Решение № 13007 от 14.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 959/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница София, подадена чрез гл.юрисконсулт Н.В., срещу Решение № 4625 от 22.10.2024 г. по АНД № 20231110212426/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20-ти състав, в частта му, с която е отменено наказателно постановление № BG2022/5800-828/НН, издадено на 06.06.2023 г. от директора на ТД Митница София, Агенция „Митници“, с което НП на основание чл.231, вр. чл.233, ал.1, вр.ал.3 и ал. 6 от Закона за митниците (ЗМ) на К. П. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 12 648 лева за нарушение на чл.233, ал.1, вр. ал.3 от ЗМ и са отнети в полза на държавата тютюневите изделия, недекларирани по установения ред - 102 стека (1 020 кутии), съдържащи общо 20 400 къса цигари, облепени с валиден български акцизен бандерол, [Марка], c единична цена 6, 20 лв. за кутия, с обща продажна цена в размер на 6 324 лв. В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорват се изводите на СРС, че К. Г. не е извършил нарушението от субективна страна; както и че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения като в тях е налице неяснота относно това колко къса цигари лицето е могло правомерно да пренесе през държавната граница на Република България, и колко от намерените и задържани цигари са относими за осъществяването на вмененото нарушение „контрабанда“. Според касатора АУАН и НП съдържат всички реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, при достатъчно точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Иска се решението на СРС, в оспорената част, да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от К. П. Г. срещу Определение №4756/01.12.2024г. по н.а.х.д.№12426/2023г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искане от процесуалния му представител адв.Б. за изменение на Решение № 4625 от 22.10.2024 г. по делото, в частта му относно разноските, като се осъди на ТД Митница София да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. В съдебно заседание касаторът ТД Митница София, чрез юриск.С., поддържа жалбата. Ответникът К. П. Г., в отговор по касационната жалба и в съд.з. чрез процесуалния си представител адв. В., изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Иска се присъждане на разноски по чл. 38 от ЗАдв. Прокурорът от Софийска градска прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Настоящият състав на Административен съд – София град, като взе предвид твърдените касационни основания и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението на СРС с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок от процесуален представител на надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. По съществото й, касационният съд взе предвид следното: Въззивният съд, въз основа на представените доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 18.12.2022 г., К. П. Г. пристигнал на Летище София, Терминал 2, салон „Заминаване“, е намерение да пътува от София за Единбург, Шотландия, е полет № FR5596. В бордната му карта било посочено, че той носи 10 кг. ръчна чанта и една малка чанта. Дежурните митнически инспектори при ТД Митница София извършвали проверка на пътниците, заминаващи с посочения полет. След като К. П. Г. преминал през зоната за митнически контрол и паспортна проверка, той, заедно с носените от него два малки куфара и две раници ръчен багаж, бил върнат за митническа проверка, при която казал на проверяващите, че носи цигари, но не знае колко точно. В стаята за митническа проверка, в присъствието на митническите инспектори, К. П. Г. отворил носените от него багажи, при което било установено наличието на 102 стека (1 020 кутии), съдържащи общо 20 400 къса цигари, облепени с валиден български акцизен бандерол, [Марка], c единична цена 6, 20 лв. за кутия, недекларирани по установения ред, което било отразено в съставения Протокол за извършена митническа проверка № 22BG005106M027040/18.12.2022 г. В саморъчни писмени обяснения той написал, че цигарите е закупил за лично ползване и за негови близки, като не е знаел, че изнасянето им е забранено и не е имал намерение да нарушава закона. На К. П. Г. бил извършен личен преглед, за което бил съставен Протокол за личен преглед № 22BG0051060304/18.12.2022 г. Цигарите били задържани с Разписка №22010819/ 18.12.2022 г., а с Приемо- предавателен протокол №283/19.12.2022 г. по описа на ТД Митница София били предадени в склад за задържани, отнети и изоставени в полза на държавата стоки на ТД Митница София при МБ Летище - София, където били заприходени на 19.12.2022 г. със складова разписка № 4900739058. Общата продажна цена на цигарите, съгласно изготвената служебна бележка от Отдел „Акцизна дейност“ - peг. №32-34-077/26.01.2023 г. е била определена в размер на 6 324 лева. На 18.12.2022 г. е съставен АУАН BG18122022/5800/М-2091 за извършено от К. П. Г. нарушение на чл.233, ал.1, вр. ал.3 от ЗМ. Актът бил връчен лично на Г. на същата дата за запознаване и е подписан без възражения. Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, при идентично посочено съдържание на фактическия състав на нарушението, е издадено и процесното НП № BG2022/5800-828/НН от 06.06.2023 г. Предвид приетата за установена по делото фактическа обстановка, Софийски районен съд е направил извод за съставомерност на административното нарушение от обективна страна, но е приел, че не се установява със сигурност субективна съставомерност на деянието. За да отмени НП е изложил мотиви, че е налице неяснота при описание на фактическата обстановка, относно това колко са късовете цигари и какви в рамките на допустимия количествен праг, които лицето може правомерно да пренесе през държавната граница на Република България, и респективно - колко от намерените и задържани цигари следва да се отнесат към нарушението „митническа контрабанда“. Настоящият състав намира, че така постановеното решение от СРС е постановено в противоречие с материалния закон, по следните съображения: Безспорно е установено, че на посочените дата и място касаторът е направил опит да пренесе през държавната граница 102 стека (1 020 кутии), съдържащи общо 20 400 къса цигари, облепени с валиден български акцизен бандерол, [Марка], c единична цена 6, 20 лв., без знанието и разрешението на митническите органи. Забраната за това се съдържа в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, според която износът или изпращанията до друга държава - членка на Европейския съюз, на тютюневи изделия, облепени с български бандерол, е забранен, освен в случаите, когато това е предвидено със закон. Санкцията за такова нарушение е предвидена в посочената в НП разпоредбата на чл. 233 от ЗМ, ал.1 от който предвижда, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ - стойността на стоките. А в ал. 3 е посочено, че когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата в случаите на контрабанда на тютюневи изделия е от 200 до 250 на сто от продажната им цена. След като безспорно е установено, че ответникът по касация е направил опит да пренесе през държавната граница тютюневи издалия, които са акцизни стоки, облепени с български бандерол, то същия е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 във вр. с ал.3 от ЗМ. Настоящият касационен състав не споделя изводът на СРС, че липсва елемент от субективна страна от фактическия състав на вмененото нарушение – извършителят не е знаел, че изнасянето на цигари в такъв обем, дори за негово лично ползване и за негови близки, е забранено; и съответно не е налице извършено нарушение от субективна страна. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; като съгласно ал.2 - непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото изключение в случая не е предвидено. Т.е. дори да се направи извод, че нарушителят не е действал умишлено, а по непредпазливост, това отново обуславя виновно поведение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, тъй като К. Г. е могъл и е бил длъжен да положи достатъчна грижа да се запознае с режима за износът на тютюневи изделия, облепени с български бандерол, съответно – да знае, че осъществения от него износ е забранен, още повече с оглед количеството акцизни стоки. Също така, основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е основание за освобождаване от отговорност. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че по делото безспорно е осъществен от обективна и субективна страна съставът на деянието, за което е санкциониран ответника по касация. Глобата е законосъобразно определена. В чл. 233, ал. 3 ЗМ се съдържа механизма за това - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. В НП е описано подробно как е определена същата. Не се споделя от касационният състав и изводът на СРС, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не е посочено разрешеното количество цигари за износ. Действително, разпоредбата на чл. 4в, т. 1, б. "а" от ППЗАДС предвижда, че закупените тютюневи изделия в друга държава членка от физически лица за лични нужди, които се освобождават от акциз, могат да бъдат за цигари в количества не по-големи от 800 броя. Също така, при влизане от държава извън ЕС, чл. 58, ал. 4 ЗДДС, във вр. с чл. 51а, ал. 1 ППЗДДС предвижда, че е освободен от данък вносът на тютюневи изделия, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, но само в определените количествените прагове - цигари - 200 броя за въздушните пътници. В случая, доколкото количеството цигари е било 20 400 къса, което надвишава лимита от 800 броя по чл. 4в, т. 1, б. "а" от ППЗАДС, следва изводът, че обективно пренасянето им е било с търговски характер, а не за лично ползване, поради което непосочването в АУН и в НП на разрешеното количество цигари за износ не представлява нарушение по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Като и в АУАН и в НП извършеното нарушение е описано точно и ясно, а именно нарушителят и ответник по касация се е опитал да пренесе през границата в чекирания си багаж 102 стека (1 020 кутии), съдържащи общо 20 400 къса цигари, облепени с валиден български акцизен бандерол, [Марка]. Констатираното нарушение е описано със съставомерните му белези, даващи възможност на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво е извършило, а словесното описание на нарушението съответства на дадената му правната квалификация. С оглед гореизложеното Административен съд София- град, ХІ касационен състав счита касационната жалба за основателна, поради което оспорената част от решението на решение на СРС следва да бъде отменена, като по същество се потвърди атакуваното наказателно постановление. При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на процесуалния представител на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - в размер на 80 лева. Изходът на делото, при който е потвърдено изцяло НП, определя акцесорно и неоснователността на частната жалба от К. П. Г. срещу Определение №4756/01.12.2024г. по н.а.х.д.№12426/2023г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искане от процесуалния му представител адв.Б. за изменение на Решение № 4625 от 22.10.2024 г. по делото, в частта му относно разноските, като се осъди на ТД Митница София да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, , т.1 от АПК, вл.чл.63в от ЗАНН, Административен съд София-град, ХI касационен състав