Решение № 6968 от 17.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12190/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 437 ГПК. Постъпила е частна жалба, вх. в кантората на ЧСИ № 22841/05.02.2025 г. по изпълнително дело /"и. д."/ № 431334/2025 по описа на ЧСИ С.А.а от длъжника по ид „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с която се обжалва постановление на ЧСИ от 6303/29.01.2025 г., обективирано на л. 37 от изпълнителното дело. Същата е получена от длъжника на 30.1.2025 г. Частната жалба срещу него е входирана на 05.02.2025 г. Счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Посочва, че незаконосъобразно се извършват действия по принудително събиране на вземането по изпълнителното дело, тъй като последното било образувано въз основа на изпълнителен лист и договор за цесия, които са недействителни. Това обстоятелство мотивира с факта, че договорът за цесия е подписан на 10.12.2024 г., като цедентът по него и кредитор по изпълнителния лист Л.Д. е починал на 20.03.2022 г. При тези обстоятелства било невъзможно Л.Д. да е цедирала вземането си по изпълнителен лист от 05.07.2024 г. на дружеството „Форхенд Мастър“ ЕООД – взискател в изпълнителното дело, тъй като същата вече е била починала към датата на цесията. Считат, че ЧСИ изобщо не е сезиран от действителен взискател, поради което самото образуване на и.д. било недействително, поради което и отказът е нищожен, евентуално незаконосъобразен. Освен искането за прекратяване, с частната жалба се отправя и искане за спиране на изпълнителните действия на ЧСИ докато приключат настоящите оспорвания. Поради това моли в случай, че делото не бъде прекратено, то същото да бъде спряно на основание чл. 277, ал. 2 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК. Оспорват се действията на ЧСИ по приемане за дължими на разноски за адвокатски хонорар, както и таксите по ТТР към ЗЧСИ. Оспорват се и начислените разноски в частта на пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ като прекомерни, както и „такси за прекратяване“, тъй като тези действия не само не били извършени, а и дори и да има причина за прекратяване, тя не е у длъжника. Авансовите такси за образуване на делото следвало да бъдат за взискателя. Оспорва се и адвокатското възнаграждение, тъй като същото следвало да бъде реално заплатено и да има удостоверяване на плащането. Моли да се отмени отказ на ЧСИ да прекрати делото. Моли да се отмени отказ на ЧСИ да спре делото. Моли да се отмени обжалваното постановление в частта за разноските – адвокатско възнаграждение и такси по ТТР към ЗЧСИ. Моли присъждане на разноски за държавна такса – 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. Постъпило е становище от кредитора по и.д. „Форхенд Мастър“ ЕООД чрез адв. Б. /лл.68/. Посочва, че било техническа грешка при изписване на датата на договора за цесия и същият е абсолютно действителен. Освен това длъжникът нямал право да оспорва цесията, тъй като бил трета страна по този договор. Относно оспорването на таксите на ЧСИ посочват, че са определени съгласно Тарифата на ЧСИ. В своите мотиви ЧСИ С.А.а описва фактическата обстановка. Относими към настоящото произнасяне факти са, както следва: Видно от изпълнителен лист /ИЛ/ от 05.07.2024 г., издаден от СРС по гр.д. № 25506/2018 г., „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъден да заплати на Л.З.Д., ЕГН •••••••••• сумата от 52.50 лв. Същият е издаден след водено гражданско производство от Л.Д.. Видно от договор за цесия от 10.12.2024 г. Л.Д. е прехвърлила вземането си по този ИЛ на „Форхенд Мастър“ ЕООД. Видно от молба за образуване на изпълнително дело „Форхенд Мастър“ ЕООД, чрез упълномощен адв. Б., е образувала и.д. 404078/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС. С изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 19.12.2024 г. до длъжника и запорно съобщение от същата дата е наложен запор на банкови сметки на последния. От длъжника са постъпили възражение изх.№ 00184/06.01.2025 г., възражение изх. № 01208/08.01.2025 г., в които се сочи, че вземането е погасено по давност, изразяват се съмнения за действителността на договора за цесия и за свързаността на лицата с адв. Б.. По делото е приложена искова молба до СРС от „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД“/ срещу Л.Д. и „Форхенд Мастър“ ЕООД с иск по чл. 389 и 439 ГПК, както и с искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по ИД до приключване на делото. Образувано е гр.д. № 100352/2025 г. по описа на СРС, 154-и състав. Видно от Определение на СРС № 3816/23.01.2025 г. по делото, производството е прекратено срещу Л.Д., доколкото същата е починала преди подаването на исковата молба, а именно на 20.03.2022 г. Видно от Определение № 6451/06.02.2025 г. /л.70/ по горепосоченото гражданско дело № 100352/2025 г. съдът е допуснал обезпечение на предявените от ищеца искове чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по ИД № 404078/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К.. До съдебния изпълнител е изпратено ново възражение № 01268/08.01.2025 г., в което се посочва, че Л.Д. /цедент и кредитор по ИЛ/ е починала на 20.03.2022 г., а договорът за цесия е подписан през 2024 г., което било невъзможно, поради което моли да бъде прекратено изпълнителното дело, тъй като основанието, на което е образувано бил недействителен документ. Видно от постановление на ЧСИ, последният е отказал прекратяването на делото, като е коментирал, че не са налице данни за изтекла давност. Подадено е поредно възражение № 20185/31.01.2025 г. /л.38/, в което се посочва, че договорът за цесия, с който се оправомощава взискателя по ИД и служи за основание за образуваното дело е нищожен, тъй като цедентът е починал повече от 2 години преди цесията. Със съобщение вх.№ 11076/12.02.2025 г. по ИД 404078/2024 г. /л.74/, ЧСИ Г.К. е спрял изпълнителното производство в изпълнение на съдебното определение. Видно от съобщение за вдигане на запор изх.№ 7111/31.01.2025 г. ЧСИ е наредил на Българо-Американска кредитна банка АД да вдигне наложените запори по банкови сметки на „Електрохолд Продажби“ ЕАД във връзка със спирането на ИД. Видно от съобщение вх.№ 54606/08.10.2025 г. от МВР е изискана информация от ЧСИ К. по образуваното ИД във връзка с разследване по ДП № 513ЗМИП-5362/2025 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6536/15 по описа на СРП. Видно от съобщение изх. № 5034/06.08.2025 г. от Районен съд – Хасково, във връзка с иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 439 ГПК със страни „Електрохолд Продажби“ ЕАД-София против „Форхенд Мастър“ ЕООД, гр. Хасково е изискано заверено копие на ИД. С изпращане на копие на делото до РС Хасково е посочено, че служебният архив на ЧСИ Г.К. е прехвърлен на ЧСИ С.А.а, рег. № 919, район на действие СГС, на основание Заповед № СД-04-6/07.08.2025 г. на Министъра на правосъдието, доколкото срещу ЧСИ К. се води дисциплинарно производство. Настоящото производство е инициирано по частна жалба вх.№ 22841/05.02.2025 г. срещу постановление на ЧСИ, с което е отказал прекратяването на делото след писмено искане от страна на длъжника по същото. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от длъжник в изпълнителното дело, както и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК), поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения: По същество относно искането за прекратяване на изпълнителното дело, съдът намери същото за неоснователно, доколкото: Основанията, предвидени за прекратяване на едно изпълнително дело, са посочени в разпоредбата на чл. 433 ГПК. Преценявайки лимитативното им изброяване и отнасяйки ги към настоящия случай, съдът намира, че нито едно от основанията за прекратяване не е налице. Това е така доколкото няма данни за плащане на сумата по ИЛ /чл.433, ал. 1, т. 1 ГПК/, не са наведени такива твърдения или доказателства от длъжника и частен жалбоподател. Липсва писмено искане за прекратяване от страна на взискателя /т.2/, не са ангажирани доказателства за това изпълнителният лист да е бил обезсилен /т.3/, а и видно от приложената документация пред съда, както и тази в самото изпълнително дело, налице е висящ съдебен процес между страните, който няма данни да е приключил с влязъл в сила акт по същество. Именно поради тези обстоятелства не е налице и хипотезата на т.4, доколкото липсва съдебен акт, според който е отменен актът, въз основа на който е издаден ИЛ, или този акт да е бил признат за подправен. Въпреки че се навеждат подобни твърдения, а именно за подправяне на договора за цесия, който заедно с изпълнителния лист е послужил за образуване на ИД, то тези документи не представляват такива, които са дали основание за издаване на ИЛ, доколкото ИЛ е предхождал договора за цесия. Т. 5 и т. 6 на чл. 433, ал. 1 ГПК по никакъв начин не намират приложение в настоящия случай, а и липсват подобни възражения. В действителност, както се посочва в жалбата, налице е висящо съдебно производство между взискателя и длъжника в изпълнителното дело, по което е налице искова претенция по чл. 439 ГПК, което касае именно т.7 на чл. 433, ал. 1 ГПК. След извършена служебна справка от съда в Единния портал за електронно правосъдие в Р.България се установи, че образуваното гр.д. 352/2025 г. по описа на СРС с предявен иск по чл. 439 от „Електрохолд Продажби“ ЕАД е било прекратено поради възражение от страна на ответника за неподсъдност на делото на СРС. След прекратяването му, исковата молба е изпратена на Районен съд – Хасково, където е образувано гр.д. 1731/2025 г., което понастоящем е висящо, доколкото е насрочено за открито съдебно заседание на 18.12.2025 г. При тези обстоятелства, а и доколкото липсва възражение за влязло в сила решение с произнасяне по иск по чл. 439 и чл. 440 ГПК, не е налице и основанието за прекратяване по т.7 на чл. 433, ал. 1 ГПК. Доколкото ИД е образувано през 2024 и са извършвани изпълнителни действия, понастоящем не е настъпила перемпция по смисъла на т.8 на чл. 433, ал. 1 ГПК. Имайки предвид всичко гореизложено, съдът намира, че отказът на ЧСИ К. да прекрати изпълнителното дело е правилен, доколкото липсва каквото и да е основание за това. Изложените от жалбоподателя възражение в действителност касаят сериозни пороци в изпълнителното основание, договора за цесия, пораждат съмнение около образуването и воденето на изпълнителното производство, дори навеждат на престъпни действия от страна на взискателя по същото. Независимо от това обаче законът посочва ясни и лимитативно изброени основания, на които може да бъде прекратено изпълнителното дело. Съдебният изпълнител, както и съдът, действащ като контролно-отменителна инстанция, е ограничен от приложението на конкретните разпоредби и не може да излиза извън техния обхват. Настъпването на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК е в зависимост от активното поведение на длъжника по изпълнителното дело. При тези съображения, частната жалба в тази и част следва да бъде оставена без уважение. По същество относно искането за спиране на изпълнителното дело, съдът намери следното: Жалбата в тази е част е безпредметна, доколкото изпълнителното дело понастоящем се явява спряно. Видно от съобщение № 11076/12.02.2025 г./л.74/ съдебният изпълнител е разпоредил спиране на и.д. съобразно връченото му определение на СРС, с което е била наложена обезпечителна мярка, а именно спиране на процесното изпълнително дело. По делото е налице и съобщение за вдигане на запор изх.№ 7111/31.01.2025 г., с което ЧСИ е наредил на Българо-Американска кредитна банка АД да вдигне наложените запори по банкови сметки на „Електрохолд Продажби“ ЕАД във връзка със спирането на и.д. Независимо, че производството пред СРС, по което е определена обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е било прекратено и делото изпратено по компетентност на РС-Хасково, както и независимо, че изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ С.А.а, това развитие не отменя спирането на изпълнителното дело. Липсват каквито и да е документи по делото, касаещи неговото възобновяване. При тези съображения съдът не следва да се произнася по така отправеното искане, тъй като то вече е било уважено чрез спиране на ИД. По същество относно възражението за прекомерност на таксите по ИД и пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намери същото за частично основателно по следните съображения: Оспорени са начислените разноски като прекомерни, оспорена е таксата за прекратяване на ИД в размер на 72 лв., тъй като подобно действие не е извършвано. Посочено е, че авансовите такси за образуване на делото следвало да бъдат в тежест на взискателя. Съдебният изпълнител е посочил, че отказва да възложи така оспорените такси в тежест на взискателя по делото. Начислените от ЧСИ такси са посочени в постановление за разноски от 19.12.2024 г. /л.10/. Настоящият съдебен състав споделя практиката, че при изчисление на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не следва да се включват вземания на взискателя, възникнали извън посочените в изпълнителния лист. /в този смисъл Решение № 6665 от 05.11.2025 г. по възз. гр. д. № 5840/2025 г. на СГС, Решение № 6045 от 08.10.2025 г. по възз. гр. д. № 9872/2025 г. на СГС, Решение № 5726 от 18.09.2025 г. по възз. гр. д. № 6353/2025 г. на СГС и др./. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Такива в настоящия случай са разноските за адвокатско възнаграждение, както и посочената такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 6 лв. Същите са взети предвид при изчисление на пропорционалната такса, което не е следвало да бъде правено. При изчисление на същата то съдът достига до извод, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се определи върху размера от 52.50 лв., колкото е вземането по изпълнителния лист. В този случай същата възлиза в размер на 12 лв. с ДДС, а не посочените от ЧСИ 31.02 лв. с ДДС. По тази причина възражението за прекомерност от страна на жалбоподателя се явява допустимо и правилно, а таксата следва да бъде намалена. Относно възражението за прекомерност на останалите такси, посочени в постановление за разноски от 19.12.2024 г. съдът намери, че в действителност посочената такса за прекратяване по чл. 433 ГПК от 72 лв. не следва да се дължи, доколкото няма данни такова действие да е било извършвано. Изпълнителното дело не е прекратено видно от множеството книжа разменяни по него, а и от факта, че след прехвърляне на служебния архив на ЧСИ К. към ЧСИ А. и съобщение от 16.10.2025 г. от последната до РС-Хасково, делото е висящо. По тези съображения подобна такса е незаконосъобразно начислена и следва да отпадне. Останалите такси, а именно по т. 1, 3, 5, 9 и 31 – същите са минималните предвидени в ТТРЗЧСИ плюс данък добавена стойност. Има доказателства да са извършвани действията, предвиждащи начисляването на посочените такси, поради което същите се явяват законосъобразни. Основните наведени твърдения от частния жалбоподател касаят факта, че тези такси не следва да се дължат във връзка с това, че изпълнителното дело е незаконосъобразно образувано и следва да бъде прекратено, а таксите възложени на взискателя. Тези доводи намират приложение в случай, че в действителност се установят подобни действия, което в настоящия случай не е налице. По същество относно оспорения размер на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съдът намери същото за неоснователно по следните съображения: Съгласно възприетото в т. 2 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г., на ОСГТК на ВКС, дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материално правоотношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Аналогично, за да бъде взето предвид като разноски по изпълнителното дело от съдебния изпълнител, адвокатското възнаграждение следва преди това да е заплатено от взискателя, което подлежи на установяване с надлежни доказателства - било то платежно нареждане или разписка, обективирана в договора за правна защита и съдействие, или оформена като отделен документ. От приложеното копие от изпълнителното дело се установява взискателят реално да е извършил разноски по заплащане на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело срещу длъжника по образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева видно от договор за правна помощ и платежно нареждане на л. 4 и л. 6 от делото на ЧСИ в съответствие с т. 2 от ТР 6/2012 на ОСГТК. Така претендираната такса за адвокатско възнаграждение е минималната такава съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По тези съображения не може да бъде споделен доводът в частната жалба, че липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. По разноските: С частната жалба е отправено искане за присъждане на разноски в размер на 25 лв., заплатена държавна такса за производството, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора и доколкото се уважава жалбата единствено в частта, с която се оспорват начислените от ЧСИ разноски, то настоящият съд намира, че не следва да се кумулират разноски чрез присъждането им в производство, оспорващо основателността на други разноски. При тези съображения искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и държавна такса следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Софийският градски съд