Решение № 712 от 26.2.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1056/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация. Образувано е по жалба от В. Н. М. от [населено място] против Заповед № 3286з-3885 от 23.10.2024г. на Директор на ГД “Национална полиция“ /ГДНП/ при МВР. Оспорващият счита жалената заповед за незаконосъобразна и моли същата да се отмени, вкл. пледира за несъответствието й с европейското законодателство, цитирайки решение от 30.01.2024г., постановено по дело С-118/2024 на СЕС, в което се приемало, че полицейската регистрация не можело да продължава неограничено във времето, а ограничителният критерии бил „щом съхранението не е необходимо за целите, за които са били обработвани…“. От фактическа страна, оспорващият сочи, че с влязла в законна сила присъда на 24.02.2009г., постановено по нохд № 28/2008г. по описа на Военен съд Плевен е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.383, ал.1, пр.3 от НК, като наложеното наказание е било отложено на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години, а на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК считано от 25.02.2012г. настъпила и реабилитация по право. Не ставало ясно какво налагало цели 12 години жалбоподателят да продължавал да бъде с полицейска реабилитация, а мотивите от заповедта не давали логично обяснение за това. Оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа оспорването и моли за разноските по делото. Прилага се писмена защита. Ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. От процесуален представител се прилагат писмени бележки, в които се пледира за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта, като валидна и законосъобразно издадена, вкл. и при съобразяване на националното и европейското законодателство в сферата на личните данни и не в противоречие с чл.8 от ЕКЗПЧОС. Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С. З. рег. /на ГДНП/ №328600-9133 от 12.02.2024г. В. М. поискал от Директор на ГДНП извършване на проверка в база данни на МВР и при наличие на криминалистическа регистрация и лични данни, същите да бъдат заличени /л.17/. Искането е препратено с писмо /л.19/ до Директор на служба „Военна полиция“, с което е изискано да се извърши проверка за наличие на основания по чл.68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на извършената по отношение на М. полицейска регистрация за осъществено от него престъпление по чл.383, ал.1, пр.3 от НК, извършена на 25.07.2008г. Във връзка с това искане до ответника е изпратено със съпроводително писмо /л.20/ предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация /л.21-23/, който е мотивиран с липсата на основание по чл.68, ал.3 от ЗМВР и т. 20 от Заповед № ВП-691/11.02.2013г. за реда за извършване на полицейска регистрация в служба „ВП“. Въз основа на събраните доказателства и установена въз основа на тях фактическа обстановка /подробно сочена в заповедта/ Директорът на ГДНП издал Заповед № 3286з-3885 от 23.10.2024г., с която отказал снемане на полицейска регистрация № 107 от 25.07.2008г. по описа на Военна полиция Плевен, извършена на жалбоподателя. От удостоверено на л. 90 от делото отбелязване, заповедта е връчена на М. на 27.11.2024г. Жалбата е подадена по пощата, като приложеното на л. 15 копие от пощенския плик удостоверява пощенско клеймо на дата на изпращане 03.12.2024г. Допълнително приложени са: карта за полицейска регистрация на лице /л.27/; присъда №28 от 18.11.2008г. на Плевенски военен съд /л.34-43/; Присъда № 155 от 17.12.2008г. на Военно-апелативен съд /л.44-51/; Решение на ВКС, първо НО, № 102 от 24.02.2009г. /л. 52-56/; обвинителен акт по ДП № Д-38/2008г. /л.58-62/; електронна справка за съдимост на В. М. /л. 66/; справка рег. № 3256р-56006 /л.67-70/; заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи /л.77/; При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема извод за основателна жалбата: По допустимостта на оспорването – същото е процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, против акт, годен за съдебен контрол, който има признаците на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, пряко, непосредствено и негативно засягащ правната сфера на жалбоподателя. По основателността на жалбата: Съдът е длъжен на осн. чл.168 от АПК да извърши служебно цялостен контрол за валидност и законосъобразност на административния акт. В случая издател на процесния отказ е Г. Д. на ГД Национална полиция при МВР, като не се повдига спор, че тази длъжност се изпълнява към процесната дата от комисар М. Р.. Съгласно чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /по нататък Наредбата/, снемането или отказа да се снеме полицейска регистрация се извършва със заповед на Министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. В тази насока по делото е приложено заверено копие от заповед № 8121з-267 от 2015г. /л.77/, което удостоверява факта на извършено от материално компетентния административен орган оправомощаване в полза на конкретния издател да издава заповед със съдържанието като на процесната – отказ да се снеме извършена полицейска регистрация. Ето защо, не е налице основание да се прогласи нищожността на тази заповед. Съдът приема извод, че са спазени формалните изисквания за съдържание и мотивираност /фактическа и правна/ на административните актове. Заповедта е издадена в писмена форма, има необходимото от формална страна съдържание, същата визира конкретни фактически основания, на които е дадена и правна обосновка. Ето защо, не е налице основание за отмяната и поради несъобразността й с процесуалния закон /осн. по чл.146, т.2 от АПК/. Съгласно специалния подзаконов норматив - НРИСПР, раздел трети, компетентният орган може да снеме извършена полицейска регистрация както служебно, така и по искане на заинтересованите лица. В случая искането е от заинтересовано лице, като в това особено производство е предвидено извършване на проверка за липсата или наличието на основания за снемане на полицейската регистрация на заявителя. При тази проверка обаче органът не следва да се ограничава само до формалното наличие /липса/ на законодателно установените в българския закон основания за снемане на полицейска регистрация /вж. чл.68, ал.6 от ЗМВР/. В случая няма спор, че нито една от тях не е налице. Органът дължи съобразяване ни Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, според което чл. 4, § 1, букви в ) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран (както е в случая с В. М.), без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Тълкуването на приложимите общностни норми, направено в това решение, е задължително и за националния съд, когато разрешава правни спорове, които налагат прилагането на тълкуваните разпоредби. Според съображенията на СЕС от значение е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, е да извършва периодична проверка дали съхранението им все още е необходимо за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта. Ето защо, извършването на такава проверка е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, когато е инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на ЗМВР. Административният орган задължително трябва да извърши проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Освен предвидените в чл. 19 от НРИСПР действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и проверка на значително повече данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица обстоятелства, сред които: естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е било осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други висящи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на тази проверката е да се извърши съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретното лице (субектът на данни), и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, но това в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Резултатите от тази проверка трябва да са обективно част от съдържанието на крайния акт, с който приключва производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, а именно в заповедта по чл. 21, ал. 1 от НРИСПР. В случая тази проверка макар и значително едностранчиво е извършена. Мотивите и се свеждат до излагане на фактологията по осъждане на М. за извършеното от него умишлено престъпление от общ характер, наложеното му наказание, настъпилата реабилитация на дееца и изирани са и данни, че същият има наложени редица административно-наказателни санкции, за извършени нарушения на ЗДвП. Чисто формално може да се приеме, че тази задължителна проверка е извършена, съотв. не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което самостоятелно да е основание за отмяна на акта, а дали тази преценка обосновава крайния правен извод на органа да издаде отказ по конкретното искане, е въпрос за материалната законосъобразност на този извод, обективиран в крайния административен акт. Именно преценявайки мотивите на тази проверка на органа, Съдът приема извод, че правният извод на Гл. Директор на ГДНП да откаже снемане на извършената пред 2008 година полицейската регистрация на В. М. към датата на подаване на заявлението с искане за това е незаконосъобразно изведен, поради нарушение на приложения материален закон и в несъответствие с целта му, поради което са налице основанията по чл. 146, т.4-5 от АПК да се постанови отмяна на процесната заповед, която обективира този правен извод. Не е спорно от фактическа страна, че жалбоподателят е с извършена полицейска регистрация по отменения процесуален ред /чл.59 от ЗМВР, ред. от ДВ, бр.43/29.04.2008г. и Наредба № Iз-1187 от 26.06.2007 г. за реда за извършване на полицейска регистрация, отм. 05.04.2011г., която продължава и към датата на подаване на искането за нейното снемане /12.02.2024г./. Не е спорно, че тази полицейска регистрация е извършена на 25.08.2008г. /рег. № 107 по описа на РС „Военна полиция“/ и е по повод на ВПД № 38/2008г. за извършено от В. М. престъпление по чл.383, ал.1, пр. 3 от НК, в извършването на което престъпление лицето е признато за виновно и е осъдено на три месеца „лишаване от свобода“ с 3 години изпитателен срок. Също не е спорно, че М. е реабилитиран по право, считано от 27.03.2012г. Съдът приема за безспорно, че от 27.03.2012г. до датата на заявлението на жалбоподателя – 12.02.2024г. М. не е бил субект на друго наказателно преследване, нито е привличан като обвиняем за друго извършено престъпление от общ характер, нито е разследван в друго качество по конкретно наказателно производство, нито представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред в страната. Съгласно приложимия към 25.08.2008г. закон / Наредба № Iз-1187 от 26.06.2007 г. за реда за извършване на полицейска регистрация /отм. от 05.04.2011г./, полицейската регистрация се предприема единствено и само по отношения на лицата, сочени в чл.3 - български и чужди граждани и лица без гражданство, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. В случая, към 28.07.2008г. тези предпоставки са били налице по отношение на г-н М.. Спорен е въпросът дали са налице законови предпоставки тази полицейска регистрация да продължи и след 12.02.2024г., когато е поискано нейното снемане. Според мотивите на органа, няма проявление на законовите предпоставки по чл.68, ал.6 от ЗМВР, които да налагат снемане на полицейската регистрация на г-н М., тъй като дори и настъпилата към 27.03.2012г. негова реабилитация не попада сред тях, като това се мотивира и с решението на СЕС по дело С-118/2021/. За да откаже снемане на регистрацията на жалбоподателя, ответникът мотивира, че извършеното от него престъпление по чл.383, ал.1, пр. 3 от НК е възприето от въззивната съдебна инстанция за немаловажно деяние, за което деецът следва да понесе наказателна отговорност, а от справка от фонд на МВР В. М. е възприет и като системен нарушител на правилата за движение, тъй като е наказан с пет НП и осем електронни фиша, както и има издадена една ЗППАМ, които установени факти, сочат на незачитане на правовия ред в страната и налагащи решение да се продължи полицейската му регистрация, като способстваща изпълнение на основни полицейски дейност /в смисъл на правомощия/ - тези по чл.6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР. В заповедта се препраща и към мотивите на предложение за отказ от служба „Военна полиция“ с вх. № 328600-26359 от 18.04.2024г., но видно от съдържанието на това „предложение“ там липсват конкретни обстоятелства, които да обосноват постановяване на процесния отказ, а само формално се сочи, че не са налице законовите предпоставки за това. Към датата на подаване на процесното заявление за снемане на извършената по отношение на М. полицейска регистрация на неговите лични /вкл. и биометрични/ данни през 2008 година, относимите са действащи нормативи в ЗМВР, обнародван в ДВ, бр.53/2014г., НРИПР, приета с ПМС №336/24.10.2014г., Регламент /ЕС/ 2016/79 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и най-вече Директива ЕС 2016/680 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР. Както по отменения ЗМВР от 2008г., така и по сега действащия, полицейска регистрация се извършва по отношение на лица, привлечени като обвиняеми за извършване на умишлено престъпление от общ характер. Съгласно чл.68, ал.6 от ЗМВР, тази регистрация се снема с акт на оправомощените лица или служебно, или по заявление на лицето, когато 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. В случая не е спорно, че към датата на искането на г-н М. не е налице нито една от предвидените в българския норматив правно регламентирана хипотеза, за да се снеме извършената през 2008 година полицейска регистрация по отношение на него. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗМВР, в редакцията му към датата на заявлението - при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР имат посочените в алинеята шест хипотези правомощия, а съгласно алинея 2 /изм., бр. 17 от 2019 г., сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Съгласно чл. 27 от ЗМВР, данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. На осн. чл.26 от ЗМВР е приета Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, в член 7 от която българският законодател изрично установява, че сроковете по чл.3 от инструкцията не се отнасят до снемане на полицейска регистрация, а се прилага редът от НРИСПР. В същата обаче липсват ясни рамки, които да определят законово продължителността на сроковете, която да е законосъобразна и оправдана с оглед преследваните цели, във връзка, с които е извършена полицейска регистрация на лице, което е било обвиняем в извършването на умишлено престъпление от общ характер и/или е осъдено за такова. По см. както на отменената разпоредба от ЗМВР /ред. от 2008г./, така и по сега действащия чл.68, ал.2 от ЗМВР, полицейската регистрация е вид обработване на ЛИЧНИ ДАННИ /но на лицата по ал.1 от чл.68 от ЗМВР/, т.е. тези, които имат качеството на обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Тъй като се касае за обработване и събиране /ал.3 от чл.68 от ЗМВР/ на лични данни /вж. посочените в ал.3/, МВР се явява администратор на такива данни /по см. на ЗЗЛД/ и същият е задължен да съобразява своето поведение, както със ЗЗЛД, ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, така и с относимите европейски нормативи – визирания по-горе Регламент /ЕС/ 2016/79, който установява правилата за защита на личните данни на физическите лица, доколкото той не се дерогира от разпоредбите от специалния такъв – ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/680 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета и практиката на СЕС. В този смисъл е налице изрична норма – чл.25, ал.3 от ЗМВР. В случай, че българското законодателство е в противоречие с европейското, същото по силата на примата има пряко действие. Регламент ЕС 2016/79 и Директива ЕС 2016/680 ясно прогласяват, че защитата на физическите лица относно обработването на личните им данни е тяхно основно право, което е изрично установено в чл.8, §1 от ЕХОПЕС и чл.16, §1 от ДФЕС. Доколкото в случая се касае за съхраняване ни обработване на личните данни на ФЛ, което е било субект на наказателно преследване и е било осъдено за извършено от него умишлено престъпление от общ характер, то спорът попада под обхвата на Директива 2016/680, защото се касае за обработване на лични данни на ФЛ за целите на едно наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания Ето защо и всички решения на компетентния национален орган /в случая в лицето на МВР/ следва да са съответни не само на приложимото българско законодателство, а и на европейското такова, както и на практиката на СЕС по тълкуването на разпоредби от тази Директива. Видно от чл.1 от Директивата – Предмет и цели, защитата по отношение обработването на лични данни на физическите лица от компетентните орган е за целите на прекратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Т.е., европейският норматив ясно установява рамките, в които компетентният национален орган /МВР/ законово може да извършва действия по събиране и обработване на лични данни на физически лица /дори и националната рамка е в този смисъл/, ако те са ли са били субект на наказателно преследване и то само, ако тези действия са в изпълнение на посочените цели в чл.1 от Директивата. Съгласно чл.2 – Обхват – директивата се прилага за обработване на личните данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1. В съображение 26 от Директивата изрично се приема, че „всяко обработване на лични данни трябва да бъде законосъобразно, добросъвестно и прозрачно по отношение на засегнатите физически лица и извършено единствено за конкретните цели, предвидени от закона. Това само по себе си не възпрепятства правоприлагащите органи да извършват дейности като разследвания под прикритие или видео наблюдение. Тези дейности могат да се извършват за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, стига те да са предвидени със закон и да представляват необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание легитимните интереси на засегнатото физическо лице. ……….. конкретните цели, за които се обработват личните данни, следва да бъдат изрично указани и легитимни и определени към момента на събирането на личните данни. Личните данни следва да са подходящи и релевантни за целите, за които се обработват. По-специално следва да се гарантира, че събраните лични данни не надхвърлят необходимото и че не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Личните данни следва да се обработват единствено, ако целта на обработването не може разумно да бъде постигната с други средства. С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на данните не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Държавите членки следва да установят подходящи гаранции за личните данни, съхранявани за по-дълги периоди за целите на архивирането в обществен интерес и за използването с научен, статистически или исторически характер “. В съображение 27 от Директивата се определя и, че „за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Съгласно съображение 34 на Директивата, „…..Когато компетентен орган е събрал първоначално лични данни за една от целите на настоящата директива, за обработването на тези данни за цели, различни от целите на настоящата директива следва да се приложи Регламент (ЕС) 2016/679, когато това обработване е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка. По- специално, правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се прилагат за предаването на лични данни за цели, които не попадат в обхвата на настоящата директива. За обработването на лични данни от получател, който не е компетентен орган или не действа като такъв по смисъла на настоящата директива и на когото личните данни се разкриват законосъобразно от компетентен орган, следва да се прилага Регламент (ЕС) 2016/679. При прилагането на настоящата директива държавите членки следва също да могат да уточнят в допълнителна степен прилагането на правилата на Регламент (ЕС) 2016/679, при спазване на условията, определени в него. Съгласно член 5 от Директивата - Срокове за съхранение и проверка – държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки, а според установените в член 4, пар.1, б. „в“ и „д„ принципи, държавите членки гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват и съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват; В случая пред националната юрисдикция отново се повдига въпросът, допустима и пропорционална ли е /съобразно европейските нормативи/ национална законова рамка, която практически установява в полза на национален орган - МВР, право почти безсрочно да съхранява и обработва лични данни на ФЛ, което е било субект на наказателно преследване, било е осъдено с влязла в сила присъда за извършено от него умишлено престъпление от общ характер, което обаче е реабилитирано и против това ФЛ вече не се води наказателно преследване /в тесен смисъл/, нито същото има качеството на обвиняем по такова или каквото и да е друго качество в такова производство, нито съставлява заплаха за националната и обществената сигурност, за да се изведе извода дали така постановеният отказ от компетентния национален орган да снеме извършената по отношение на това ФЛ полицейска регистрация се явява законосъобразен. Отговорът, съобразен с приложимите европейски нормативи, както и съобразно тълкуването, дадено в Решени по дело С-118/2021 на СЕС, категорично сочи на правния извод, че заповедта, обективираща отказа на ответния орган е незаконосъобразна, поради постановяванията и при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел, осн. чл.146, т.4 и т.5 от АПК. При съобразяване на предмета и целите на Директива 2016/680, както и съображение 34 от нея, следва, че съхраняване и обработване на лични данни на едно ФЛ по реда на същата е оправдано единствено, ако това се извършва за целите на едно наказателно преследване, което се провежда по отношение на това лице. Ако МВР счита, че следва да се продължи съхранението на личните /вкл. биометрични/ данни на жалбоподателя извън целите на едно наказателно преследване, т.е. извън предмета и целите на Директивата, то, тогава този орган следва да удостовери в своя акт /в случая отказа/, че продължаването на тази регистрация се налага било за целите на защита на националната сигурност или обществения ред, както е установено в чл.27 от ЗМВР, които хипотези обаче ще са извън предмета и целите, които са в чл.1 от Директивата /вж. т.38 от Решение С-118/2021 на СЕС/. В случая, за да е законосъобразен отказът на ответника, същият следва да е мотивиран от фактическа страна с надлежно удостоверени факти, че същите обосновават нуждата да се продължи полицейската регистрация на жалбоподателя, съотв., че не се налага снемането й и това, защото продължаването й след м. 02/2024г. се явява оправдано от гледна точка на целите на закона /ЗМВР, Наредбата и Директива ЕС 2016/680/. Към м. февруари 2024г., когато г-н М. подава своето заявление за снемане на направената му през 2008 година полицейска регистрация за извършено от него умишлено престъпление от общ характер, същият няма нито качеството на обвиняем в извършването на друго такова престъпление, нито се изпълнява наложеното му наказание за това престъпление, същият е реабилитиран, не е бил привличан в качеството си на обвиняем, дори и в друго качество в друго наказателно производство, поради това органът е следвало при правилно тълкуване на правото на ЕС да приеме, че съхраняването и обработването на неговите лични данни, вече не обслужва целите, за които те са били съхранявани, съотв. нуждата от това е отпаднала, поради което се следва да издаде акт за снемане на полицейската регистрация на г-н М.. Както вече се посочи, в отказа няма наведени твърдения, нито са събрани доказателства, че полицейската регистрация на М. обслужва и необходима за целите по чл.27 от ЗМВР. В случая и на още по-голямо законово основание ответникът дължи снемане на полицейската регистрация на г-н М., защото в чл.16, пар.2 от Директивата изрично установява, че държавите членки трябва да изискват администраторът да изтрие личните данни без излишно забавяне и да предвиждат правото на субекта на данните да поиска администраторът да изтрие без излишно забавяне личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите, приети съгласно член 4, член 8 или член 10, а по арг. на член 4, пар.1, б.б, личните данни следва да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Извършването на една полицейска регистрация по реда на ЗМВР е оправдано единствено и само, ако тя обслужва целите, за която е предвидена, а те са ясно посочени, както в националното, така и в приложимото европейско законодателство – за нуждите на едно наказателно производство. Ако тези цели вече не са налице, то продължаването на тази регистрация ще се явява незаконосъобразна на тези цели. От друга страна и ще е непропорционална мярка на целите, за които е била предприета и са установени в закон, още повече и когато липсват други фактически основания за нейното целесъобразно продължаване. Изрично в този смисъл е приетото в т.41 – 43 и т. 54-55 от Решение по дело С118/2021 на СЕС. Така в т.50 от същото, СЕС изрично приема, че „от член 16, пар.2 следва, че правото на изтриване може да се упражни по – конкретно, когато разглежданото съхранение на лични данни не е или вече не е необходимо с оглед целите на обработването им, в разрез с разпоредбите от националното право за привеждане в действие на член4, пар.1, б. в и д от директивата…..“. При съобразяване на мотивите, които се съдържат в отказа – извършването на едно продължавано умишлено престъпление от общ характер през 2007 година и няколкото административно-наказателни нарушения, то на първо място следва да се посочи, че извършването на административно-наказателни нарушения от едно ФЛ, не са предмет на регламент от Директивата, нито са основания по ЗМВР да се извършва полицейска регистрация, съответно такива не могат и да служат като основания да се откаже снемане на полицейската регистрация. На второ място, това че жалбоподателят е извършил умишлено продължавано престъпление от общ характер през 2007 година, то следва да се посочи, че именно, заради него му е извършена полицейската регистрация, но този факт само по себе си не може да продължава да бъде основание за отказ да се снеме тази регистрация и изолиран също не може да бъде фактически мотив за дължимата преценка от ответника дали обективно са проявени и други факти, които да сочат че поведението на това лице в обществото, след като вече е осъден и изтърпял наказанието си, вкл. е и реабилитиран по право, е такова, че налага да се постанови отказ за снемане полицейската регистрация на М. и тя да продължи. Вече не еднократно съдът посочи в това решение, че такива факти нито се сочат, нито се доказват. Освен това органът следва при произнасянето си да съобрази приетото в т. 59 от решението по дело С-118/2021 СЕС, че „…понятието „умишлено престъпление от общ характер" е особено широко и може да се прилага към голям брой престъпления, независимо от естеството и тежестта им …..“, а според т.60 „…..всъщност не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на това определение, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок на съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява осъденото лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел (вж. по аналогия становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада), от 26 юли 2017 г., EU: C: 2017: 592, т. 205). Поради това съхранението им не съответства на принципа на свеждане на данните до минимум, предвиден в член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2016/680, и е за период, по-дълъг от необходимия за целите, за които данните се обработват, което е в разрез с член 4, параграф 1, буква д) от тази директива.“. Това тълкуване е доразвито в т. 61, където се приема, че „…че действително, …..реабилитация на такова лице като настъпилата в главното производство, в резултат от която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, както в настоящия случай, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация, трябва през определен период след изтърпяването на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. При обективната липса на данни, че г-н М. след настъпване на неговата реабилитация, е бил или към датата на заявлението си е субект на наказателно преследване, било в качеството му на обвиняем или в друго такова, нито има данни същият да представлява заплаха за националната сигурност или за обществения ред, то при съобразяване на регламентите от Директивата и решението на СЕС по дело С-118/2021г., се следва, че така постановеният отказ, обоснован единствено и само на липсата на формално законово основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР е незаконосъобразен, тъй като СЕС е прогласил, че не се допуска такава национална разпоредба, която предвижда право да се съхраняват лични, вкл. и биометрични данни на едно физическо лице, което става след извършена полицейска регистрация, ако това не е за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказанието и щом това съхранение вече не е необходимо за тези цели. Такива в случая не се доказват При правен извод за незаконосъобразност на процесния отказ, следва да се постанови решение за неговата отмяна, като преписката се върне на органа за ново произнасяне при стриктно съобразяване на тълкуването на закона, дадено с това решение за снемане на извършената на 25.07.2008 година полицейска регистрация на В. М.. Оспорващият претендира присъждане на разноските по делото, които се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лв. за заплатена ДТ и 500 лева уговорено и заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Съдът