Решение № 422 от 9.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1091/2022 г.

Производството е образувано по жалба на К. Д. Г., депозирана чрез адв.М. М., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.“...“, ап...., против Разпореждане на полицейски орган от 14.10.2022 г., издадено на основание чл.64 от ЗМВР от Р. Ю. М. – младши полицейски инспектор при Районно управление-гр.Г.Д., инкорпорирано в Протокол за предупреждение от 14.10.2022 г., и е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.64, ал.7 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане.Твърди се, че същото не съдържа фактически и правни основания за издаването му.Иска се отмяна на разпореждането и присъждане на сторените разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – младши полицейски инспектор при Районно управление(РУ)-гр.Г.Д. Р. Ю. М. оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение.Не се претендират разноски.

Административен съд – [област], след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетата като доказателство преписка № 8940/22 по описа на РП-[област], ТО-Г.Д.(л.35 и сл.) се установява, че гръцкият гражданин С. Г. осъществява търговска дейност в РБългария чрез „Д.“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Благоевградска.От 2005 г. до 2022 г. счетоводното обслужване на търговското дружество на С. Г. се осъществявало от „А. И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Г.Д., собственик и управител на което е било оспорващото лице К. Д. Г..В тази връзка множество счетоводни документи се съхранявали в „А. И.“ ЕООД.В последното като счетоводител е работил и съпругът на жалбоподателката св.Н. К. Г..Счетоводното обслужване на „Д.“ ООД се осъществявало от св.Г. въз основа на устна договорка срещу конкретно месечно възнаграждение.През 2022 г. С. Г. поискал от св.Г. да му върне намиращата се при него счетоводна документация на „Д.“ ООД, тъй като искал да ползва услугите на друга счетоводна фирма, но му било отказано.По повод на този отказ С. Г. депозирал в Териториално отделение-гр.Г.Д. към РП-[област] жалба с вх.№ 8940/23.02.2022 г., въз основа на която е образувана прокурорска преписка(л.38).Прокурор от териториалното отделение с Постановление от 26.09.2022 г. разпоредил проверка с конкретни указания, възложена на Р. Ю. М. – мл. полицейски инспектор при РУ-гр.Г.Д.(л.37).Последният снел обяснения от С. Г. и от К. Г., в качеството й на управител на „А. И.“ ЕООД(л.39 и л.40).Установява се от последните, че между „Д.“ ООД и „А. И.“ ЕООД е налице спор относно размера на дължимото за счетоводното обслужване възнаграждението, по повод на което е задържана счетоводна документация.

На 14.10.2022 г. с Протокол за предупреждение Р. Ю. М. – мл. полицейски инспектор при РУ-гр.Г.Д., на основание чл.65 от ЗМВР е разпоредил на оспорващото лице следното: 1.В тридневен срок, считано от 14.10.2022 г. да върне(предаде) съхраняваните при себе си счетоводни и други документи на „Д.“ ООД-[населено място], представлявано от С. Г., 2.Да не унищожава и поврежда същите и 3.Спорните въпроси да решава по установения от закона ред.Протоколът за предупреждение е връчен на К. Г. на 14.10.2022 г. при условията на отказ, което е удостоверено с подписа на св.Т. Р.. Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на административната преписка.По отношение на предявяването на Протокола за предупреждение, съдът приема, че К. Г. е била запозната със съдържанието му от М. и връчен на 14.10.2022 г. след съставянето му при условията на отказ, който е удостоверен с подписа на св.Т. Р..В тази насока са показанията на св.Н. Г.-съпруг на оспорващото лице, който сочи, че на 14.10.2022 г. посетили младши полицейски инспектор Р. М. в работното му помещение в полицейски участък в [населено място], където съпругата му К. Г. дала писмени обяснения по повод жалбата на С. Г., след което й бил предявен протокол за предупреждение, който Г. „…съответно не подписа този документ“.Св.Г. сочи още, че съпругата му е поискала от М. „поне да й обясни какъв е този документ(протокола), какво представлява и той(Р. М.) обясни, че това е документ-разпореждане, с който й се разпорежда на съпругата ми да върне счетоводната документация в 3-дневен срок и ако не върне тези документи, ще бъде подведена под наказателна отговорност и ще носи отговорност…“.Фактът на предявяване на протокола за предупреждение на Г. на 14.10.2022 г. при условията на отказ, както и че последната е била запозната със съдържанието му, се потвърждава, както от показанията на св.Т. Р. и от отразеното в самия протокол, така и от изложеното в поправената жалба от 23.01.2023 г., в която оспорващата сочи, че „..Представих писмени обяснения по случая.Веднага след представянето им, ми бе връчен протокол, който аз отказах да подпиша…полицейският служител устно ми обясни, че с този протокол ми се разпорежда….“, като посочва съдържанието на протокола(вж.поправена жалба от 23.01.2023 г. на л.9).

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл.64, ал.1 -ал. 7 от ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл.65, ал.1 -ал. 3 от ЗМВР.

В чл.64, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.Разпорежданията се издават писмено.Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл.64, ал.4 ЗМВР.

Съгласно чл.64, ал.5 от ЗМВР, разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат, и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал.6 и ал. 7 от ЗМВР.

В чл.65, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред – чл.65, ал.2 от ЗМВР.Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля – чл.65, ал.3 от ЗМВР.

Прегледът на нормативната уредба, сочи, че разпорежданията по чл.64, ал.1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл.6, ал.1 от ЗМВР, в т.ч. и тези по чл.61 от ЗМВР.Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани.Разпореждането е необходимо да съдържа фактическите обстоятелства, които изискват издаването му и правните разпоредби, на които се основава.По своето правно естество разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл.64, ал.5 ЗМВР.Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл.257, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР.За разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на протокола за предупреждение е лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

Издаването на протокола за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР е насочено към предотвратяване на правонарушения от лицето, като се уведомява за отговорността, която следва да понесе и неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение.Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл.61, ал.1 ЗМВР.С протокола за предупреждение не се създават права и задължения за адресата и не е необходимо да съдържа други правни основания за издаването му, освен текста на чл.65 от ЗМВР.Достатъчно е конкретните фактически обстоятелства да сочат, че са налице предпоставки лицето да извърши престъпление или нарушение на обществения ред, за да бъде предупредено по реда и на основание чл.65, ал.1 -ал. 3 от ЗМВР.Несъобразяването на адресата с отправеното предупреждение не е скрепено със самостоятелна санкция, различна от тази, предвидена за съответното правонарушение.

В обсъждания случай, съдът приема, че по своето съдържание обжалваният акт – в частта, с която на оспорващото лице е разпоредено в 3-дневен срок, считано от 14.10.2022 г., да върне(предаде) съхраняваните при себе си счетоводни и други документи на „Д.“ ООД“(т.1 от протокола), представлява полицейско разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР, а не предупреждение по чл.65 от ЗМВР.И това е така, тъй като това волеизявление няма характер на предупреждение да не се извършва правонарушение и уведомление за отговорността, която Г. ще понесе, а й е разпоредено конкретно поведение – връщане на счетоводна документация и то в определен срок – 3-дневен.

От друга страна обжалваният акт – в частта, с която оспорващото лице е предупредено „да не унищожава и поврежда счетоводните и други документи на „Д.“ ООД(т.2) и „спорните въпроси да решава по установения от закона ред“(т.3), представлява акт на полицейско предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР.Всъщност полицейският орган при изготвянето на протокола за предупреждение е допуснал смесване на два акта – такъв по чл.64, ал.1 от ЗМВР, касаещ разпореждането по т.1 от протокола и такъв по чл.65, ал.1 от ЗМВР, касаещ предупрежденията по т.2 и т.3.

По отношение на обжалвания акт – в частта, с която на оспорващото лице е разпоредено в 3-дневен срок, считано от 14.10.2022 г., да върне(предаде) съхраняваната при себе си счетоводни и други документи на „Д.“ ООД“(т.1 от протокола), съдът излага следното:

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл.140, ал.1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт и е процесуално допустима.В този смисъл е Определение № 7501/07.07.2023 г. по адм.д.№5714/23г. по описа на ВАС.

Разгледана по същество жалбата в тази й част е основателна по следните съображения:

Както се посочи по-горе, съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.Разпорежданията се издават писмено.В ал.5 на чл.64 са посочени реквизитите на разпореждането, като от нормата е видно, че мотивите са елемент от определеното задължително съдържание на разпореждането по чл.64, ал.1 от ЗМВР.

В настоящия случай, като фактическо основание за издаване на разпореждането са посочени функциите на издателя на акта по ЗМВР, като липсват конкретни фактически основания за издаване на акта по чл.64 от ЗМВР, които да обосновават изпълнение на възложени функции по ЗМВР.Липсата на фактически основания препятства проверката от страна на съда дали с разпореждането се упражнява възложена функция по ЗМВР.

Въведените с разпоредбата на чл.64 от ЗМВР изисквания към съдържанието на издадено в писмена форма разпореждане на полицейския орган не са произволно установени, като целта на закона е те, изпълнени в своята съвкупност, да гарантират законосъобразността на административния акт, включително да не бъде нарушавано правото на защита на неговия адресат.Неизпълнението на изискването за мотивиране на акта определя формалната незаконосъобразност на полицейското разпореждане, която съгласно чл.146, т.2 от АПК е основание за неговата отмяна.Действително, мотивите за издаване на административния акт може да се съдържат в преписката по издаването му(ТР № 16/1975 г. на ОСГК), но липсва препращане към преписката.Вярно е, че в случая има и Докладна записка, но повече от очевидно е от съдържанието й, че тя е изготвена след издаване на разпореждането(докладната записка няма номер, л.97).В последната е посочено, че е била подадена жалба и снети обяснения, но не се съдържат мотиви относно приетото за установено от административния орган и мотивите му за издаване на процесното разпореждане.В противоречие с чл.35 от АПК административният орган, преди да издаде разпореждането си, не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая.По административната преписка са били събрани две групи противоречиви обяснения – на С. Г. и тези на оспорващото лице, поради което необходимо е било полицейският орган да обоснове обясненията на коя група лица, според него, отговарят на обективната действителност.Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с издаването на административния акт при неизясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, безспорно е съществено, тъй като, ако не е допуснато, несъмнено би могло да доведе и до друго разрешение на поставения пред органа въпрос.

По изложените съображения жалбата, в частта, с която се оспорва инкорпорираното в т.1 от протокола от 14.10.2022 г. разпореждане по чл.64 от ЗМВР, се явява основателна, поради което то ще следва да се отмени.

По отношение на обжалвания акт – в частта, с която оспорващото лице е предупредено „да не унищожава и поврежда счетоводните и други документи на „Д.“ ООД(т.2) и „спорните въпроси да решава по установения от закона ред“(т.3), съдът излага следното:

По своето съдържание обжалваният акт – в частта, с която оспорващото лице е предупредено „да не унищожава и поврежда счетоводните и други документи на „Д.“ ООД(т.2) и „спорните въпроси да решава по установения от закона ред“(т.3), има характеристиката на акт на полицейско предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР.Поводът за издаването му са дадените писмени обяснения от С. Г. и К. Г., управители съответно на „Д.“ ООД и на „А. И.“ ЕООД, очертаващи спор относно размера на дължимото от първото дружество възнаграждение за счетоводното обслужване, осъществявано от второто дружество, по повод на което е задържана счетоводна документация.Поради това с издадения акт в посочената част, оспорващата, като управител на „А. И.“ ЕООД, е предупредена „да не унищожава и поврежда счетоводните и други документи на „Д.“ ООД(т.2) и „спорните въпроси да решава по установения от закона ред“(т.3), като е предупредена за отговорността от неизпълнение на задълженията си. Тази отговорност на К. Г. обаче ще произтича от евентуални нарушения на конкретни нормативни разпоредби и може да бъде различна по своя характер – наказателна или административнонаказателна, и няма да е пряк резултат от неизпълнение на обсъжданото предупреждение на полицейския орган.С акта по т.2 и т.3 от протокола не се създават конкретни задължения, основани на точно посочени фактически и правни основания, чието неизпълнение влече административнонаказателна отговорност за адресата.Тази част от протокола има превантивен и уведомителен характер и с него единствено се цели да се предупреди лицето, че при продължаване на констатираното нарушение/престъпление, за което е предупреден, се носи съответната по закон отговорност.Следва да бъде отбелязано, че и без съставянето на протокол за предупреждение, всеки извършител на съставомерно деяние понася предвидените в закона последици.Този протокол, в обсъждана му част, съставлява елемент от процедура по евентуално ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което същият не създава никакви права или задължения за адресата или за поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или интереси, поради което няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, и поради това не може да бъде оспорван по реда на съдебното административно производство.В подкрепа на този извод е сравнението на разпоредбата на чл.65 от ЗМВР с нормата на чл.64 от ЗМВР, в която изрично е предвидено оспорване на писмените разпореждания на полицейските органи по реда на АПК. Законодателят не е предвидил административно оспорване на предупредителните протоколи на полицейските органи.

Приемайки въз основа на гореизложените съждения, че волеизявлението на полицейския орган, материализирано в т.2 и в т.3 от Протокола от 14.10.2022 г., представлява предупреждение по смисъла на чл.65 от ЗМВР, а не разпореждане по чл.64 от ЗМВР, според съда оспорването е недопустимо, поради което жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Оспорващата страна претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК, включващ разноските пред настоящата инстанция и такива, направени пред ВАС по адм.д.№ 5714/23 в производство по оспорване на определение за прекратяване, в размер общо на 1 440 лв.(л.130), от които 10 лв. д.т. за съдебното производство(л.11), 30 лв. д.т. за касационното производство по оспорване на определение за прекратяване(л.12, адм.д.№5714/23 по описа на ВАС), 400 лв. адвокатско възнаграждение за пред касационната инстанция(л.6, адм.д.№5714/23) [рег. номер]. адвокатско възнаграждение в производството пред Административен съд-[област](л.128).

Съдът, като взе предвид, че жалбата е основателна само по отношение на частта, с която се оспорва инкорпорираното в т.1 от протокола от 14.10.2022 г. разпореждане по чл.64 от ЗМВР, като в частта, с която оспорващото лице е предупредено „да не унищожава и поврежда счетоводните и други документи на „Д.“ ООД(т.2) и „спорните въпроси да решава по установения от закона ред“(т.3), имаща характеристиката на акт на полицейско предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, се явява недопустима(жалбата е частично основателна), и като съобрази разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, намира, че в тежест на ответника следва да се възложат разноски, съразмерни на уважената част от жалбата, които с оглед на общо претендираната сума (1440 лв.) възлизат на 480 лв.Последните следва да се възложат в тежест на ОДМВР-[област], в чиято структура работи ответникът.

Водим от изложеното и на основание чл.171, ал.2, във вр. с чл.159, т.1 от АПК, във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК,