Решение № 56 от 22.3.2023 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 463/2022 г.

Районен съд - Тутракан22.03.2023 г.докладчик Огнян Кирилов Маладжиков

Диспозитив

ОСЪЖДА С. Н. Б. с ЕГН •••••••••• да плати на „Гаранционен фонд“ – юридическо лице със статут по чл. 518 и сл. КЗ, сумата от 8064, 78 лева (осем хиляди шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) за обезщетение на имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по увреден л.а. „О. З.“, с per. № ••• от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.05.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА С. Н. Б. с ЕГН •••••••••• да плати на „Г. ф." – юридическо лице със статут по чл. 518 и сл. КЗ сторените разноски по гр.д.№ 463/2022 на ТнРС в размер на 682, 59 лева (шестстотин осемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки). Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК. Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 56

гр. Тутракан, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100463 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Г. ф.“ – юридическо лице със статут по чл. 518 и сл. КЗ, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., против С. Н. Б. с ЕГН ••••••••••.

Предметът на делото касае облигационната претенция на ищеца в размер на 8064, 78 лева.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по посочения от ищеца постоянен адрес на ответника в с••• – чл. 105 ГПК, и от цената на иска, която е 8064, 78 лева.

Ищецът „Гаранционен фонд“ твърди, че на 18.05.2017г. в Г., при управление на л.а. „Ф. к.“ с ••• ответникът се е движил в дясната лента на двулентов път, като извършвайки маневра завой надясно, се изнася прекалено много и навлязъл в съседната пътна лента и ударил странично, движещият се там л.а. „О. З.“, с per. № •••, като така причинил ПТП. В нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а. „Ф. к.“ с ••• без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП.

На основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 03.10.2017 г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № 120614/03Л0.2017 г. Гаранционният фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 8 064, 78 лв. чрез банкови преводи на 16.10.2017 г. и на 15.08.2018 г., като парична равностойност на 4 123, 46 евро по курса за деня, от които 3492, 90 евро обезщетение и 630.56 евро такси обработка по фактури № 3000007794/19.09.2017 г. и № 3000008854/27.06.2018 г. На осн. чл.559 ал.2 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия.

Към датата на образуване в ГФ на щета № 120614/03.10.2017г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 4 123, 46 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения лек автомобил „О. З.“, с per. № ••• е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастьпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява.

С регресна покана ищецът твърди, че е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Ищецът моли, на осн. чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъде осъден С. Н. Б. да заплати исковата сума от 8 064.78 лв., обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л.а. „О. З.“, с per. № ••• от ПТП, настъпило на 18.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Гаранционният фонд посочва своя банкова сметка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - B•••, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК – UNCRBGSF, по която желае да се плати исковата сума.

Ответникът С. Б. не депозира писмен отговор, въпреки че на посочения от него адресат е връчено Разпореждане № 768/12.10.2022 г., с което са му указани последиците от неподаването на отговор и евентуално от неявяването му в първото съдебно заседание по делото.

От фактическа и правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, предявен от суброгента по чл. 559, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

В отговор на направено искане от страна на процесуалния представител на ищеца съдът постанови протоколно определение, че ще се произнесе по делото с неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не се е явил и не е изпратил представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. Освен това, налице е изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с разпореждането по чл. 131 ГПК с № 768 от 12.10.2022 г., което е връчено на посочения от ответника съдебен адресат с преписа от исковата молба, на същия са указани последиците от неподаването на отговор, от неявяването в първото съдебно заседание по делото и от неотправянето на искане то да се разгледа в негово отсъствие, във връзка с възможността ищецът да поиска от съда да се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът намира, че е налице условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В тежест на ответника следва да се възложат разноските за държавна такса от 322, 59 лева и 360 лева възнаграждение представителство на ищеца от юрисконсулт.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

Цитирани разпоредби

18