Решение № 3565 от 3.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10015/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по подадена от и.д директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област инж. К. В. касационна жалба, срещу Решение №4519 от 25.11.2022 г., постановено по НАХД № 11590 / 2021 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 97 състав, с което е отменено Наказателно постановление Наказателно постановление (НП) №23-003688, издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „Данал“ ЕООД с ЕИК е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение. Изложено е несъгласие с доводите на СРС, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се становище за наличие на материална компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия орган. Навеждат се доводи, че в конкретния случай нарушението неможе да бъде квалифицирано като маловажно респ.неприложима е разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ, макар в обжалваното решение на СРС да няма подобни изводи. Иска се отмяна на въззивното решение и потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Г., която моли да се уважи жалбата по аргументи изложени в нея и съответно да се потвърди отмененото от въззивната инстанция НП №23-003688, издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда.Претендира юрисконсулско възнаграждение. Ответникът „Данал“ ЕООД не изпраща представител и не взема становище по същество на спора. Прокурорът при Софийска градска прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и моли същата да бъде уважена. След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, Административен съд София – град, VI-ти касационен състав, след съвещание, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна решаващият състав на СРС е установил, че на 11.05.2021г. при извършена проверка на „Данал“ ЕООД с ЕИК, в качеството му на работодател за спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ е установено от длъжностните лица В. С. и А. Г. и двамата на длъжност „главни инспектори“ в Главна дирекция „Инспекция по труда Софийска област, че на обект бензиностанция „Петрол“ № 7106, находящ се в [населено място], бул. „Д-р П. Дертлиев “ № 109, стопанисван от нарушителя следното нарушение: Дружеството „Данал“ ЕООД с ЕИК, в качеството му на работодател е допуснало при изготвяне на графиците за работа на работниците на проверявания обект за м. април, май и юни 2021 г, сборът от работните часове по графика на лицето Н. П. К. за периода за който е установен сумарно изчислюване на работното време да бъде по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските За да отмени процесното наказателно постановление СРС е приел, че същото е издадено от териториално некомпетентен орган. Този извод е мотивиран и с разпоредбите на чл. 16 от Устройствения правилник на И. А. „Главна инспекция по труда“, където в ал. 1 е предвидено, че дирекциите „Инспекция по труда“ са териториални поделения към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, а в алинея втора е посочено, че дирекциите „Инспекция по труда" осъществяват дейността си на територията на съответната област. Съставът на въззивния съд е приел, че АНО е издал процесното НП без необходимата териториална компетентност в нарушение на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН. Решението е правилно. Видно от всички събрани по делото доказателства мястото на извършване на нарушението, както правилно е посочил наказващият орган е [населено място], където е и седалището на ответника в настоящия процес – нарушител. Именно от мястото на осъществяване на нарушението, на основание чл.48, ал.1 от ЗАНН, териториално компетентен орган се явява директор на Дирекция „Инспекция по труда – [населено място]“ към Г. Д. Инспектиране на труда, не на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, която има правомощието да осъществяват своите функции само на територията на областта. Към момента на осъществяване на деянието и издаване на оспореното наказателно постановление, е бил в сила Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отменен 15.10.2022 г.). Устройственият правилник на Изпълнителна агенция „ГИТ“, урежда начина на функциониране, състав и действие на контролния орган. Съгласно чл.6, ал.2, т.14 от посочения правилник, изпълнителният директор на ИА „ГИТ“, определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Изрично чл.16, ал.2 от правилника, урежда териториалната компетентност на отделните дирекции, които са 28 на брой и са разположени в административните центрове на съответните области. Същите осъществяват дейността си именно на територията на съответната област. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението, което правило в случая не е спазено. По делото е приложена Заповед № 3-0024/08.01.2019г., издадена на основание чл.6, ал.2, т.14 от УПИАГАТ, издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с която същият, е разширил териториалната компетентност на изрично изброени инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да извършват контрол по спазване на трудовото законодателство и на територията на Столична община. Приложени са и заповед № 3-0025/08.01.2019г и Заповед № З-0058/11.02.2014г с оглед определената компетентност на издателя на оспореното НП. Настоящия състав обаче съобразява произнесено решение №5447/24.09.2021г. на АССГ по адм.д.№2/2021г., в което е упражнен инцидентен контрол върху друга оправомощаваща Заповед №0024/08.01.2019г. на ИД на ИА“ГИТ“, като същата е счетена за нищожна, поради противоречие с чл. 16 ал.2 т. 14 от УП. Същото е влязло в сила, след като по жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област е било образувано адм.д.№ 11698/2021 на ВАС, Шесто отделение. Съгласно изложените мотиви в решението на ВАС „териториалната компетентност на отделните териториални поделения на ИА „ГИТ“ е императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на изпълнителния директор на права да определя или изменя тази компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават валидни административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те могат да действат редовно, т.е. териториалната им компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда.“ При тази законова регламентация АУАН и съответно процесното НП са издадени от териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по чл.16 ал.2 от Устройствения правилник. Предвид местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа административнонаказателната преписка е директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ София. Като е достигнал до същия правен извод, СРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От страна на ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София-град