Решение № 18 от 20.2.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 212/2023 г.
Апелативен съд20.02.2024 г.докладчик Даниел Нанев Марков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА присъда №25 от 11.05.2023г., постановена по НОХД № 237/2022г.по описа на Окръжен съд-Бургас. Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК И е второ поред след като с решение № 22 от 10.03.2022 г.по ВНОХД № 199/ 2021г. на БАС е била отменена осъдителна присъда №15/15.01.2021г. по НОХД №1088/2018г. по описа на Окръжен съд -Бургас и делото е върнато за ново разглеждане.
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №25 от 11.05.2023г., постановена по НОХД № 237/2022г., с която Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Т. Д. К., ЕГН ••••••••••, за невиновен, че в периода 11.12.2007 г. - 14.05.2008 г. в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а именно частен съдебен изпълнител с рег. № 708 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд Бургас, с цел да набави имотна облага за взискателя И. В. И., е нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително дело № 20077080400263/2007 год. по описа на ЧСИ Т. К., като:
- На 11.12.2007 г. е изпратил призовка за доброволно изпълнение на длъжника Б. В. Б. без да посочи имота, спрямо когото се насочва принудителното изпълнение и начина за принудително изпълнение, както и без да изпрати писмо до Служба по вписвания в гр. Несебър с искане за налагане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор 27454.30.27 в землището на с. Емона, по чл. 343, ал. 2 от ГПК (отменен), който гласи, че когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращането на призовката за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, държавният или частен съдебен изпълнител изпраща писмо до Службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот;
- На 12.02.2008 г. е извършил опис на поземлен имот с идентификатор 27454.30.27 в землището на с. Емона, общ. Несебър, собственост на Община Несебър, като собственост на Б. В. Б., без да е налице наложена възбрана на имота към момента на извършване на описа и без да е извършил проверка за собствеността, съгласно чл. 373 от ГПК (отменен), според който „След изтичане на срока за доброволно изпълнение държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен имот. Описът се извършва само ако държавният или частният съдебен изпълнител се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните и нотариалните книги и по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната.“;
- на 14.05.2008 г. е издал постановление за възлагане на недвижим имот на взискателя И. В. И., като в същото вписал поземлен имот с идентификатор 27454.30.27 в землището на с. Емона, общ. Несебър, собственост на Община Несебър, като собственост на длъжника Б. В. Б., и от това да са настъпили значителни вредни последици, а именно неимуществени - уронване авторитета на съдебното изпълнение и имуществени в размер на 98 800 лв., явяващи се пазарната стойност на земята и насажденията в нея в поземлен имот с идентификатор 27454.30.27 в землището на с. Емона, общ. Несебър, за община Несебър, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при Окръжната прокуратура -Бургас, с оплакване за неправилно приложение на материалния закон, при събрани в съдебно следствие доказателства, установяващи фактически обстоятелства, които в основната си част се припокриват с описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт. В протеста са преповторени накратко основните факти и съображения за съставомерността на деЯ.ето на подсъдимия, изложени в обвинителния акт. Към въззивния съд е отправено искане да отмени оправдателната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му пред първата инстанция обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК и му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което да отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура, като се допълва с оплакване за допуснато от БОС съществено противоречие на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - липса на мотиви. За обосноваването му в пледоарията си прокурорът излага съображения за недостатъци в доказателствената дейност на съда, като се твърди липсата на анализ на доказателствата, водещ до невъзможност да се установи кои точно доказателства са били приети или отхвърлени от съда и по какви причини; непосочване в мотивите на доказателствените източници подкрепящи установените от съда факти, а оттам и направените правни изводи; липса на конкретизация с кои доказателствени източници са били съпоставЯ. показания на свидетели и обясненията на подсъдимия; необсъждане на заключенията на двете счетоводни експертизи от досъдебното производство и от съдебно заседание, както и на графологическата експертиза от съдебно заседание, водещо до неяснота какви факти и обстоятелства обосновават; отсъствие на отговори колко пъти свидетелите Б. и И. са посещавали кантората на подсъдимия, защо не са налични в изпълнителното дело посочените в мотивите на БОС скици и съдебно решение за процесия имот и изобщо липсват ли документи по изпълнително дело или същото е в своята цялост. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се сочи, че въпреки възприета в протестираната присъда идентична фактическа обстановка с тази в обвинителния акт, поради нарушения в доказателствената дейност на първоинстанционния съд и порочна оценка на събраните доказателства, той е стигнал до противоположен правен извод за несъставомерност на действията на подсъдимия. В подкрепа на немотивираността на присъдата се сочи също пропуск на съда да обсъди настъпването на неимуществени вредни последици.
Предлага присъдата да бъде отменена на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, за допуснато съществено противоречие на процесуалните правила, довело до нарушаване правата на страните, а делото - върнато за ново разглеждане или алтернативно, въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го осъди на наказание, както е поискано с протеста.
Упълномощените защитници на подсъдимия – адв.К. и адв.Н., считат постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради което и настояват за нейното потвърждаване. Според тях първоинтстанционните мотиви не страдат от приписваните им недостатъци, съдът надлежно е обсъдил всички доказателствени източници, правилно е извел фактите и съответно е приложил и правото. По същество излагат съображения, че деЯ.ето не е извършено от обективна и от субективна страна, поради което подсъдимият правилно е бил оправдан подс.К.. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият прави искане наказателното производство по делото да продължи и съдът да се произнесе със съдебен акт, въпреки настъпилото прекратително основание по чл.24, ал.1, т.3 от НПК – изтекла погасителна давност по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият изразява позицията си по всяко от инкриминираните неизпълнения на служебните му задължения. Счита, че при извършване на съдебно изпълнителните действия се е съобразил с разпоредбите на ГПК. Настоява, че за собствеността на възложения имот към изпълнителното дело са били налице документи, който понастоящем липсват в материалите по делото. Отрича категорично да е целял облагадетелстването на взискателя, както и да е причинил вреда на Община Несебър. В предоставената му последна дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, с която е оправдан.
Бургаският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с направените в протеста оплаквания и като извърши цялостна проверка на присъдата, приема следното:
След собствен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали, въззивната инстанция възприе следната фактическа обстановка, която в основни линии се припокрива с установеното от първоинстанционния съд:
От 13.04.2006г. подсъдимият Т. К. встъпил в длъжност като частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Бургас, с рег. № 708, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) на основание параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЧСИ През 2007г. свид. П. Л. - адвокат от АК - Варна, работел в кантора със свид. П. Л. и предоставяли юридически услуги на свид. Г. В. във връзка с фирмената му дейност. В една от фирмите на свид.Г.В. - „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД, работил като счетоводител свид. Р. Д.. Към инкриминирания период свид. Д. Е. била вписана като младши-адвокат в САК и също работела в кантората на адвокат Л.. Тя познавала свидетелите Р. Д. и Г. В. и ги придружавала при посещенията им в Люксембург, във връзка с воденото дело срещу ДЗИ БАНК.
Въз основа на пълномощно (л. 141, т. I от досд.п.), издадено от адвокат Л., като процесуален представител на взискателя по изпълнително дело № № 20077140400045 по описа на ЧСИ - свидетеля Л. М. и издадено от последния свидетел удостоверение, свидетелката Д. Е. се снабдила със скица № 24995/20.07.2007 г. на имот в с.Емона с идентификатор 27454.30.27, с площ 64, 995 дка, стар идентификатор на имота кв. 0, № 170, собственост на Община Несебър, който имот нямал никаква връзка с посоченото изпълнително дело.
През 2007 г. свид. В. попитал свид. Л. за познат частен съдебен изпълнител в гр. Бургас, тъй искал да помогне на негови служители, които имали неуреден дълг помежду си. Свид. Л. посочил подсъдимия Т. К., с когото се познавали като колеги от държавната съдебно-изпълнителна служба.
През същата година свидетелите Б. В. Б. и И. В. И. също работили в „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД, съответно като шофьор и поддръжка - ел. техник. Двамата нямали реални парични задължения един към друг, но след уговорка със свид. Р. Д., свид. Б. подписал запис на заповед от 11.02.2007 г. за 61 000 лв. в полза на свид. И. И., с падеж 28.02.2007 г., с място на издаване с.
Емона, общ. Несебър и място на плащане гр. Севлиево. На 05.12.2007 г. с Определение № 522/01.12.2007г. по ЧНД №969/2007г. на Районен съд- Севлиево, свид. Б. В. Б. бил осъден да заплати на свид. И. В. И. сумата от 67 381, 72 лв., представляваща главница, лихва и разноски, на основание същия запис на заповед от 11.02.2007 г. за 61 000 лв.
На 08.12.2007 г. адвокат П. Л. подал молба вх. № 631 /изп.д. 00263/2007 г. (л. 7, т. 2 от досъд.п.) от името на свид. И. И., до ЧСИ - подсъдимия Т. К., с район на действие Окръжен съд - Бургас, за завеждане на изпълнително дело срещу длъжника Б. Б.. Като способ на изпълнение в молбата бил посочен опис и оценка на нива, намираща се в землището на с. Емона, област Бургас, без да бъдат посочени други подробности за индивидуализация на имота. Приложен бил изпълнителен лист от 05.12.2007г., издаден въз основа на Определение № 522/01.12.2007г. по ЧНД №969/2007г. на Районен съд- Севлиево. Свид. Б. не е притежавал имот в землището на с. Емона, общ. Несебър, област Бургас. С акт за общинска собственост(частна) № 2018/20.07.2004 г., процесният имот № 000170 в землището на с. Емона, общ. Несебър, с площ 62, 686 дка, с начин на трайно ползване - широколистна гора, бил актуван като частна общинска собственост на Община Несебър -л.71, т.1 от досъд.п.. По скица № 1396/19.12.2005 г. имотът бил посочен с площ от 64995 кв.м. и идентификатор 27454.30.27, при влизане в сила на кадастралната карта.
Въз основа на подадената молба на 10.12.2007 г. било образувано изпълнително дело № 20077080400263/2007 г. по описа на ЧСИ Т. К., със страни - взискател И. В. И. от гр. В. Т., у. "П." № и длъжник Б. В. Б. от гр. Бургас, ж.к. „С.“ бл. •, вх. •, ет. •, на който адрес той никога не е живял, но се регистрирал със съдействието на собственика на апартамента - свид. Ж. М.. На 11.12.2007г. подсъдимият К. изпратил призовка изх. № 863/11.12.2007 г. за доброволно изпълнение до длъжника Б. Б. на адрес гр. Бургас, ж.к. „С.“ бл. •, вх. •, ет. • (л. 24, т. 2 от досъд.п.), в която не бил описан, начинът за принудително изпълнение, нито имуществото, към което ще бъде насочено. Подсъдимият Т. К. не изпратил съответно писмо за налагане на възбрана върху имота.
На същата дата подсъдимият Т. К. изпратил писма с обратни разписки до Служба по вписванията - гр. Несебър; до ТД на НАП - Бургас, АДВ, Служба вписвания - Бургас, НАП - РУСО Бургас и до ПП КАТ Бургас, с искане за информация за вписвания и заличавания по партидата на свид. Б. Б., за дължими публични държавни вземания, вписвания по партиди, трудови договори и притежавани МПС от длъжника Б.. Отговори били получени от ТД на НАП - Бургас, АДВ, Служба вписвания - Бургас, НАП - РУСО Бургас и от ПП КАТ Бургас, но в изпълнителното дело липсва отговор от Служба вписвания - Несебър и от Служба вписвания - Бургас. Според справка с изх. № 0200008985/14.12.2007 г. от ТД на НАП – Бургас, свид. Б. Б. нямали декларирани недвижими имоти, декларирана движима собственост, декларирани банкови сметки в РД Бургас. Отговорът на КАТ - Бургас бил, че свид. Б. не притежава МПС. В отговора от ТД на НАП - Бургас с изх.№ 0200008974/14.12.2007 г. било посочено, че Б. В. Б. има регистриран трудов договор с „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД от 01.11.2004 г. - безсрочен и действащ. От ТД на НАП - Бургас с изх.№ 0200008943/14.12.2007 г. било посочено, че Б. В. Б. няма задължения. От Агенцията по държавни вземания - Регионална дирекция - Бургас било издадено удостоверение, че за свид. Б. няма данни за публични задължения.
На 23.01.2008 г., подсъдимият К. получил обратната разписка за невръчване на призовката за доброволно изпълнение с изх. № 863 от 11.12.2007 г., с отбелязването, че Б. е непознат на посочения адрес в- гр. Бургас.
На 28.01.2008 г., подсъдимият К. съставил нова призовка за доброволно изпълнение с изх. № 146/28.01.2008 г., в която вече вписал както начина за принудително изпълнение - опис, така и данни, индивидуализиращи имота - ПИ 27454.30.27 с площ от 64, 985 дка в землището на с. Емона, чийто опис щял да се извърши на 12.02.2008 г. от 11: 00 часа и изпратил призовката на свид. Б. на адрес гр. В. Т., ул. „М. Габровски“ № 4, вх. „Д“. Въпреки определянето на имота, подсъдимият К. отново не изпратил писмо до Служба по вписванията - гр. Несебър за вписване на възбрана върху този имот. Призовката за доброволно изпълнение с изх. № 146/28.01.2008 г. била връчена лично на свид. Б. на 31.01.2008 г., който я занесъл на свид. Л.. Подс. К. съставил писмо, без изх. номер и дата на писмото, до взискателя свид. И. И. от гр. В. Т., ул. „П“ № •, вх. • ет. •, с което го уведомявал, че на 12.02.2008 г. от 14: 00 часа е насрочен опис на ПИ № 27454.30.27, собственост на длъжника Б. Б.. В писмото било отбелязано, че същото е връчено на 05.02.2008 г. лично на свид. И. от подсъдимия в кантората му.
С постановление от 12.02.2008 г. в гр. Бургас, подс.К. назначил съдебно- техническа експертиза за определяне цената на поземлен имот 27454.30.27, с площ от 64, 985 дка, намиращ се в землището на с. Емона, общ. Несебър, като в качеството на вещо лице назначил свид. Г. П. Г.. Подсъдимият К., заедно със свид. Г. Г., посетили Поземлената комисия в гр. Несебър, с цел да се ориентират къде точно е имота, след което на път за с. Емона се срещнали със свид. Л.. Той ги отвел до имота, който преди това му бил показан от свид.Р. Д.. Подсъдимият Т. К. ръкописно съставил протокол за опис на недвижим имот, в който вписал, че недвижимия имот на длъжника Б. Б. представлява ПИ 27454.30.27, с площ 64 985 кв.м., намиращ се в землището на с. Емона, общ. Несебър, съгласно скица с № 24895/20.07.2007 г.и скица № 1/19.02.2008 г. от Кадастър Бургас. В протокола посочил дата на съставянето му - 12.02.2008г. и определената от него цена на имота от 262 800 лева.
Скица № 1/19.02.2008 г. била с дата на издаване седем дни след датата на изготвяне на протокола за опис на недвижим имот, като в изпълнителното дело е приложена само стр. 1 на тази скица. Тази скицата не била издадена от Кадастър Бургас, както е записано в описа, а е разпечатка от програма MKAD за достъп до данните на кадастъра. Скица № 24895/20.07.2007 г. също не е била издавана от Кадастър Бургас на тази дата и не е приложена в изпълнителното дело. По изпълнителното дело била приложена експертиза от вещото лице свид. Г. П. Г., на която в неустановен момент и неустановено от кого, била подменена стр. 3 и се отличавала от реално представената от вещото лице. Според реално представената от него местонахождението, вида и основните параметри на имота са определени от скица № 24895/20.07.2007г. на Кадастър Бургас, а като собственик на имота бил посочен свид. Б., съгласно Решение № 134/1991 г. на PC-Несебър, каквото записвания в приложеното към изпълнителното дело експертно заключение липсват.
На 21.02.2008 г., в гр.Бургас, подс.К. протоколирал съставянето на три обявления за насрочване на публична продан на описания имот в периода от 28.02.2008 г. до 28.03.2008 г., като едно от обявленията следвало да се изпрати на Община Несебър за поставяне на таблото за обяви, но липсват данни за това в регистрите на общината. Двете писма, без номера и без дати на издаване, адресирани до длъжника свид. Б. и до взискателя свид. И., с които се уведомяват за насрочената публична продан на имота от 28.02.2008г. до 17ч. на 28.03.2008г., били връчени от свид.А. Г.а на 22.02.2008 г. в кантората на ЧСИ лично на длъжника Б. Б. и на взискателя И. И. и подписани от тях.
На 26.02.2008 г., подсъдимият протоколирал поставянето на двете обявления за насрочената публична продан на описания имот, съответно в кантората му на 26.02.2008г. и в сградата на общината - на 22.02.2008г., като в чл.376, ал.2, ал.3 от ГПК(отм.) не е съществувало актуалното изискване за регистриране на протокола или публикуване на обявлението.
На 07.03.2008 г. са били изпратени писма № до Служба вписвания - гр.
Малко Търново и до Служба вписвания - гр. Несебър с искане за информация за вписвания и заличавания по партидата на И.на И. В.а - майка на длъжника Б. В. Б.. Получен бил отговор от Служба вписвания - гр. Малко Търново, че по партидата на лицето няма вписвания и заличавания. В кориците на изпълнителното дело липсва отговор от Служба вписвания - гр. Несебър.
На 28.03.2008 г. в гр. Бургас, подсъдимият К. съставил протокол, в който обявил публичната продан за нестанала, тъй като не били получени наддавателни предложения. На 10.04.2008 г. лично подс.К. в кантората си връчил уведомление за това на взискателя И., който го подписал.
На 11.04.2008г. по изпълнителното дело постъпила от името на взискателя - свид. И., молба с вх. № 181 от същата дата, с която се искало присъединяване на още един изпълнителен лист срещу длъжника Б. от дата 09.04.2008 г. в размер на 200 000 лв., издаден по заповед за изпълнение на парично задължение № 105/09.04.2008 г. на Районен съд - Севлиево. Основание за издаване на заповедта бил отново запис на заповед от длъжника Б. Б. в полза на свид. И. И., но за сумата от 200 000 лв., която била с дата на издаване 20.03.2007 г., място на издаване - с. Емона и място на плащане - гр. Севлиево. Посочената молба не била подписана от свид. И.. На същата дата - 11.04.2008 г., по изпълнителното дело постъпила друга молба, с вх.№ 182/11.04.2008 г., отново от името на свид. И. и също с подпис, който не бил изпълнен от него, с която от името на И. било направено искане, „да бъде обявен за купувач на имот в изплащане на вземането, при цена равна на оценката за сумата от 262 800 лв.“.
С протокол от 24.04.2008 г. подсъдимият Т. К., обявил взискателя И. И. за купувач на поземлен имот 27454.30.27 в землището на с. Емона, общ. Несебър, при цена равна на оценката 262 800 лв. За така изготвения протокол било съставено и уведомление, връчено с обратна разписка на 17.05.2008 г. на длъжника Б. в гр. В. Т.. Подсъдимият Т. К. състави постановление с дата 14.05.2008г., с което възложил поземлен имот № 27454.30.27 с площ 64, 985 дка, намиращ се в землището на с. Емона, общ. Несебър, върху взискателя И. В. И., като отново в постановлението било посочено, че имотът е собственост на длъжника Б. В. Б.. Към изпълнително дело № на ЧСИ М. е приложено копие на постановление за възлагане от 14.05.2008 г., с подписи на подсъдимия К., с положени печати на него, поправени граници на имот и компютърно изписан текст /отм./ преди „постанових“. В изпълнителното дело на подсъдимия е приложено постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2008 г., което не било подписано от него, в което са били посочени три грешни граници на имота и след изписването „на основание чл. 380-384 ГПК” ръкописно е добавено „(отм.)“. Липсват данни постановлението да е изпращано на страните. Не е бил извършен и въвод във владение на купувача свид. И. от страна на подсъдимия.
На 27.05.2008 г. по изпълнително дело е постъпила нова молба с вх. № 281/27.05.2008 г., с която взискателят И. уведомявал подсъдимия за постигнато извънсъдебно споразумение, поискал насрочване на опис и оценка на недвижими имоти в землището на гр. Провадия и прехвърляне на делото на ЧСИ Л. Х.в М. с район на действие Окръжен съд - Варна. Представен бил заверен препис от 13.05.2008 г. на споразумение от 12.03.2008 г., с което И. И. и Б. Б. се споразумели, че Б. се задължава да изплати на И. сума в размер на 1 064 000 лв. до 12.09.2008 г. на вноски по 177 334 лв., платими на 12-то число всеки месец от април до септември, а при невъзможност за изпълнение на задълженията щяло да се пристъпи към удовлетворение на свид.И., чрез изнасяне на публична продан на недвижими имоти, намиращ се в землището на община Провадия и землището на Община Царево.
С Писмо изх. № 1048/28.05.2008 г. на ЧСИ Т. К., изпълнителното дело, съдържащо 65 листа без опис, било изпратено на ЧСИ свид. Л. М. рег. № 714 на КЧСИ с район на действие гр. Варна, който на 09.06.2008 г. образувал изпълнително дело № 20087140400032/2008 г. по негов опис.
С молба вх. № 059/02.06.2008 г. до ЧСИ М., мл. адвокат М. Г.а, като пълномощник на свид. И. И., поискала издаване на удостоверение, че длъжникът Б. Б. бил установен за собственик на недвижим имот № 27454.30.27 в землището на с. Емона, на основание чл. 373 от ГПК, което да послужи пред Агенцията по кадастъра. Свид. М. издал удостоверение без дата и изх.номер, в което посочил, че длъжникът е установен за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Емона, област Бургас на основание чл. 360, ал. 2 ГПК (отм.) във връзка с чл. 373 от ГПК (отм.) и съгласно протокол на ЧСИ Т. К. от 12.02.2008 г. Удостоверението гласяло още, че на основание чл. 361, ал. 1, б. „в“ от ГПК (отм.) и съгласно скица № 1/19.02.2008 г. имотът бил подробно описан (с местонахождение, граници и размер). Представеното пред АГКК гр. Бургас удостоверението с изх. № 141/26.06.2008 г. (л.145, т.1 от досъд.п.) е с различно съдържание от намиращото се в кориците на л.3 от изп. д. на ЧСИ М.. На 03.07.2008 г. свид.К. К., упълномощен от свид. И. И., –подал заявление до АГКК - гр. Бургас за издаване на скица на имота, като към удостоверение изх. № 141/26.06.2008 г. на ЧСИ М. приложил и заверено от свид.М. постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2008 г. В издадената скица рег. № 31229/03.07.2008 г. на АГКК гр. Бургас като собственик на имот с идентификатор № 2745.30.27 бил посочен свид. И. В. И.. На 06.08.2008 г. свид. Е. М. - съдия по вписванията от Служба вписвания към Районен съд - гр. Несебър, вписала подписаното от подс.К. постановление за възлагане на имот от 14.05.2008 г. -л.52-л.52, т.1 от досъд.п. На 13.08.2008 г. в гр. Несебър, с констативен нотариален акт № 105, том XXII, рег. № 14181, дело № 4165, нотариус С. А. признал свид. И. В. И. и М. К. И.а за собственици на посочения недвижим имот - № 27454.30.27 с площ 64, 985 дка, находящ се в землището на с. Емона.
На 03.08.2012г свид.Ж. М., като пълномощник на И. И. и М. И.а, след като получила скица № 28702/26.07.2012 г. за процесния имот прехвърлила собствеността му с нотариален акт № 75, том XI, рег. № 9858, дело № 2031 от 03.08.2012 г. на нотариус С. А., на „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, представлявано от свид. Г. М. за сумата от 9 700 лв. Паричната сума й била преведена по банков път по сметка, а тя от своя страна я изтеглила и я предала на свид.Р. Д.. На 06.12.2012 г. отново свид. Ж. М., но като пълномощник на „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, подала до СГКК гр. Бургас заявление за изменение на кадастрални данни за обект имот 27454.30.27, във връзка с което била издадена Заповед № КД-14-02-2154/10.12.2012 г. за образуване на два нови обекта в КККР - поземлени имоти с идентификатори 27454.30.48 и 27454.30.49, съответно с площ 7948 кв. м. и 57047 кв. м., и заличаване на поземлен имот с идентификатор 27454.30.27 с площ 64995 кв. м. На 24.01.2013 г. „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД продало ПИ № 27454.30.48 с площ 7948 кв.м. на свидетелите В. С. Б. и В. В. В.. При служебна проверка в Община Несебър през 2013 г. на актовете за общинска собственост било установено, че недвижимия имот № 27454.30.27 с площ 64985 дка, в землището на с. Емона, бил продаден на публична продан и възложен на свид. И. и впоследствие продаден от него на „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, поради което на 27.03.2013 г. в Районна прокуратура - гр. Несебър бил подаден сигнал от Кмета на Община Несебър.
На 22.12.2014 г. Община Бургас подала искова молба до Районен съд - гр. Несебър, против „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, като впоследствие по делото били привлечени като страни и В. Б., като собственик на 5/8 и В. В., като собственик на 3/8 от имот 27454.30.48, с което се искало да се обяви, че същите не са собственици на процесния имот. Образуваното по предявения от Община Несебър отрицателен установителен иск гр. дело № 1056/2014 г. по описа на Pайонен съд, гр. Несебър, приключило с Решение № 184/10.12.2015 г., с което било прието за установено, че дружество „ЕКО СЪН ЕНЕРДЖИ“ ЕООД не е собственик на поземлен имот 27454.30.49 и В. Б. и В. В. съответно не са собственици на поземлен имот 27454.30.48. Първоинстанционното решение е било потвърдено с Решение № IV-80/30.01.2017г. по ВГД№1624/16г. по описа на БОС, а впоследствие с Определение № 536/21.12.2017 г. по гр. дело № 2280/2017 г. по опис на ВКС не било допуснато касационно обжалване на решението на БОС, поради което същото влязло в сила на 21.12.2017 г. - л.106-л.110, л.141-л.145, л.163-л.166 от т.10 от досъд.п.
Горната фактическа обстановка настоящият състав извежда от анализа на всички надлежно събрани от БОС и обсъдени гласни и писмени доказателства: обясненията на подс.Т.К., показанията на свидетелите делото свидетели И. И., Б. Б., Р. Д., П. Л., Д. Е., Г. В., Н. Г., Л. М., М. Ц. Р., М. И., К. К., М. Б., Д.а Н., Е. М., Н. К.а и А. Г.а, Ж. М., Г. М., В. В., В. Б., Г. Г., О. С., приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК показания на последните двама свидетели, приетите са заключения на изпълнената в досъдебното производство съдебно оценъчна експертиза, както и на назначената още по НОХД№1088/2018г. на БОС комплексна съдебнооценъчна експертиза, на съдебно- графическа и съдебно- почеркова и техническа експертизи, както и всички писмени доказателства, приобщени в съдебно следствие.
В мотивите към присъдата са обсъдени противоречията между различните доказателствени източници, като е изяснена позицията на окръжния съд на кои гласни доказателствени източници е дал вяра и защо. Първоинстанционният съд е обективирал в достатъчна степен своята аналитична и оценъчна дейност, отразена е съпоставка на информацията от основните гласни доказателствени източници с данните от приложените по делото експертни заключения и писмени доказателства. Прочитът на мотивите към първоинстанционната присъда позволява да се проследи начинът на формиране на вътрешното убеждение на първия съд по главния факт на доказване по делото. Извършеният от въззивния съд собствен анализ на доказателствените материали не води до други различни изводи по значимите за предмета на делото факти, поради което и не е необходимо да се преповтаря вече направеното от окръжния съд обсъждане на доказателствата по делото. В установената по сходен начин фактология се налага корекция единствено относно приетото за установено посещение на свидетелите И. и Б. „на неустановена дата - няколко дни след 31.01.2008 г.“ в кантората на ЧСИ, съображения за която настоящият състав ще изложи при отговора на конкретното възражение на прокурора от БАС за противоречия в мотивите повод същото обстоятелство.
Оплакванията на прокурора от БАП, че окръжният съд като е обсъдил показанията на И. И., Б. Б., Р. Д. П. Л., Д. Е., Г. В., Н. Г. и Л. М., не ги е съпоставил помежду им и не е изложил съображения в кои части не им дава вяра, категорично не могат да бъдат споделени.От една страна тези оплаквания не почиват на обективния прочит на съдържанието на мотивите на протестираната присъда, а от друга страна – частично касаят въпроси, които са неотносими към предмета на доказване, очертан с фактическите и правните рамки на предявеното срещу подсъдимия обвинение. На гърба на л.434 – л. 435 от мотивите са изложени ясни съображения кои гласни доказателствени източници са кредитирани и по какви съображения, посочени са и на кои не е дадена вяра, в резултат на което окръжният съд е възприел с незначителна разлика фактическите положения, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възприетият от първия съд начин на обсъждане на доказателствената съвкупност, посочвайки доказателствените източници, на които дава вяра, в кои техни части и по отношение на кои правнозначими обстоятелства, а оттук защо не кредитира други доказателствени източници, не противоречи на чл.305, ал.2 от НПК. Комплексният критерий при оценка на достоверността на доказателствените източници, включва освен съпоставка за съответствието на всяко от гласните доказателствени средства с останалите, в т.ч. с писмените доказателства и експертни заключения, така също и проверка за обективността на свидетелите и за качеството на собствените им показания. Точно поради констатираните противоречия на показанията на свидетелите Р. Д., Д. Е., И. В., Н. Г. и Л. М. с кредитираните части от показанията на свидетелите И., Б., Л. и преди всичко поради очевидните непоследователност и явно проявен от всеки от тях стремеж да не се самоуличи във противоправни деЯ.я, показанията на първата групата свидетели, не са били съпоставени помежду си, а и такава съпоставка не би довела до различни фактически изводи, предвид ниската им информативна стойност.
Неоснователно е и оплакването, че заключенията на двете счетоводни експертизи от досъдебното производство и от съдебно заседание, както и на графологическата експертиза от съдебно заседание, не са били обсъждани или анализирани в мотивите, поради което по никакъв начин не ставало ясно какви факти и обстоятелства обосновават. Счетоводни експертизи по делото не са назначавани. От заключението на назначената и изпълнената в съдебно следствие комплексна съдебнооценъчна експертиза, ведно с направената в съдебно заседание от 10.05.2023г. корекция, отчитаща част от лесодобивните стойности, е установена пазарната стойност на земята и насажденията в поземлен имот с идентификатор 27454.30.27 в землището на с. Емона, общ. Несебър на стойност 98 800 лв. От същото естество и в същия размер са били определени имуществените вреди за Община Несебър в направеното от прокурора изменение на обвинението и допуснато от съда в продължилото съдебно заседание. С приетото изменение на обвинението, производството по делото се движи по новото изменено обвинение, поради което напълно ненужно е обсъждането на заключението на изготвеното в досъдебното производство заключение на оценъчната експертиза на вещото лице Д.. Подробно обсъждане на стойността на причинената имуществена вреда, също не се налага, предвид отсъствието на такава, причинена от инкриминираните действията на подсъдимия.
Заключението на назначената от първия съд допълнителна съдебно- почеркова и техническа експертиза не внася корекции в заключението на съдебно-графическата експертиза, с едно уточнение - че взискателят И. е положил подписа си за получател на съобщението за насрочване на публичната продан, след като върху документа вече е била изписана датата 22.02.2008г. От прочита на мотивите към присъда се установява, че БОС е възприел констатациите от заключенията на съдебно- графическа и на съдебно- почеркова и техническа експертизи, като в приетата фактическа обстановка е отразил и установените чрез тях обстоятелства - посочил е подписаните от взискателя документи, предмет на изследването и неподписаната от него, но подадена от негово име молба, с вх.№ 182/11.04.2008 г., „да бъде обявен за купувач на имот в изплащане на вземането, при цена равна на оценката за сумата от 262 800 лв.“ Изложеното в тази част на мотивите опровергава и другото възражение на въззивния прокурор, че липсвал отговор от кого и на кои дати били разписани „множеството документи“.
Неточно се поддържа от прокурора пред въззивният съд, че БОС е приел еднократно посещение на свидетелите И. и Б. в кантората на подсъдимия, на неустановена дата след 31.01.2008г. Действително излагайки фактологията контролираният съд е приел посещение на двамата свидетелите И. и Б. в кантората на подсъдимия „на неустановена дата - няколко дни след 31.01.2008 г.“, но в останалите части, в които първоинстнационните мотиви се придържат към съдържанието на обвинителния акт, съдът ясно се е разграничил от тезата на прокурора за едно единствено посещение на същите свидетели в офиса на ЧСИ К.. Описвайки установената фактическа обстановка окръжният съд не е възпроизвел повтарящите се в същия смисъл по повод различни документи изрази от обстоятелствената част на обвинителния акт - напр. по повод връчено на 05.02.2008 г. на И. писмо за насрочен опис; за връчени на 22.02.2008 г. на Б. и на И. и подписани от тях писма за насрочената публична продан на имота; за връчен и подписан на 10.04.2008г. от И., протокол, в който публичната продан е обявена за нестанала (по повод последното обстоятелство, описаното в обвинителния акт е така противоречиво, че смисълът му изобщо не става ясен: „На 28.03.2008 г., в гр.Бургас, обв.К. съставил протокол в който обявил публичната продан за НЕСТАНАЛА, тъй като не били получени наддавателни предложения и на 10.04.2008 г. лично (в кантората на ЧСИ) връчил уведомление за това на взискателя И., който е положил подпис при първото си и единствено посещение в кантората на обвиняемия - на неустановена дата, няколко дни след 31.01.2008 г.“ - л.7-л.8 от т.1 от НОХД№1088/2018г. на БОС). В тази част показанията на двамата свидетели - Б. и И., основателно не са ползвани за сигурна основа на фактическите изводи на БОС и не са били кредитирани с доверие, защото те противоречат на обясненията на подсъдимия, на показанията на свид.Л. и на показанията на свид. А. Г.а, служител при ЧЗИ К. в инкриминирания период и до май месец 2018 г., описваща създадения ред за връчване на книжа в кантората. Действително свид. А.Г.а не помни по конкретното изпълнително дело дали свидетелите И. И. и Б. Б. са идвали два или три пъти, но след предявяване на адресираните до същите длъжник и взискател писма за насрочена публична продан на имота( л. 50-л.51, том 2 от досъд.п.) тя е категорична, че те са изготвени от нея, връчени са от нея и след като не е отбелязано друго, връчването се е състояло в кантората на ЧСИ, като при връчването самоличността на получателя, тя е установявала с лична карта. Както бе посочено по-напред, по отношение на връченото от нея на 22.02.2008г. писмо до взискателя И. експертите от комплексната графическа експертиза са констатирали, че свид. И. е положил подписа си за получател на съобщението за насрочване на публичната продан, след като върху документа вече е била изписана датата 22.02.2008г., което, видно от допълнителното уточнение на в.л. Тодоров в съдебно заседание от 21.02.2023г. се отнася и за подписа на свид.Б. във връченото му на същата дата съобщение. Според показанията на свид.Л. срещите са били две, без да уточнява кога, като едната от тях свърза със споразумение между длъжника и взискателя. В обясненията си подс.К. е сигурен, че в негово присъствие свидетелите Б. и И. са идвали повече от два пъти и потвърждава, че той е връчил предявените му две съобщения на свид.И., съответно за насрочен опис, връчено на 05.02.2008г.(според пощенската разписка свид.Б. е получил съобщение за насрочения опис на 31.01.2008г.) и за обявяване на публичната продан за нестанала, връчено на 10.04.2008г. От правилно кредитираните от първоинстанционния съд в тези им части гласни доказателствени източници, които не се опровергават от други доказателства по делото, се установява, че свид. Б. е посетил офиса на ЧСИ К. веднъж - на 22.02.2008г., а свид.И. три пъти - 05.02.2008г., 22.02.2008г. и на 10.04.2008г. Липсват данни тези лица да са отишли в офиса на друга дата преди 05.02.2008г. и да са „подписали различни документи“, поради което настоящият състав не приема за установено така отразеното в мотивите на БОС и в обвинителния акт тяхно посещение в кантората на подсъдимия „няколко дни след 31.01.2008г.“ На твърдяното обстоятелство - че длъжникът и взискателят са посетили един единствен път кантората на подс.К., е придадено сериозно значение в обвинителната теза, доколкото чрез него се претендира наличието на субективните елементи на престъплението по служба. От това обстоятелство и от наличието на „ множество документи, подписани от тях на различни дати“, категорично не може да се направи уверен извод, „че обв.К. предварително и преднамерено е създал тези документи и представил същите за подписа на двамата, с пряката цел да набави имотна облага за взискателя.“ - л.16 от т.1 от НОХД№1088/2018г. на БОС, дори защото тогава не би се наложило да се извършва връчване на книжа и с пощенски разписки, както е постъпвано по изпълнителното дело(опис - на И.И., получен на 18.02.2008г., съобщение за нестанала продан, получено от И. на 10.04.2008г; съобщение за обявяването на И. за купувач, получено от Б.Б. на 17.05.3008г.), а и защото в този случай сроковете по изготвянето на различните съобщения, описи и писма, не биха могли да се съобразят още в предходните „няколко дни след 31.01.2008 г.“, включително и с датите от бъдещите пощенски разписки от различни ведомства.
Отсъствието на изрично и подробно обсъждане в присъдата на представената в досъдебно производство експертиза за определяне оценката на процесния имот(л.61-л.63, т.8 от досъд.п.) от назначеното по изп.д. № 20077080400263/2007 год. по описа на ЧСИ Т. К., вещо лице – свид. Г., по никакъв начин не препятства възможността държавното обвинение да установи съдебната оценка на заключението като доказателствен източник, защото еднозначно в атакуваните мотиви е възприето значението, каквото му е отдадено и в обвинителния акт, като „реално представената от вещото лице“ експертиза, на която „в неустановен момент и неустановено от кого, била подменена стр. 3“, в която пък е било записано, че вида, идентификацията, площта и границите на процесния поземлен имот са били посочени в приложената скица № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър Бургас и е собственост на Б. Б., съгласно Решение № 134/1991 г. на PC-Несебър, каквото решение, касаещо свид.Б. Б. в архива на НРС не се установява- л.86, т.8 от досд.п.
Наличието на отменително основание е обосновано пред въззивната инстанция от представителя на държавното обвинение още и с отсъствието на отговор от съда на въпроса дали липсват документи по изпълнително дело или същото е в своята цялост. Безспорно писмените доказателствени материали, са от съществено значение за изясняване процесуалното развитие на воденото от подсъдимия изпълнително дело. При представянето му в БОС, съдържащите се в изпълнителното дело брой и вид материали са поместени между кориците му (изп.д. № 20077080400263/2007 год. по описа на ЧСИ подс.Т. К. е пришито към изп.д.№ № 20087140400032/2008 г. по описа на ЧСИ свид.Л. М., с район на действие ОС - Варна, приложено към т.2 от НОХД№1088/2018г. на БОС). При изпращането на процесното изпълнително дело на ЧСИ свид. М. и последвалите му предания не е бил правен опис на съдържанието му, като е отбелязано единствено общото количество от 65 листа, по част от които в номерирането са правени допълнения - л.л.20а, 45а- 45е и поправки - л.л.54, 58, 59. Заверени копия на същите документи, класирани към двете изпълнителни дела, са обособени като отделен том 2 от досъд.п., към който е изготвен подробен опис на приложените материали. Коментираното в обвинителния акт постановление за възлагане на имота, приложено на поправения л.58 от изп.д. № 263/2007год. по описа на ЧСИ К., поради липса на подпис не обективира волеизявление на ЧСИ и не е годно да произведе правно действие. В изпълнителното дело на ЧСИ М. също не е приложен оригинала с различно съдържание на постановлението за възлагане, както е отразено в обвинителния акт, а негово копие. За издадено от подсъдимия на 14.05.2008 г постановление за възлагане на поземления имот 27454.30.27 в землището на с.Емона на взискателя И. могат да се правят изводи от предоставеното от Службата по вписвания -Несебър служебно заверено копие -л.52, т.1 от досъд.п. и от копието на същото постановление, заверено от ЧСИ М., предоставено от АКГГ - л.144, т.1 от досъд.п.
Констатираната в обвинителния акт и споделена от БОС подмяна на страница от оценъчната експертиза на свид.Г., показанията на същия свидетел и обясненията на подсъдимия за липсващи документи, липсата на подписано от подсъдимия постановление за възлагане, сочат че към инкриминирания период съдържанието на изпълнителното дело се е различавало от настоящото. Тази разлика сериозно затруднява доказателствения процес (неколкократно повтарЯ.те в мотивите „неустановени“ дати, начини и лица са заложени още в обвинителния акт при изложение на фактологията, считана от прокурор за относима към предмета на доказване, съгласно чл. 102 НПК), защото описанието на хронологията и начина на реализиране на инкриминираните деЯ.я на подсъдимия са основани преди всичко върху събраните писмени доказателствени материали и частично възпроизвеждане съдържанието на съответните документи от изп.д. № 20077080400263/2007 год. по описа на ЧСИ подс.Т. К.. Макар и налице, отчитаната разлика не води до невъзможност с помощта на допълващи доказателствени източници, включително и гласни такива, да се изясни основното съдържание на конкретните инкриминирани действия, в рамките на индивидуализацията им, по дати и начин на извършване в иницииралия съдебното производство документ, защото съдържащите се в изпълнителното дело писмени материали очевидно не могат да са приоритетен източник пред останалите доказателства и доказателствени средства - чл.14, ал.2 от НПК.
Нужно е все пак да се отбележи, че скица № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър Бургас е отразена както в коментираното оценъчно заключение на свид.Г. по изпълнителното дело, така и в протокола за опис на недвижимия имот. Номерът на тази скица се различава единствено по третата цифра от номера(№24995) на издадената от АГКК на същата дата - 20.07.2007г. по молба на свид.Д. Е. скицата за същия поземлен имот в с.Емона, с идентификатор 27454.30.27, собственост на Община Несебър (л.126, л.139- л.142, т.1 от досъд.п.). Другата посочена в протокола за опис скица № 1/19.02.2008 г. не е издавана от АКГГ. От приложеното копие единствено на първата й страница към изпълнителното дело е видно, че освен линейните очертания на нея са отразени геодезистки координатни точки. Факт е обаче, че в протокола за опис са посочени както идентификационния номер на процесния имот и неговата площ, така и идентификационните номера на съседните парцели, което няма как да бъде сторено единствено въз основа на това приложено към изп.дело копие на скица. Това обстоятелство също мотивира настоящият състав да приеме за достоверни показанията на свид.Г. и обясненията на подсъдимия, че за индивидуализацията на имота и установяване на собствеността му са ползвани и други писмени материали, отсъстващи в изпълнителното дело, като посочените от тях скица № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър Бургас и Решение № 134/1991 г. на Районен съд, гр.Несебър, а не само широкомащабната скица/план/ карта, разстлана по време на описа върху капака на автомобила на свид. Л.. В обобщение – направените във въззивно заседание оплаквания от прокурора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, приравнени на липса на мотиви и отменително основание по в чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, са неоснователни. Твърдяното им наличие не се обвързва с евентуално неправилно извеждане на значимата за отговорността на подсъдимия фактология, което е напълно обяснимо, защото основните фактически констатации на БОС относно действията на подсъдимия, предшестващите, съпътстващите и последващи инкриминираните деЯ.я събития, не се разминават в съществена степен с възприетите от държавното обвинение. Затова и няма как основателно да се поддържат оплаквания за неясноти или непълноти в мотивировката на присъдата по отношение на обстоятелства, които ако държавното обвинение е считало за съществени, би следвало да ги включи с ясни фактически твърдения във фактическата рамка на обвинението, очертаваща предмета на доказване чл. 102 от НПК. Основният спор по настоящето дело не се отнася до направената в мотивите доказателствена преценка и приетите фактически положения, а до преценката на окръжния съд, дали установените фактически положения, изведени от надлежно събраните и проверени в съдебно следствие доказателства, подкрепят всички съставомерни признаци, с които прокурорът е запълнил съдържанието на фактическия състав на престъплението по чл. 282, ал. 2 от НК.
При така приетите от въззивния съд факти, материалният закон не е нарушен. Изводите на БОС, че инкриминираните действия на подсъдимия К. са несъставомерни от обективна страна, защото сами по себе си и в последователност не водят до настъпването на предвидения от законодателя съставомерен общественоопасен резултат, от една страна, а от друга, че от субективна страна липсват доказателства, които да установят по несъмнен начин, че инкриминираното поведение на подсъдимия Т. К. е целял набавянето на облага за взискателя И., са правилни и съответни на ангажираната по делото доказателствена съвкупност. Първият съд ясно и обосновано е аргументирал правната си оценка за обективна и субективна несъставомерност на поведението на подсъдимия като престъпление по служба. Изложените съображения не е ненужно да се преповтарят, но предвид развитите от прокурора в пледоарията доводи, БАС намира за необходимо, да обърне внимание на следните уточнения:
На първо място, напълно правилно БОС е констатирал не особено ясната позиция на обвинението срещу подсъдимия, останала и след приетото по чл.287 от НПК изменение, поради вътрешно противоречие между юридическо и фактическо описание на престъпното деЯ.е - предявено е обвинение за „нарушаване на служебните задължения“, т.е. за осъществено престъпление чрез активни действия, а същевременно по отношение на бланкетните норми на чл. 343, ал.2, чл.373 от ГПК(издаването на 14.05.2008 г. на постановление за възлагане на чуждия недвижим имот не е обвързано с конкретно нарушена норма) е посочено, че подсъдимият не е изпълнил вменените му от тези норми задължения - т.е. инкриминира се бездействие по служба (разграничаването на формите на изпълнителното деЯ.е е ясно очертано в Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС). В тази част несъответствието между фактическото и правното обвинение е преодолимо, доколкото фактическото обвинение е за неизпълнение на служебните задължения, а правната квалификация е за същото наказуемо престъпление. С пълното оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение правото му на защита е реализирано в пълен обем и въпросът за произнасянето на съда по ненадлежно предявено обвинение не е актуален. Позоваването от прокурора на съдебната практика е неточно, защото престъпленията в двете посочени съдебни решения са изпълнени чрез активни действия на длъжностните лица, а не чрез тяхно бездействие - извършване на изпълнителни действия въпреки спряно принудително изпълнение и производство по изпълнително дело (Решение № 386 от 01.12.2011 г. по н.д. 2024/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС), както и включване в постановлението за възлагане на четири експлотационни сондажи, без същите да са били включени в описа, без изяснена собственост и без пазарна оценка (Решение № 489 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 513/2009 г., на III н.о. на ВКС).
На следващо място е правилен извода на БОС, че инкриминираното деЯ.е на 11.12.2007г. не осъществява твърдяното нарушение на чл.343, ал.2 от НПК, но не по изложените в мотивите съображения, че тази норма се съотнася с разпоредбата на чл.325 от ГПК(отм.) като обща към специална. Невръчената на длъжника призовка (изх.№863/11.12.2007г.-л.18 от изп.д.) е такава за доброволно изпълнение, преди то да бъде насочено към негова движима или недвижима вещ, поради което и за реквизитите е относима нормата на чл.325, ал.2 от ГПК(отм.). При нейното съставяне и изпращане ЧСИ няма задължение да посочи имота, срещу който насочва изпълнението, нито да изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху имота. От задълженията по чл.343, ал.2 от ГПК(отм.), които са възникнали едновременно с изпращане на следващата призовка (изх. №146/28.01.2028г. -л.20 от изп.д.), когато е уточнен обекта, срещу който се насочва изпълнението, подсъдимият не е изпълнил това, да изпрати писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху същия. Бездействието на подс. К. да инициира вписване на възбрана върху ПИ 27454.30.27 в землището на с.Емона, рефлектира пряко върху обезпечеността на изпълнението, гарантираща неговата събираемост, което е в ущърб на взискателя, а тази негативна последица не може да ползва обвинителната теза за преследване на облагодетелстването на последния. Отделен въпрос е, че евентуално наложената възбрана не може да породи никакви правни последици за обезпечаване на привидното вземане, защото взискателят не би могъл да черпи права от незаконосъобразната възбрана, върху имот, който е собственост на трето лице. Самото невписване, в случай на наложена такава обезпечителна мярка, възпрепятства да се прояви оповестителният ефект на вписването, която последица е обсъдена от БОС в мотивите.
Подсъдимият е нарушил служебните си задължения по чл.373 от ГПК, защото е пристъпил към опис на недвижимия имот, които не е възбранил и защото не се е уверил, че същия имот е бил собственост на длъжника. В цитираната разпоредба примерно са изброени и начините, чрез които съдебният изпълнител проверява собствеността на длъжника върху имота. Дори и в описаната скица № 24895/20.07.2007 г. на Кадастър Бургас да е имало отразяване на Б.Б. като собственик на ПИ 27454.30.27, тя не може служи за да удостоверяване на собствеността. Соченото съдебно решение № 134/1991 г. на Районен съд, гр.Несебър също не може да служи като достатъчно средство за установяване на актуалното към 2008г. право на собственост върху имота. Владението към деня на възбраната е от значение само при липсата на сигурни данни за собствеността, каквато липса е била налице, но тя е в резултат на неизпълнението на служебните задължения по чл. 373, ал.3 от ГПК (отм.) от самия подсъдим да извърши проверка чрез посочените в същата норма способи.
Изследвайки обективната страна на престъплението по чл.282, ал.2 от НК БОС правилно е констатирал липсата на причинна връзка между инкриминираните нарушения, разглеждани както самостоятелно, така и като поредица от действия, която е приключила с издаването на възлагателното постановление на ЧСИ и конкретно сочения от държавното обвинение съставомерен резултат - имуществени вредни последици от 98 800 лв., явяващи се пазарната стойност на земята и насажденията на процесния имот към датата на издаване на постановлението за възлагане на недвижим имот – май 2008 г., която цена се сочи и като вреда за Община Несебър.
Възлагането прехвърля върху купувача правата, които длъжникът е имал (в случай, че изобщо е разполагал с такива) върху продадената вещ. В настоящия случай е необходимо да се обърне внимание на две важни обстоятелства - 1.) че свид. Б. Б. не е бил собственик на недвижимия имот, срещу който е било насочено изпълнението и публичната продан и който е актуван като частна общинска собственост на Община Несебър и 2.) че свид. И. е нямал реални вземания от свид.Б. за сумите, посочени в изпълнителен лист от 05.12.2007г., издаден въз основа на Определение № 522/01.12.2007г. по ЧНД №969/2007г. на Районен съд-Севлиево ( както и в изпълнителен лист №105/09.04.2008г., издаден по ЧНД№205/2008г. от Районен съд-Севлиево) послужил като изпълнителен титул за образуване на изп.д. № 263/2007 год. по описа на ЧСИ К., т.е. изначало е липсвало субективно материално изпълняемо право в патримониума на взискателя И. спрямо длъжника Б., което да е предпоставка за материалната законосъобразност на водения изпълнителен процес.
Поддържаната теза от прокурора за настъпила имуществена вреда на Община Несебър в резултат на лишаването и от правото на собственост върху поземлен имот 27454.30.27, не е съобразена с вещното действие на публичната продан на чужд недвижима имот по отношение на неговия действителен собственик. По аргумент от чл. 384, ал. 2 от ГПК(отм.) публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост, който не прави купувача собственик на вещта и не лишава истинския собственик от правото му на собственост. При прехвърлянето на недвижими имоти чрез публична продан в производството по индивидуално принудително изпълнение, длъжникът не може да прехвърли права, които няма, от което следва, че имущество, което не е на длъжника, не може да обезпечава вземанията на кредитора и не става собственост на купувача. Свид.И. И. не може да придобие собствеността върху поземления имот, каквато мнимия длъжник – свид.Б. Б. не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление - „ IV. Понеже е дериативно основание за придобиване на собственост, ПП на чужда вещ не прави купувача собственик на веща и не лишава от собственост истинския неин собственик.“ – Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право.С., изд. „Св.Климент Охридски“, 1994г., стр.682.
От друга страна, възлагането на имота, върху който е било насочено изпълнението при публична продан, в полза на взискателя - привиден кредитор, не поражда вещнопрехвърлителен ефект, понеже изначално е липсвало изпълняемо право и удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание. Правните изводи на БОС по отношение действието на публичната продан съответстват на трайно установеното в практиката на ВКС разбиране, което не води началото си от постановеното Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, както очевидно счита представителят на държавното обвинение.
Инкриминираното поведение на подсъдимия не е довело до отчуждаване на притежавания от Община Несебър поземлен имот 27454.30.27 в землището на с.Емона, доколкото постановлението за възлагане няма вещно-прехвърлителен ефект, респ. имотът е останал в нейния патримониум.
Привидният кредитор И. не може да придобие собствеността и по кратката придобивна давност, тъй като чуждия имот - общинска собственост, му е възложен без основание, а отделно от това, в случая той не е и въвеждан във владение на същия имот. В този смисъл, освен че на Община Несебър не е причинена вредата, посочена в обвинителния акт и стойностно коригирана с измененото обвинение, но липсва и възможност за настъпването на немаловажни вредни последици от същото естество и произход, предвидени като обективни елементи от съставите по чл. 282, ал.1, ал.2 от НК.
В тази връзка въззивният съд не приема за основателен укора на прокурора за немотивираност на присъдата, поради необсъдено от БОС настъпване на неимуществени вредни последици от деЯ.ето на подсъдимия. Претендираните с обвинителния акт неимуществени вредни последици, са намерили израз „… в уронване авторитета на съдебното изпълнение, в накърняване доверието на гражданите за точно и безукорно изпълнени на законовите норми от длъжностни лица при извършване на съдебно- изпълнителни действия и в накърняване интересите на Община Несебър по отношение на имущество представляващо нейна изключителна собственост.“, а след допуснатото изменение са ограничени до „уронване авторитета на съдебното изпълнение“. Не са посочени каквито и да са конкретни факти, обективиращи някаква евентуално състояла се негативна реакция в посочената обществена сфера, което да е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните действия на подсъдимия. Не се сочат факти за степента на твърдяното „уронване авторитета на съдебното изпълнение“, позволяващи преценка за „немаловажни“ или „значителни“ на отрицателните последици по чл.282, ал.1, ал.2 от НК. Не се сочи и кои доказателствени източници носят информация за такива факти, чието точно съдържание първият съд да е пропуснал да възприеме – показанията на свидетелите служители на различни ведомства – Е. М., М. Р. и М. И. от Агенция по вписванията, М. Б. и Н. К.а - Община Несебър, А. Г.а – служител при подъсдимия, на лицата, участвали в последвалите сделки с процесния имот или писмените доказателства, относими към водените граждански дела, приложени към т.10 от досъд.п. В правния си анализ, изследвайки последиците на инкриминираните действия на подсъдимия, окръжният съд е извел правилен извод, че те не са могли да доведат до имуществена вреда, респ. имуществено обогатяване на трето лице. След като на вниманието на БОС не са били поставени други факти, различни от тези, с които обвинението свързва твърдяната имуществена вреда, то неоснователно се поддържа оплакването за празнота в мотивите, касателно декларативно заявените неимуществените вредни последици от деЯ.ето на подс.К.. Освен обективната страна, съставомерността на престъплението по чл. 282, ал. 2 от НК от субективна страна включва пряк умисъл и специална цел в действията на субекта – да набави облага или да причини вреда чрез неправомерните си действия по служба, вследствие на което да настъпят съответните вредни последици. Макар обсъждането на субективната страна на инкриминираното престъпление да не е необходимо, поради отсъствието на обективен елемент от състава му, въззивният съд отбелязва, че споделя изцяло изложеното от контролирания съд за субективна несъставомерност на деЯ.ята на подсъдимия.
Безспорно е необходимо доказването на специалната цел, с която подсъдимият е нарушил служебните си задължения, като за доказването й са възможни различни способи - п.1 от Определение от 6.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 7/2017 г., ОСНК. Обстоятелството, че подсъдимият не е изпълнил изисквания на процесуалния закон при изпълнение на служебните си задължения не е достатъчно основание за да понесе наказателна отговорност. Целта на изпълнителното производство е да бъде постигнато удовлетворение на кредитора, а от факта на допуснати процесуални нарушения, не може да се презумира, че целта на частния съдебен изпълнител е била да набави неследваща се облага за взискателя И.. В принципен план фактите относно действията или бездействията по служба могат да послужат като индиция за специалната цел, но следва да бъдат съпоставени и с други релевантни факти. В конкретния случай прокурорът извежда специалната цел на дееца от фактите по допуснатите процесуални нарушения на подсъдимия, като отсъствието на допълнителна фактология, обосноваваща тезата за преследваното облагодетелстване на свид.И., е компенсирано с предположения, като например:
- че длъжникът и взискателят са посетили само веднъж кантората на ЧСИ, но по изпълнителното дело са налице „множество документи“, подписани от тях на различни дати, от което се прави извод, че подсъдимият предварително и преднамарено е създал тези документи и представил същите за подписването им на двамата, с пряката цел да набави имотна облага за взискателя;
- че по неизвестен начин подсъдимият е имал информация, че длъжника няма да предприеме действия по продажба на имота и затова не наложил възбрана върху същия и затова писмото до взискателя И. за насрочване на опис на недвижимия имот е било връчено преди да е изтекъл седемдневен срок за доброволно изпълнение;
- че подсъдимият се снабдил по неустановен начин и неустановено от кого с данни идентифициращи имота и адреса на взискателя в гр.В. Т. и пр. интерпретации, пропускайки, че осъществяването на контакт на ЧЗИ със страните или техни представители по изпълнителното дело по повод воденото производство, не е необичайна практика, която да обосновава облагодетелстващата цел; че посещението на длъжника и взискателя в кантората на ЧЗИ не е било еднократен акт, като част от приложените документи са били връчвани по пощата, а други подписани от тях в кантората, както бе посочено по -горе; че узнаването адреса на длъжника в друго населено място може да се извърши по множество начини, включително и чрез справка в ГРАО и точно такова ръкописно отбелязване е направено върху върната обратна разписка „ГРАО за нов адрес и връзки“ - л.19 от изп.дело. Основаните на предположения аргументи не създават изискваната по чл.303 от НПК убедителност в мотивирането от държавното обвинение на субективната страна на вмененото на подс. К. престъпление.
Безспорно е, че подс.К. се познавал само със свид.Л. като бивши колеги съдебни изпълнители в различни съдебни райони, до каквото познанство се изчерпва естеството на отношенията им. По делото липсват доказателства в представното съдържание на подс.К. да е присъствало знание за несъществуващи реални финансови задължения на длъжника Б. към взискателя И.( знание за привидност на посочените в изпълнителните листи вземания), за познанство на подсъдимия със свидетелите Б., И., Д., до срещата им в офиса на подсъдимия или за установени извън изпълнителното дело взаимоотношения с тях, със свидетелите Л., В. или другите лица, имащи някакво участие в разпорежданията с възложения имот. Отсъстват данни за нерегламентирани отношения, зависимости и влиЯ.е от тяхна страна към подсъдимия или други такива обстоятелства, позволяващи за да заключи, че поведението му по изпълнителното производство е било подчинено на приписваната му користна цел - да облагоделства свид.И., на когото е възложил имота от нестаналата публична продан. При отсъствието на преки доказателства, специалната цел би могла да се установи и с косвени доказателства, но само тогава, когато отделният им и съвкупен анализ позволява един единствен несъмнен извод за целенасоченост в действията на подсъдимия, изключващ същите са резултат на неговата професионална немърливост. Правилно е становището на БОС, че липсва умисъл за осъществяване на престъпление по служба. Субективната насоченост на действията му са били насочени към провеждане на изпълнението за постигне удовлетворение на кредитора. Поведението му е несъставомерно и от субективна страна.
Тези доводи мотивираха БАС да заключи, че протестираната присъда е обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за отмяната или за изменението му.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Бургаският апелативен съд,
Цитирани разпоредби
32- чл. 282, ал. 2
- чл. 343, ал. 2 ГПК
- чл. 373 ГПК
- чл. 282, ал. 2 НК
- чл. 102 НПК
- чл. 282, ал. 1
- чл. 335, ал. 2
- чл. 325, ал. 2 ГПК
- чл. 325 ГПК
- чл. 360, ал. 2 ГПК
- чл. 373, ал. 3 ГПК
- чл. 384, ал. 2 ГПК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 80, ал. 1, т. 3 НК
- чл. 14, ал. 2 НПК
- чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК
- чл. 287 НПК
- чл. 303 НПК
- чл. 304 НПК
- чл. 305, ал. 2 НПК
- чл. 314 НПК
- чл. 319, ал. 1 НПК
- чл. 338 НПК
- чл. 343, ал. 2 НПК
- чл. 281, ал. 4
- чл. 343, ал. 2
- чл. 348, ал. 3, т. 2
- чл. 361, ал. 1
- чл. 376, ал. 2
- чл. 380
- чл. 5, ал. 1
- чл. 81, ал. 3