обуславя недопустимостта на жалбата на Г. Т.. Ето защо, депозираната жалба от Г. К. Т. против Решение № 416/23.07.2024 г. по в.гр.д. № 585/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по в.гр.д. № 61/2025 г. на ВТАС да се прекрати в тази част. По отношение на постъпилата частна жалба от «Българо – Американска кредитна банка» АД, настоящият състав намира следното: Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Производството пред Окръжен съд Велико Търново е образувано по частна жалба от БАКБ АД, в която се обжалва предявеното с протокол за предявяване на разпределение от 07.05.2024 г. разпределение в частта му, в която по отношение на имота по т. 6 от обявлението – поземлен имот с три сгради в с. Къпиново банката е определена като хирографарен кредитор. Жалбоподателят сочи, че в негова полза са учредени две ипотеки от 30.06.2022 г. върху този имот, поради което се явява ипотекарен кредитор, и всички суми, разпределени на хирографарните кредитори следва да се разпределят само на БАКБ АД. Изп.д. № 450/2022 г. на ЧСИ В. Г.е образувано по молба на „Прокредит Банк България“ ЕАД срещу солидарните длъжници ЕТ „Точек – Г. Т.“, Г. К. Т. и П. К. Т. въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2022 г. за сумата 434001, 47 – главница по договор № 11 от рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013 г., сумата 2318, 64 лв. – наказателна лихва за посочен период, ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски. Принудителното изпълнение е насочено към недвижими имоти, между които и недвижим имот, находящ се в с. Къпиново, като по отношение на същия е вписана възбрана на 29.06.2022 г. /л. 539 от том ІІІ от изп.д./. По делото са присъединени като взискатели „Инвестбанк“ АД, „Топ Булс“ ЕООД, „Сайпер БГ“ ЕООД, „Агросторм 08“ ЕООД, „Българо- Американска кредитна банка“ АД. По отношение на БАКБ АД има вписани договорни ипотеки върху недвижими имоти, между които и недвижимия имот в с. Къпиново, като вписването е от дата 30.06.2022 г. С протокол за разпределение от 01.05.2024 г. на ЧСИ В. Г. предявен на 07.05.2024 г., съдебният изпълнител е посочил, че сумата от 188008, 80 лв., получена от извършената продан на недвижимия имот в с. Къпиново, се разпределя, както следва: първи ред – разноски по принудителното изпълнение по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, подробно посочени, втори ред – по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – местен данък и такса за изпълнение в полза на ЧСИ, и трети ред – за разпределение на хирографарни вземания между взискателите „Прокредит Банк“ АД – 43966, 52 лв., „Инвестбанк“ АД – 16361, 15 лв., Топ Булс ЕООД – 165, 40 лв., Снайпер БГ ЕООД – 8058, 72 лв., Агро сторм 08 ЕООД – 1794, 88 лв., БАКБ АД – 104457, 61 лв. и ЧСИ такси за изпълнение на парично задължение – 5580, 56 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че с оглед на наложената възбрана върху процесния имот в полза на първоначалния взискател, вписана в Служба по вписванията на ВТРС на 29.06.2022 г., ден преди в полза на жалбоподателя да бъде учредена договорна ипотека върху същия имот, вземането подлежи на удовлетворяване в реда на хирографарните кредитори, което е обусловило извода за неоснователност на постъпилата частна жалба. Настоящият състав счита обжалваното разпределение за правилно. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Законните основания за предпочитане са изрично и изчерпателно посочени в нормата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато постъпленията от реализирани изпълнителни действия не са достатъчни за пълно удовлетворяване на всички взискатели, е налице необходимост от разпределение на сумата според правата на отделните кредитори, при отчитане на конкуренцията между тях. Съгласно т. 7 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота, се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори. Това е така, защото ипотеката обвързва ипотекарния длъжник, когато и да е вписана, но по отношение на третите лица тя има ред от вписването – чл. 169, ал. 2 ЗЗД. Поради това правото на предпочитателно удовлетворяване не може да бъде противопоставено на третите лица, които са придобили права върху имота по актове, вписани преди нейното вписване, в т.ч. взискателят с наложена възбрана и по-късно присъединилите се кредитори – чл. 453, т. 1 ГПК. Вписаната изпълнителна възбрана ползва освен първоначалния взискател, така и присъединените по изпълнителното дело взискатели, което следва както от нормата на чл. 453, т. 1 ГПК, така и от правилата на чл. 457, ал. 1 и 2 ГПК, предвиждащи, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалния взискател, като извършените до присъединяването действия ползват и присъединилия се взискател. В този смисъл възражението в частната жалба на БАКБ АД, че ипотеката е непротивопоставима само на кредитора, в полза на когото е наложена възбраната, но не и по отношение на останалите кредитори, се явява несъответно на процесуалните правила. Жалбоподателят като ипотекарен кредитор с вписана ипотека след вписаната възбрана става спрямо останалите взискатели хирографарен такъв и съответно следва да се удовлетвори в реда на хирографарните кредитори, в какъвто смисъл е и изготвеното разпределение, прието за законосъобразно от първостепенния съд. По тези съображения настоящият състав счита, че извършеното разпределение от съдебния изпълнител е в съответствие с процесуалните правила и съобразено с изискванията на материалния закон относно зачитане правата на предпочитателно удовлетворение, което обуславя отхвърляне на подадената жалба. Последица от съвпадението на изводите на въззивния състав с тези на първостепенния съд е потвърждаването на обжалваното решение. Водим от горното, съдът