Решение № 77 от 29.10.2024 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН. С Наказателно постановление № 318 от 07.06.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Русе, на С. Г. Д., с ЕГН: ••••••••••, от ••••••••••••, за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 63, ал. 2 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок. Излагат се доводи за незаконосъобразност на НП, състоящи се в нарушено право на защита, доколкото в АУАН и в НП не са посочени правилно датата и мястото на нарушението. Поддържа се, че жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице, не е надлежен субект на нарушението. В хода на съдебните прения последният представя писмена защита с идентични доводи. Въззиваемата страна – Директора на РДГ гр. Русе, редовно призован, не се явява, изпраща надлежно упълномощен свой представител – юрисконсулт К.. В хода на съдебните прения същият пледира за потвърждаване на НП. Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят С. Г. заемал длъжността „ловен надзирател“ в ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Съгласно длъжностната му характеристика, с която той бил запознат на 15.01.2016 г., Г. имал задължението да организира, контролира и отговаря за дърводобивната дейност в обекти на територията на ловното стопанство. Един от тези обекти бил подотдел 38 „н“, по отношение на който било издадено Позволително за сеч № 0748728/29.12.2023 г. В периода от 09.01 – 11.03.2024 г. с превозни билет, издадени от жалбоподателя, от подотдела били транспортирани 1 378, 93 плътни кубически метра дървесина, равняващи се на 2 096, 80 пространствени такива. На 21.03.2024 г. свидетелите В. Р. и И. В. – служители в РДГ – Русе, установили на границата на отдел 5 „з“ акациева дървесина с обем 18 пр. куб. м. От първия бил съставен Констативен протокол серия Г00А № 004509/21.03.2024 г., в който вписал, че дървесината била извозена от отдел 38 „н“ до тир станция, като само на две от челата на дърветата имало поставена контролна горска марка. Вписал и че превозните билети за случая „ще бъдат проверени в системата“. На 27.03.2024 г. св. Р., с участието на св. В. и св. Е. И., в присъствието на жалбоподателя Г., съставил Констативен протокол серия Г00А № 004513 по отношение на същата дървесина с идентично на предходния КП съдържание. На 20.05.2024 г. актосъставителят Г. Г. съставил АУАН серия ГООА № 000632, с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ вр. чл. 63, ал. 2 от НКОГТ. За изпълнително деяние било прието, че с действията си жалбоподателят е „допуснал извозване на дървесина…без същата да е маркирана с контролна горска марка.“ За дата на извършване на нарушението актосъставителят приел 22.03.2024 г., а за място на извършване – „… в близост до отд. 5, под. з…“. Актът, като съставен в присъствието на нарушителя, бил връчен на същата дата на жалбоподателя. На 07.06.2024 г. директорът на РДГ – Русе, след като приел установената от актосъставителя фактическа обстановка, издал Наказателно постановление № 319, с което за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 63, ал. 2 от НКОГТ наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. НП било връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г. Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на: НП № 318/07.06.2024 г.; АУАН серия ГООА № 000632/20.05.2024 г.; известие за доставяне; Констативен протокол серия Г00А № 004513; длъжностна характеристика на длъжността „ловен надзирател“; карта на стопанството с отбелязано местонахождението на дървесината в зелен цвят; Заповед № 139/21.05.2024 г. на директора на РДГ – Русе; извадка от регистър на заповеди за обезсилване на позволителни или спиране на сеч по отношение на Позволително за сеч № 748729/29.12.2023 г.; Обяснение от инж. И. Д.; Обяснение от С. Г.; писмо от инж. Г. И. до директора на РДГ – Русе от 30.04.2024 г.; писмо рег. № РДГ 11-2971/10.05.2024 г. от директора на РДГ – Русе до С. Г.; писмо рег. № РДГ 11-2771/26.04.2024 г. по описа на РДГ – Русе; Протокол за контролна проверка на подотдел 38 „н“ и 3 „г“ рег. № РДГ 11- 2643/19.04.2024 г. по описа на РДГ – Русе; писмо рег. № РДГ 11- 2972/26.04.2024 г. от директора на РДГ – Русе до С. Д.; Констативен протокол серия Г00А № 004513 рег. № РДГ11-2168/28.03.2024 г.; Разписка серия Г00А № 003564 за отговорно пазене от 27.03.2024 г.; Доклад от инж. Т. Д. за извършени съвместни проверки с рег. № РДГ11-2037/22.03.2024 г.; Регистрационно-контролна карта РДГ11-00240/11.01.2024 г.; Заявление от К.К. рег. № РДГ11-240/11.01.2024 г.; Заявление от С. Д. Г. за регистриране на мобилно устройство с операционна система „Андроид“ за издаване на електронни ПБ; Списък на лицата от ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“, притежаващи таблети; Заповед № РД-05-06 с. Острово, 09.01.2024 г.; писмо ел. поща от 27.03.2024 г.; Доклад от В. Р. рег. № РДГ11-2035/22.03.2024 г.; Заповед № 83/26.03.2024 г. на директора на РДГ – Русе; Обяснение от С. Д. от 25.03.2024 г.; Писмо изх. № РДГ11-2329/03.04.2024 г.; Заповед № 92/03.04.2024 г. на директора на РДГ – Русе; Констативен протокол серия Г00А № 004510/22.03.2024 г.; Констативен протокол серия Г00А № 004511/22.03.2024 г.; Констативен протокол серия Г00А № 004512/22.03.2024 г.; Констативен протокол серия Г00А № 004509/21.03.2024 г.; Акт № 87 серия Г00А 2016 г. № 091995; Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка, образувана с АУАН № 26/19.02.19 г. на директора на РДГ – Русе. Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия ГООА № 000632 от 20.05.2024 г. При съставянето на акта са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, влечащи след себе си (всяко едно поотделно и в своята съвкупност) опорочаване и на развилото се административно-наказателно производство (в това число и на издаденото НП). Първото нарушение на процесуалните правила е свързано с посочването на 22.03.2024 г. като дата на извършване на твърдяното административно нарушение, след като последното е фактически установено от св. Р. със съставянето на 21.03.2024 г. на Констативен протокол серия Г00А № 004509. Оттук, по правилата на формалната логика следва, че твърдяното нарушение би могло да е извършено най-късно до 21.03.2024 г. вкл. (по-точно в периода от 09.01 – 11.03.2024 г., за който са събрани доказателства, че е транспортиран дървен материал), а не на деня, следващ установяването му. По този начин е нарушен чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗАНН, а именно – да се посочи датата на извършване на нарушението. Второто нарушение на процесуалните правила е свързано с посоченото място на извършване на нарушението, като в АУАН се твърди, че това е „в близост до отд. 5, под. „з““. Доколкото се касае за обвинение, свързано с бездействие (допуснал извозването на дървесина без същата да е маркирана с контролна горска марка), следва да се установи къде е трябвало да бъде осъществено дължимото от жалбоподателя действие. От разпоредбите на § 1, т. 6 и т. 21 от ДР на ЗГ може да се изведе, че извозът на дървесина се извършва от сечището до временния склад. Оттук следва, че твърдяното нарушение следва да е било извършено в подотдел 38 „н“, тъй като именно там се е намирало сечището и там е следвало (според актосъставителя) да се набият КГМ, които (пак според актосъставителя) е било необходимо да бъдат върху дървесината по време на извозването. Ето защо посоченото място „в близост до отд. 5, под. „з““ се явява погрешно посочено като място на извършване на нарушението – в разрез с чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАНН. На следващо място, съдът намира, че предявеното на жалбоподателя обвинение е за несъставомерно деяние. Изпълнителното деяние, описано от актосъставителя, се изразява в това, че жалбоподателят е допуснал извозването на дървесина без същата да е маркирана с КГМ. Както беше отбелязано по-горе, извозът на дървесина се свежда до преместването от сечището до временния склад. Терминът „извозване“ следва да се разграничава от „транспортиране“, доколкото последният, съгл. § 1, т. 6 от ДР, чл. 204 и 211, ал. 1 от ЗГ, обозначава дейността по пренасянето на дървесината от временния склад (където е била вече извозена) до следващата дестинация на същата. Видно от чл. 63, ал. 1 и 2 от НКОГТ, маркирането на дървесината с КГМ с извършва преди транспортирането (по-точно преди експедирането ) от временен склад, но не и преди извозването. Именно поради изложеното, съдът намира, че предявеното обвинение е за несъставомерно деяние, което се явява израз на неправилно приложение на материалния закон. До същия извод, впрочем, е достигнал и АНО (действащ в настоящия персонален състав), видно от приложената по делото Резолюция за прекратяване на АНП с рег. № 26/19.02.19 г. – „…издаването на превозния билет и необходимостта от поставяне на контролна горска марка произтича от факта, че дървесината се транспортира от временен склад, което е законовия термин, посочен в чл. 211 и чл. 204 от ЗГ /не сечище/…“ Анализираните по-горе пороци са се пренесли върху издаденото от АНО НП № 318 от 07.06.2024 г., доколкото същият е приел изцяло както установената от актосъставителя фактическа обстановка, така и правната квалификация на нарушението (и цифрова, и словесна). Вследствие на това, АНО на свой ред е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав счита, че са налице както неправилно приложение на материалния закон, така и съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН отмяната на обжалваното НП. Наличието им лишава от смисъл по-задълбоченото обсъждане на спора по същество, а именно – осъществено ли е административно нарушение от обективна и субективна страна, неговата правна квалификация, размера на санкцията и пр. Предвид това, че нито една от страните в процеса не е направила искане за възстановяване на сторените в хода на производството разноски, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, съдът