Решение № 5228 от 14.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11850/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на Ц. Т. Л. ГМБХ (Zollmax Transit Logistic GmbH), дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Федерална Република [държава], седалище и адрес на управление: Б. А. 59, 40212 Дюселдорф, Северен рейн – Вестфалия, номер на дружеството в [държава] HRB 86881, подадена чрез адв. Е. Е. и адв. В. В., упълномощени от Управляващия директор С. Й., [държава], срещу Решение рег. № 32-701106/17.01.2024 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, потвърдено с Решение № Р-463/32-1088853/21.11.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с което дружеството е задължено да заплати ДДС в общ размер на 25445, 66 лева по неприключена транзитна операция Т2 с MRN 23БГ00400621753995/24.02.2023 г. за вътрешен съюзен транзит, ведно със съответните лихви за забава.

В жалбата се сочи нарушение на чл. 35 АПК при издаване на акта. Отделно се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, както и на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент № 952/2013). Защитната теза се основава на поставения акцент, че се касае за съюзни стоки. Прави се анализ на чл. 79, т. 1, б. „а“ от Регламент № 952/2013 г. и се поддържа становище, че тази разпоредба не е приложима за конкретния случай. Разпоредбата се отнасяла само за "несъюзни стоки". Жалбоподателят оспорва становището на митническите органи за дължимост на ДДС. Счита, че не е налице никое от основанията по чл. 16 ЗДДС, в т.ч. не е възникнала фикцията по ал. 4 на чл. 16 с.з. Оспорващият е категоричен, че не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗДДС. Допълнителни доводи излага в писмени бележки, с които обосновава становище, че дружеството не следва да носи отговорност по чл. 79, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 233, т. 1 б. „а“ от Регламент № 952/2013 за стоки, които при започването на транзита са имали качеството на съюзни стоки. Претендира отмяна на Решение рег. № 32-701106/17.01.2024 г. и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът - директорът на ТД Митница Русе, в писмен отговор от юрк. Г. С., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Административен съд София град, ІII отделение, 75 състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2023 г., в отправно митническо учреждение /ОМУ/ МП Пристанище Русе ([рег. номер]), под режим вътрешен съюзен транзит Т2 с MRN 23ВG00400621753995 (л. 142-144 от делото), са поставени следните стоки:

1. Пневматични гуми от каучук, нови /от видовете, използвани за пътнически автомобили, вкл. товарно-пътническите и състезателните автомобили/, РС=1208 с бруто тегло 10268.860кг, и 2. Пневматични гуми от каучук, нови /от видовете, използвани за автобуси или камиони/ с индекс на натоварване, по-малък или равен на 121, РС=59 с бруто тегло 590.710 кг, общо 1267 бр. В транзитната декларация като получаващо митническо учреждение /ПМУ/ е отбелязано [рег. номер], [държава]. В кл. 2 е посочен изпращач Continental Automotive Products, RO, Timisoara. Като получател в кл. 8 е вписан Erkan Lastik Ve Jant Otom, TR. Международният превоз на стоките е извършен с товарен автомобил рег. № AG23WHK с превозвач Elena Robert Logistic SRL, RO съобразно данните в кл. S07. Титуляр на режима вътрешен съюзен транзит е жалбоподателят ЦОЛМАКС ТРАНЗИТ ЛОГИСТИК ГМБХ (Zollmax Transit logistic GmbH). Като придружаващи документи са приложени: митническа декларация Т2 с MRN 232154452144756T910108/24.02.223 г. /л. 74/, износна митническа декларация с МRN 23RОТМ8720Е0045980/21.02.2023 г. /л. 75, превод на л. 132/, международна товарителница 86042444096/21.02.2023 г. /л. 78 с превод на л. 140/, търговска фактура № 8654268012/21.02.2023г. /л. 80 с превод на л. 136/.

В съответствие с чл. 297, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) митническите органи в ОМУ Пристанище Русе са определили срок за представяне на стоките в ПМУ [рег. номер] – 03.03.2023 г. Тъй като стоките не са представени в ПМУ в указания срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 310 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г. на Комисията е започнала процедура по запитване.

На 10.03.2023 г., до ПМУ в [държава] – [рег. номер] е изпратено известие за издирване СD142.

Нa 21.03.2023 г. e получен отговор с код CD143А – „Непознат превоз в ПМУ“.

На 10.04.2023 г. до отговорното лице Zollmax Transit Logistic GmbH е изпратено писмо рег. индекс 32-138331 /л. 66 с превод на л. 68/ с искане за представяне на доказателства за приключването на транзитна операция Т2 с МRN 23BG000400621753995 и започване на процедура по издаване на решение за възникване на митническо задължение. Писмото е получено на 19.04.2023г. с разписка за доставяне /л. 67/. Доказателства не са представени.

Получена е информация по електронен път, че стоките – 1267 бр. гуми [Марка] с различни размери, в товарен автомобил [Марка] с рег. № AG24WHK и полуремарке [Марка] с рег. № AG24WHK, са откраднати по време на почивката на водача на път II-55, при км. 08+300, общ. Велико Търново. Представено е удостоверение с рег. номер ЗМ-224/25.02.2023г., издадено от разследващ полицай при ОДМВР Велико Търново, потвърждаващо извършената кражба на товара, пътуващ под покритието на транзит с МRN 23BG000400621753995.

В изпълнение на чл. 22, параграф 6 от Регламент № 952/2013, до превозвача на стоката Elena Robert Logistic SRL, [държава] е изпратено уведомление рег. инд. 32-138318/10.04.2023 г. /л. 69 с превод на л. 71/ за започване на процедура по издаване на решение за възникване на митническо задължение по декларации за режим транзит Т2 с МRN 23BG000400621753995. Превозвачът не е открит и писмото е върнато в цялост на подателя. На основание чл. 18а, ал. 10 АПК е поставено съобщение на таблото за съобщения в ТД Митница Русе и на интернет страницата на Агенция „Митници“.

Изпратено е уведомление и до отговорното лице Zollmax Transit Logistic GmbH с рег. инд. 32-548553/07.09.2023 г. /л. 46/, в отговор на което е постъпило становище с вх. № 32-571614/28.09.2024г. /л. 49/.

Изложените в становището доводи не са възприети от митническия орган, вследствие на което е издадено оспореното в настоящото производство решение № 32-701106/17.01.2024 г. В него е прието, че превозвачът на стоката по транзитна декларация Т2 с МRN 23ВG00400621753995 - Elena Robert Logistic SRL, [държава], не е изпълнил задълженията си във връзка с разпоредбата на чл. 233, параграф 3 от Регламент № 952/2013, съгласно която превозвач, който приема стоката и знае, че тя се придвижва под режим транзит, е отговорен за представянето й в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките предприети от митническите органи за нейното идентифициране. Тъй като вследствие на процедурите по запитване е установено, че стоката не е представена пред ПМУ, е прието, че на основание чл. 79, параграф 1, буква „а“, параграф 3, буква „а“ от Регламент № 952/2013 за превозвача Elena Robert Logistic SRL, [държава], възниква вносно митническо задължение за неизпълнение на горецитираното задължение и отклонение на стоки от митнически надзор.

Прието е също, че задължение възниква и за отговорното лице по транзитна операция Т2 с МRN 23ВG00400621753995, което e титуляр на режима съгласно разпоредбата на чл. 3, т. „е“ от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим. Съобразена е разпоредбата на чл. 233, параграф 1 от Регламент № 952/2013, според която титулярят на режим транзит е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентифициране на стоките. Посочено е, че вносно митническо задължение поради неизпълнение на горецитираното задължение за представяне на стоките възниква за Zollmax Transit Logistic GmbH на основание чл. 79, параграф 1, буква „а“ и параграф 3, буква „а“ от Регламент № 952/2013, тъй като стоките не са представени.

Обобщено е, че Zollmax Transit Logistic GmbH и Elena Robert Logistic SRL, [държава] не са изпълнили задълженията си по чл. 233 от МКС, вследствие на което и на основание чл. 84 от МКС същите са солидарно отговорни за задълженията за стоките, възникнали на основание чл. 79, параграф 1, буква „а“ от МКС. Прието е, че датата на възникване на задължението съгласно чл. 79, параграф 2, буква „а“ от Регламент № 952/2013 е 04.03.2023 г. - датата, следваща тази, на която изтича срокът за представяне на стоката в ПМУ. Посочено е, че на основание чл. 154, във връзка с чл. 227 от Регламент № 952/2013 размерът на задължението за мито е нула. На основание чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 16. ал. 4 от ЗДДС възниква задължение за заплащане на ДДС. Съобразено е, че декларираната с фактура № 8654268912/21.02.2023г. стойност на стоката е 1 311 925.00 ТRY. Съгласно кода по КН 4011100000 за стока 1 и кода по КН 4011201000 за стока 2 на ЕС за 2023 г., държавните вземания са както следва: Стока 1: Мито в размер на 0 %, ДДС – 20 %; Стока 2: Мито в размер на 0 %, ДДС - 20 %. Определено е и задължение за лихви на основание чл. 114, параграф 2 от Регламент № 952/2013 г., считано от датата па възникване на митническото задължение - 04.03.2023 г. до датата на уведомяването. Лихва върху ДДС за същия период възниква на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

С тези мотиви и на основание чл. 29 от Регламент № 952/2013, във връзка с чл. 19. ал. 1 ЗМ, чл. 233, параграф 1 и 3, чл. 79, параграф 1, буква „а“ и параграф 3, буква „а“, чл. 114, параграф 1 и параграф 2 от Регламент № 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 16, ал. 4, чл. 59, ал. 2 и чл. 83, ал. 2 ЗДДС, директорът на ТД Митница Русе, с Решение рег. № 32-701106/17.01.2024 г. определил размера на възникналото митническо задължение и задължение за ДДС по неприключена транзитна операция с непредставена стока МRN 23ВG00400621753995, както следва: за стока 1 – мито 0 лв., ДДС 23 921, 39 лв., за стока 2 – мито – 0 лв., ДДС – 1524, 57 лв., или общо ДДС за двете стоки 25 445, 66 лв. За длъжник за заплащане на възникналото задължение е посочен превозвача по транзитна операция Т2 с МRN 23ВG00400621753995 - Elena Robert Logistic SRL, [държава], a жалбоподателят Zollmax Transit Logistic GmbH - отговорно лице по Т2 с МRN 23ВG00400621753995 - солидарно отговорeн за задълженията съвместно с превозвача на основание чл. 233, параграф 1 от Регламент № 952/2013 г., както и чл. 83. ал. 2 от ЗДДС.

Горепосоченото решение е обжалвано и потвърдено с Решение № Р-463/32-1088853/21.11.2024 г. на директора на Агенция „Митници“.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 ЗМ. Същото е обективирано в писмена форма и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице соченото нарушение на чл. 35 АПК и чл. 22 от Регламент № 952/2013. В противоречие с твърденията в жалбата, от доказателствата по делото се установява, че оспорващото дружество е било надлежно уведомено за стартиралата процедура по издаване на решение за възникване на митническо задължение по декларация за режим транзит Т2 с МRN 23BG000400621753995. Жалбоподателят е представил становище, в което е изложил доводи в подкрепа на тезата си за недължимост на подлежащото на установяване публично задължение. Обстоятелството, че тези доводи не са възприети от административния орган не означава, че е допуснато процесуално нарушение, а че спорът е по приложението на материалния закон. В тази насока съдът намира следното:

Установи се и няма разногласие между страните, че на 24.02.2023 г. в ОМУ – МП Пристанище Русе е задействан вътрешен съюзен транзит Т2 с МRN 23ВG00400621753995, в която са декларирани стоки – общо 1267 бр. пневматични гуми от каучук, 10859, 57 кг. бруто тегло, с код по КН 1011100000 и КН 4011201000. Като получател на стоките е посочен Erkan Lastik Ve Jant Otom, TR, изпращач - Continental Automotive Products, RO, Timisoara, превозвач - Elena Robert Logistic SRL, RO. Титуляр на режима е жалбоподателят Zollmax Transit logistic GmbH.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, параграф 1, буква "а" от Регламент № 952/2013 и чл. 48, параграф 1 от Конвенцията за общ транзитен режим, титулярът на режим съюзен транзит е отговорен за представяне на стоките в непроменено състояние и на изискваната информация на ПМУ в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентифициране на стоките. Задълженията на титуляря на режима са изпълнени и режимът транзит завършва, когато стоките, поставени под режима, и изискваната информация са на разположение в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство - чл. 233, параграф 2 от Регламент № 952/2013. Съгласно чл. 48, параграф 2 от Конвенцията за общ транзитен режим митническите органи приключват общия транзитен режим, когато са в състояние да установят, сравнявайки данните, с които разполага отправно митническо учреждение и данните, с които разполага получаващото митническо учреждение, че режимът е завършил правилно.

В конкретният случай ОМУ МП Пристанище Русе ([рег. номер]) е определило срок за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение /ПМУ/ - [рег. номер] до 03.03.2023 г. В този срок не е получено уведомление за пристигането на стоките, вследствие на което е инициирана процедура по запитване. От ПМУ [държава] е получен отговор със съобщение (IE143) с код 1 “Непознат превоз в ПМУ“. Изискани са доказателства за приключването на транзитната операция от превозвача Elena Robert Logistic SRL, RO, както и от титуляра на режима Zollmax Transit logistic GmbH. Негов представител е уведомил ОМУ МП Пристанище Русе, че поставените с МRN 23ВG00400621753995 под режим вътрешен съюзен транзит стоки, превозвани с товарен автомобил [Марка] и полуремарке [Марка] с рег. № AG23WHK, са били обект на кражба във времето от 20.00 ч. на 24.02.2023 г. до 08.00 ч. на 25.02.2023 г., на път II-55, при км. 08+300, община Велико Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство и МПС, както и че по случая е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 и пр. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е представено удостоверение от разследващ полицай при ОДМВР Велико Търново.

При тези фактически обстоятелства, за които страните не спорят, митническите органи са формирали извод, че поради нарушени формалности и отклонение на стоки от митнически надзор е установена хипотезата на чл. 79, параграф 1, буква "а" от Регламент № 952/2013 г. за възникване на митническо задължение в тежест на превозвача на стоките, придвижващи се под режим транзит, който не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 233, параграф 3 от Регламент № 952/2013. Прието е, че задължение възниква и за отговорното по транзитната операция лице – жалбоподателят Zollmax Transit logistic GmbH, който в качеството си на титуляр на режима не е изпълнил изискванията на чл. 233 параграф 1, буква "а" от Регламент № 952/2013 и на основание чл. 84 от Регламент № 952/2013 е солидарно отговорен за заплащане на задълженията за стоките за ДДС на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 4 ЗДДС.

Настоящият съд споделя становището на митническите органи, че жалбоподателят - титуляр на режима, не е изпълнил задълженията си. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 233, параграф 1, буква „а“ от Регламент № 952/2013, предвид което за стоката поставена под режим Т2 с МRN 23ВG00400621753995 на основание чл. 79, парaграф 1, буква "а" от Регламент № 952/2013 възниква задължение за заплащане на публични държавни вземания. Посочената разпоредба урежда "Възникване на митническо задължение при неизпълнение", като предвижда, че „митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните: а) едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия".

В обжалваното административно решение правилно е прието, че е налице отклонение на стоки от митнически надзор. Съгласно чл. 5, т. 27 от Регламент № 952/2013 "митнически надзор" означава дейността на митническите органи за осигуряване спазването на митническото законодателство и където е целесъобразно и уместно, на други разпоредби, приложими за стоките, предмет на тази дейност. Съдът на ЕС нееднократно в свои решения е давал тълкуване какво следва да се разбира под отклоняване на стоки под митнически надзор, като тълкуването е дадено по повод чл. 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм.), който е възпроизведен в чл. 79, параграф 1, буква "а", предл. второ от Регламент № 952/2013. Съгласно практиката на Съда понятието "отклонение от митнически надзор" в член 203, параграф 1 от Митническия кодекс (отм.), респективно по чл. 79, параграф 1, буква "а" от Регламент № 952/2013, трябва да се разбира като обхващащо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятстват, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в член 37, параграф 1 от посочения кодекс контрол (в този смисъл решения от 1 февруари 2001 г., D. Wandel, C-66/99, EU: C: 2001: 69, т. 47 и от 12 юни 2014 г., SEK Zollagentur, C-75/13, EU: C: 2014: 1759, т. 28 и цитираната съдебна практика). СЕС е последователен в становището си, че представлява отклонение на стока от митническия надзор всяко неразрешено от компетентния митнически орган изваждане на стока, подложена на митнически надзор, от одобреното място на складиране, което може да е неумишлено или умишлено, като кражба (вж. в този смисъл решения от 1 февруари 2001 г., D. Wandel, C-66/99, EU: C: 2001: 69, т. 48 и 50, от 12 февруари 2004 г., Hamann International, C-ЗЗ7/01, EU: C: 2004: 90, т. 36 и от 11 юли 2013 г., Harry Winston, C-273/12, EU: C: 2013: 466, т. 30 и ЗЗ). В тази хипотеза отговорността на титуляра на режима /в случая вътрешен транзит/ е обективна по своя характер не зависи нито от поведението на този титуляр, нито от това на трети лица (т. 31 от Решение на Съда на ЕС от 4 март 2020 г. по дело C‑655/18).

Защитната теза на жалбоподателя се основава на митническия статут на процесните стоки като съюзни. Твърди, че разпоредбата на чл. 79, параграф 1, буква "а" от Регламент № 952/2013 предвижда възникване на митническо задължение при неизпълнено задължение във връзка с въвеждане на несъюзни стоки, от където извлича извод, че за съюзни стоки не може да възникне вносно митническо задължение и задължение за ДДС при внос, независимо, че транзитната операция не е завършена. Тази теза не се споделя от настоящия съд.

По силата на Митническия кодекс вносно митническо задължение възниква при отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, включително ДДС. Това следва от практиката на Съда на ЕС в решение от 17 май 2017 г. по дело С-154/16, т. 69. В него е посочено, че тъй като ДДС е данък върху потреблението, с него се облагат стоките и услугите, които влизат в икономическия оборот на Съюза и могат да бъдат предмет на потребление. Стока, която е поставена под режим на вътрешен общностен транзит и през това време е станала обект на кражба, не може да се каже, че е напълно унищожена или безвъзвратно загубена, поради което тя би могло да попадне в икономическия оборот на Съюза, респ. да възникне данъчно събитие, при което да се счита за внесена по смисъла на член 2, параграф 1, буква „г“ от Директивата за ДДС. Поради това може да се обложи с ДДС на това основание (т. 66 – т. 72 от решението на СЕС по дело С-154/16).

Съгласно чл. 54 ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която е възникнало задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Съгласно чл. 16, ал. 4 ЗДДС, внос на стоки е всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. В случая, вследствие на противозаконното отнемане, на данъчната територия на [държава] се намира стока за потребление, на която следва да се начисли ДДС. Разпоредбата на чл. 54 ЗДДС, която регламентира случаите, в които митническите органи са отговорни за начисляване на ДДС, препраща не само в случаите, когато възниква задължение за заплащане на вносни мита на територията на страна, а също така и в случаите когато размерът на митото е нула. Предвид съюзния статус на стоките не възниква задължение за заплащане на вносни мита, но възниква задължение за заплащане на ДДС, като начисляването му се извършва от митническите органи по реда на митническото законодателство (в този смиъл вж. Решение № 36 от 5.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2021 г., I о).

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 79, параграф 1, буква "а" от Регламент № 952/2013 се отнася само за "несъюзни стоки", а в случая са налице "съюзни стоки". Митническото задължение възниква при неизпълнение на задължение, свързано с отклоняване от митнически надзор или от режима "общ транзит" по смисъла на Конвенцията. Когато стоките са отклонени без спазване на задълженията, митническото задължение възниква при отклоняване на стоките от режима.

По аргумент от чл. 79, параграф 2, буква "а" от Регламент № 952/2013 в случая митническото задължение е възникнало на 04.04.2023 г. - в момента, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническо задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява. По силата на чл. 79, параграф 3, буква "а" от същия регламент длъжник за заплащане на митническото задължение е лицето, което е трябвало да изпълни съответното задължение – в случая превозвача по транзитна операция Т2 с MRN 23ВG00400621753995. С обжалваното решение митническият орган правомерно е посочил като солидарно отговорен с главния длъжник за митническото задължение и жалбоподателят Zollmax Transit logistic GmbH.

Съгласно чл. 84 от Регламент № 952/2013, когато за плащането на вносни или износни мита, съответстващи на едно митническо задължение, има повече от един длъжник, длъжниците са солидарно отговорни за заплащането на съответния размер на митото. По силата на чл. 83, ал. 2 ЗДДС, когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на вносни мита, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

Като прогласява тази обективна отговорност на главното отговорно лице, Митническият кодекс въвежда основен правен механизъм, улесняващ по-конкретно правилното протичане на транзитните операции в интерес на защитата на финансовите интереси на Съюза и неговите държави членки (решение от 15 юли 2010 г., DSV Road, C‑234/09, EU: C: 2010: 435, т. 30 и цитираната съдебна практика). В това отношение Съдът е уточнил, че предвиденият в Митническия кодекс механизъм на солидарност представлява допълнителен правен инструмент, предоставен на националните власти, с цел засилване на ефикасността на тяхната дейност в областта на събирането на митническия дълг и опазването на собствените ресурси на Съюза (решение от 17 февруари 2011 г., Berel и др., C‑78/10, EU: C: 2011: 93, т. 48). При това митническият орган може да ангажира солидарната отговорност на отговорното лице по транзита, който наред с главното отговорно лице трябва да се счита за отговорен за плащането на митническото задължение. В това отношение следва да се уточни, че фактът, че митническият орган не иска, на основание тази солидарна отговорност, от превозвача да плати митническото задължение, не погасява по никакъв начин правото на отговорното по транзита лице да подаде регресен иск срещу превозвача (т. 83 – т. 91 от решението на СЕС по дело С-154/16).

Съдът намира, че с обжалвания акт правилно са установени тарифният код на стоките, възникването на митническо задължение и задължението за ДДС, началният момент на възникването им, солидарните длъжници, митническата стойност и данъчната основа за ДДС. Предвид изложеното жалбата на Zollmax Transit Logistic GmbH срещу Решение рег. № 32-701106/17.01.2024 г. на директора на ТД Митница Русе, като неоснователна, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 220 ЗМ, Административен съд – София-град, III отделение, 75 състав