Решение № 1071 от 12.3.2010 г. на Софийски градски съд по дело № 2293/2008 г.

Предявен е иск от Х.Ц.Х. ••• против ЗПАД „ДЗИ-О.З.” гр.С. за сумата по 11600 лв. с пр.основание чл.407, ал.1 Търговския закон/отм./ и за сумата от 2199.63 лв. с пр. основание чл.86 ЗЗД. Чрез своя процесуален представител ищецът поддържа иска за имуществени вреди, които търпи в следствие на телесни увреждания настъпили при ПТП на 04.07.2001 год.Претенциите са за направени от последния разходи за лекарства, лечение на санаториум, изследвания, специална диетична храна и транспорт.Претенцията е за периода от 05.06.2003 год. до 15.11.2006 год. в което време са извършени разходите.Претендира и мораторна лихва върху главницата считано от 05.06.2003 год. до окончателното й изплащане. В течение на процеса и на основание чл.116 ГПК/отм./ са увеличени размера на главните претенции както следва-за лекарства от 1500 лв. на 4381 лв., за диетична храна от 3500 лв. на 5040 лв. и за транспорт от 500 лв. на 604 лв., като за санаториум и за изследване няма промяна-съответно 1300 лв. и 275 лв. Моли съда да уважи предявеният иск, тъй като е основателен и доказан ведно със законните последици. Ответникът ЗПАД”ДЗИ О.З.” чрез своя процесуален представител прави възражение за изтекла давност и на това основание смята, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло.Евентуално ако бъде уважен да се приемат за установени размерите по експертизите приети по делото. Доказателствата по делото са гласни и писмени.Изслушани са и са приети експертизи. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът е претърпял на 04.07.2001 год. ПТП следствие на което е получил телесни увреждания-мозъчно сътресение, счупване на 2 шийни прешлена, разместване на други два, затруднено движение на крайниците и други съпътстващи по-леки увреждания.Вината за настъпването на ПТП е на М.Ф., водач на лекия автомобил, който е бил застрахован при ответното дружество за застраховката „Г.Ф.”.Последното дружество е било осъдено да заплати на ищеца неимуществени вреди-решение от 27.02.2003 год. и имуществени такива с решение от 20.06.2005 год. в сила от 02.07.2007 год. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и по нея няма спор между страните. Относно размера на имуществените претенции са изслушани заключения на вещи лица-по съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертизи, относно необходимостта от диетична /усилена храна/, санаториално лечение, изследвания и специализиран транспорт и съответно оценка на разходите тази насока.Изслушано е и заключение за стойността на разходи за лекарства за периода. Заключенията по тези експертизи съдът приема за независими и професионални. Спорен правен въпрос между страните е досежно приложението на погасителната давност.Ответникът е възразил още в първото съдебно заседание, че искът е погасен по давност и поддържа това си становище да края на производството по същество пред съда.Ищецът твърди, че давността е прекъсната с оглед на подаваните преди искови молби за присъждане на обезщетения. С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира следното: Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Текстът на чл. 407, ал. 1 ТЗ/отм./, дава право на увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя. В този смисъл пасивната легитимация на ответното дружество е налице. По отношение възражението за изтекла давност: При вреди от непозволено увреждане давността започва да тече от датата на откриване на дееца, която съвпада в случая с датата на увреждането.Тя е 3 години за претенции за изтекли лихви-чл.111, б.”в” ЗЗД и 5 години за главницата-чл.110 ЗЗД. Увреждането е настъпило на 04.07.2001 год. и оттогава е започнала да тече погасителната давност. През 2004 год. /неуточнено кога, но без значение за общия извод/ същата е прекъсната с факта на предявяване от страна на ищеца на искова молба по която е образувано гр.д.№ 398/2004 год.Оттогава е започнала да тече нова давност от 5 години-чл.116, б.”б”-предложение първо., която към датата на настоящия иск-28.11.2006 год. очевидно не е била изтекла.Поради това съображение съдът не следва да уважи възражението за изтекла давност, тъй като това възражение е неоснователно и незаконосъобразно. По отношение на размера: Претенциите са за имуществени вреди за времето от 05.06.2003 год. до 15.11.2006 год., както следва: за лекарства - 4381 лв., за диетична храна от - 5040 лв. и за транспорт - 604 лв., за санаториум -1300 лв. и за изследване - 275 лв.Общ размер на претенцията-11600 лв. От приетите по делото експертизи е установен размера на разходите на ищеца за лекарства-2994.43 лв., за усилена храна-5040 лв., за санаториум-803.53 и за транспорт-423.50.Претенцията за разход по изследване в размер на 275 лв. се установява от приложената по делото фактура № 9935/04.05.2006 г.При това положение съдът приема за доказани имуществени вреди в общ размер на 9536.46 лв. и в този размер исковата претенция следва да бъда уважена ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, а разликата до предявения размер от 11600 лв. отхвърлена като необоснована и неоснователна. По лихвената претенция: Принципа при непозволеното увреждане е лихвата да тече от датата на изискуемост на вземането-това е датата на причиняване на увреждането до изплащането на вредите.Претенцията в този случай не се формулира като самостоятелен иск, поради неопределеност на размера й. Тъй като става въпрос за имуществени претенции –компенсиране на разходи на ищеца за лечение и възстановяване от телесните увреждания причинени му при ПТП-то, които разходи са правени в един по-късен период, съдът намира, че по отношение на тях лихвата тече от датата на извършването им и може да се определи като мораторна-до датата на исковата молба и като законова-за последващия период. Претенциите на ищеца с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва са посочени от последния, но не са установени /доказани/ по своя размер, поради което съдът следва да отхвърли иска за мораторна лихва-до датата на исковата молба. Върху уважените претенции в общ размер на 9536.46 лв. следва да се начисли законова лихва от 28.11.2006 год.-датата на исковата молба до датата на изплащането на основното задължение. При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 876 лв.-адвокатски хонорар, държавна такса и депозит за експертизи. Водим от горното, съдът