Решение № 96 от 28.3.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 155/2025 г.

Производство по чл. 25, ал.4, изр.второ от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по повод подадена жалба от Б. А. Б., ЕГН ••••••••••, като председател на Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ О.м. о. • - П., против решение № 75 от 18.02.2025 г., постановено от Окръжен съд П. по търг.дело № 77/2025 г. С обжалваното решение е потвърден отказ № •••••••••••••• от 16.01.2025 г. на А•, постановен по заявление, обр.А15 с вх.№ •••••••••••••• за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел с наименование О.м. о. • - П.. Жалбоподателят не е съгласен с това решение, като моли да се отмени и да се постанови на А• да извърши вписване по заявление с вх.№ •••••••••••••• от 15.01.2025 г. Претендира направените разноски. Според него не са налице сочените от окръжния съд нередовности, обосноваващи отказ от вписване, а именно, че няма норма в устава, която да определя представителната власт на председателя и, че уставът не изпълнява изискванията на чл.39, ал.3 от ЗЮЛНЦ, като излага подробните си съображения в тази връзка, че заявлението е съобразено с приложения към него устав, приет и подписан от учредителите, така и с разпоредбите на закона. Посочва, че е използвал за регистрацията си устав и учредителен протокол на вече вписано сдружение с нестопанска цел Б. к. – Н., което е извършено на 17.09.2024 г., от което също следва, че не съществуват сочените нередовности, представляващи повод за отказ на регистрация на сдружението, с което се затвърждава убеждението, че отказът е политически и срещу българските граждани от македонски етнос. А• е представила писмен отговор, в който е изразила становище по подадената жалба. Счита, че не е основателна, като поддържа становището си, обусловило постановения отказ за регистрация. Моли да се потвърди обжалваното решение, оспорва искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а ако се присъдят прави възражение за прекомерност и претенция за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и по същество. Видно от данните по делото, подадено е заявление за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел с наименование О.м. о. • – П.. Към заявлението са приложени следните документи: протокол на учредително събрание от 11.01.2025 г., списък на членовете – учредители, устав, спесимен от подписа на председателя на сдружението, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Прието е от А•, че от разпоредбите в устава не става ясно кой е компетентния орган да представлява сдружението пред третите лица, управителен съвет и/или председател, както и, че не се установява изпълнение на изискването на чл.39, ал.3 от ЗЮЛНЦ, тъй като не е уредено в устава кой орган на сдружението приема ГФО и не се въвежда изискване това да стане след извършен финансов одит при условията на закона за счетоводството, която норма е императивна, липсват данни за вида, размера, стойността и целите на получените и предоставените дарения, данни за дарителите, съгласно чл.40, ал.2, т.3 от ЗЮЛНЦ с оглед характера на сдружението, създаващо се с общественополезна цел. Поради тези съображения е постановен отказ. Окръжният съд в своите мотиви поддържа развитите в отказа съображения, като го потвърждава. При преценяване на искането за вписване на новоучредено сдружение е от значение нормата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно дали заявлението изхожда от оправомощено лице /т.3/, дали заявеното за вписване обстоятелство подлежи на вписване в съответния регистър /т.2/, приложени ли са всички изискуеми документи по закон към заявлението /т.4/, дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от приложените документи /т.5/. Съгласно Тълкувателно решение №6/15.01.2019 г. на ВКС по т.д. №6/2017, задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 от Закон за съдебната власт, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от ГПК, регламентиращ т.нар.“ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба. Частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от посочените оплаквания в жалбата, а служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. При съобразянате на посоченото решение и разпоредбата на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, според която производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се развива по реда на глава двадесет и първа от ГПК – Обжалване на определенията, съдът следва служебно да извърши преценка за наличието на предпоставките за вписване на заявените обстоятелства, без да е ограничен от основанията на постановения отказ. При така очертаната рамка следва да се пристъпи към разглеждане на заявеното искане и приложените към него документи и даде отговор на въпроса дали са възникнали заявените обстоятелства и съответстват ли на закона. Според характеристиката си, сдружението е юридическо лице с нестопанска цел. Има корпоративен характер. Създава се с определена цел, когато неговите членове - три или повече лица, искат да обединят своите лични усилия за съвместно извършване на нестопанска дейност, за участие в управлението на дружествените работи и при вземането на решения относно дейността на юридическото лице. Урежда се в ЗЮЛНЦ. За възникването му е необходимо постигането на съгласие между неговите членове на учредително събрание по определени параметри, уредени в закона, както и надлежно вписване в регистъра на ЮЛНЦ, воден от А•. От протокола на учредителното събрание се установят постигнатото съгласие между учредителите относно създаването на сдружението, наименованието му, седалището му, адрес на управление, както и взетите решения за приемане на устав и за избор на членове на управителния съвет. В чл.20 от ЗЮЛНЦ е посочено задължителното съдържание на устава, а именно: 1.Наименованието на сдружението, 2.Седалището, 3.Целите и средствата за тяхното постигане, 4.Определянето вида на дейност съгласно чл. 2, 5.Предмет на допълнителната стопанска дейност, 6.Органи на управление, 7.Клонове, 8.Правомощията на органите на сдружението, 9.Правилата относно начина на представляване на сдружението, 10.Правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, 11.Срок, за който е учредено сдружението, 12.Реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски, 13.Начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите. В чл.18 са посочени задължителните обстоятелства, подлежащи на вписване. А когато сдружението се учредява за извършване на общественополезна дейност, са предвидени допълнителни правила от глава трета на закона, свързани с отчетност и публичност на разходваните средства – чл.37 и следв. от закона. От данните по делото се установява, че съгласно чл.2, ал.1 е определено извършването на дейност в обществена полза, което обстоятелство подлежи на изрично вписване в надлежния регистър на основание чл.18, т.4. То е и част от задължителните реквизити на устава на основание чл.20, т.4. Следователно при осъществяваната проверка е необходимо да се прецени и съответствието на заявените обстоятелства с правилата на чл.37 и следв. от закона. При разглеждане на устава се установява, че в чл.6 са посочени органите на сдружението. Върховният орган е Годишното събрание, а управителен орган на сдружението е Управителният съвет. Той се състои от минимум трима членове, които избират от върховния орган, а председателят се избира от управителния орган. В чл.8, ал.2 са посочени правомощията на Управителния съвет, като съгласно т.1 той управлява дейността на сдружението и определя обема на представителната власт на отделни негови членове. В чл.9 са посочени правомощията на Председателя, в т.ч. той представлява управителния съвет пред държавните и общинските органи, юридически и физически лица, неформални огранизации в страната и чужбина. В чл.31, ал.1 от ЗЮЛНЦ са уредени правомощията на управителния съвет, като той представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове. Нормата е възпроизведена в чл.8, ал.2 от устава. От този текст, съпоставен с чл.9 от устава, не се установява ясно кой орган на сдружението ще го представлява, дали това е управителния съвет, като колективен орган, или председателя му. Също така липсва еднозначно решение на учредителите в учредителния протокол относно представителството, както и решение на управителния съвет за обема на представителната власт. Съществува неяснота относно от кого точно се представлява сдружението – самостоятелно от председателя или от управителния съвет, която води до извод до несъответствие със закона. В чл.40, ал.2 от закона е посочено, че сдружението за осъществяване на общественополезна дейност трябва да изготвя доклад за дейността си веднъж годишно, като е посочено задължителното съдържание на този доклад. То следва да съдържа данни относно: 1. съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати, 2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства, 3.вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите, 4. финансовия резултат. Нормата е от императивен характер. Съпоставена с чл.14, ал.2 от устава, се установява, че сдружението не е предвидило да отчита конкретни данни за даренията и дарителите в съответствие с изискването по т.3, което е част от задължителното съдържание на годишния доклад. Съгласно чл.37, ал.2, А• отказва вписване на организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на устава или учредителният им акт противоречат на разпоредбите на тази глава. Нормата е от императивен характер, произтичаща от характера на сдружението за общественополезна дейност, предпоставящ засилена форма на контрол и отчетност на получените и разходваните средства. Следва извод, че уредбата за изготвяне на годишен доклад по чл.40, ал.2 в устава е в нарушение на закона. Освен годишен доклад по чл.40, ал.2 от ЗЮЛНЦ сдружението за извършване на обществено полезна дейност е длъжно да представя годишен финансов отчет /ГФО/, който подлежи на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството, съгласно чл.39, ал.3. Съгласно чл.12 от устава, сдружението всяка година представя пред държавните институции определени от актуалното действащо законодателство, информация за дейността и финансовото си състояние за предходната година. Уреждането е общо. В същото време в устава липсва уреждане за това кой орган ще приеме отчета, изобщо как ще се осъществява счетоводното отчитане в сдружението, а оттук следва извод, че има несъответствие с с чл.39, ал.3 от закона. Въз основа на така установеното по делото, при проверката по т.5 се установяват посочените несъотвествия със закона, което е основание за отказване на заявеното вписване на новоучредено сдружение. Не следва да се обсъждат останалите оплаквания в жалбата, като ирелевантни. Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции относно правилността на обжалвания отказ, жалбата, предмет на настоящото производство, се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Разноски не следва да се присъждат с оглед охранителния характер на производството. С оглед гореизложеното, съдът