Решение № 1341 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1801/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“ към ИА“МА“-София срещу Решение №946/16.07.2024г. постановено по НАХД №714/2024г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно постановление №26/12.01.2024г. на директора на Дирекция „МА-Варна“ към ИА“МА“-София, с което на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ЕАД - с.Езерово, общ. Белослав на основание чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10000лв. С жалбата се оспорва решението като постановено при неправилно приложение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че изводите на съда са непоследователни, противоречиви и неясни. Погрешно била тълкувана и приложен чл.3 от Наредба №8/27.04.2020г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата. В случая било налице бездействие по издаването на необходимото по закон разрешение за поставяне на обектите. Времето на извършване на нарушението не било момента или датата на поставяне на конструкцията на обекта, а всеки един момент от периода от поставянето до предоставяне на разрешение от капитана на пристанището. Излагат се доводи, че не следвало административнонаказващия орган да носи тежестта да докаже момента на полагане на конструкцията на обекта, тъй като не трябвало той да установява откога е налице противоправно поведение от страна на оператора на пристанището. Констатираното в случая противоправно поведение се състояло в бездействие, поставяне, запазване и ползване на 2 броя преместваеми обекти без иницииране на процедура по контрол за издаване на разрешение от директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“. От кога процесните обекти са разположени на територията на пристанището било от значение за размера на санкцията, но не и за преценката дали да бъде наложена такава. Позовават се на съдебна практика във връзка с прилагането на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за нарушения като процесното било достатъчно в АУАН и в НП да е посочена датата на констатиране на нарушението. След като РС счел за съществено изясняването кога са разположени обектите, в изпълнение на служебното начало следвало да задължи „Пристанище ТЕЦ Езерово“ЕАД да докаже тези факти. Административнонаказващият орган установил, че е извършено продължено нарушение, тъй като деянието не приключило с разполагане на обектите, а продължило и след датата на констативния протокол – 29.09.2023г. чак до датата на издаване на разрешението за поставянето им. С оглед относително краткия срок на функциониране на обектите без разрешение била направена преценката, че наложена в минималния размер имуществената санкция е достатъчна за постигане на целите на превенцията. С тези доводи се оспорват изцяло изводите на РС за несъответствие на АУАН и на НП на изискванията на ЗАНН да съдържат дата на нарушението, че липсата й прави невъзможна проверката за спазване на сроковете в чл.34 от ЗАНН и ограничава правото на защита на дружеството. Описват обществената опасност от разполагането на територията на пристанището на обекти без необходимото по закон разрешение, поради което мотивите на съда за преклудиране на възможността за ангажиране на отговорността на извършителя с изтичане на едногодишен срок противоречали на целта на закона. В обобщение считат, че не са били налице основания за отмяна на НП и молят решението на РС да бъде отменено на основание чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и да бъде решен спора по същество, като бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно, а в случай на връщане на делото за ново разглеждане - да бъдат дадени указания от дружеството да се изиска представяне на доказателства за установяване на момента на поставяне на преместваемите обекти, тъй като в дирекцията нямало такива и се съхранявали единствено проверовъчния лист и протокола от предходната проверка от 26.04.2023г. В съдебно заседание явилият се пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира отмяна на Решението на РС и потвърждаване на НП, а в условие на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна. Ответникът – „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД- с.Езерово, общ. Белослав в депозиран от упълномощения юрисконсулт отговор оспорва касационната жалба. Излага становище за неоснователност на оплакванията в нея. Намира за правилни и законосъобразни решаващите мотиви в решението на РС за отмяна на НП като незаконосъобразно. Счита за правило разпределена доказателствената тежест между страните във въззивното производство. В НП не само не била посочена дата на поставяне на обектите, а липсвало дори твърдение за евентуална дата, поради което не е имало факти и обстоятелства, които РС да изследва и за изясняване на които да събира доказателства. Поради това неоснователно в касационна жалба се твърдяло допуснато съществено нарушения на процесуалните правила във въззивното производство и се искало връщане на делото за ново разглеждане. Изцяло правилни и законосъобразни считат мотивите на РС, че липсата на посочване в АУАН и в НП на дата на нарушението е довело до невъзможност да се разбере за какво нарушаване се ангажира отговорността му и нарушава правото на защита на дружеството, а и прави невъзможна съдебната проверка дали не е изтекла давността за издаване на НП. Моли касационната жалба да не бъде уважавана, а Решението на РС-Варна да бъде оставено в сила. В съдебно заседание юрисконсулта оспорва жалбата и поддържа становището изразено в отговора. АУАН и НП били издадени при съществени нарушения на правилата, не съдържали дата и място на извършване на нарушението, поради което основателно било отменено от РС. Моли Решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за допустима, но неоснователна. Намира изводите в Решението на РС за правилни и предлага то да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл.63в от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а на основание чл.218 от АПК следи служебно за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Решението е валидно и допустимо. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от РС. За съдебното заседание са призовани страните, разпитан е като свидетел актосъставителя, който е извършил проверката при която установил нарушението. Приложени са материалите в административнонаказателната преписка. По повод оплакванията в жалбата на пълномощника на издателя на НП е дадена възможност да ангажира доказателства за компетентността на актосъставителя и на издателя на НП, като по делото са приети представените заповеди на ИД на ИА“Морска администрация“ с приложенията към тях. Правилно РС съобразил липсата на доказателствени искания от жалбоподателя и изявлението на явилият се в съдебно заседание представител на административнонаказващия орган, че няма да сочи други доказателства и като преценил делото за изяснено от фактическа страна, дал ход по същество. РС преценил събраните доказателства и постановил Решение, в което изложил установяванията си за фактите и правните си изводи за законосъобразността на НП и на производството по издаването му. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав, поради което изцяло неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. Доводите на касатора не отчитат, че пред РС производството не е било първоинстанционно, а въззивно, тъй като съгласно ЗАНН с АУАН се повдига обвинение за нарушението, а с НП на привлечения към отговорност субект за него се налага наказание, респ. имуществена санкция. Т.е. в административнонаказателното производство НП има правораздавателен характер, какъвто акт е присъдата на първоинстанционния съд в наказателното производство. Поради това в НП трябва ясно да е посочено изпълнителното деяние, което издателят му квалифицира като нарушение, с посочване на мястото, датата и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които административнонаказващия орган е установил като доказани. Наказаният субект упражнява правото си на защита като оспори установяванията и изводите на органа във връзка с нарушението, а при упражнено в срок оспорване, в правомощията на въззивния съд е да извърши проверка на правилността на фактическите установявания и направените изводи в НП. Въззивният съд не може тепърва да установява съществени факти и обстоятелства свързани с нарушението. Поради това ако в НП не е посочена датата на извършване на деянието, РС не може да прави изменение на обвинението и с решението да допълва съдържанието на НП. Поради това изцяло основателни са доводите в отговора на ответника по касация за неоснователност на оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от РС при разпределението на доказателствената тежест между страните и при упражняване на служебното начало. Това обосновава извода за неоснователност на искането на касатора за отмяна на решението и за връщане на делото на РС за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства за датата на нарушението. РС е събрал доказателствата нужни за проверката за законосъобразността на НП и на производството по издаването му. Поради това изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството пред РС с искане за връщане на делото за ново разглеждане, при което да се събират доказателства за времето на поставяне на преместваемите обекти на пристанището. Във връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон се извършва въз основа на установеното от предходната инстанция. Въз основа на доказателствата РС направил следните установявания за релевантните в случая факти и обстоятелства: че служители на Дирекция „Морска администрация-Варна“ извършили планова проверка на пристанищен терминал ТЕЦ–Езерово на 29.09.2023г. при която констатирали, че са поставени два преместваеми обекта – фургони по един на входния и на изходния автокантар на пристанищния терминал в ПИ 27125.503.27 по КККР на с. Езерово, община Белослав, област Варна, които обекти функционирали. РС установил, че до края на проверката не било представено издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти съгласно изискването на чл.112с, ал.2, т.1, във връзка с чл.112р, ал.1, т.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и чл.3 и чл.14, ал.2 от Наредба №8/27.04.2020г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата. РС установил, че при проверката не е установено кой и кога е поставил обектите на даденото място. Съдът установил, че такива планови проверки се правят веднъж на пет години. На 29.09.2023г. са съставени протокол и проверовъчен лист, в които били отразени констатациите на проверяващите, сред които бил разпитания по делото свидетел А. И. Г.. РС установил, че на 06.12.2023г. в присъствието на представляващия „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ЕАД е съставен АУАН от свид.А. Г., в който е описано установеното при проверката нарушение на чл.112с, ал.2, т.1, във връзка с чл.112р, ал.1, т.1 от ЗМПВВППРБ и чл.3 от Наредба №8/27.04.2020г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата. Констатирал, че представляващият дружеството се запознал със съдържанието на акта и го подписал без отразяване на възражения, като такива били депозирани в законовоустановения срок. РС установил, че възраженията са преценени като неоснователни и въз основа на акта и материалите в преписката на 12.01.2024г. е издадено НП №26/12.01.2024г. от директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“, с което на дружеството на основание чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000лв. При извършената проверка от РС правилно е преценено, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Правилно от описанието на нарушението в тях съдът заключил, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение, изразяващо се в поставяне на двата преместваеми обекта на територията на пристанището без необходимото за това разрешение. Отчел, че при проверката е констатирано, че процесните обекти функционират и не е било проверявано и изяснявано кога са били поставени, а безспорно това не е станало в деня на проверката. Правилно е установено в решението, че в АУАН и в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на констатирането му - 29.09.2023г. Правилно е направен извода, че АУАН и НП не отговарят на императивното изискване съответно в чл.42 от ЗАНН и в чл.57 от ЗАНН да съдържат дата на извършване на нарушението. РС отчел установеното от доказателствата, че проверките се извършват веднъж на пет години и в случая датата на установяване на нарушението и датата на съставяне на АУАН, които са посочени в НП, не може да се приемат за дата на извършване на нарушението. Направен е крайния извод, че при липсата на посочена в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обвинението, то не е описано по ясен и категоричен начин. С тези мотиви заключил, че в производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление, до ограничаване на правото на защита на нарушителя и до невъзможност за съда да извърши проверка за спазване на сроковете в чл.34 от ЗАНН. Касационната инстанция споделя изцяло тези решаващи мотиви на РС и правните му изводи за установените факти и обстоятелствата за нарушението, за съдържанието на АУАН и на НП и за проведеното административнонаказателно производство и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. С Наказателното постановление №26/12.01.2024г. на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ЕАД е наложена имуществена санкция на основание чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ, която предвижда за нарушаване на други разпоредби на закона или на подзаконовите актове по неговото прилагане /извън посочените в ал.1 и ал.2/ наказване с глоба, а когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец – с имуществена санкция. В случая в АУАН е посочено, че дружеството е нарушило изискванията на чл.112с, ал.2, т.1, във връзка с чл.112р, ал.1, т.1 от ЗМПВВППРБ и чл.3, ал.1 от Наредба №8/27.04.2020г., а в НП освен тези разпоредби е посочен като нарушен и чл.14, ал.1 от Наредба №8/27.04.2020г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата. Съгласно чл.112с, ал.2, т.1, във връзка с чл.112р, ал.1, т.1 от ЗМПВВППРБ на територията на пристанища за обществен транспорт и на пристанища по чл.107 – 109 може да се поставят преместваеми обекти и информационни елементи, пряко свързани с технологичния процес по предоставяне на пристанищни услуги или с дейността по постигане сигурност на пристанището, като разрешението за поставянето на тези обекти, както и за временните връзки за тях се дава от капитана на пристанището. В чл.2 от Наредба №8/27.04.2020г. е предвидено, че на територията на българските пристанища може да се поставят преместваеми обекти и елементи, описани в 7 точки, като в т.1 са преместваеми обекти, пряко свързани с технологичния процес по предоставяне на пристанищни услуги. За всички тези обекти в чл.3, ал.1 е разписано, че може да бъдат поставяни на територията на пристанищата въз основа на издадено разрешение за поставяне и в съответствие със схема за поставяне, която е неразделна част от разрешението. Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от Наредба №8/2020г. разрешение за поставяне се издава от директора на съответната териториална дирекция на ИА"Морска администрация" и капитан на пристанището – за обектите по чл.2, т.1, 2 и 5. Всички тези посочени като нарушени от дружеството законови и подзаконови разпоредби въвеждат изискването поставянето на територията на пристанищата в страната на преместваеми обекти, които са пряко свързани с технологичния процес по предоставяне на пристанищни услуги, каквито са процесните два преместваеми обекта, да става с разрешение за поставяне, издадено от директора на съответната териториална дирекция на ИА"МА" и капитан на пристанището. Правилно в АУАН и в НП е описано извършеното от дружеството нарушение като изразяващо се в „…поставяне на два броя преместваеми обекти без разрешение…“. Изцяло в съответствие със съдържанието на АУАН и на НП, правилни и законосъобразни са изводите на РС, че с НП е ангажирана отговорността на дружеството за това, че е поставило двата преместваеми обекта на територията на пристанището без необходимото разрешение. До предприемане на действията по поставяне на обектите на територията на пристанището, липсата на разрешение не е съставомерна. Поради това изпълнителното деяние се изразява в разполагане на обектите на територията на пристанището и датата на извършване на конкретното нарушение се явява времето, през което те са поставени на пристанището. Независимо дали разполагането на обектите е извършено в рамките на един ден или на няколко дни, тези факти и обстоятелства е трябвало да бъдат изяснени и установени чрез събиране на данни и доказателства още преди съставяне на АУАН за нарушението, тъй като са съществена част от описанието на нарушението, за което започва производство по предявяване на обвинение и налагане на санкция с НП по реда на ЗАНН. По аргумент от цитираните по-горе и посочени в АУАН и в НП като нарушени разпоредби на ЗМПВВППРБ и на Наредба №8/27.04.2020г. изпълнителното деяние е завършено с поставянето на обектите на територията на пристанището, поради което изцяло неоснователни са съображенията развити в касационната жалба, че извършването му продължавало и към датата на проверката – 29.09.2023г., а и след това – до датата на издаване на разрешението за поставяне. Наличието на преместваеми обекти на територията на пристанището, които се използват и функционират, въпреки липсата на издадено разрешение от директора на Директора на Дирекция „МА-Варна“ е последицата от извършеното от дружеството нарушение изразяващо се в поставянето им без разрешение, а не е част от изпълнителното деяние. При съществуващия разрешителен режим за достъп до територията на пристанището, вида и размера на двата преместваеми обекта, проверяващите са могли да извършат проверка, при която да съберат данни и доказателства за датата на придобиването и доставката им, вкл. от счетоводните документи и записи, приемо-предавателни протоколи, за транспорта им и др. от стопанисващото ги дружество - „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ЕАД. Обществената опасност на нарушението не деррогира задължението на актосъставителя да изясни фактите и обстоятелствата свързани с датата на нарушението, нито императивното изискване на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН тя да бъде посочена в АУАН. Тази непълнота на обвинението в АУАН е следвало да бъде установена от административнонаказващия орган при запознаването му с преписката. Като не е установил липсата на събрани данни и доказателства за датата на поставяне на обектите, която е датата на нарушението, той е допуснал съществено нарушение на правилата, тъй като издал НП, в което също не е посочена датата на нарушението. Това НП е незаконосъобрзано, тъй като съдържанието му не отговаря на изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Обществената опасност на нарушението не деррогира едногодишния давностен срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН от извършване на нарушението. Основателно РС е посочил, че липсата на установена и описана в АУАН и в НП дата на нарушението препятства възможността на съда да извърши проверка за спазване на този срок и ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Това са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд и обосновават отмяна на НП като незаконосъобразно. Налага се извода, че не е налице неправилно приложение на закона от РС при постановяване на отмяната на НП. В обобщение на изложеното оплакванията в касационната жалба са неоснователни, тъй като не се установиха основания за отмяна на Решението на РС и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗАНН следва Изпълнителна агенция “Морска администрация“-София да бъде осъдена да заплати на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ЕАД-с.Езерово, общ.Белослав сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът