Решение № 187 от 22.11.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 815/2021 г.

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано по жалба на НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "НАРОДНА ПРОСВЕТА - 1929г." - с. ТАТАРЕВО Е И К 000457839 против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията № 20200331114729-2/08.11.2021 г. за обявяване на годишния финансов отчет на читалището за 2019 г. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съдът, като прецени материалите по делото, възраженията в жалбата и отговора към нея, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 08.11.2021г, а жалбата е входирана в Агенцията на 15.11.2021г. Доколкото изхожда от легитимирана страна /заявител в производството пред АВ/, е процесуално допустима, а по същество - основателна по следните съображения: За да постанови обжалваният отказ, длъжностното лице при АВ е приело, че в случая не са налице условия за обявяване на акта, тъй като не е внесена дължимата държавна такса, не е представен годишен доклад за дейността и не е представена декларация по образец съгласно чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 въпреки дадените в този смисъл указания. Съдът не споделя мотивите за отказа по следните съображения: Първо, читалищата са освободени от заплащане на държавна такса. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗНЧ вписването на читалищата в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се извършва без такси по писмена молба от настоятелството. Касае се до финансово облекчение, което произхожда от специфичната дейност и цел на тези сдружения, които изпълняват държавни културно-просветни задачи с цел задоволяване потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност; запазване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание и т.н. Именно поради това освобождаването им от заплащане на държавни такси не следва да се тълкува стеснително – само по отношение на първоначалното им вписване, а по пътя на тълкуването следва да се приеме, че всякакви вписвания в регистъра по заявления на читалищата се извършват без внасяне на ДТ, като това се отнася и до процедурата по обявяване на актове, която има единствено информиращо действие. Тоест, ДТ от читалищата не се дължи в регистърното производство въобще, вкл. във фазата на съдебното обжалване. Второ, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНЧ читалищното настоятелство изготвя годишния отчет за приходите и разходите, който се приема от общото събрание. Никъде в специалния закон не се споменава за задължение за изготвяне на годишен доклад за дейността по смисъла на ЗСч. Действително чл. 26а, ал. 4 ЗНЧ предвижда изготвянето на доклад за осъществените читалищни дейности в изпълнение на програмата по ал. 2 и за изразходваните от бюджета средства през предходната година, но това касае годишната програма за развитие на читалищната дейност в съответната община, която е специфична, а не стопанска. Същевременно съгласно чл. 39 ЗСч предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация: 1. обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено; 2. анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях; 3. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет; 4. вероятното бъдещо развитие на предприятието; 5. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност; 6. информация за придобиване на собствени акции, изисквана по реда на чл. 187д от Търговския закон; 7. наличието на клонове на предприятието; 8. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и: а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток. Т.е. задължителното съдържание на доклада налага извод за неприложимост на тази разпоредба към читалищата, които не осъществяват търговска дейност и не са предприятия. И не на последно място, образецът на декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1, публикуван на страницата на ТР и регистъра на ЮЛНЦ се отнася все до предприятия – микро, малко и средно предприятие по смисъла на чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от ЗСч – отново неприложими към читалището и читалищната дейност. Действително според чл. 3, ал. 3 ЗНЧ народните читалища могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели, но първо, те не разпределят печалба и второ, подобна дейност съпътства основната им читалищна дейност и обслужваща целите, изброени по – горе, които нямат търговски характер, а културно-просветен. Налага се изводът, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като АВ бъде задължена да извърши исканото обявяване на документ. Жалбоподателят не представя доказателства за действително направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, поради което такива не му се дължат. По изложените съображения, съдът