Решение № 195 от 22.4.2021 г. на Районен съд - Плевен по дело № 482/2021 г.

Цитирания в обжалваното наказателно постановление Акт № ЗК/08.02.2021 год. е издаден почти четири години, след датата на която се твърди, че е извършено на•••шението 26.02.2017 год.

В този смисъл се твърди, че не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН „..Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на на•••шението в продължение на три месеца от откриване на на•••шителя или ако е изтекла една година от извършване на на•••шението”.

Твърди се, че в обсъжданото НП са смесени двете законови възможности за издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след съставен акт за установено на•••шение и при позоваване на изключението от това правило. Тези процедури, сочи процесуалният представител на жалбоподателя, са приложими в условието на алтернативност и прилагането им заедно, при издаване на едно наказателно постановление опорочава последното, тъй като противоречи на цитираните императивни норми на закона, съдържащи основни производствени правила.

Твърди се също, че е на•••шено и правилото „non bis in idem”.

Съдът не споделя доводите, свързани с незаконосъобразно издаване на НП на база постановлението за прекратяване на ДП. В конкретния случай досъдебното производство е било водено конкретно срещу жалбоподателя, за абсолютно същото деяние (с всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна), за каквито в последствие е било издадено и НП.

В чл.36, ал.1 от ЗАНН принципно е установено, че административно- наказателното производство се образувано със съставяне на АУАН срещу определено лице. Изключение от правилото на ал.1 е уредено от хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство може да се образува и без приложен АУАН, в случаите, когато по отношение на същото деяние е било образувано наказателно преследване, което обаче е прекратено от органите на съда или прокуратурата. Предпоставка за прилагането на чл.36 ал.2 от ЗАНН е наказателното производство да е било прекратено от съда или от прокуратурата и да е препратено на административнонаказващия орган. В този случай не се прилагат правилата на чл.37 и чл.40 - чл.46 от ЗАНН, като производството се развива в един стадий – този, установен в разпоредбите на чл.52 – чл.58 от ЗАНН. Воденото преди това наказателно производство е достатъчно за реализиране на административно наказателната отговорност, при условие че събраните в хода на разследването доказателства са годни да установят по безспорен начин извършеното на•••шение /в т. см. е Тълкувателно Решение 46/79г. на ОСНК на ВС/. За надлежното образуване на административно наказателно производство по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН е необходимо актът за прекратяване на досъдебното производство от прокурора, да съдържа посочване на лицето срещу което производството е водено и се прекратява, описание на обективните и субективните признаци на престъпното деяние, неговата правна квалификация, както и основанието за прекратяване на производството. Приложеното постановление на прокурор отговаря на горепосочените изисквания. Посочено е, че същото се е водило именно срещу жалбоподателя Д., посочени са всички признаци на вмененото на•••шение (дата, място, изпълнително деяние, индивидуализация на боеприпасите и т.н), както и правната му квалификация. Всички това напълно съответства на изискванията на закона, поради което и правилно АНО е преценил, че може да издаде НП на база на прокурорското постановление.

Съдът намира, че в конкретния случай не е на•••шено и правилото „non bis in idem”. Действително срещу жалбоподателя е водено производство за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, което обаче е прекратено с Постановление за прекратяване на досъдебно производство. След като производството е прекратено, то не се стига до едновременно ангажиране на наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също деяние. Горното е в пълно съответствие с мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС и с константната практика на касационната инстанция: Решение № 1135 от 21.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1040/2017 г. Между д•••гото в този смисъл са и последвалите промени в НПК, като с ДВ, бр. 63 от 2017г. е приета разпоредбата на чл. 243, ал.3 НПК, която предвижда, че когато прокурорът прекратява наказателното производство, поради това, че деянието съставлява административно на•••шение, той изпраща материалите по компетентност на съответния административнонаказващ орган – т.е. в конкретния случай действията на РП -••• и на АНО са правилни и почиват на точното приложение на закона и константната съдебна практика. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно на•••шение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административно-наказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от на•••шение на правилото non bis in idem по чл.4, §1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.

В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че след като в раз‐ глежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания – административно и по НК, а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното на•••шение в едно единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната – за правона•••шението(административно на•••шение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт.

От тези решаващи мотиви ясна е волята на тълкувателния акт, че все пак спрямо дееца следва да се реализира/законосъобразно разбира се/ поне единият вид юридическа отговорност. А какво би се получило в конкретния казус, ако се сподели тезата, изложена в жалбата- избягване и на двете отговорности.

Или необходимо е да се отбележи, че в случая с прекратяването на наказателното производство от прокурора/чийто акт очевидно не се ползва и със сила на присъдено нещо/, всъщност не се реализира наказателната отговорност.

В тази връзка и от гледна точка на чл. 4 от Протокол № 7 следва да се прецени дали конкретните национални мерки водят по същество или като резултат до двойна наказуемост на лицето или съставляват единна цялостна система, която позволява различни аспекти на на•••шението да се разглеждат по предвидим и пропорционален начин, „формирайки едно цяло, така че засегнатото лице да не бъде подложено на несправедливо отношение”.

Именно в случая, според настоящия състав, не е налице основание да се приеме, че приключилото с акта на прокурора производство представлява основание, на което и по арг. от ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ, да се изключи ангажиране последващо на административнонаказателната отго‐ ворност за същото правона•••шение.

В този ред на мисли жалбоподателя не е нито осъдено, нито оправдано, а и въобще наказано по НК лице.

Затова Съдът не се споделя тези доводи на адв.Б.. Поради изтъкнатите съществени процесуални на•••шения и поради това, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява извършване на визираното на•••шение, то НП следва да се отмени като неправилно и незоконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът