Решение № 3852 от 19.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4214/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 45003/10.04.2025 г., подадена от „Обединена Българска Банка“ АД - длъжник по изп. д. № 20248410403109, по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 09.01.2025 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и немотивирано, тъй като взискателят не дал съдействие за заплащане на дължимата към него сума преди образуване на изпълнителното дело и недобросъвестно сезирал местно некомпетентен съдебен изпълнител в района на ОС - гр. Бургас, който изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника. На 11.11.2024 г. длъжникът изпълнил задължението си по издадения изпълнителен лист и поискал прекратяване на изпълнителното дело, като възразил относно дължимостта на разноските по делото. Вместо да прекрати делото, съдебният изпълнител го изпратил до ЧСИ Н.М., който го образувал под нов номер и отново изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № от 20.11.2024 г. без посочен размер на дължимата сума. Поддържа, че били налице всички предпоставки на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Взискателят Р.Д.Й. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което счита жалбата за неоснователна, тъй задължението по изпълнителния лист било заплатено от длъжника едва след образуване на делото, а извършеното плащане не покривало разноските на взискателя по изпълнителното дело. Неспазването на местната подсъдност от съдебния изпълнител по никакъв начин не нарушавало правата на длъжника - търговска банка, който имал множество клонове на територията на гр. Бургас и платил задължението си по сметка, която била закрита и не била посочена в поканата за доброволно изпълнение. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като при инициирано дело от местно некомпетентен съдебен изпълнител следвало да се прилага разрешението на чл. 118, ал. 2 ГПК и извършените действия да запазват силата си. Длъжникът заплатил единствено задължението си по изпълнителния лист и то след получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г.Д.. Плащането било извършено не по посочената в поканата, а по друга сметка на взискателя, като към момента на плащането не било ясно дали тази сметка е активна. Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 20248410403109, по описа на ЧСИ Н.М., намира следното: Производството по изпълнително дело № 20248010400325 на ЧСИ Г.Д., рег. № 810, с район на действие ОС - гр. Бургас, е образувано на 25.10.2024 г. по молба на Р.Д.Й. въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2024 г., издаден по гр. д. № 3676/2023 г. на Районен съд - гр. Сливен, срещу „Обединена Българска Банка“ АД, за сумата от 820, 79 лв. - разноски по делото /л. 2/. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 01.11.2024 г., като в нея освен вземането по изпълнителния лист са включени и разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 250 лв., както и такси по ТТРЗЧСИ от 191, 79 лв /л. 11/. С молба от 11.11.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото поради неспазване на изискването за местна подсъдност по чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, като с постановление на съдебния изпълнител от 12.11.2024 г. делото е било прекратено и същото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие СГС /л. 14, 18/. С разпореждане от 13.11.2024 г. ЧСИ Н.М. е образувал изп. дело № 20248410403109, като по делото са били начислени разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 250 лв., както и такси по т. 1, т. 5 и т. 26 от ТТРЗЧСИ от 176, 80 лв /л. 22/. На 22.11.2024 г. длъжникът е получил съобщение за образуваното дело, с посочена банкова сметка на съдебния изпълнител, по която да се преведе задължението му /л. 23/. С молба от 27.11.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на задължението преди образуването му, като към молбата е представил платежно нареждане за нареден на 11.11.2024 г. превод на сумата от 820, 79 лв. по сметка на взискателя Р.Й. и с основание за плащане „разноски ИЛ 387 211024 ГД 3876 23“ /л. 33, 34/. Препис от молбата е бил изпратен до взискателя, който с молба от 06.01.2025 г. е заявил, че плащането е било извършено след образуване на делото пред ЧСИ Г.Д., същото покривало единствено вземането по изпълнителния лист, като сметката, по която е извършено плащането била закрита, а взискателят от години живеел в чужбина /л. 41/. С обжалвания акт съдебния изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство /стр. 46/. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното: Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Според чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Под изпълнение на задължението следва да се разбира реализиране на изпълняемото право, съобразно характера му, /изискуемото ликвидно притезание/, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно. В случая предмет на изпълнението е парично задължение в размер, посочен в изпълнителния лист от 21.10.2024г. Първоначално въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.Д. на 25.10.2024 г., а след изпращането му по компетентност по седалището на длъжника, е образувано при ЧСИ Н.М. на 13.11.2024 г. По изпълнителното дело е представено платежно нареждане от 11.11.2024 г., като ответникът по жалбата е оспорил получаването на сумата, с довода, че посочената в платежното нареждане негова сметка е била закрита. Неоснователни са поддържаните от жалбоподателя доводи, че плащането е извършено преди образуване на изпълнителното дело, тъй като ЧСИ Г.Д. не е бил местно компетентен да извършва действия по принудително изпълнение и е следвало да прекрати изпълнителното производство. Липсата на местна компетентност не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по същество. Липсата на тази законова предпоставка има за правна последица само прекратяване на висящността пред местно некомпетентния съдебен изпълнител и изпращане по компетентност на този, компетентен съгласно правилата на чл. 427 от ГПК. Местната компетентност на частните съдебни изпълнители е регламентирана в чл. 427, ал. 1 от ГПК и чл. 2, ал. 4 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата за образуване на изпълнително дело се подава до съдебен изпълнител, в чийто район се намират постоянният или настоящ адрес на длъжника. Тази компетентност е обща и се прилага при липса на основание за специална компетентност, каквато в случая не е налице. Съгласно приетата с ДВ, бр. 86 от 2017 г., ал. 4 на чл. 427 от ГПК настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото. Основание за препращане на делото има само когато обстоятелствата по чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, обуславящи местната компетентност (постоянния или настоящ адрес или седалището на длъжника), са настъпили преди подаването на молбата, т. е. само тогава те имат значение за подсъдността (в този смисъл е Решение № 144 от 20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 1762/2022 г., г. к., ІV г. о. на ВКС ). В случая с оглед обстоятелството, че седалището на длъжника е в гр. София, ЧСИ Г.Д. е препратил изпълнителното дело на посочения от взискателя местно компетентен ЧСИ Н.М.. Представеното от длъжника платежно нареждане е с дата след образуване на изпълнителното производство и след връчване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело №20248010400325 по описа на ЧСИ Г.Д. с район на действие ОС – Бургас, като сумата е преведена не по посочената в поканата за доброволно изпълнение банкова сметка, а по друга сметка, за която се твърди, че е на взискателя. Взискателят оспорва плащането, като поддържа, че сметката е закрита. При това положение в тежест на жалбоподателя е да докаже, че банковата сметка на длъжника в действителност е била заверена на посочената в платежното нареждане дата. Съгласно Наредба № 3/18.04.2018 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежното нареждане се съставя от платеца и съдържа и основание (информация за получателя). Информацията, предоставяна на платеца по реда на чл. 57 ЗУПСП, възпроизвежда данните от платежното нареждане и в тази част банката удостоверява, че пред нея са направени съответните изявления. От друга страна, изпълнението на платежното нареждане, т.е. заверяването на сметката на получателя със сумата по платежното нареждане на платеца, е действие на банката, чието удостоверяване е вменено със закон (чл. 58 ЗУПСП). Тази информация, която се предоставя на получателя, съставлява удостоверяване за предприето от трето лице и за извършени от банката действия. Удостоверяването на един от фактите, посочени в тази норма, а именно заверяване на сметката на получателя, извършено от банката (издателя на документа), има характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК /Определение № 169/19.02.2014 г. по ч. т. д. № 4520/2013 г., ТК, І т.о. на ВКС/. Към жалбата си жалбоподателят не е представил такова удостоверение. При това положение няма как да се приеме, че е доказан главният факт, посочен в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК - а именно изпълнение на задължението от страна на длъжника. Доводите на жалбоподателя, че взискателят не му е оказал съдействие за доброволно плащане на задължението, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Следователно съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява и не се твърди от длъжника да е налице някоя от останалите хипотези на чл. 433, ал. 1 ГПК. Поради липсата на плащане на дължимите към съдебния изпълнител и взискателя разноски за образуване и водене на делото не е налице и основание за приключване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 2 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело и отказът на съдебния изпълнител да го прекрати е правилен, обуславящо извод за неоснователност на жалбата. Водим от горното, Софийски градски съд