Решение № 5995 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 464/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Председател на ДАМТН срещу Решение №202 от 27.12.2024г., постановено по анд №665 по описа за 2023г. на Районен съд Харманли. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Събраните доказателства били преценени едностранчиво и избирателно, което довело до нелогичност и неправилност на мотивите. Язовирът бил публична държавна собственост съгласно АПДС №0565/24.04.2003г., а след влизане в сила през 2018г. на КККР били съставени АПДС №2511/05.07.2023г., №2512/05.07.2023г. и №2513/05.07.2023г. Тези документи не били разгледани в съвкупност от вещото лице. КП №09-02-6/17.01.2023г. и №09-02-214/24.04.2024г., както и извършената класификация на комисията по чл.138а, ал.3 от ЗВодите, определили язовира като първа висока степен на потенциална опасност. Тези документи били официални свидетелстващи и имали материална доказателствена сила, а експертизата по делото съдържала противоречиви твърдения. Легалното определение на язовир било в пар.1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ, а за язовирна стена – пар.1, т.24 от ДР на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Излагат се подробни данни относно местонахождението на язовира, както и относно извършените до този момент пет проверки. Първоинстанционният съд неоснователно счел, че обектът не отговаря на изискванията на ЗВ за язовир, като противоречието в експертизата относно основния изпускател било пренебрегнато от съда и станало основание за отмяна на наказателното постановление. Иска се отмяна на съдебното решение, като се претендират разноски. Ответната страна – Министерство на отбраната, изразява становище по касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Експертизата била допусната и приета без възражения. Установената от вещото лице стоманена тръба била твърде малка за основен изпускател на язовир, а и не била ползвана за нарочно изпразване на водата в езерото. Вещото лице поради това било счело, че процесният обект бил водоем по смисъла на пар.1, т.59 от ЗВ. Окръжна прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Районен съд Харманли е отменил Наказателно постановление №НЯСС-131/06.10.2023г. на Председател ДАМТН, с което за нарушения на чл.190а, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на Министерство на отбраната е определена имуществена санкция за двете нарушения от по 1 000, 00 лева за всяко. За да постанови решението си районният съд, след като установил фактическата обстановка по случая, е приел, че собственик на процесния обект е МО, но видно от АПДС обектът бил определен като Земеделска земя, начин на трайно ползване: За водностопанско, хидромелиоративно съоръжение. За въззивната инстанция е безспорно установено, че от изслушаното заключение по назначената експертиза видът на проверявания обект не бил язовир по смисъла на пар.1, т.94 от ДР на ЗВ, тъй като нямал основен изпускател и водосбор /събирателни деривации/. Обектът бил определен от вещото лице като повърхностно водно тяло по смисъла на пар.1, т.59 от ДР на ЗВ, а не като язовир. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд, като счита, че пред РС Харманли не са изяснени спорни по случая факти и обстоятелства. За тях са необходими специални знания, като в представеното по делото заключение на вещо лице няма отговор за действителните параметри и елементи на процесния обект. В представеното заключение като изследван елемент на процесния обект е описана земно-насипна стена/черен път/ и съоръжение към нея основен изпускател и преливник, както и събирателни деривации /водосбор/, като е направен извод, че при изследваните елементи и съоръжения водният обект е повърхностно водно тяло /водоем/, тъй като не отговарял на изискванията за язовир съгласно пар.1, т.94 от ДР на ЗВ и нямал основен изпускател и водосбор. В случая пред райония съд е изследван като спорен въпросът дали процесният обект, описан като разположен върху три земеделски имота съгласно представените АПДС, е язовир по смисъла на пар.1, т.94 от ДР на ЗВ. Съгласно посочената разпоредба " язовир " е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Вещото лице е установило наличието на посочените елементи, но е направило извод, че обектът е повърхностно водно тяло /водоем/, като са изложени съображения, че при наличието на установените язовирна стена и основен изпускател, който са предмет на предписанията от КП №09-02-260/14.07.2022г., то обектът не е язовир. Освен, че този извод е противоречив и незащитен, РС Харманли не се е произнесъл по отношение на изрично направеното искане на вещото лице да бъде освободен от задължението да изготви експертизата, в което сочи, че същата е изготвена за нуждите на МО. Напълно неизяснено е останало обстоятелството дали жалбоподателят, който оспорва наличието на обект язовир, счита, че язовирната стена или съоръженията към нея са спорни като наличие или предназначение, тъй като именно те са предмет на предписанията съгласно чл.190а, ал.2 от ЗВ. Следва да се има предвид, че съгласно пар.1, т.24 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние „язовирна стена“ е изкуствено създадено водоподприщващо съоръжение, чрез което се акумулира воден обем и се осъществява контролирано регулиране на естествения отток, а от изложеното в заключението и при изслушването на вещото лице в с.з. не могат да бъдат направени изводи относно действителното наличие на елемента като изкуствено създаден. В този смисъл и по аргумент от чл.220 от АПК, въвеждащ забрана за фактически установявания, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на районния съд. Районният съд следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, включително и служебно, съгласно разпоредбите на чл.13, ал.2 и чл.107, ал.2 от НПК, намиращи субсидиарно приложение на основание чл.84 от ЗАНН. По аргумент от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая обективно, всестранно и пълно, въз основа на проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. При новото разглеждане на делото, спазвайки принципа за служебното начало, съдът следва да назначи експертиза, която да даде отговор на въпроси, формулирани от страните след предоставена им за целта възможност, както и на въпросите, които са останали неизяснени в производството пред районния съд и са пряко свързани с доказаността на твърдяното нарушение, а именно: вещото лице да анализира установения на място обект и неговите елементи и съоръжения, като установи наличието на язовирна стена по смисъла на пар.1, т.24 от Наредбата и на съоръжение към нея – основен изпускател, които са предмет на предписанията от КП №09-02-260/14.07.2022г. Едва след изясняване на действителната фактическа обстановка, съдът може да изложи съображения допуснати ли са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето във воденото спрямо него административнонаказателно производство, да изследва съставомерно ли е по смисъла на чл.6 от ЗАНН извършеното деяние и налице ли са всички елементи от обективната страна на нарушението, да извърши проверка подведена ли е тази фактическа обстановка под релевантния по време, място и лица закон - чл.3, ал.1 от ЗАНН, както и да извърши преценка дали законосъобразно и явно справедливо е наложено административното наказание, спазвайки нормите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, прилагайки институтите на по-благоприятния закон, ако има такъв - чл.3, ал.2 от ЗАНН, и на освобождаване от отговорност при маловажност на случая. Следва да се формира извод относно собствеността на язовирната стена и съоръжението, като се има предвид възражението във въззивната жалба, касаещо адресата на предписанията, и се отговори на въпроса дали при съобразяване на чл.60д от ЗОВСРБ именно МО е административноотговорен за нарушението. Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, чл.222, ал.2 и чл.224 от АПК съдът