Решение № 7854 от 7.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10626/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ц., с [ЕГН], подадена чрез адв. К. М., срещу Решение № 3335 от 15.07.2024 г., постановено по административно наказателно дело № 6461/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2 - ри състав. С обжалваното решение СРС е потвърдил изцяло Предупреждение №11-01-1048/2023 от 08.03.2024г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ – [населено място]. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Конкретно, изложени са твърдения за допуснато от състава на СРС съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непроизнасяне по отправено с жалбата доказателствено искане, а именно да се присъедини преписката по издаване на Заповед № ФК-10-420/01.06.2023 г. на директора на АДФИ. Счита, че от АУАН и от Предупреждението не ставало ясно за какво нарушение и по кой закон е предупредена Ц.. Посочва, че санкционната разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ не е спомената нито в АУАН, нито в Предупреждението по чл. 28 от ЗАНН. Иска се съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт и предупреждението, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Ответникът по касация – Директор на АДФИ, представляван от юрк. М., оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в представеното по делото писмено становище. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от касатора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Административен съд - София град, ХI касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а решението на СРС е валидно, допустимо и правилно. Съображенията са следните: Касационната инстанция на основание чл.220 АПК приема за доказани и установени фактите, изложени от Софийски районен съд. Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови доказателства. При разглеждане на делото районният съд е възприел от фактическа страна, че при извършване на проверка за спазване на регламентираното в чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС задължение на директора на Държавното предприятие за прилагане на контролни дейности за обезпечение на разумната увереност за постигане на целите на предприятието, като контролните дейности трябва да включват най-малко „система за двоен подпис“, която да не разрешава поемане на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията и лицето отговарящо за счетоводните записвания, а именно главният счетоводител, се установило, че Г. И. Ц. - директор на Държавното предприятие, не е приложила задължителната контролна дейност „система за двоен подпис“ по смисъла на закона при подписване на граждански договор №003/01.03.2021г., с който е поела финансово задължение за предприятието в размер на 2000 лева. Посоченият договор не бил подписан от лицето отговорно за счетоводните записвания в държавното предприятие. Ц. в присъствието на адв. М. устно обяснила, че липсата на „система за двоен подпис“ се дължи на пропуск при изготвянето на гражданския договор. За горното нарушение в нейно присъствие и в присъствието на адв. М. е съставен АУАН. В хода на проверката е установено, че Държавно предприятие „Научно-производствен център“ - [населено място] попада в обхвата на държавната финансова инспекция като държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като организация от публичния сектор, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. За инспектирания период дружеството е представлявано от Г. И. Ц., директор на ДП НПЦ и ръководител на организацията, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС, като на същия е вменена управленска отговорност за осъществяване на финансовото управление и контрол в посоченото дружество. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС директорът на ДП НПЦ е отговорен за определяне на целите на организацията, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон. Проверяващите извършили констатация за това, че на 01.03.2021 г. в [населено място], в Държавно предприятие „НПЦ“ - [населено място], не е приложена контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на граждански договор №003 от 01.03.2021г., сключен с Г. Х. Д., с което е поето финансово задължение за дружеството, без договорът да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в дружеството. Проверяващите установили обстоятелството, че директорът на дружеството е утвърдил Правила за функциониране на системите за финансово управление и контрол в Централно управление на Държавно предприятие „Научно-производствен център“ със Заповед №РД-05-1-5/04.01.2021 г. Съобразно заложеното в нормата на чл. 26, ал. 1 от Правилата за функциониране на системите за финансово управление и контрол, системата за двоен подпис е процедура, при която преди поемане на всяко финансово задължение и извършването на плащане се осъществява след полагане на подписи от лицето, отговорно за счетоводните записвания и директорът на ДП НПЦ или лицето, оторизирано да нарежда плащания от името на ДП, т.е. длъжностно лице, отговарящо за изпълнението на приходите и разходите. За констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС на изпълнителния директор /на касатора/ е съставен АУАН с № 11-01-1048/19.09.2023г. На база на акта за установяване на административното нарушение, на 08.03.2024 г. е издадено атакуваното Предупреждение, с което за нарушение по чл.13, ал.3, т.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, изм. и доп. ДВ, бр.13 от 2019 г. /ЗФУКПС/, на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, касаторът е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание. Настоящият касационен съдебен състав съобрази, че районният съд е обсъдил в цялост приетите по делото доказателства, а фактическите му констатации са направени при съобразяване с процесуалните правила относно проверката и анализа на доказателствения материал. Съдът е провел производството по начин, който да обезпечи всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина. Софийският районен съд правилно е приел, че АУАН и Предупреждението са издадени при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на Предупреждението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което е санкциониран касационния жалбоподател. Както АУАН, така и Предупреждението, са съставени от компетентни органи. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 28 от ЗАНН. В предупреждението са посочени пълно, точно и ясно датата и мястото на извършване на нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които последното е извършено и които сочат, че се касае за маловажен случай. Доводите за допуснати от състава на СРС съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Те са наведени в светлината на твърдението на касатора, че в нарушение на правилата районният съдия е лишил касатора от право на защита - липсва произнасяне по искането за присъединяване на преписката по издаване на Заповед № ФК-10-420/01.06.2023г. на директора на АДФИ. Действително с жалбата срещу процесното предупреждение, касаторът е направил искане за присъединяване на посочената преписка, по което липсва произнасяне на съда. Тези процесуални действия не са задължителни, освен за изясняване на фактическата обстановка по делото. В случая, обаче същата е напълно ясна и се потвърждава от представените по делото доказателства. В представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на касатора, се твърди, че преписката е необходима за да се установи кога е представен процесния договор на органите на АДФИ и в тази връзка дали е спазен срокът по чл.34 ЗАНН за съставянето на АУАН. Доколкото на касатора е вменено нарушение по ЗФУКПСД във вр. с чл.32, ал.1, т.1 ЗДФИ, т.е. на нормативен акт уреждащ нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейностнарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейностбюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, съгласно чл.34, ал.2 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя. Доколкото заповедта за проверката е от 01.06.2023г., а АУАН е съставен на 19.09.2023г., съдът намира за обоснован, и без да се изследва точната датата, на която в рамките на проверката е представен на проверяващите процесният договор, че АУАН е съставен в рамките на шестмесечния срок по чл.34, ал.2 ЗАНН от откриване на нарушителя. С оглед горното, настоящата съдебна инстанция счита, че СРС е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи всестранното и пълно изясняване на всички релевантни обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина, като по делото са разпитани всички лица, имащи отношение по случая, разгледани и обсъдени са всички относими писмени доказателства. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че при разглеждането и решаването на делото въззивният съд не е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила и не е нарушил правото на защита на касатора. По отношение материалната законосъобразност на Предупреждението районният съд е обосновал верния извод, че събраните по делото доказателства установяват по изискуемия несъмнен и категоричен начин извършването от обективна и субективна страна на нарушението по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС от Г. И. Ц.. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, т. 1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл. 2 създават и прилагат контролни дейности на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко: система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания. Държавно предприятие „Научно –производствен център“ попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2 от Закона за държавната финансова инспекция. Като организация от публичния сектор, която събира, получава, съхранява, разпределя и разходва публични средства по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗФУКПС, ДП „Научно–производствен център“, [населено място] е задължено да прилага разпоредбите на закона. Директорът на ДП „Научно –производствен център“, [населено място] е ръководител на организацията съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС и като такъв носи управленска отговорност за осъществяване на финансовото управление и контрол в цитираното дружество. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС, той е отговорен за определяне на целите на дружеството, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на закона. В качеството на ръководител на организация от публичния сектор, Г. Ц. е била длъжна да прилага т.нар. „система на двоен подпис“- чл. 13, ал. 3, т. 3, т. 1 от ЗФУКПС, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС, редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2, въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите. От доказателствата по делото е установено, че на 01.03.2021 г. е сключен граждански договор №003/01.03.2021 г. между ДП „Научно –производствен център“, [населено място], представлявано от директора Г. Ц. и Г. Х. Д., като безспорно същият за възложител е подписан единствено от Ц., в качеството й на ръководител на организация по чл. 2, но без подписа на лицето, отговорно за счетоводните записвания в предприятието. Въпросният граждански договор е подписан от страните и изведен от деловодството на ДП „Научно –производствен център“. Със сключването на процесния договор, по който е поето финансово задължение с неприложена система „двоен подпис“ е осъществен състав на административно нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС. От доказателствата по делото не се установява наличие на обстоятелство, изключващо вината на касатора. Б. са налични всички предпоставки за отправяне от АНО на писмено Предупреждение към нарушителя, както правилно е приел районният съд. Нарушението е за първи път, липсват вредни последици, не са засегнати в значителна степен охраняваните с нормата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС обществените отношения, поради което същото е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от тези вид, поради което случаят е маловажен, за което се е следвало отправяне на писмено Предупреждение. Привличането към административнонаказателна отговорност за нарушения, които не са включени в административнонаказателните състави на ЗФУКПС се осъществява на основание чл. 32, ал. 1, т.1 от ЗДФИ. В Предупреждение №11-01-1048/2023 АНО е приел, че е налице нарушение на чл. 13, ал. 3, т.1 от ЗФУКПС, предвид което възражението за липса на посочване на разпоредбата на чл. 32 от ЗДФИ в АУАН и Предупреждението по чл. 28 от ЗАНН е неоснователно. По изложените правни съображения, касационната инстанция приема, че оспореното решение на СРС, при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и 4 ЗАНН претенцията на ответника АДФИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият касационен състав счита, че следва да бъде уважена в размер на 80 лв., съгласно чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на едно заседание и в този смисъл полагащото се възнаграждение в размер на 80 лв. за касационното производство е справедлив и съответен на оказаната правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София-град, XI- и касационен състав