Решение № 32256 от 2.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 530/2025 г.

Производство е по реда на чл.16, ал.3 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ), вр. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. А., роден на 05. 03. 1977 г., гражданин на Република [държава] чрез адв. К. от САК, със съдебен адрес – [населено място], [улица], партер, срещу отказ за влизане в страната от 01. 12. 2024 г. на контролиращ служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ при ГКПП К. А. Ш.. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради немотивирането му, неправилно приложение на закона и несъответствие с неговата цел. Твърди, че при извършената проверка на граничния пункт е представил всички необходими документи за влизане на територията на [държава], включително и виза тип „ С“. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ. От процесуалния му представител се претендират разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът контролиращ служител в ГД „ГП“ при ГКПП К. А. шосе оспорва жалбата, чрез юрк. Кърлин. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити. Моли оспореният акт да бъде потвърден. Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че жалбоподателят Д. А., роден на [дата]., в Р [държава], е гражданин на Република [държава], който притежава национален паспорт № U35427382, изд. на 11.01.2023 г. и виза за краткосрочно пребиваване „С“ № 007024787, издадена от [държава], валидна от 16.11.2024 г. до 16.12.2024 г., с цел туризъм. В представеното по делото съобщение № 16288/01.12.2024г.на 01.12.2024 г. на ГКПП Капитан Андреево, е отразено, че при влизане в Р [държава], жалбоподателят Д. А., гражданин на Република [държава], не е доказал достоверно целта на заявеното пребиваване, както и финансово обезпечаване на същото - основания по чл.10, ал.1, т. 9 и т.17 от ЗЧРБ. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден от В. Б. В., контролиращ служител в ГКПП-К. А., на бланка „единен формуляр“ с рег. № 2031/01.12.2024 г. В отказа са посочени като фактически основания за отказа по чл. 10, ал.1 т.9 и т.17 от ЗЧРБ: „чужденецът не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване“ и „не разполага с достатъчно средства за покриване на издръжката си според продължителността и условията на престоя или за завръщане в родната страна или за преминаване през страната и правното основание“. В хода на проверката е изготвен и връчен срещу подпис на оспорващия чужденец и протокол рег. № 4148 за запознаване на лице за контрол на втора линия, съгласно чл. 8, т. 5 от Регламент 399/2016 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, на български и английски език, с който жалбоподателят е уведомен, че е подложен на цялостни проверки на втора линия с цел установяване валидността и редовността на пътни документи и на визата; както и на данните в националните и други бази данни. При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи: Оспореният акт е връчен на жалбоподателя на 01.12.2024 г. Жалбата, депозирана на 16.12.2024 г. чрез ССЕВ, по която е образувано настоящето съдебно производство, е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. чл.16, ал.3 от ЗЧРБ, от легитимирано лице съгласно чл.147, ал.1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните правни съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваният отказ е издаден от компетентен административен орган съгл. заповед № 3282з–938/20.04.2015 г.- контролиращ служител на ГКПП – Капитан Андреево шосе при Г. Д. „Гранична полиция“, който се явява орган за граничен контрол на основание чл.16, ал.2 ЗЧРБ и който към онзи момент е осъществявал граничната проверка на лицето. Отказът е обективиран в писмена форма, в утвърдения единен стандартен формуляр - част „Б“, от Приложение V от Регламент (ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1492/04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на ГКПП, съгласно която в случаите, когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в [държава], граничният полицай съставя „Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната“ по образец, копие от който се съхранява на ГКПП и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане. Липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в различен смисъл. Административният акт е мотивиран, като са изложени фактическите и правни основания за издаването му, а именно налице е хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 17 от ЗЧРБ – лицето не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията за пребиваване и не разполага с достатъчно средства за покриване на издръжката си според продължителността и условията на престоя или за завръщане в родната страна или за преминаване през страната. Отказът за влизане в страната е издаден и в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗЧРБ, чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в [държава], не се допуска в страната от органите за граничен контрол. Безспорно е, че жалбоподателят Абдулхамит е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като не е български гражданин. Същевременно е гражданин на трета страна според чл. 3, т. 1 от Директива 2008/115 - няма гражданство на ЕС по чл. 20, ал. 1 от Договора за ЕС и не се ползва от Общностното право на движение по чл. 2, т. 5 от Кодекса на шенгенските граници по Регламент (ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. Съгласно чл. 8, § 1 и § 3 от Регламент (ЕО) № 2016/399 при преминаване на външни граници на гражданите на трети страни се извършва цялостна проверка. Съгласно буква а) на чл. 8, § 3, обстойната проверка при влизане включва проверка на условията за влизане, постановени в член 6, параграф 1 и при необходимост на документите, които удостоверяват пребиваване и преследване на професионална дейност, а съгласно подбуква i) това включва проверка дали гражданинът на трета страна притежава документ, който е валиден за преминаване на границата и който не е с изтекъл срок на валидност, и дали документът е придружен, където е необходимо, от съответната виза или разрешение за пребиваване. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат [държава] са регламентирани в Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ). Едно от изискванията за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на ЕС е да притежава виза, но с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от същия закон изрично е регламентирано, че притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане в РБ. Въведени са с ал. 2 специални други изисквания – тези, по смисъла на чл. 10, ал. 1 (основания за отказ да бъде издадена виза или влизане в страната) и чл. 19 от същия закон – задължение за притежаване на паспорт, виза, достатъчно средства за осигуряване на издръжка, застраховки и пр. Жалбоподателят твърди, че има издадена виза от [държава] (същата е приложено към жалбата), като в нея е посочено, че целта на пребиваването му в [държава] е туризъм и са приложени съответните доказателства за целта на пътуването, както и за средствата, с които лицето разполага за неговото обезпечаване. Сочи още, че след като притежава валидна виза, то констатациите, въз основа на които е издаден процесният отказ, че не доказва достоверно цел и условия на заявеното пребиваване и не разполага с достатъчно средства за покриване на издръжката си според продължителността и условията на престоя или за завръщане в родната страна или за преминаване през страната, са необосновани, съответно издаденият отказ е незаконосъобразен. Противно на твърденията в жалбата, отказът съдържа фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото в него са посочени правните основания по чл.10, ал.1, т.9 и т.17, вр. чл.16, ал.1 от ЗЧРБ и като фактическо такова: не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване и не разполага с достатъчно средства за според продължителността и условията на престоя или за завръщане в родната страна или за преминаване през страната. Мотивите на акта следва да се считат за допълнени с тези в съобщение № 16288/01.12.2024 г. на Началник 03 група ГКПП К. А. А.. А. до началника на РДГП Елхово (л.18) съгласно Тълкувателно решение № 16 [рег. номер] ВС. В същото е отразено, че е извършена проверка на всички спътници на жалбоподателя, като за двама е отразено, че са с неясна цел и без средства, а останалите трима-без виза. Тези мотиви позволяват на засегнатото лице да организира правото си на защита срещу неблагоприятния за него акт и на съда да осъществи съдебен контрол за законосъобразност. С аргумент от разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ наличието на издадена виза не е достатъчно основание за влизане в страната ни, поради което доводите в жалбата в тази насока са неоснователни. Органът за граничен контрол е намерил основания за отказ по чл.10, ал.1, т.9 и т.17 от ЗЧРБ – чуждият гражданин не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване и и не разполага с достатъчно средства за според продължителността и условията на престоя или за завръщане в родната страна или за преминаване през страната. Изложеното намира своето основание в разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЧРБ, а също и в чл.18, ал.1 от ЗЧРБ. С други думи – независимо от издадената виза, при влизането си в страната чуждите граждани следва да декларират целта на посещението си и при какви условията ще бъде осъществено същото, както и, че разполагат с достатъчно средства да осигурят издръжката си за времето на планирания престой. Към жалбата също не са представени доказателства, оборващи констатациите на административният орган в оспорения акт. Съвкупната преценка на така установените обстоятелства навежда съда на категоричен и несъмнен извод за изпълнение на предпоставките на правните основания по чл.10, ал.1, т.9 и т.17 от ЗЧРБ – при влизането си в [държава] на 01.12.2024 г. турският гражданин не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване и за удостоверяване, че разполага с достатъчно средства за според продължителността и условията на престоя или за завръщане в родната страна или за преминаване през страната. Не е допуснато и нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Същият предвижда, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, която в случая е охранителна, контролна и превантивна съгласно чл.6, ал.1, т.1, т.7 и т.8, вр. чл.39, ал.3 от ЗМВР. Преценката на баланса между мярката (отказ за влизане) и визирана цел следва да се извърши съобразно чл.6, ал.2 от АПК – без да се засягат права и законни интереси на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая не се установява възможност за прилагане на по-благоприятни за лицето мерки. При предоставено с разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ право на преценка за приложението на основание за отказ по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, органът по граничен контрол не е упражнил превратно правомощията си. По изложените съображения съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. Дължим е извод за отхвърляне на оспорването на основание чл.172, ал.2 АПК. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК на ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определен на 100 лв. съобразно чл.37 ЗПП вр. чл.24 НЗПП. Воден от горното, съдът