Решение № 31 от 2.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1185/2023 г.

С ПРИСЪДА № 9 от 18.04.2023 г. по НОХД № 439/2022 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал ПОДСЪДИМИЯ М. Х. Я. с ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2022 г. в Перник, ул. „Георги Мамарчев“ пред бл. 16, в съучастие като съизвършител с наказателно неотговорния малолетен Е. Д. Н. ограбил (чрез отнемане посредством сила – нанасяне на удари в главата на пострадалия и издърпване от ръката му на мобилен телефон, и с намерение за противозаконно присвояване) от К. Г. Г. мобилен телефон Xiaomi Redmi Note 9 на стойност 247 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив (след осъждане на подсъдимия за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година с ефективно изтърпяване), поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл. 58а (ал. 1) от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за четири години при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата е постановено подсъдимият да заплати за разноски по делото сумата от 493, 17 лв. Присъдата е обжалвана, в срок, от назначения защитник, с твърдение, че е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушаване на процесуални правила и явно несправедлива; заявено е, че обжалването е по отношение на наказанието, като се иска намаляване на наложеното от ОС лишаване от свобода. Въпреки заключителното изречение в жалбата – че ще бъдат изложени допълнителни доводи след запознаване с мотивите за присъдата, такова допълнение не е направено. Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена, включително – защото липсва протест с искане за увеличаване на наказанието; частният обвинител и неговият особен представител заеха становище като това на прокурора; защитникът и подсъдимият поддържаха искането в жалбата – за намаляване на наказанието. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на обжалваната присъда, проучи самостоятелно доказателствените средства по делото, след което подложи на анализ съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно, а съдържанието на всички съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност въззивният съд оформи изводи по установените факти, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд, и изводи по приложимото право – с известни разлики спрямо тези на първоинстанционния съд. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени следните факти по делото – съобразно събраните на ДП доказателства предвид провеждането на съкратено първоинстанционно съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК: Пострадалият К. Г. (ДП, л. 16) познавал по лице подсъдимия М. Я. и малолетния свидетел Е. Н., без да знае имената им. От своя страна те също го познавали, по прякор - •••. На 07.09.2022 г. около 13: 30 ч. пострадалият тръгнал от дома си в Перник (ул. „Георги Мамарчев“ бл. 14) към магазин Т-Маркет, за да пазарува, като носел мобилния си телефон в лявата си ръка. Точно пред бл. 16 на ул. „Георги Мамарчев“ срещу него по тротоара вървели две лица от ромски произход. При приближаването им към пострадалия, малолетният свидетел Е. Н. (ЕГН •••••••••• – 12-годишен към деянието, 13-годишен сега) застанал от лявата страна на пострадалия и му нанесъл три удара с юмрук – веднъж в устата и два пъти в лявата скула; по същото време подсъдимият (разпознат от пострадалия – ДП, л. 27) стоял пред пострадалия и едновременно с ударите от Е. Н. издърпал мобилния телефон от лявата ръка на пострадалия. Е. Н. и подсъдимият Я. седнали на близка пейка пред блока, от което пострадалият се възползвал, като ги помолил да му върнат телефона, но те не го върнали и само мълчали, а след няколко минути си тръгнали. Пострадалият отишъл до близък ресторант, където ползвал телефона на непознат му човек, за да уведоми на тел. 112 за станалото, след което разказал за него на дошлите веднага автопатрулни полицаи. Пострадалият е посочил редица индивидуализиращи белези на телефона си (ДП, л. 16 и л. 18) – Xiaomi Redmi Nоte 9; син на цвят; с разположена на гърба камера, за разлика от другите – по средата на гърба, като самата камера е необичайна – квадратна, разделена на четири камери; релефен калъф с надпис в горния десен ъгъл и с драскотини; дефект в панела – не се отваря слотът за СИМ-картите, тъй като е повреден и пострадалият го отваря с отвертка; единият му фабричен номер е 863048057370699/01. На втория ден след отнемането на телефона му, а именно на 09.09.2022 г. пострадалият Г. (ДП, л. 18) случайно видял на улицата подсъдимия М. Я. в близост до Т- Маркет, като подсъдимият се приближил до пострадалия, подал му една от двете меденки, които държал, и му казал, че ако пострадалият му даде 80 лв., той ще му донесе телефона, тъй като знае у кого е. Пострадалият дал доброволно на подсъдимия 80 лв., изчакал на мястото 15 минути, след които подсъдимият се върнал и носел телефона на пострадалия. За да му го върне обаче, подсъдимият поискал още 45 лв. от пострадалия – с обяснението, че 80-те лева е дал на човека, от когото е взел телефона, а 45-те лева са за самия подсъдим за услугата, че връща телефона на пострадалия. Пострадалият дал и тези 45 лв. на подсъдимия, който му предал телефона. В съответствие с показанията на пострадалия относно обстановката на отнемането на телефона му са тези на малолетния Е. Н. (ДП, л. 17 и л. 23 – разпити в присъствието на ИДПС), който твърди, че на 07.09.2022 г. решили с подсъдимия да намерят пострадалия (наричан от тях с прякор •••) и да му вземат мобилния телефон, за да го заложат срещу пари. В изпълнение на решението си същия ден Н. и подсъдимият тръгнали към бл. 14, където Н. бил виждал пострадалия да седи на пейка – за изчакат появяването на пострадалия. Видели пострадалия да ходи по тротоара, тръгнали срещу него, подсъдимият казал на пострадалия „Ела тука, бе“, Н. застанал от лявата страна на пострадалия и го ударил (веднъж според Н.) с юмрук в лицето, а подсъдимият издърпал телефона от ръката на пострадалия. Н. не е сигурен дали и подсъдимият не е ударил пострадалия. След отнемането на телефона, Н. и подсъдимият останали за известно време на мястото, като през това време пострадалият ги молел да му върнат телефона, но те не го върнали и избягали към махалата. После същия ден двамата отишли до дома на лелята на Н. – Е. Ц., за която Н. знаел, че търси телефон за малкия си син; за продажбата с Ц. говорил подсъдимият, като той посочил първоначалната цена от 120 лв., а после се съгласил да го продаде за 80 лв.; на изричния въпрос на Ц. дали телефонът е краден подсъдимият заявил, че не е. От получените 80 лв. подсъдимият задържал за себе си 60 лв., а 20 лв. дал на Е. Н., след което се разделили. Впоследствие подсъдимият споделил на Е. Н., че видял пострадалия, попитал го иска ли си обратно телефона срещу 80 лв., пострадалият си го искал и дал 80 лв. на подсъдимия, подсъдимият взел обратно телефона (не споделил от кого точно) и го предал на пострадалия. В съответствие с показанията и на пострадалия, и на Е. Н. - за наличните допирни фактически точки съобразно възприятията на съответния свидетел, са показанията на Е. Ц. (ДП, л. 20-21) – леля на малолетния Е. Н.; нейните показания са в пълно съответствие с показанията на пострадалия относно индивидуализиращи белези на телефонен апарат, а също така нейните показания са в пълно съответствие с тези на Е. Н. относно обстоятелствата на продажбата на телефонен апарат от подсъдимия на Е. Ц.. Тя свидетелства, че на 07.09.2022 г. следобяд покрай дома й минали племенникът й Е. Н. и подсъдимият М. Я., като Е. Н. й предложил да купи телефон за сина й, тъй като знаел, че тя има такова намерение. Заради молбите на сина си, който чул това предложение на Н., Ц. се съгласила, като за продажбата с нея говорил вече подсъдимият: М. Я. й казал, че продава телефон за 120 лв., но намалил цената на 80 лв., защото тя заявила, че не може да плати първоначално поисканата цена. На въпроса й дали не е краден, подсъдимият изрично я уверил, че телефонът в никакъв случай не е краден. В телефона имало снимки на подсъдимия; той извадил от него поставената там СИМ-карта – много трудно, използвайки игла. Свидетелката Ц. описва телефон със същите характерни особености, посочени и от пострадалия: син на цвят апарат модел Редми, с калъф, с квадратна камера на гърба, разделена на няколко камери, с труден достъп до мястото за поставяне на СИМ-карта. На 09.09.2022 г. синът й плачейки й се обадил по телефона и й разказал, че подсъдимият бил дошъл в дома им, казал на детето, че трябва да си вземе телефона, взел го и дал на сина й 80 лв. В пълно съответствие с показанията на Е. Ц. са тези на съпруга й Ц. Ц. (ДП, л. 22), който присъствал на покупката на телефона, продаден от подсъдимия. Впоследствие на 09.09.2022 г. свидетелят Ц. по телефона бил питан от сина си (който бил сам в къщи) какво да прави - тъй като подсъдимият дошъл в дома им и искал телефона обратно срещу 80 лв.; Ц. посъветвал сина си да върне телефона на подсъдимия и да вземе парите и малко след това синът му му се обадил отново, за да го уведоми, че е върнал телефона на подсъдимия и е получил от него 80 лв. Разпознаването на подсъдимия от страна на пострадалия (ДП, л. 27) е извършено на 09.09.2022 г. чрез представянето на подсъдимия заедно с още три лица – на втория ден след отнемането на телефона и в деня на връщането му; разпознаването е категорично и по характерни индивидуализиращи белези, посочени от пострадалия в разпита му (циганин, описание на ръст, цвят на очите и косата, подстрижка, посочени татуировки по лицето от лявата страна - ДП, л. 18); разпознатият подсъдим не е направил възражения или бележки. При освидетелстването на пострадалия на 07.09.2022 г. (ДП, л. 33) с помощта на съдебен лекар са установени наранявания в областта на долната устна (лек оток, кръвонасядане с мораво-червеникаво-синкав цвят и охлузване с червен цвят) и са съобщени от пострадалия болки в лявата ябълчна област. Данните от това освидетелстване са в пълно съответствие с показанията на пострадалия и във възможното съответствие с показанията на Е. Н. относно мястото на нанасяне на удари по пострадалия. Предвид пълното съответствие на освидетелстването (относно видими белези от увреждане и изпитвани болки от увреждане) с показанията на пострадалия (относно брой, място и начин на нанасяне на ударите в лицето му), и предвид обективното разположение на уврежданията в две различни анатомични области на лицето – устата и лявата скула, следва да се приеме за установено заявеното от пострадалия относно брой на ударите по лицето му и конкретни места: три удара в лицето, от които един по устата и два по лявата скула. Съобразно СМЕ на пострадалия (ДП, л. 35-37), неговите увреждания са му причинили страдание; уврежданията по вид, локализация и морфология отговарят на съобщените от пострадалия време и начин на получаването им. СППЕ на пострадалия от психиатър д-р Албена Станишева (ДП, л. 42-46) заключава, че К. Г. страда от параноидна шизофрения с хроничен ход, параноидно-халюцинаторен синдром и промяна на личността, като заболяването е с около 13-годишна давност. Въпреки това обаче, към деянието пострадалият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и е можел да ръководи постъпките си. Има психическа годност да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях – предвид естеството на деянието, поради което е способен да даде смислени и правдиви показания. Пострадалият не може да упражнява самостоятелно правата си по НПК в качеството му на пострадал. Това заключение относно свидетелска годност на пострадалия е в съответствие със съотношението на показанията му с тези на Е. Н., Е. Ц. и Ц. Ц., както и с обективно установени факти: характеристики на телефона и характеристики на увреждания по пострадалия. Пострадалият е посочил редица индивидуализиращи белези на телефона си. Освен това след като телефонът му е бил върнат от подсъдимия, пострадалият го е предал на разследващ орган, за да бъде сравнен фабричният му номер с фабричния номер на телефон съгласно документи от заложната къща, откъдето пострадалият твърди, че е закупил телефона си; при това сравнение е установена идентичност на съответния фабричен номер (следствен експеримент – ДП, л. 28-29 вр. 30-32; два протокола за доброволно предаване с данни във втория за закупуване именно от пострадалия на телефон с посочен в протокола фабричен номер, идентичен с този на представения от пострадалия за следствен експеримент; заложен билет). Показанията на пострадалия за място по лицето му и начин на нанасяне на удари там са в пълно съответствие с данните от освидетелстването му с помощта на съдебен лекар и със заключението на СМЕ за време на получаване, морфология и механизъм на получаване на уврежданията на пострадалия (освидетелстване – ДП, л. 33; СМЕ – ДП, л. 35-37), а също и във възможното съответствие с показанията на Е. Н. за нанасяне на удар с юмрук (според Н. – само един удар, нанесен от него самия) в лявата област на лицето на пострадалия. Съобразно СОЕ (ДП, л. 51-52) стойността на телефона на пострадалия към инкриминираната дата е била 247 лв., което е 0, 34 от размера на МРЗ към деянието. Описаната дотук доказателствена съвкупност от разнородни по вид доказателствени средства има еднопосочно съдържание, без именно съществени противоречия както при отделните доказателствени средства, така и помежду им и е налице взаимно съдържателно допълване на различните доказателствени средства. Предвид изложеното за конкретно съдържание на отделните доказателствени средства и съотношението помежду им, се определя извод, че направените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения се установяват от събраните на ДП доказателства. Поради това провеждането на съкратено първоинстанционно съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК от страна на ОС е било правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел за несъмнено доказано по делото, че на 07.09.2022 г. в гр. Перник подсъдимият издърпал от ръката на К. Г. държания от пострадалия мобилен телефон в същия момент, в който малолетният Е. Н. удрял пострадалия в лицето; по-късно същия ден и със съдействието на малолетния Н. (чрез насочване към определен купувач), подсъдимият продал телефона на свидетеля Г. на лелята на Н. – Е. Ц., за 80 лв., от които за себе си задържал 60 лв., а 20 лв. дал на Н.. На втория ден след издърпването на телефона от ръката на пострадалия, подсъдимият се възползвал от случайната си среща с пострадалия и успял да вземе от него на два пъти парични суми: първия път – 80 лв., за да му върне телефона, като даде тези пари на купувача, а втория път – 45 лв., за „услугата“, че връща на пострадалия собствения му телефон. Отнемането на телефона е било извършено от самия подсъдим, чрез издърпване на вещта от ръката на пострадалия, което означава, че подсъдимият лично е прекъснал непосредствено упражняваното от пострадалия владение върху чуждата на подсъдимия вещ. Издърпването от страна на подсъдимия е било извършено в същия момент, когато малолетният Е. Н. е нанасял удари в лицето на пострадалия, към който момент тримата са се намирали в непосредствена близост помежду си, поради което подсъдимият е възприемал пряко синхронността на собственото си действие по издърпване на телефона с упражняването на физическа сила от Н. спрямо пострадалия. По този начин подсъдимият е използвал упражнената от малолетния Е. Н. физическа сила спрямо пострадалия и едновременно с това подсъдимият също е упражнил от своя страна сила - чрез начина на вземане на телефона от ръката на пострадалия (чрез издърпване). Предвид това е установено по делото, че подсъдимият посредством сила (и опосредено – при възползване от упражнената от малолетния Н., и лично) е отнел от владението на К. Г. собствена на Г. (т.е. чужда на подсъдимия) движима вещ. Последващите действия на подсъдимия с отнетия от Г. мобилен телефон категорично сочат на намерение за противозаконно присвояване, при това – практически постигнато: подсъдимият лично постигнал уговорка с купувач (Е. Ц.) за продажбата на телефона, лично договорил с купувача след преговори цената, лично предал владението върху телефона на купувача, лично получил парите от купувача и лично ги разпределил между себе си и малолетния Н., като подсъдимият задържал по-голямата част от продажната цена за себе си. Връщането от страна на подсъдимия на телефона на пострадалия на втория ден след грабежа не изличава от обективната действителност фактическата обстановка нито на отнемането му от страна на подсъдимия от пострадалия на 07.09.2022 г. – чрез сила, нито на последващата му продажба от подсъдимия на Е. Ц., което е акт на разпореждане с телефона на пострадалия от страна на подсъдимия, т.е. пряка проява на своене. Връщането на телефона е било използвано от подсъдимия, за да се обогати допълнително чрез възползване от психичното съС.ие на пострадалия и силното му желание да си върне телефона, за което подсъдимият е получил от пострадалия първо 80 лв. (използвани за обратно откупуване на телефона) и след това още 45 лв. (които подсъдимият задържал за себе си). Т.е. подсъдимият се е обогатил неправомерно със сумата от 60 лв. (от продажбата на ограбения от пострадалия телефон), а след това – с още 45 лв., а пострадалият е бил ощетен със 125 лв., които е заплатил, за да му бъде върнат собственият му телефон, отнет му чрез сила. Всяко от описаните фактически действия на подсъдимия по отнемане на телефона и последващите разпореждане с него и възползване за допълнително обогатяване се характеризира с именно пряк умисъл, тъй като по естеството си всяко от тези действия е не само съзнателно, но и целенасочено: имало е предварително уговаряне и причакване на пострадалия от подсъдимия и малолетния Н. именно с цел да бъде отнет телефонът на Г.; налице е непосредствена обвързаност във времето на принудата (употребата на сила) и отнемането на вещта, тъй като са извършени синхронно при пряко възприемане от страна на всеки един от нападателите на действията на другия; налице е спешно възмездно разпореждане с отнетата вещ в деня на отнемането й. Това изключва обоснованост на твърдението на защитника за лекомислие от страна на подсъдимия. Предвид изложеното, описаното деяние на подсъдимия съставлява престъпление – грабеж по чл. 198, ал. 1 от НК, чрез употреба на сила. От държавното обвинение са направени и допълнителни правни квалификации. Извършването на грабежа е определено като при условията на чл. 20, ал. 2 от НК. Въззивният състав намира, че това определяне на престъплението е неправилно. Опосредеността за подсъдимия на част от употребената сила - чрез действията на малолетния Е. Н., не позволява определянето, както това е сторено в обвинителния акт и в присъдата, на подсъдимия като съизвършител с малолетния и поради това наказателно неотговорен Е. Н.. Съобразно чл. 20, ал. 1 от НК, съучастието може да е в умишлено престъпление, което изисква съответно отношение (вина) към деянието от наказателно отговорно лице. В случая за малолетните законът е въвел необорима презумпция, че те не могат да формират вина, поради което извършеното от тях се определя само като общественоопасно деяние, а не като престъпление, и поради което те не могат да носят наказателна отговорност – чл. 32 от НК. Поради това малолетният Е. Н. в случая не може да бъде причина за определянето на подсъдимия като съизвършител – тъй като това качество изисква и Н. да е съизвършител. Действията на Н. подлежат на изследване във връзка с начина на извършване на деянието и конкретно – относно използването на сила било пряко от дееца, било възползването от страна на наказателно отговорния деец от прилагането на сила от някой друг. Значението на действията на Н. в случая е, че подсъдимият се е възползвал от тях, за да извърши сам отнемането на вещта, т.е. за част от употребата на сила спрямо пострадалия в действията си подсъдимият е бил опосреден от малолетния Е. Н.. Поради невъзможност да е налице хипотеза на съучастие в случая, извършеното от подсъдимия не може да бъде правно квалифицирано като извършено от него в качеството му на съизвършител с наказателно неотговорно поради малолетието си лице. Поради това следва да има оневиняване и оправдаване на подсъдимия относно определянето му като съизвършител и относно правното квалифициране на престъплението му по чл. 20, ал. 2 от НК, което обуславя изменение на присъдата в частта й относно описанието на извършеното деяние и относно правната му квалификация - като се посочи, че подсъдимият сам е употребил сила за отнемането на инкриминираната вещ и същевременно се е възползвал от употребената сила от малолетния Е. Н. спрямо пострадалия. Извършването на грабежа е определено като при условията на опасен рецидив – по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Подсъдимият е осъждан до момента четири пъти (ДП, л. 12-15). За доказване, че престъплението по делото представлява опасен рецидив съобразно посочената в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт хипотеза - на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, следва преди извършване на 07.09.2022 г. на престъплението по настоящото дело подсъдимият да е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, което да е изтърпяно ефективно. Осъждане за такова престъпление е налице: Последното осъждане по пункт 4-ти от справката за съдимост е с влязла в сила на 04.07.2019 г. присъда, с която подсъдимият е осъден за две тежки умишлени престъпления - по чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, и двете наказуеми с лишаване от свобода от една до 10 години. За престъплението по чл. 346, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода повече от една година – една година и четири месеца; това наказание е било изтърпяно на 02.11.2020 г., откогато до датата на инкриминирания грабеж – 07.09.2022 г., не са изтекли пет години. Предвид това не е налице забраната по чл. 30, ал. 1 от НК за прилагане на правилата за повторност и опасен рецидив, поради което деянието на подсъдимия по настоящото дело е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК предвид осъждането му за престъплението по чл. 346 от НК по пункт 4-ти от справката за съдимост. Останалите осъждания на подсъдимия – два пъти като непълнолетен за кражба (пункт 1-ви и 2-ри от справката), а после и като пълнолетен два пъти за повторна кражба (пунктове 3-ти и 4-ти от справката), следва да се отчетат при определяне на наказанието. Предвид изложеното се обуславя извод, че правилно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, но неправилно е бил обвинен и признат за виновен в извършването на това престъпление при условията на съучастие; това обуславя потвърждаване на признаването на подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и оневиняване и оправдаване по обвинението, обвързващо грабежа с чл. 20, ал. 2 от НК. За престъпление по чл. 199, ал. 1 (т. 4) от НК се предвижда задължително налагане на лишаване от свобода (от пет до петнадесет години), като е възможно да бъде наложено съвместно с това и друго наказание - конфискация до ½ от имуществото на виновния. За определяне на това какво наказание да се наложи и в какъв размер, в случая първоинстанционният съд е отчел влиянието на следните значими за отговорността обстоятелства: съжалението на подсъдимия за стореното от него като смекчаващо и като отегчаващи – множеството предходни осъждания; упоритата престъпна нагласа; активна роля на инициатор, който въвлича и съучастник; причиняването на несъставомерни неимуществени вреди. Настоящият състав намери, че са налице следните влияещи на отговорността обстоятелства: Смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетеното от ОС съжаление, изказано от подсъдимия - което обаче няма голяма относителна тежест. Ниската според защитника стойност на вещта - 247 лв., според този състав не може да се определи като друго смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не може да се разглежда изолирано само като абсолютна величина на определено число: стойността на вещта в случая следва да се отчете и спрямо покупателните способности на ощетения пострадал (които няма данни да са с размер, правещ тази стойност пренебрежително малка), а също така следва да се отчете, че грабежът е бил използван от подсъдимия за последващо имуществено увреждане на пострадалия (чрез вземането от страна на подсъдимия от пострадалия двукратно на парична сума - за откупуване на телефона и за „услугата“ на подсъдимия, че го връща на пострадалия). Поради това следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че отговорността на подсъдимия се смекчава само от изразеното от него съжаление; сочената от защитника стойност на вещта, предмет на грабеж, не може да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд намери, че са налице: досегашните осъждания на подсъдимия извън определящото грабежа като представляващ опасен рецидив; личността на конкретния пострадал; причиняване при престъплението и на неимуществени вреди на пострадалия; използване на престъплението за последващо неправомерно обогатяване на подсъдимия чрез последващо имуществено увреждане на пострадалия. Подсъдимият е осъждан за четири предходни престъпления извън това, което определя престъплението по делото като опасен рецидив. Осъден е два пъти - през 2016 г. и 2018 г., за извършени от него като непълнолетен кражби през 2014 г. и през 2017 г. – първия път на пробация, втория път на 11 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение първоначално е било отложено по реда на чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, но впоследствие е било приведено в изпълнение и е било изтърпяно на 12.07.2019 г. Вече за извършени от него като пълнолетен престъпления, подсъдимият е бил осъден за още две – през 2019 г. за извършена през 2018 г. повторна кражба и през 2019 г. за извършена през 2018 г. отново повторна кражба, като разС.ието във времето между тези две кражби е по- малко от два месеца. Всички тези престъпления са насочени срещу собствеността, извършени са в период от четири години при преход от непълнолетие в пълнолетие и продължаването им е било въпреки двукратното постъпване в затвор за изтърпяване на лишаване от свобода. Налице е устойчивост в престъпното поведение на подсъдимия с насока на посегателствата срещу собствеността. По делото са събрани данни, че към настоящия момент подсъдимият е обвиняем за последващо деяние, извършено на 12/13.02.2023 г. и отново насочено срещу собствеността, по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, във връзка с което е образувано НОХД по внесен обвинителен акт и спрямо подсъдимия се изпълнява мярка за неотклонение задържане под стража (НОХД, л. 38). Всички тези данни за престъпното поведение на подсъдимия представляват отегчаващо отговорността обстоятелство със сериозна тежест. Конкретното деяние е извършено спрямо пострадал, страдащ от психично заболяване, което го прави по-уязвим и улеснява нападението срещу него. При престъплението са причинени и неимуществени вреди на пострадалия – претърпял е страдание вследствие болките от нанесените му телесни увреждания. След престъплението са причинени и последващи имуществени вреди на пострадалия чрез използване на самото престъпление за това – чрез последващите действия на подсъдимия по връщане на вещта на пострадалия, но срещу общата сума от 125 лв. (80 лв. и 45 лв.), т.е. налице е реално имуществено ощетяване на пострадалия (въпреки връщането на вещта-предмет на грабеж) при възползване от психичното му съС.ие. Това е по естеството си отегчаващо отговорността обстоятелство и не е основателно становището на защитника, че връщането е смекчаващо обстоятелство - тъй като защитникът не отчита имущественото увреждане на пострадалия именно чрез връщането. Приета е от ОС като друго отегчаващо отговорността обстоятелство „активна роля на подсъдимия при осъществяване на деянието – същия е инициатора на деянието, който въвлича и съучастник“ (НОХД, л. 46 долу гръб). Това противоречи на заявеното в ОА (НОХД, л. 4): „Малолетният свидетел предложил да потърсят ••• и да му вземат телефона, за да го заложат срещу пари. Е. Н. знаел, че Г. има телефон, тъй като го видял няколко дни по-рано.“, което твърдение в ОА е съответно на показанията на Е. Н. (ДП, л. 17), който говори в множествено число за себе си и подсъдимия, но сочи себе си като разполагащ с първоначалната информация за конкретна вещ у пострадалия („Решихме да го намериме, за да му земеме телефона, аз знаех, че той има телефон, бех го виждал преди няколко дни, пак в малата. Искахме да откраднеме телефона, за да го заложиме и да земеме пари“). Предвид провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и предвид съответствието на фактическите твърдения в ОА със съдържанието на събраните на ДП доказателства, следва да се приеме за установено относно инициативата за грабежа, че първоначално идеята е била дадена от малолетния Е. Н. – тъй като именно той бил видял телефона у пострадалия по-рано, в съответствие с което твърдение в обстоятелствената част на обвинителния акт са показанията и на Е. Н.. Предвид това не следва да се отчита в посока на отегчаване на отговорността на подсъдимия приетото (необосновано) от ОС, че подсъдимият е бил инициатор и е въвлякъл в грабежа малолетния Н.. Съвкупното разглеждане на отегчаващите отговорността обстоятелства води до извод за тяхна многобройност, а естеството на всяко от тях – че всички те общо имат голяма относителна тежест, според въззивния състав – значително по-голяма от тежестта на наличното смекчаващо (при съвкупно разглеждане на противовесните влияещи на отговорността обстоятелства). Освен че смекчаващото отговорността обстоятелство изключва хипотезата на многобройност, то не е и изключително по естеството си; същевременно, предвид естеството и броя на отегчаващите фактори, най-лекото предвидено наказание от пет години лишаване от свобода не е несъразмерно тежко. Поради това няма основание за прилагането на чл. 55 от НК (каквото искане има от защитника в съдебните прения пред ОС) и правилно първоинстанционният съд е определял наказанието по реда на чл. 54 от НК, налагайки лишаване от свобода за шест години. След това първоначално определяне на наказанието, правилно (предвид провеждането на процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и заповедността на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК) това първоначално определено наказание е било намалено съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3, при което продължителността на окончателно определеното наказание е лишаване от свобода за четири години. Самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК е законодателно отчетено чрез намаляването на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, поради което признанието от страна на подсъдимия на всички твърдени от прокуратурата факти не може да има допълнителна роля като смекчаващо отговорността обстоятелство – по аргумент от чл. 56 от НК. Според ОС в случая е налице „значителен“ или още „съществен“ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над смекчаващите – което становище се споделя и от настоящия състав; разликата между първоинстанционния и въззивния състав относно това кой е бил инициатор за извършването на грабежа (според ОС – подсъдимият; според въззивния състав - малолетният Н.) не променя съотношението между тежестта на противовесните влияещи на отговорността обстоятелства при разглеждането им в обща съвкупност. Правилно ОС е приел много висока степен на обществена опасност на дееца (предвид многократните му осъждания извън това, което квалифицира деянието му по делото като представляващо опасен рецидив, а също и предвид изтърпяваните ефективно наказания без поправителен ефект); правилно ОС е приел и висока степен на обществена опасност на деянието (възползване от действията на малолетно лице за извършване на престъпление, вместо да бъде възпряно това малолетно лице; причиняване на несъставомерни неимуществени вреди от деянието; възползване от престъплението за последващо неправомерно обогатяване на дееца и причиняване на последващио имуществени вреди на пострадалия). Становището на ОС за значителен превес на тежестта на отегчаващите спрямо смекчаващите влияещи на отговорността обстоятелства не съответства на числовото изражение на наложеното по реда на чл. 54 от НК наказание – шест години лишаване от свобода, а определя извод за неговата снизходителност. На значителен превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства съответства наказание над средния размер на законово предвидения диапазон, в случая – наказание лишаване от свобода за повече от 10 години. Доколкото въззивното производство е образувано само по подадена от защитника жалба с искане за облекчаване на положението на подсъдимия именно чрез намаляване на наказанието, в случая няма процесуална възможност за увеличаване на наказанието поради липса на съответен протест (отбелязано и от прокурора, участвал във въззивното производство); същевременно обаче безспорно наличният превес на относителната роля на отегчаващите отговорността фактори спрямо смекчаващото я обстоятелство изключва категорично основателност на искането за намаляване на наказанието – поради което жалбата на защитника с такова искане е неоснователна. Намаляването на наказанието с 1/3 по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е законово разпоредено и правилно извършено от ОС, поради което това произнасяне на ОС следва да бъде потвърдено. Предвид това, че наказанието от четири години лишаване от свобода се налага на подсъдимия за умишлено престъпление (каквото е грабежът), а също и предвид извършването на грабежа по делото на 07.09.2022 г. (което е преди изтичането на пет години от изтърпяването на 02.11.2020 г. на лишаване от свобода, наложено по реда на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК), първоначалният режим на изтърпяване на наказанието по настоящото дело следва да бъде строг съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Именно такъв режим е постановен в обжалваната присъда, поради което и тази й част подлежи на потвърждаване. Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдим, съобразно заповедната норма на чл. 189, ал. 3 от НПК правилно ОС е възложил на подсъдимия заплащането на разноските по делото, съобразно доказания им размер 493, 17 лв. (ДП, л. 38-40, л. 47-49 и л. 53-54). В заключение: Обжалваната присъда е обоснована, тъй като са приети за доказани именно фактите, които се установяват от доказателствените средства по делото; именно тези факти са твърдени в обстоятелствената част на обвинителния акт и поради това правилно е допуснато провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Обжалваната присъда е законосъобразна относно квалифицирането на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и е незаконосъобразна относно квалифицирането на престъплението и по чл. 20, ал. 2 от НК – което обуславя съответното нейно изменение в описанието на престъплението и в правната му квалификация чрез оневиняването и оправдаването на подсъдимия за квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК. Обжалваната присъда е справедлива предвид размера на наложеното наказание - съобразно реда за определянето му по чл. 54 от НК и последващото му намаляване по чл. 58а, ал. 1 от НК и съобразно липсата на протест или жалба от частния обвинител с искане за увеличаване на наказанието; първоначалният режим на изтърпяване на лишаването от свобода е определен правилно. Присъдата е законосъобразна спрямо изискването на чл. 189, ал. 3 от НПК. Предвид изложеното и съобразно чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД