Решение № 130 от 12.7.2023 г. на Районен съд - Айтос по дело № 485/2022 г.

Производството е образувано по ИМ на Б. С. С., ЕГН ••••••••••, чрез адв. З.К., съд.адрес: •••, против Р. М. А., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Г.М., съд.адрес: •••. Ищецът поддържа, че е собственик на ПИ № 244, ПИ № 296, ПИ № 312 и ПИ № 311, а ответникът е собственик на граничните му ПИ №243, ПИ № 297, ПИ № 310, както и че имотите на страните се намирали в м. „Кокар бунар“, в землището на с. Т., общ. А.. Твърди, че ответникът засадил черешови насаждения, които били на по-малко отстояние от границите на имотите на ищеца, което довело до редица смущения за ищеца – корените и короните навлизали в границите на имотите на ищеца. Освен това докато третирал лозето си хербецид през 2021г., препаратът попаднал върху дръвчетата на ответника, поради което бил осъден да заплати част от разходите за увредените дръвчета. Поддържа, че въпреки предписанията, дадени от надлежните институции до ответника /да премести дръвчетата, които не били на необходимото отстояние от имота му/, последният отказвал да стори това. Поради изложено предявява четири обективно съединени иска по чл. 109 ЗС, молейки да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия: 1/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 244, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 243, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 2/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 296, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 297, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 3/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 312, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 310, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 4/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 311, находящ се в ЗЗП м.„Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 310, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ, с който се оспорват предявените искове като неоснователни, заявявайки, че при засаждане на новите дръвчета съобразил нормативно определеното отстояние. Твърди, че в имотите на ищеца имало лозови насаждения, които навлизали в имота на ответника и не били на необходимото отстояние, поради което предявява насрещен иск по чл.109 ЗС /приет за съвместно разглеждане по делото/ за защита на правото на собственост върху засегнатите свои имоти /ПИ № 243 и ПИ № 297/. С насрещните два иска по чл.109 ЗС моли да бъде осъден ответникът /ищец по първоначалния иск/ да преустанови неоснователните си действия: 1/ по отношение на ПИ № 243, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 244, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС или навлизат в имота му; 2/ по отношение на ПИ № 297, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 296, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС или навлизат в имота му. Моли за отхвърляне на първоначалните искове по чл. 109 ЗС, претендирайки разноски. Ответникът по НИ е подал отговор, оспорвайки претенцията, като се сочи, че от Б.С. имало посадени само лозови насаждения, за които не били относими чл.52 ЗС и чл.94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Поддържа, че лозовите насаждения били нискостебленни /до 70 см/, не били на конструкция и не пречели на насрещната страна. От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното: Не се спори между страните, а и се установява, че Б.С. /ищец по първоначалните искове/ е собственик на следните имоти: ПИ № 244, ПИ № 296, ПИ № 312 и ПИ № 311 /л.9- 12 от делото/, че Р.А. /ответник по първоначалните искове/ е собственик на следните съседни на наср.страна имоти: ПИ №243, ПИ № 297, ПИ № 310 /л.57-60 от делото/, както и че имотите на страните се намират в м. „Кокар бунар“, в землището на с. Т., общ. А.. От Скица № 493/11.4.22 г. /л.15 от делото/ се установява, че процесните имоти граничат помежду си, установяващо се и от заключението на ВЛ М. - л.110-111 и л.155-156 от делото/, както и че в процесните имоти на Р.А. са налице черешови насаждения, а в тези на Б.С. – черешови и лозови насаждения. Видно от доказателствата Б.С. подал заявление на 10.5.21г. до общ.А., като е поискал съдействие по повод на това, че Р.А. е засадил плодни дръвчета /череши/ до границата с ПИ № 243 и № 297 на по-малко от законовото разстояние /0, 5-1, 2 м./, като общинската администрация е констатирала наличието на засадени 12бр., както и 7бр. плодни дръвчета /череши/ на границата на ПИ № 310 /0, 7-1, 2 м./, давайки предписание на Р.А. в срок до 15.10.21г. да премести трайните насаждения на разрешеното разстояние от границата със съседния имот, указвайки му, че при неизпълнение следва административна отговорност. Видно е от основното и допълнителното заключение по СТЕ, неоспорени от страните, които съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвени, че между имотите на страните няма трайни материализирани граници /по см. на геодезията/. ВЛ е дало точната граница между процесните имоти /приложения №1 и № 2 към основната СТЕ/, като е посочило в заключението си отстоянията на всички овощни дръвчета по границите между имотите на страните. В допълнителното заключение по СТЕ ВЛ е онагледило /приложение №1А/ къде точно се намират лозовите насаждения на Б.С., както и отстоянията на същите от границата с процесните имоти на наср.страна. По делото е изслушано заключението на тройна САГРЕ, неоспорено от страните, което съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвено. Според ВЛ трайните насаждения в имотите на Р.А., намиращи се границата с имотите на наср.страна, представляват овощни дървета – череши сорт „Ван“, засадени през пролетта на 2016г., засадени на междуредово разстояние от 5 м. и вътрередово – 4 м. ВЛ са посочили, че същите се намирали в период на плододаване /от 2021г./, като в имоти №243 и № 297 се намирали нови череши, сорт „Сабрина“ – 12 бр., засадени през пролетта на 2022г. ВЛ са дали заключение, че трайните насаждения на Б.С., намиращи се на границата с имотите на наср. страна са: в ПИ № 244 – 20-годишни лозови насаждения /с височина 60-70 см/ и в ПИ №296, 312 и 311 – черешови дръвчета, засадени през есента на 2018 г. на междуредово разстояние от 5 м и вътрередово – 4 м, като от 2023г. следвало да започнат плододаване. ВЛ са посочили в заключението си височината на черешите сорт „Ван“ и сорт „Сабрина“ /по принцип/, както и са измерили граничните дървета, собственост на Р.А. и Б.С., включващо височината, диаметър на корона и на коренова система, както и диаметъра на хоризонталната проекция на всяко от дърветата, находящи се в имотите на съответната страна. ВЛ са посочили, че част от черешите на Р.А. /7 бр./ се намирали на непозволено близко разстояние до тези на наср.страна /на по-малко от минимума по закон от 1, 5 м/. ВЛ са констатирали, че в следващите години се очаквало още малко нарастване на диаметъра на короната и кореновата система на дърветата на Р.А., сочейки в експетизата, че за регулиране на корона е нужна силна резитба, необходима за избягване негативно влияние на граничния ред насаждения на Б.С. /каквато резитба на 6 бр. дървета, находящи се в ПИ № 310, са препоръчали на страната и в о.с.з. от 16.6.23г., което според ВЛ би намалило по-нататъшно негативно влияние върху черешите на наср.страна/. ВЛ са дали заключение, че черешите на Б.С. се намирали на повече от 2, 5 м. от черешите на наср.страна /с изключение на 1 бр., находяща се на 1, 41 м/, като изрично са посочили, че към момента не се наблюдавало отрицателно въздействие на черешите от пограничния ред, засадени от Р.А., върху по-късно засадените череши на Б.С.. ВЛ са констатирали и че към момента не се наблюдавало видимо забавяне в растежа на пограничните череши в имоти № 312 и № 311. Оглеждайки процесните имоти, ВЛ са дали заключение, че е нужно преместване на пограничния ред дървета в парцел №310 на разстояние 1, 5м, необходимо, за да се спре по-нататъшно негативно въздействие върху пограничните череши на Б.С., сочейки, че това криело опасност от погиване на преместените дръвчета. В о.с.з. от 16.6.23г. ВЛ по тройната САГРЕ са пояснили, че разстоянието между черешите на всяка от страните не било толкова опасно, т.к. едните дръвчета били по-млади, а другите - в период на плододаване, като отново са акцентирали върху необходимостта от извършване на силна резитба на дръвчетата на Р.А., извършването на която обуславяло саморегулиране на кореновата система на черешите на ответника, представляващи според ВЛ дървета от среден тип. При тези факти съдът намира от правна страна следното: Предявените искове по чл.109 вр.чл.52 ЗС /първоначални и насрещни/ се явяват допустими, т.к. същите касаят премахване на дървета, които искания се решават от съд, вкл. и когато се иска премахване на дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила по см. на чл.34 ЗОСИ и чл. 63, ал.2 от ЗУТ /така Р. № 60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375 /2013 г., II ГО на ВКС/, поради което следва да се разгледат по същество. Настоящият правен спор се състои в това налице ли са доказани от съответния ищец /по първоначалните и по насрещните искове/, неоснователни действия/бездействия на противната страна, създаващи за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост по-големи от обикновените. Искът по чл.109 ЗС е средство за защита на собственика на вещта срещу всяко неоснователно действие/бездействие или създадено състояние, което не накърнява владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на собствения му имот според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на действието/бездействието на трето лице, с което се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се задължи това трето лице да преустанови това свое неправомерно действие или да премахне последиците, пречките създадени от него. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут, а легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /т.1 и т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/. Съгласно разясненията на т.3 от посоченото ТР двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки на ищеца да упражнява правото си в неговия пълен обем. Следователно на доказване подлежи не само, че действията на ответника са неоснователни, но и че пречат на ищеца да упражнява правото си- ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на ищеца. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е титуляр на вещното право (каквото в случая се доказа от всяка от страните), че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по- големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Съгласно чл. 52 ЗС собственикът на един недвижим имот не може да посажда дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските. Като борави с понятията, , високи, средни и ниски дървета" законът не дава легална дефиниция на същите, чиито отговор се съдържа в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони, според която ниски дървета са тези с височина до 2, 5 м., средни - до 5, 0 м., а високи дървета - над 5, 0 м. В случая се установява от заключението на тройната повторна САГРЕ, че по отношение на процесните 7бр. дървета на Р.А., нормативно предвидените в чл. 52 ЗС отстояния не са спазени. Това обстоятелство обаче според състава не е достатъчно, за да обоснове основателност на исковете по чл. 109 ЗС, т.к. е нужно да се установи извършването на такива действия/бездействия от страната, с които обективно се смущава правото на собственост на наср.страна. В случая ищецът по първоначалните искове не ангажира достатъчно доказателства във връзка с твърденията си за неоснователност на извършените от ответника действия и за създаване на пречки, препятстващи упражняване на правото му на собственост - не се установи, че засадените 7бр. черешови дървета в имота на ответника /в нарушение на отстоянията по чл.52 ЗС/ създават пречки за използването на съседните ищцови имоти и вещите, намиращи се в тях. Т.е. не бе проведено пълно и главно доказване от ищеца по първоначалните искове за наличие на неоснователни действия/бездействия на ответника, които да му създават пречки да упражнява пълноценно и в пълен обем своето право на собственост, а именно, че разположението на дърветата, намиращи се в имота Р.А. /в състоянието в което се намират към края на съдебното дирене и устните състезания/ накърнява правото на собственост на Б.С. и му създава обективни пречки за пълноценното ползване на собствения му имот по-големи от обикновените. Обстоятелството, че поради неспазване на отстоянията по чл. 52 ЗС /за част от дръвчетата на ответника/ през 2021 г. ищецът третирайки своите насаждения с хербецид, увредил дръвчетата на ответника /респ.бил осъден да заплати част от разходите за увредата/ не представлява достатъчно основание за уважаване на исковете /още повече, че спорът е разрешен с вл. в сила решение, по което е налице СПН – л.18-20 от делото, като неспазените отстояния по чл. 52 ЗС относно дърветата на Р.А. са мотивирали състава да приеме наличие на 50 % съпричиняване на резултата от последния/. В заключение - не се установи наличие на обективиран конкретен резултат, осъществен от ответника Р.А., който да създава пречки за ползването на вещта от собственика й. Самият факт на неспазване на нормативно установените отстояния в чл.52 ЗС не обуславя категоричен извод за смущаване към настоящия момент на правото на собственост на ищеца по първоначалните искове, т.к. по делото следваше в условията на пълно и главно доказване да се установи наличие на неоснователното въздействие върху вещта на ищеца, имащо реален израз на препятствие за упражняване на вещното право на последния. По делото не се установиха неоснователни пречки за спокойното упражняване на собствеността на ищеца, оправдаващи премахване на процесните 7бр. плодни дръвчета, собственост на Р.А., обуславящо извод за неоснователност на първоначалните искове по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия на Р.А. по отношение на имотите на Б.С. и за премахване на всички трайни насаждения в собствените имоти на Р.А., които не са необходимото отстояние по чл. 52 ЗС. За пълнота следва да се посочи, че Р. № 60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375 /2013 г., I I ГО на ВКС, на което се позовава ищеца, е постановено преди ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, като в мотивите на последното никъде не е прието, че неспазването на предвидените в чл.52 ЗС разстояния за засаждане на дървета винаги представлява неоснователно действие (по см. на чл.109 ЗС), нито пък е прието, че неспазването на предвидените в чл.52 ЗС разстояния обуславя само по себе си (безусловно) извод, че то пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем /в т.см. Определение № 56 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 2219/2018 г., I ГО на ВКС, както и Р.№ 61 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г., II ГО на ВКС/, което обстоятелство впрочем се признава и от пълномощника на Б.С., сочейки, че дърветата на Р.А. не оказват негативно въздействие към момента /о.с.з от 16.6.23г. – такова според състава вероятно е възможно да се случи, но в бъдеще, но не е налице към момента/. С оглед изводът за недоказност на твърденията за пречене и смущаване на собствеността на Б.С. неоснователни се явяват и претенциите на ищеца по първоначалните искове да бъде осъден Р.А. да премахне клоните на дръвчетата, които навлизат в имотите на ищеца. В случай че клоните на дърветата в съседния имот се разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл.52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези клони и корени, т.к. същите навлизат в пространствените предели на правото му на собственост и той не е длъжен да ги търпи, макар и да не може да иска премахване на самите дървета /Р.№ 61 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г., II ГО на ВКС/.По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, посадени на по-близки разстояния от посочените в чл. 52 ЗС. По отношение на насрещните искове по чл. 109 ЗС, предявени от Р.А. против Р.С., важат аналогично мотивите по отношение на първоначалните искове по чл. 109 ЗС, сочещо на извод за отхвърляне на претенциите като неоснователни. Само за пълнота следва да се посочи, че исковете са неоснователни и поради следното. В чл. 52 ЗС законодателят е установил изисквания за минимални отстояния до съседен имот, свързани конкретно със засаждането на дървета, представляващи законово ограничение на правото на собственост, поради което тя не може да се прилага разширително и по отношение засаждането на други растения, които не се квалифицират като дървета - храсти, цветя, треви, зеленчукови растения и др. Лозовите насаждения не са дървета и за тях нормативно установените в чл. 52 ЗС и чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. минимални отстояния до границите на съседните имоти не са приложими. Поради това не може да се приеме, че засаждането им на по-малко разстояние /дори в случая да е налице такова, макар да се касае за 20-годишни насаждения/ представлява нарушение на санитарно-хигиенни правила и норми, обуславящо уважаване на иск по чл. 109 ЗС за тяхното премахване, без собственикът на съседния имот да доказва по какъв начин лозовите насаждения му създават пречки, по-големи от обикновените, за да ползва собствения си имот /Р. № 10 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 2664 / 2021 г., I ГО на ВКС/, каквото пълно и главно доказване по делото не бе проведено от Р.А.. Така мотивиран, съдът