Решение № 86 от 20.10.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице Н. Д. Н., чрез изрично упълномощен защитник – адвокат Б. Я. от АК-Бургас, за възобновяване на НОХД № 28/2025г. по описа на РС-Карнобат и отмяна на постановеното определение по протокол №11/ 26.03.2025г. за одобряване на споразумението за решаване на делото в частта относно осъждането на Н. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Карнобат, сумата от 3 997 лева, представляваща равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СТ.. ВТ. В искането се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сочи се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – произнасяне на съда по прилагането на чл.53 от НК в нарушение на регламента по чл. 383, ал.2 от НПК. Твърди се, че съдът е одобрил внесеното споразумение за решаване на делото, включително в частта, в която е постигнато съгласие за осъждането на Н. Д. Н. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Карнобат, сумата от 3 997 лева, представляваща равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СТ.. ВТ, като не е отчел, че мерките по чл. 53 от НК не попадат в кръга от въпроси по чл.381, ал.5 от НПК, по които законът позволява да бъде постигнато съгласие между страните по споразумението. По този начин, нарушавайки реда, по който следва да се произнесе по прилагането на чл.53 от НК, а именно по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, се сочи, че съдът е лишил подсъдимия Н. от възможността да атакува съдебния акт в съответната му част пред по-горната инстанция. С горните съображения е заявено искане за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановеното от съда определение за одобряване на постигнатото между страните споразумение за решаване на делото в частта относно приложението на чл. 343б, ал.5 от НК. В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият Н. Д. Н. се явява лично и с упълномощения си защитник – адвокат Я., който поддържа внесеното искане за възобновяване на наказателното дело и моли същото да бъде уважено на посочените в него основания. В личната си защита пред съда осъденият Н. се присъединява към доводите, изтъкнати от защитника му, относно наличието на основание за възобновяване на делото. Представителят на АП-Бургас изразява становище за допустимост на искането за възобновяване, като с оглед на изтъкнатите в него доводи и данните по приключилото наказателно производство намира същото за неоснователно. Изтъква, че твърдяното в искането произнасяне от съда по приложението на чл.343б, ал.5 от НК в нарушение на регламента по чл.383, ал.2 от НПК не почива на обективните факти по делото. Сочи, че в случая съдът е одобрил внесеното от страните споразумение за решаване на делото, без да засяга въпроса относно приложението на чл.343б, ал.5 от НК, а напротив, по този въпрос се е произнесъл съобразно изискването на чл.383, ал.2 от НПК – с нарочно определение по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, като е осъдил Н. Д. Н. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Карнобат, сумата от 3 997 лева, представляваща равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СТ.. ВТ, указвайки също така и срока, в рамките на който определението може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Във връзка с горното поддържа, че не е налице соченото в искането основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което и моли същото да бъде оставено без уважение. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: НОХД № 28/2025 год. по описа на РС-Карнобат е образувано по внесен от РП-Бургас, ТО-Карнобат обвинителен акт срещу Н. Д. Н., ЕГН: •••••••••• с обвинение за извършено от последния престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В хода на воденото съдебно производство, преди началото на съдебното следствие, между прокурора от РП-Бургас, ТО-Карнобат и упълномощения от подсъдимия Н. Н. защитник – адвокат Д.В. от АК-Бургас, е постигнато споразумение за решаване на делото, изготвено в писмен вид и представено на съда за одобряване по реда на чл. 384 от НПК. В депозираното пред съда споразумение, наред с въпросите по чл. 381, ал.5 от НПК, страните са отразили и съгласието си по приложението на чл. 343б, ал.5 от НК, а именно за осъждане на подсъдимото лице Н. Д. Н. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Карнобат, сумата от 3 997 лева, представляваща равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СТ.. ВТ. С определение по протокол №11 / 26.03.2025г., постановено по същото дело от РС-Карнобат, е одобрено споразумение, постигнато между прокурор от РП-Бургас, ТО-Карнобат и защитника на подсъдимия Н. Д. Н., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - за това, че на 03.05.2024г. в гр.Сунгурларе, общ.Сунгурларе, обл.Бургас, управлявал МПС - лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СТ.. ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 51 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза №185/07.05.2024г. на БНТЛ при ОД МВР-Бургас. За извършеното от Н. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на същия е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.2 от НК - лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 190 лева. На основание чл. 343г от НК Н. Н. е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 03.05.2024г. Разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия. Определението е влязло в законна сила на 26.03.2025 год. След одобряване на споразумението в съдържанието, посочено по-горе, с нарочно определение, рег. № 95/26.03.2025г., постановено в същото съдебно заседание по реда на чл. 306, ал.1, т.4, РС-Карнобат е осъдил Н. Д. Н. на основание чл. 343б, ал.5, вр. ал.1 от НК да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Карнобат, сумата от 3 997 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СТ.. ВТ, собственост на „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК.., който е послужил за извършване на престъплението. В определението е указано, че същото подлежи на обжалване или протест пред ОС-Бургас в 15-дневен срок, считано от датата на постановяването му. Така изведените от данните по делото фактически обстоятелства ясно сочат на това, че с постановеното от РС-Карнобат определение по протокол №11/ 26.03.2025г. по НОХД №28/2025г., с което е одобрено постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, не е засегнат въпроса за приложението на чл. 343б, ал.5 от НК, така както се твърди в искането за възобновяване. В случая, макар в депозираното пред съда писмено споразумение страните да са обективирали волята си относно приложимостта в казуса на чл. 343б, ал.5 от НК, отразявайки съгласието си подсъдимият Н. Д. Н. да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Карнобат, сумата от 3 997 лева, представляваща равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СТ.. ВТ /въпрос, попадащ извън обхвата на чл. 381, ал.5 от НПК/, то видно от отразеното в съдебния протокол, споразумението в така предложения вариант не е било одобрено от съда. Вместо това, след като е изслушал становищата на страните, в рамките на правомощията си по чл.382, ал.7 от НПК, съдът е постановил определение, с което е одобрил внесеното споразумение, включващо само тяхното съгласие по въпросите по чл. 381, ал.5 от НПК, като в съответствие с регламента по чл. 383, ал. 2 от НПК е постановил отделно определение по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК рег. № 95/26.03.2025г., с което именно се е произнесъл по прилагането на чл. 343б, ал.5 от НК /уреждащ мярка по чл. 53 от НК/, посочвайки изрично в същото съдът, пред който то може да се обжалва и в какъв срок. Несъмнено, констатирайки, че внесеното пред него споразумение за решаване на делото обективира постигнато между страните съгласие по въпроси, които не са включени в задължителния предмет на съгласуване по чл.381, ал.5, т.1-6 от НПК, съдът е следвало на основание чл. 382, ал. 5 от НПК да предложи промени в споразумението, както и да изслуша становищата на страните по предложените промени. Пропускайки в случая да стори това, РС- Карнобат е допуснал нарушение на процесуалните правила, което обаче преценено на плоскостта на процесуално развитие на делото не може да се приеме, че е от категорията на съществените, тъй като съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, за да е съществено допуснатото нарушение, то следва да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. При наличните по делото данни, свидетелстващи за това, че съдът е одобрил споразумението, без частта от същото, засягаща въпроса за приложението на чл. 343б, ал.5 от НК, по който въпрос се е произнесъл в съответствие с изискването на чл. 383, ал. 2 от НПК, а именно по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НК, гарантирайки по този начин правото на страните на жалба срещу акта, ограничение на процесуалните права на подсъдимия не може да се счете, че е налице. Ето защо и развитите в искането за възобновяване на наказателното дело съображения за процесуална незаконосъобразност на действията на съда по одобряване на внесеното пред него споразумение за решаване на делото, следва да бъдат преценени като неоснователни. Съобразявайки горното, съдът намира, че отсъстват обективни показатели, на основата на които да се приеме, че постановеното от РС- Карнобат определение рег. №11/ 26.03.2025г. по НОХД №28/2025г., с което е одобрено постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на осъдения Н. Н.. Поради това и аргументите, изтъкнати в искането за възобновяване, с които се претендира наличие на основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК, не могат да бъдат споделени. Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му компетентност, настоящият съдебен състав не установи наличие на основания по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1, т.2 от НПК, в какъвто обхват искателят е направил своите възражения. Поради това и възприе, че искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 28/2025г. на РС- Карнобат и частична отмяна на постановеното определение по протокол №11/26.03.2025г. за одобряване на споразумение за решаване на делото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Бургаският апелативен съд