Решение № 162 от 6.7.2023 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 420/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 69 СК вр. чл. 70 СК. Разпоредбата на чл. 69 от СК дава възможност произходът на бащата да бъде установен с иск от детето до три години от навършване на пълнолетие, като искът може да бъде предявен и преди навършване на пълнолетие. Съгласно т.2 от Постановление № 5/78 г. от 21.02.1979 год., Пленум на ВС / постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., но приетите в него положения не са изгубили сила/, предпоставки за допустимост на иск за търсене на бащата са наличието на произход от майката и неустановен произход от бащата. В случая детето е непълнолетно, с неустановен произход от бащата, поради което искът е допустим. Трайно установената съдебна практика - решение № 226/12.07.2011 по гр.д. № 921/2010 на ВКС, ГК, IV-то отд., решение № 198/10.08.2014 год. по гр.д. № 5252/2014 на ВКС, IV-то ГО, решение № 223/16.11.2016 г. по гр.д. № 1626/2016 г. на ВКС, I-во ГО, както и решение № 84/12.10.2021г. по в.гр.д. № 356/2021г. на Апелативен съд - Бургас, последователно приема за правилно решението, в което съдът приема за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка да обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен. При предявен иск по чл.69 СК произходът може да бъде установен с всякакви доказателствени средства. ДНК експертизата в това производство има особено значение, предвид нейната обективност, поради което в проведеното на ••• год. съдебно заседание по делото е била назначена. Видно от приложеното по делото писмо с вх.№ СД-02-05-3209/05.06.2023 г., подадено от вещото лице за изземване на образци за сравнително изследване, се установява, че в изпълнение на назначената съдебна ДНК експертиза, ответникът В. Й. не се е явил в определения от съда период, нито е отговорил на телефонните обаждания на вещото лице. В смисъла на изложеното съдът съобрази разпоредбата на чл. 161 от ГПК, която предвижда процесуална възможност за съда с оглед на обстоятелствата по делото да приеме за доказани определени факти, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Прилагането на неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК, предпоставя процесуални действия или бездействия на страната, в резултат на които делото не може да бъде попълнено с относими доказателства, необходими за установяване на релевантни за правния спор факти. В конкретния случай, ответникът чрез бездействието си - не представяне на клетъчен материал, е създал пречка за изготвяне на назначената по делото съдебна ДНК експертиза, поради което делото не е могло да бъде попълнено с доказателства за вероятността той да е биологичен баща на детето. В този смисъл, съдът като установи, че ответникът е бездействал въпреки обстоятелството, че е бил предупреден за евентуалното настъпване на неблагоприятните за него последици, намери, че следва да се ползва от законовата възможност да приеме за установен неизгодния за страната извод, а именно, че вероятността ответникът да е биологичен баща на малолетното дете С. И. е пълна степен. Тази вероятност се потвърждава и от анализа на събраните гласни доказателства, установяващи продължаваща сексуална връзка между майката и ответника в период от 4 месеца. Изложеното до тук налага извода за основателност на предявената от ищеца искова претенция с правно основание чл. 69 от СК, като съдът приема за установено, че биологичен баща на С. В. И. е ответникът В. В. Й.. С оглед установения произход на детето от бащата - ответник, на основание чл. 16, ал.2 от ЗГР, следва да бъде допусната исканата промяна в бащиното и фамилно име на детето, които следва да се определят съгласно ЗГР, а именно да бъдат: С. В.ов Й.. С оглед приетата основателност на иска по чл. 69 от СК, следва съобразно разпоредбата на чл. 70 от СК, съдът служебно да се произнесе и по следните въпроси: при кого от родителите да живее детето, на кого от тях следва да се предостави упражняването на родителските права, режим на лични отношения между детето и родителите, както и досежно дължимата месечна издръжката на детето. Съдът в този аспект, като взе предвид приетия по делото Социален доклад, изготвен от Д"СП", Отдел "Закрила на детето" - гр.Е., установяващ обстоятелството, че майката притежава необходимите родителски качества, както и че от раждането до настоящият момент детето С. се отглежда от нея, и между тях има изградена емоционална връзка на привързаност, доверие и обич, имайки предвид, че майката В. задоволява всички физически, здравни, емоционални и образователни потребности на детето С., следва родителските права да се предоставят за упражняване от майката В.. Местоживеенето на детето следва да бъде определено при родителя упражняващ родителските права, а именно майката В. С.. На бащата, с който липсва контакт и във времето не е изградена емоционална връзка, следва да се определи режим на лични отношения с детето, а именно: всяка последна събота от съответния календарен месец от 10.00 до 18.00 часа, като вземането и връщането на детето става от дома на майката. Съдът счита, че на настоящия етап от развитието на отношенията между детето и бащата, и при констатираното продължително отсъствие на последния, не се налага с оглед интереса на детето да бъде определян по- разширен режим на лични отношения. За да определи размера на дължимата на непълнолетното дете издръжка, съдът съобрази, че детето е с навършени четиринадесет години, ученик е и има експертно решение за признато увреждане издадено от ТЕЛК № •••• г. на МБАЛ •••. Получаваният от майката доход е в размер на 350 лева – социални помощи. Същата няма други деца и задължение за издръжка към други лица. В производството остана неустановен размерът на получаваното трудово възнаграждение от ответника, но съдът като взе предвид, че същият е мъж в трудоспособна възраст, физически здрав, работи във В., намира, че същият може без затруднение да реализира трудови месечни доходи най- малко в размер на 1200лева. Законът вменява императивно задължението на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудово ангажирани и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно нуждите на детето от храна и облекло, с оглед данните, че то има намалена зрителна острота, което изисква допълнителни разходи за прегледи и медицинско наблюдение от специалисти и като съобрази възможностите на двамата родители, съдът приема, че необходимата обща месечна издръжка за детето С. И. е в размер на 500 лв. От таза сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето, следва да се поеме от майката. Така определената издръжка се дължи от влизане в сила на решението до настъпване на причина, обуславяща изменянето или прекратяването й. Същата се дължи, считано от влизане на решението в сила, а не от завеждане на исковата молба, тъй като едва с влизане в сила на решението, с което е уважен иска по чл. 69 СК за установяване произхода на детето от неговия баща, ответникът придобива качеството на родител, респ.от този момент дължи издръжка на своето дете. В частта, в която се претендира присъждане на издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.09.2022г. искът следва да се отхвърли като неоснователен. След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Е. за вписване в акта за раждане на детето, на промените относно бащиния произход и имената на детето. С оглед изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца със съгласието на неговата майка направените по делото разноски в размер от 1710, 00 лв., включващи заплащане на държавна такса; възнаграждение на вещото лице, изготвило приетата съдебно - гинекологична експертиза, назначаване на особен представител и неговото възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Окръжен съд - Сливен, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 432, 00 лв. Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав на СлОС