Решение № 599 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 599/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс / АПК / във вр. чл. 14б във вр. чл. 14а, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане / ЗСП /. Административното дело е образувано по Жалба вх. № 3890/20.12.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от Р. И. П., [ЕГН], чрез адв. Г. Е. Е. от САК, срещу Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_ОВ-ВС-36/04.11.2024г., издадена от Р. М. С. – И.Д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, потвърдена с Решение № 11-РД04-0694/05.12.2024г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ловеч. С жалбата се прави искане за отмяна на посочената заповед изцяло като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона, като се излагат съответни доводи за това. В съдебно заседание оспорващата Р. И. П., редовно призована, се явява лично и с упълномощеният процесуален представител адв. Г. Е. от САК. Адв. Е. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, за което излага подробни аргументи в съдебно заседание. Ответникът Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. В., който оспорва жалбата с искане същата да бъде отхвърлена. Излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Със заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/3436 от 23.10.2019г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, Р. И. П. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. Със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3436 от 13.11.2019г. на Директора на ДСП гр. Ловеч за П. е отпусната социална помощ в размер на 723.21 лева. Със заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/3319 от 18.09.2020г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, Р. И. П. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. Със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3319 от 07.10.2020г. на Директора на ДСП гр. Ловеч за П. е отпусната социална помощ в размер на 727.07 лева. Със заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/3241 от 13.09.2021г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, Р. И. П. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. Със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3241 от 30.09.2021г. на Директора на ДСП гр. Ловеч за П. е отпусната социална помощ в размер на 715.11 лева. Със заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/2746 от 19.08.2022г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, Р. И. П. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. Със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/2746 от 05.09.2022г. на Директора на ДСП гр. Ловеч за П. е отпусната социална помощ в размер на 793.67 лева. Със заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/2467 от 14.08.2023г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, Р. И. П. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. Със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/2467 от 04.09.2023г. на Директора на ДСП гр. Ловеч за П. е отпусната социална помощ в размер на 633.31 лева. И в петте подадени заявления-декларация, раздел XII, Р. И. П. е декларирала, че няма сключени договори за продажба на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, както и че й е известно, че за вписване на неверни данни носи наказателна отговорност. На 23.08.2024г. Р. И. П. отново е подала Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/3069 от 23.08.2024г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, с което е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. /л. 42-43/. Със Заповед № ЗСП/-ОВ/3069 от 16.09.2024г., издадена от Директора на ДСП гр. Ловеч е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво по подаденото заявление-декларация от Р. И. П. за отоплителен сезон 2024/2025г., с мотив, че лицето има близки, задължени по закон да му осигуряват издръжка, а именно във вр. чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП лицето има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане и лицето, поело задължението за издръжка и/или гледане не е учащо, безработно, в нетрудоспособна възраст или лице с увреждане. Със Заповед № 1101-РД01-0139/13.09.2024г. на Директора на ДСП гр. Ловеч /л. 39/ е разпоредено на основание чл. 26, ал. 2 от Устройственият правилник на Агенция по социално подпомагане, чл. 14а от ЗСП и чл. 35а от ППЗСП, да бъде извършена проверка по подадените от Р. И. П. заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г. и 2023/2024 година. Съставен е Констативен протокол за извършена проверка на недобросъвестно получени средства от социални помощи /л. 37/, в който е отразено, че след получена информация от „Местни данъци и такси“ гр. Ловеч с Писмо № 1101-08-00-1072#1/05.09.2024г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 15, том 6, дело № 1765 от 1993г., е констатирано, че Р. И. П. е получила недобросъвестно получени средства от целева помощ за отопление на основание Наредба № РД07-5/16.05.2008г., поради недекларирани данни за извършено прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Посочено е, че Р. И. П. и нейният съпруг, през 1993г. са извършили продажба на техен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Ловеч, [улица], ет. 4, на своя сина П. П. П., срещу задължение за издръжка и гледане. Посочено е също в констативния протокол, че през периода от 2019г. и до настоящия момент, е установено, че П. П. П. е в трудоспособна възраст, осигурен е и работи по трудово правоотношение. На основание на извършената проверка е направен извод, че целевата помощ за отопление, получена от Р. И. П. е недобросъвестно получена от лицето. Констативният протокол е изпратен на Р. И. П., която го е получила на 10.10.2024г., видно от известие за доставяне /л. 38/. Директорът на ДСП гр. Ловеч е издал оспорената в настоящото производство Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_ОВ-ВС-36/04.11.2024г., с която на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и Констативен протокол за извършена проверка на 24.09.2024г. е наредил Р. И. П. да възстанови неправомерно получените социални помощи, както следва: по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/3436 от 23.10.2019г. - в размер на 723.21 лева; по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/3319 от 18.09.2020г. - в размер на 727.07 лева; по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/3241 от 13.09.2021г. - в размер на 715.11 лева; по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/2746 от 19.08.2022г. - в размер на 793.67 лева и по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ/2467 от 14.08.2023г. - в размер на 633.31 лева, обща сума – 3592.37 лева. Като мотив за горното е посочено, че Р. И. П. е получила недобросъвестно целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г. и 2023/2024г., поради недекларирани от нея данни за извършено прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на лице в трудоспособна възраст, което работи. Посочено е, че това обстоятелство е необходимо условие за отпускането на социални помощи съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година. Наредено е Р. И. П. да възстанови неправомерно получената помощ за отопление, ведно със законната лихва, а именно сума в общ размер 3592.37 лева. Тази заповед е връчена на Р. И. П. на 18.11.2024г., която я е обжалвала в законовия срок с Жалба вх. № 1101-ЗЧР-00-1401/20.11.2024г. /л. 33/. С Решение № 11-РД04-0694/05.12.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ловеч е отхвърлена жалбата на Р. И. П. и е потвърдена Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_ОВ-ВС-36/04.11.2024г., издадена от Р. М. С. – И.Д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч. /л. 30-31/. В мотивите на решението са изложени съображения, че е установено, че Р. И. П. е извършила продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, което обстоятелство не е декларирала. Посочено е, че едно от условията за отпускане на исканата социална помощ е заявителят да декларира дали има извършени разпоредителни сделки със свое имущество, а Р. И. П. и в петте подадени заявления не е декларирала извършената продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Административният орган е посочил, че е неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че разпоредителната сделка е извършена в „далечната 1993г.“ и че не си спомня за нея, както и възражението, че е с влошено зрение и подаването на декларацията е извършено с помощта на длъжностно лице. Органът е приел, че заявителката собственоръчно е подписала заявлението-декларация, поради което тя е запозната със съдържанието на документа и декларираните обстоятелства. Посочено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената от закона форма, като не са извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, подадена от Р. И. П. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 14а, ал. 3 от ЗСП в случай на констатирана недобросъвестност Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Тоест въведено е задължение за издаване на заповед за възстановяване на получената социална помощ при констатирана недобросъвестност. Оспорената с жалбата Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_ОВ-ВС-36/04.11.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч. За удостоверяване на това качество на издателя на заповедта – Р. М. С., по делото е представена и приета като доказателство по делото Заповед № ЧР-СП-1 3878/23.12.2024г. /л. 27/. Представена и приета като доказателство по делото е и Заповед № ЧР-8 307/20.02.2020г., видно от която С. Р. А. е Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ловеч. /л. 28/. Предвид това съдът приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_ОВ-ВС-36/04.11.2024г., издадена от Р. М. С. – И.Д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч е в писмена форма, като са изложени мотиви, че при извършената проверка на основание Заповед № 1101-РД01-0139/13.09.2024г. на Директора па ДСП гр. Ловеч, е изготвен Констативен протокол, в който длъжностните лица са установили недобросъвестност от страна на Р. И. П. при подаване на заявленията-декларации, с които е поискала отпускането на социални помощи за отопление за отоплителни сезони 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г. и 2023/2024 година, като П. не е декларирала данни за извършено прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Заповедта съдържа изискуемите реквизити, като в същата са посочени наименованието на органа, който я издава, наименованието на акта, адресата на акта, фактическите и правни основания за издаване на акта, налице е разпоредителна част, в която е посочено, че недобросъвестно получената социална помощ следва да бъде възстановена в пълен размер 3592.37 лева, ведно със законната лихва, както и е посочено в какъв срок и пред кого подлежи на обжалване. Предвид това съдът счита, че не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед, тъй като Р. И. П. е била известена за констатациите от извършената проверка с връчване на съставеният Констативен протокол. В указания срок, а именно в тридневен срок от връчване, П. не е подала писмено възражение пред Директора на ДСП гр. Ловеч, което право изрично й е било указано със самия констативен протокол. Предвид това съдът приема, че не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. В Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални помощи, а условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с Правилник за прилагане на Закона за социалните помощи / ППЗСП /, както и с други подзаконови нормативни актове. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Нормата на чл. 2, ал. 1 от тази Наредба регламентира условията, на които следва да отговарят лицата за отпускане на посочената целева помощ, а в чл. 4, ал. 1 от Наредбата е посочена процедурата за отпускане на помощта. Съгласно чл. 4, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата лицата и семействата подават заявление- декларация по образец в Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес и при спазване изискванията на чл. 26 от ППЗСП. В заявлението- декларация по ал. 1 задължително се заявява видът на ползваното отопление – топлоенергия, електроенергия, твърдо гориво или природен газ. В срок до 20 дни от подаване на заявлението социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за отпускане или отказ на помощта. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома по настоящ адрес на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация ( §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби към ЗСП ). Социалният работник извършва социална анкета по установения от чл. 27 от ППЗСП ред и след като вземе предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. По делото не се спори, а и от събраните от съда доказателства се установява, че доходът на оспорващата Р. И. П. е само от пенсия и е отговарял като размер на изискванията за отпускане на помощ за отопление. Безспорно установено е обаче, че оспорващата не е отговаряла на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП, тъй като през 1993г. заедно със съпруга си са продали недвижим имот – апартамент срещу задължение за издръжка и гледане на своя син – П. П. П.. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия – т. 5 да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания. Установено е, че П. П. не е лице с увреждания, не е учащ се, не е безработен, а е в трудоспособна възраст, работи по трудово правоотношение и е имал възможност да изпълнява поетото от него задължение за издръжка. Безспорно е също, че обстоятелството за извършената продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е било декларирано от оспорващата Р. И. П. при попълване на подписаните и подадени от нея заявления-декларации, подробно описани в заповедта. Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Р. И. П. не е имала съзнанието, че недекларираната от нея продажба на недвижим имот, съставлява подлежащо на деклариране обстоятелство, което ще я лиши от целева социална помощ, поради което не е налице недобросъвестно поведение от нейна страна. Излага се в жалбата също, че Р. И. П. помни, че е прехвърлила собствеността върху недвижимия имот на своя син, но не помни, че това е било срещу задължение за издръжка и гледане. От една страна основен принцип в правото е, че незнанието на закона не оправдава. От друга страна оспорващата е подписала лично заявленията-декларации и по този начин е потвърдила посочените в тях данни, включително и че не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. Това е изрично посочено в бланката на заявлението-декларация, поради което съдът не може да приеме, че П. не е знаела, че следва да декларира или не такива данни. Недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно получаване на парични средства, а случаят е именно такъв и съдебната практика е непротиворечива в тази насока. Прави се възражение, че административният орган не е изпълнил своите задължения да извърши социална анкета и да изготви социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ за отпускане на целева помощ, а е разчитал единствено на декларираните от лицето, кандидатстващо за помощта, обстоятелства. Дори да се приеме, че административният орган не е изпълнил стриктно и в пълнота своите задължения в процеса по отпускане на заявената помощ, това не прави поведението на лицето, което кандидатства за помощта добросъвестно. Напротив безспорно е, че при кандидатстването за отпускане на помощ за отопление Р. И. П. не е декларирала в подписаните и подадени от нея заявления-декларации, че през 1993г. е прехвърлила собствеността върху недвижим имот на своя син срещу задължение за издръжка и гледане. Предвид това не е било налице едно от изискванията за отпускане на помощта за отопление посочено в чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП – лицето, което кандидатства за помощта да няма сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. В конкретният случай не е било налице изключението от това условия, а именно когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания. Установено е, че П. П. не е лице с увреждания, не е учащ се, не е безработен, а е в трудоспособна възраст, работи по трудово правоотношение и е имал възможност да изпълнява поетото от него задължение за издръжка. С оглед изложеното, правилен и съответен на закона е изводът на административния орган, обективиран в оспорената заповед, че не са били налице законовите предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г. и 2023/2024г., като П. не е декларирала данни за извършено прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което така получената помощ се явява недобросъвестно получена и следва да бъде възстановена. На основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, с оглед констатираната недобросъвестност, правилно Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч е издал заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва върху сумата, за което е задължен от посочената законова разпоредба. За недобросъвестно получена се счита тази социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. В конкретният случай недобросъвестността на оспорващата Р. И. П. е доказана от административния орган. Знанието на определени факти, които са от значение за отпускане на помощта и съзнателното им недеклариране и то при наличие на предупреждение за последиците от невярно деклариране, представлява недобросъвестно поведение на лицето, което претендира отпускане на социална помощ. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1924 от 26.02.2025г. на ВАС по адм. д. № 6206/2024г., VI о., докладчик съдията Д. С.; Решение № 588 от 22.01.2025г. на ВАС по адм. д. № 4597/2024г., VI о., докладчик председателят Х. Б.; Решение № 2343 от 06.03.2023г. на ВАС по адм. д. № 7333/2022г., VI о., докладчик председателят Н. Г.; Решение № 917 от 02.02.2022г. на ВАС по адм. д. № 8524/2021г., VI о., докладчик председателят Р. В. и други. Предвид изложеното съдът намира, че оспорената Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_ОВ-ВС-36/04.11.2024г., издадена от Р. М. С. – И.Д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, потвърдена с Решение № 11-РД04-0694/05.12.2024г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ловеч, е законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Не е претендирано присъждането на разноски от страна на ответника. С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети административен състав,