Решение № 146 от 13.6.2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 146/2024 г.

Производството е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК. Делото е образувано е по молба на М. Р. А., с ЕГН ••••••••••, подадена чрез пълномощника му адв.Х. Б. от АК-София, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение №872/18.09.2023г. на Кюстендилския районен съд (КнРС), постановено по гр.д.№2428/2022г. по описа на същия съд. С решението, чиято отмяна се иска, КнРС е осъдил М. Р. А., ЕГН ••••••••••, да заплати на М. М. С., ЕГН ••••••••••, следните суми: сумата в размер на 7 000 лева, на основание договор за заем от 17.08.2021г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба (30.12.2022г.) до окончателното плащане, както и сумата в размер на 5000 лева, на основание договор за заем от 17.08.2021г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба (30.12.2022г.) до окончателното плащане. С решението съдът е осъдил М. Р. А., ЕГН ••••••••••, да заплати на М. М. С., ЕГН ••••••••••, разноски в производството в общ размер на 1 380 лева, от които 480 лева – държавна такса в исковото производство и 900 лева - адвокатско възнаграждение. В молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е било постановено в производство, в което молителят – ответник по предявения иск- е бил лишен от възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване на призовката за съдебното заседание, насрочено за 18.09.2023г., при което се сочи да е налице хипотезата на чл.240 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Молителят сочи, че за въпросното съдебно заседание е било отразено да е извършено призоваването му по телефон, без за този начин на призоваване да има разпореждане на съда, без да са налице данни, че посочения телефонен номер се ползва от него и без да е била налице въобще хипотеза, при която да е било допустимо призоваване по този начин, с оглед отсъствие на основанията по чл.42 ал.3 от ГПК, като същевременно отрича да е бил уведомен по телефона за датата и часа на съдебното заседание, нито за съдържанието на съдебните книжа. Претендира се отмяна на неприсъственото решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав от фазата на връчване на съобщение за първо открито съдебно заседание. Подаден е писмен отговор от насрещната страна – М. М. С., чрез пълномощника й адв.Др.М. от АК-Кюстендил, в който се твърди липса на предпоставки за отмяна на решението на КнРС, поради обстоятелството, че ответникът е бил призован за съдебното заседание на 18.09.2023г. с призовка, изпратена по местоработата му, установена след изискана от съда справка, получена от М. А. лично. Проследена е хронологията на изпращане на съобщение по чл.131 от ГПК и на призовка за съдебно заседание и е направен извод, че връчването както на съобщението, така и на призовката е редовно, а молбата за отмяна на неприсъственото решение е неоснователна. Моли се отхвърляне и присъждане на разноски. С определение с №250/24.04.2024г. КнОС е допуснал за разглеждане по същество подадената молба от М. Р. А., чрез пълномощника му адв.Х. Б. от АК-София, за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, след като е приел, че молбата е допустима – депозирана е в рамките на визирания в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок (неприсъственото решение е било връчено на 10.01.2024г., а молбата е подадена на 19.01.2024г.); изхожда от надлежна страна – тази в производството пред КнРС, срещу която е било постановено неприсъственото решение и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка по реда на чл.240 от ГПК. Също така, съдът е съобразил, че в молбата е формулирано и предвидено в закона основание за отмяна на неприсъственото решение – такова по чл.240 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Гр.д.№2428/2022г. по описа на КнРС е било образувано по исковата молба на М. М. С., ЕГН •••••••••• от гр.П., срещу М. Р. А., с ЕГН ••••••••••, с посочен адрес за призоваване: с.Н., обл.К., ул.••••, с която са били предявени искове с правно основание чл.240 ал.1 във вр. с чл.79 от ЗЗД. Съдът е разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея, с указание за възможността за подаване на отговор в едномесечен срок от получаването, включително и за последиците от неподаването на отговор. С разпореждането– с №73 от 06.01.2023г., ответникът е бил предупреден, че ако в предоставения му срок не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Съобщението, ведно с преписите, в това число и от разпореждането на съда, е било върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето е било търсено на три дати, в различни часове, но не е открито на адреса, както и, че по данни на съседи А. живее и работи в гр.София и не се прибира в с.Н.. С разпореждане с №757 от 22.02.2023г. КнРС е разпоредил да се извърши справка за регистрирани трудови договори на ответника в НАП, в резултат на която е било установено, че М. А. се намира в трудово правоотношение с работодател „•••“ АД – гр.София и съдът е разпоредил съобщението и преписите да се връчат чрез този работодател. Връчването е било осъществено лично на адресата на 04.05.2023г., видно от приложения по делото на КнРС – л.17, отрязък от съобщение. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в дадения му срок. С определение №792/03.07.2023г. КнРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.09.2023г. За така насроченото съдебно заседание призовка до ответника е била изпратена на посочения в исковата молба адрес в с.Н.. В исковата молба е бил посочен и телефонен номер на ответника, като в списъка на призованите за съдебното заседание лица, длъжностно лице М.С., съдебен деловодител е вписала удостоверяване, че на 03.07.2023г. в 16.16 часа е уведомила ответника лично на посочения в исковата молба телефонен номер за датата и часа на съдебното заседание. С разпореждане от 06.07.2023г. районният съд е постановил да се направи служебна справка за адресна регистрация и работодател на ответника. От последната е било установено, че М.А. има нов работодател – „•••“ ООД- гр.София, при което съдът е разпоредил призовката и съдебните книжа да се изпратят на ответника чрез работодателя му по месторабота. Призовката, адресирана от М.А. за съдебното заседание на 18.09.2023г., изпратена по месторабота в „•••“ ООД- гр.София, е била връчена лично на А. на 08.09.2023г., което е видно от намиращия се на л.27 от делото отрязък. Според отразеното в съобщението, към него е приложен и препис от определението на съда с №792 от 03.07.2023г. В проведеното на 18.09.2023г. съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищцата, чрез пълномощника си, е поискала постановяване на неприсъствено решение, което искане съдът е уважил, в резултат на което е постановен акта, чиято отмяна се иска в настоящото производство. ОС-Кюстендил, в настоящия си състав, след като взе предвид горното, намира, че разглежданата молба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, по следните съображения: В производството по гр.д.№2428/2022г. по описа на КнРС съдът е постановил финализиращ съдебен акт – неприсъствено решение, което съгласно чл.239 ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му. Способите за защита срещу влязлото в сила неприсъствено решение са регламентирани в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК (извънреден извънинстанционен способ за отмяна на решението) и в разпоредбата на чл.240 ал.2 и ал.3 от ГПК (чрез предявяване на нов иск относно същото право при наличие на определени предпоставки). Интерес за настоящото разглеждане представлява първата хипотеза, тъй като страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, претендира неговата отмяна. Съгласно чл.240 ал.1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на посочената разпоредба, като всички са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд, довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В производството по чл.240 ал.1 от ГПК въззивният съд не действа като инстанция по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по наведените от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в делото. В конкретния случай, М.А. заявява оплакване, че призовката за съдебното заседание на 18.09.2023г. не му е била връчена надлежно, тъй като в нарушение на чл.42 ал.3 от ГПК е бил призован по телефона, без да са били налице основания за подобен начин на призоваване и без реално да е бил уведомен по телефона. Оплакването попада в хипотезата на чл.240 ал.1 т.1 от ГПК. Според чл.42 от ГПК, връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, а когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството (ал.1); по искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител (ал.2). Съгласно чл.42 ал.3 от ГПК, когато съобщението не е връчено по реда на ал.1 и ал.2, както и в случаите на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма. Тъй като още с насрочването на съдебното заседание, което е станало с определението от 03.07.2023г., и без да има разпореждане от съда, деловодител е отразил уведомяване на ответника за датата и часа на съдебното заседание, то може да се приеме, че нарушение на разпоредбата на чл.42 от ГПК при призоваването на А. за съдебното заседание, насрочено на 18.09.2023г., е било допуснато. Процесуалният закон обаче в чл.240 ал.1 от ГПК поставя допълнително изискване, а именно - допуснатото нарушение на процесуалните правила да е довело до лишаване на страната от възможност да участва в делото. Тази предпоставка в конкретния случай не може да се приеме да е била нарушена, тъй като удостоверяването, извършено от длъжностното лице – съдебен деловодител, че на 03.07.2023г. в 16.16 часа по телефона, на конкретен телефонен номер, е уведомило ответника М. А. за датата и часа на съдебното заседание, има характер на официално удостоверяване, при което следва да се приеме, че А. е бил известен за насроченото съдебно заседание. Твърдението на ответника за обратното е допустимо, но то следва да бъде доказано, а това не бе сторено в настоящото производство. На следващо и много по-съществено място, трябва да се посочи, че всъщност М. А. е получил призовка за съдебното заседание, лично на 08.09.2023г., като в нея е посочено на коя дата и в кой час следва да се яви в Районен съд-Кюстендил за участие в открито съдебно заседание по гр.д.№2428/2022г., образувано по исковата молба на М. М. С.. В призовката е отразено, че към същата се прилага препис от определение №792 от 03.07.2023г. Тази призовка е връчена лично на адресата, в съгласие с възможността, предвидена в чл.49 пр.3 от ГПК, а именно – по месторабота, и в срока по чл.56 ал.3 от ГПК. Налага се извод, че М.А. е бил редовно призован за съдебното заседание, насрочено за 18.09.2023г., без при призоваването да е било допуснато някакво процесуално нарушение, което да е довело до лишаването му от възможност да участва в делото. Изложените доводи очертават извод за неоснователност на подадената молба, която следва да се остави без уважение. Ответницата по молбата има право на разноски на общо основание, претендирала е такива и е доказала да е заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в размер на 300.00 лева, които следва да й бъдат заплатени. Воден от горното, съдът