Решение № 1490 от 26.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 844/2022 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от „ВАЛ КОМ“ ЕООД, седалище в град Стара Загора, [ЕИК], представлявано от Управителя К. З. против РА № Р-16002421007045-091-002 от 04.08.2022г., на орган по приходите, поправен с РА № П-16002422154290-003-001 от 05.09.2022г., потвърден с Решение № 559/11.11.2022г. на Директор на дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказан данъчен кредит в размер на 86 394, 80лв. главница и прилежащи лихви от 28 040, 47 лв. по издадени фактури за доставки на услуги и стоки на жалбоподателя през данъчни периоди от 01.01.12018г. до 31.12.2019г., съгласно молба рег. №1401/ 09.03.2023г. на жалбоподателя.

Оспорващият сочи, че допълнително определения за внасяне данъчен кредит в размера, определен с обжалвания РА бил резултат от отказа на органа по приходите на осн. чл.68 от ДОПК. Органът по приходите приел, че нямало реално извършени облагаеми доставки по см. н ачл.6 от ЗДДС, както и че процесните фактури били издадени без да било възникнало данъчно събитие по см. на чл.25, ал.6 от ЗДДС. Този извод на ответника се оспорва, като се излагат следните съображения:

На първо място се твърди нарушение на производствените правила с довода, че РД бил връчен в нарушение на чл.117, ал.4 от ДОПК. На второ място се претендира, че органите по приходите при извършване на насрещните проверки нарушили изискванията на процесуалния закон, като мотивирали отказа си да признаят правото на прихващане на данъчния кредит по фактурите, издадени от доставчиците бил изводът им за липса на достатъчно доказателства за реално извършени доставки, но този извод бил необоснован. Следват в продължение правни доводи относно приложимите национални и европейски норми към правото на данъчен кредит от получателя по доставка на стока и/или услуга, като се мотивира, че съгласно тези норми и правото на ЕС, незаконосъобразно ответникът отказал да признае правото на данъчен кредит, като това било извършено в нарушение на същите.

Отново в контекста на европейското законодателство и практиката на СЕС се навежда довод, че не се следвало отказ да се признае правото на данъчен кредит, само защото за реалността на доставката липсвало достатъчна информация. Цитира се практика на национален съд и на СЕС по дело №С-324/11.

На следващо място се излагат доводи, че според ревизионната преписка и събраните в нея документи не се съдържали доказателства за наличие на знание или обосновано предположение от страна на оспорващия относно евентуални измамливи действия от страна на доставчика. Дружеството било водело редовно счетоводно записване и отчетност, чрез отразяване на доставките в дневните отчети, респ. в СД за ДДС за съответните данъчни периоди, налице било годишно счетоводно приключване и изготвяне на ГФО, била подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за процесната година, процесните фактури били отразени в дневниците за продажби на доставчиците. Твърди се, че според практиката на СЕС, отказът да се признае правото на данъчен кредит бил по – скоро изключение от основния принцип, какъвто бил правото на приспадане, поради което органът по приходите следвало да установи обективни данни, въз основа на които можело да се заключи, че данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ знаело или трябвало да знае, че сделката, с която обосновавало правото си приспадане на данъчния кредит била част от данъчна измама, извършена от прекия доставчик или друг стопански обект нагоре или надолу по веригата. Изрично се прави позоваване на приетото в Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС относно правото на данъчен креди, като се извеждат и посочени в три точки правни изводи, като изрично се сочи, че дружеството отговаряло на всички критерии, вкл. представило данъчен документ /фактури/ от доставчиците за получените доставки. Въпреки това ревизиращите в противоречие с практиката на СЕС приели, че не било налице реалност на доставките по процесните фактури и съотв. не признал на дружеството правото на данъчен кредит по тях.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от упълномощено лице адв. Р., който поддържа оспорването, така, както е конкретизирано в молба от 09.03.2023г.

Ответникът, редовно призован, се представлява от упълномощено лице А. Р.. В представено по делото писмено становище и писмена защита изцяло оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли по подробно изложени доводи за законосъобразността на РА.

Представителят на ОП Стара Загора дава мнение за основателност на жалбата.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Със ЗВР № Р-16002421007045-020-001 от 10.12.2021г. била възложена ревизия на ВАЛ КОМ ЕООД за задължения по ЗДДС за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г., като за ръководител на ревизията бил определен гл. инсп. Т. Б. в състав с гл. инсп. В. Й. /л.310, т.15/, като бил определен 3 месечен срок за провеждане на ревизията, считано от датата на връчването на ЗВР, като се удостоверява, че тя била връчена по електронен път на 20.12.2021г. /л.31, т.15/.

До Управителя на дружеството жалбоподател било отправено искане от 17.12.2021г. /л.74, т.12/ за представяне на доказателства и писмени обяснения във връзка с ревизия, възложена със ЗВР от 10.12.2021г. Исканото било връчено на 21.12.2021г. /л.82, т.12/. По молба /л.74, т.12/ на управителя на жалбоподателя за продължаване срока за представяне на доказателства и писмени обяснения, с Решение от 01.01.2022г. /л.68, т.12/ той бил продължен до 17.01.2022г., като решението било връчено на 04.01.22г. /л.73, т.12/. На 12.01.2022г. под опис били представени в ТДНАП и във връзка с искането от 17.12.2021г. доказателства и писмени обяснения /л.123сл., т.13/.

Във връзка с ревизионното производство на жалбоподателя били извършени насрещни проверки и изискани документи и обяснения от А. П. Е. К. ЕООД, на Сигма строй 365 ЕООД, на М. Е., /л.186-196, л.370сл., т.11/. С Протокол от 18.03.2022г. /л.257, т.10/ били присъединени съм ревизионното производство доказателства, събрани по извършена проверка на „АВА ТРАНС“ ООД /л.307сл. и л. 331сл., т.10 и л. 111сл., т.11/. Писмения обяснения и документи били дадени от А. П. Е. К. ЕООД /л. 225-226, т.11/, от Мотобул Е. /л.291, т.11/ и от Сигма строй 365 ЕООД /л. 342, т.11/. С Протокол от 10.02.2022г. /л.15, т.12/ към ревизионното производство били присъдените доказателства събрани в хода на проверка на Г. Е. по ПУФО от 27.08.2021г. /л.53сл., т.12/.

Със ЗИЗВР № Р-16002421007045-020-002 от 18.03.2022г. бил продължен срокът на ревизионното производство до 21.04.2022г. /л.179, т.11/, която била връчена на дружеството на 23.03.2022г. /л.183, т.11/. Тази заповед била издадена по повод искане от ръководителя на ревизията Т. Б. /л. 184, т.11/. С Решение № Р-16002421007045-098-001 от 13.04.2022г. В. И., началник сектор в ТДНАП Пловдив на осн. чл.7, ал.3 от ДОПК иззела разглеждането и решаването на ревизията от Т. Б. и възложила правомощията на Р. Т., като със ЗИЗВР № Р-16002421007045-020-003 от 13.04.2022г. бил продължен срокът на производството до 21.04.2022г. /л. 62, т.9/, като в същата заповед било посочено, че ръководител на ревизията била Р. Т.. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 14.04.2022г. /л. 66, т.9/.

С искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от 15.04.2022г. /л.5-16, т.7/ от управителя на жалбоподателя било изискано такива, ведно с представяне на заверени копия на описаните фактури за доставки на стоки и услуги. Искането било връчено на 18.04.2022г. /л.20, т.7/. До В. И. било подадено искане за продължаване срока на ревизията /л. 1, т.7/ от 19.04.2022г. Със ЗИЗВР № Р1002421007045-020-004/19.04.2022г., възложена на ревизиращия екип Р. Т. и В. Й. бил продължен срокът на ревизионното производство до 20.05.2022г. /л.303, т.6/, която била връчена по електронен път на 21.04.2022г. /л.307, т.6/.

С искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от 03.05.2022г. /л.1006-1017, т.4/ от управителя на дружеството жалбоподател за целите на ревизионното производство били изискани конкретни данни относно доставки, свързани с поддръжка, ремонт, подобрение или експлоатация на превозни средства по изрично визирани фактури. Искането било получено на 09.05.2022г. /л.1021, т.4/. Във връзка с него били приложени пътни листи /л. 1022-1155, т.4/, договор за наем от 01.09.2018г. и приемо-предавателен протокол от 01.09.2018г. и анекс от 30.09.2019г. /1156-1163, т.4/, договор за наем на МПС от 27.03.2018г., ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата /1165-1170, т.4/, пътни листи /л.1170, т.4 – л. 173, т.5/, договор за наем на МПС от 01.05.2018г., приемо – предавателен протокол от същата дата и анекс от 25.10.2019г. /л.179 – 186, т.5/, договор за наем на автомобил от 01.09.2018г. с рег. № [рег. номер], приемо-предавателен протокол от същата дата /л.193 – 197, т.5/, пътни листи /л. 199 – 308, т.5 и л.8-35, т.6/.

С искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от 20.05.2022г. /л. 524-529/, т.2 ревизиращия екип поискал от управителя на дружеството жалбоподател представяне на копия от посочените в т.1 от искането фактури, както и допълнителни обяснения във връзка с доставките, които били документирани чрез тези фактури. Искането било връчено по електронен път на 23.05.2022г. /л.532, т.2/.

От определения екип ревизори на 09.06.2022г. бил съставен РД № Р-16002421007045-092-001 за установените в ревизионното производство констатации, като въз основа на същите за процесните данъчни периоди били определени допълнителни задължения за ДДС /л.147, т.1 – л.475, т.2/. Според РД на дружеството не следвало да се признае право на данъчен кредит в общ размер на 86 394, 80лв., както следва по данъчни периоди: за дан. период 04/2018г. в размер на 1062, 00лв. по фактури за доставка на стока и услуга /наем на автомобил/; за дан. период 05/2018г. – 1100лв. за доставка на услуга /наем на автомобил/; за дан. период 06/2018г. – 4351, 62лв. за доставка на услуга /наем на автомобил/ и авансови плащания; за дан. период 07/2018г.- 1841, 08лв. за услуги /ремонт и наем на автомобил/; за дан. период 08/2018 – 1801, 67лв. за гориво и наем на автомобил; за дан. период 09/2018г. – 2841, 80лв. за ремонт и наем на автомобил; за дан. период 10/2018 – 3211, 22лв. за гориво и авточасти и наем на автомобил; за дан. период 11/2018 – 2994, 08лв. – за гориво и наем на автомобил; за дан. период 12/2018г. – 4281, 29 лв. за ремонт на автомобил, за авточасти и гориво и за наем на автомобил; за дан. период 01/2019г. - 879, 49лв. за авточасти и гориво и наем на автомобил; за дан. период 02/2019г. – 11 691, 06лв. за наем на автомобил, монтаж на дограма, доставка на дограма и материали и аванс; за дан. период 03/2019г. – 7433, 52лв. за наем и ремонт на автомобил, за гориво, за материали и аванс; за дан. период 04/2019г. – 3082, 96лв. за гориво и наем на автомобил; за дан. период 05/2019г. – 9429, 29лв. за наем на автомобил, гориво, материали и аванс; за дан. период 06/2019г. – 2186, 87лв. за материали за автомобил и гориво, и наем на автомобил; за дан. период 07/2019г. – 2244, 42лв. за гориво и материали и наем на автомобил; за дан. период 08/2019г. в общ размер на 880, 30лв. по фактури за доставка на гориво и наем на автомобил; за данъчен период 09/2019 в размер на 1688, 32лв. по фактури за доставка на гориво, ремонт и наем на автомобил; за данъчен период 10/2019 – 3477, 32лв. по фактури за доставка на гориво и наем на автомобил; за данъчен период 11/2019г. – 794, 14лв. по фактури за доставка на гориво, материали и аванс; за данъчен период 12/2019г. – 19 122, 15лв. по фактури за наем и авансово плащане. Отказът да се признае правото на данъчен кредит бил основан на констатации, че доставките на стоки и услуги не били използвани за целите на икономическата дейност на задълженото лице и съотв. била налице хипотезата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС /стр.300-338 от РД/.

Управителят на жалбоподателя подал молба за продължаване срок за представяне на доказателства относно РД с молба от 24.06.2022г. /л.137, т.1/. С Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение по РД от 24.06.2022г. /л.133, т.1/, срокът бил продължен до 22.07.2022г., като съгласно доказателството на л.136 това било съобщено на дружеството на 27.06.22г. Под вх. рег. № 70-00-7123 на 29.07.2022г. от дружеството, чрез неговия Управител било подадено в приходната администрация възражение по съставения РД № Р-16002421007045-092-001/09.06.2022г., като било заявено изцяло оспорване на констатациите /фактически/ и правни изводи на ревизиращите, в частност относно частично непризнат данъчен кредит по доставка на услуга – наем на автомобил, поради недоказаност, че същият не бил използван за целите на дейността на дружеството. Било изложено възражението, че в следствие на извършен подробен анализ на дейността на дружеството, било установено, че наетите автомобили били неправомерно използвани от работници на дружеството за лични техни цели и това било 10% от изминатия пробег на същите, за който приходният орган приемал, че било налице разминавания в представените доказателства.

На 04.08.2022г. по отношение на дружеството жалбоподател бил издаден РА № Р-16002421007045-091-001 от определения с ЗВР ревизионен екип В. И. и Р. Т. на осн. чл.119, ал.2 от ДОПК, с който били допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.01.2018г. – 31.12.2019г., въз основа на констатации, направени с РД в размер на 113 359, 99лв. главница и лихви, определени към 04.08.2022г. Съгласно удостоверение за извършено електронно връчване /л.76/, РА бил съобщен на дружеството на 25.08.2022г. С молба за поправка на ОФГ в РА от гл. инспектор по приходите Р. Т. до В. И. било поискано на осн. чл.133, ал.3 от ДОПК извършване на поправка на ОФГ в РА №Р1600242241007045-091-001/04.08.2022г. /л.38, т.1/. На 05.09.2022г. от Р. Б. Т., главен инспектор по приходите и В. И. И., началник сектор със ЗВР бил издаден РА с №П-16002422154290-003-001 за поправка на РА /л.25-34, т.1/, който съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.36, т./ бил съобщен на дружеството на 07.09.2022г.

С жалба, с вх. рег. № 15231/07.09.2022г. жалбоподателят оспорил пред горестоящия данъчен орган РА № Р-16002421007045-091-002/04.08.2022г., с която поискал изцяло отмяна на същия. В жалбата до органа били изложени доводи и съображения относно материалната незаконосъборазност на извода на приходния орган да откаже да признае правото на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги, съобразно констатациите по РД, т.е. единствено правни съображения. Спор относно факти, установени в ревизионното производство, бил повдигнат единствено относно доставката на услуги /СМР/ и на стоки, отразени в протокол обр.19 от 23.07.2018г. и от дата 08.08.2018г. за обект „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на СУ „Железник“ в кв. 644в по плана на град Стара Загора, с възложител „Валтрон“ ДЗЗД и изпълнител жалбоподателя. Не били приложени писмени доказателства към жалбата. Последната била изпратена в ТД на НАП със съпроводително писмо и входирана там под рег. № 66-05-1484/13.09.2022г. /л.24, т.1/, а под № 20-28-236 от 14.09.2022г. била входирана в ДОДОП Пловдив /л.11, т.1/.

С Решение № 559/11.11.2022г. Директорът на ДОДОП Пловдив потвърдил изцяло обжалвания от дружеството РА, с който били установени в тежест на „ВАЛ КОМ“ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер на 86 394, 80 лева главница и прилежащи лихви в размер на 28 040, 47 лв. Решението било изпратено за съобщаване по електронен път и връчено на 16.11.2023г. /л.6, т.1/. Жалбата против него била подадена чрез административния орган на 30.11.2022г.

Допълнително по делото се прилагат: данни за валидността на КЕП на органите по приходите /л.77-88, т.1/; заповеди за оправомощаване /л.89-104, т.1/; разпечатки от извършени проверки на статус на КУЕП /л.105-110, т.1/; справка за налични МПС /л. 517, т.2/; справка №3 за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар /л.518-520, т.2/; справка за получени заеми в парични средства /л. 521, т.2/; свидетелства за регистрация на МПС /л. 571-572, т.3/; писмени обяснения от 27.05.2022г. /л.603, т.3/; справка на ЦТУ/л.732, т.3/ по искане до АПИ от 04.05.2022г./л.1004, т.4/, съдържаща данни от информационните масиви на АИС-пътни карти за автомобилния трафик в страната и от автоматични преброителни пунктове за движение на МПС с рег. №[рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] /л. 619-731, т.3/; договор за транзитна продажба на стоки от 01.02.2018г., от 01.08.2018г., от 01.10.2018г., от 01.12.2019г. /л.71-90, т.6/; договор от 15.03.2019г. за доставка на масло ШЕЛ Римула /л.91-92, т.6/; борсови договори от 05.12.2017г. и от 28.12.2018г., ведно със спецификации /л.102-122, т.6/; обяснение /л.123-125, т.6/; справка за стоков оборот /л.126, т.6/; фактури, извлечения от разплащателни сметки и др. / л.127-222, т.6/; счетоводни извлечения по см. 411, 401, 304 /л.223-228, т.6/; договор за доставка на греси от 30.01.2018г. /л.123-127, т.7/; договор за СМР от 09.08.2017г. /л.242-245, т.7/; договор за възлагане на СМР от 20.12.2017г. /л. 246-248, т.7/; договор № 224/29.01.2019г. /л. 274 и сл., т.7/; договор за покупко-продажба от 21.06.2018г. /л.5-6, т.8/; договори с М. М. И. АД /л. 22-23, т.8/; писмени обяснения /л.31-32, т.8/; договор за проектиране и изработка на уебсайт и лого от 01.10.2018г. /л.98-101, т.8/;

По искане на жалбоподателя по делото бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза по задачи. Съгласно компетентното заключение на ВЛ, процесните фактури намират отражение в счетоводството на жалбоподателя, като нямало спор между страните, че те са отразени и в счетоводствата на съотв. доставчици. Осчетоводени били и разходите за изпълнение на услугите при жалбоподателя и се установило разплащане по фактурите, с изключение на няколко такива от доставчиците Промосейл ЕООД и Р. Л. ЕООД за наем на автомобили. Според експерта били установени счетоводни данни при жалбоподателя за отразяване на процесните разходи по аналитични партиди към отделните обекти на дружеството и последващото им отнасяне в намаление на приходите от тези обекти. За влагане на материалите и услугите по процесните фактури не можело да се говори, защото предмета на фактурите бил по-скоро свързан с необходимите допълнителни разходи за извършване на дейността, а не касаели основни материали, влагани в извършваните от дружеството СМР. Процесните доставки били съпътстващи основната дейност доставка или материали, свързан с документацията по извършените СМР услуги, който до отразявал влагането на гориво, резервни части, смазочни материали, наеми на автомобили или кухненско оборудване. В този смисъл, според ВЛ не можело да се търси съответствие на закупените стоки и услуги със строителните книжа, издадени във връзка с последващите доставки на В. К. Е.. В заключение експертът посочва, че установил в счетоводните справки осчетоводяване на гориво и смазочни материали от доставчици, които не били процесните, а по други доставки, по които обаче не бил ползван данъчен кредит и съотв. такъв не бил отказан с РА.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002421007045-091-001/ 04.08.2022г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА № Р-16002421007045-091-001/ 04.08.2022г., поправен с РА №П-16002422154290-003-001/05.09.2022г., потвърдени изцяло с Решение № 559 от 11.11.2022г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Спор по тези обстоятелства не се повдига с жалба. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. /л.98 сл., т.1/ на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002421007045-020-001 от 10.12.2021г., е издадена от В. И. И. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.I от Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно, както първоначалната ЗВР от 10.12.2021г., така и последващите я заповеди за нейното изменение, също са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В. И. И. /л.78, л.80/.

Възложената ревизия на „ВАЛ КОМ“ ЕООД е започната от определените с първоначалната ЗВР органи по приходите, а в последствие тя е продължена с участието на определения нов член на ревизиращия екип, като ръководител на ревизията Р. Т., съгласно ЗИЗВР от 13.04.2022г. /л.69, т.9/. С Решение № Р-16002421007045-098-001/13.04.2022г., издадено на осн. чл.7, ал.3 от ДОПК е разпоредено изземване разглеждането и решаването на ревизията от Т. Б. /първоначалния ръководител на ревизията/ и това е възложено на Р. Т., началник сектор в ТДНАП Пловдив. Това правомощие на Началник сектор В. И. е изцяло законосъобразно осъществено, в рамките на предоставените й правомощия, съгласно докозателството на л. 89, т.1 от делото и при наличие на обстоятелство, което налага прилагането на хипотезата на чл.7, ал.3. По делото е налично друго писмено доказателство, л.91, т.1, което удостоверява факта, че определения с първоначалната ЗВР ръководител на ревизията Т. Б. е достигнал право на пенсия за ОСВ, което сочи на неговата трайна невъзможност да изпълнява след този момент служебните си задължения. Няма спор, че новият ръководител на ревизията е равен по степен на този, от когото е била иззета преписката. Ето защо, така конкретно определените органи по приходите – Р. Б. Т. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. Г. Й. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002421007045-092-001/ 09.06.2022г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

Въз основа на коментираните актове на данъчния орган, оспореният Ревизионен акт № Р-16002421007045-091-001 от 04.08.2022г., е издаден от органа възложил ревизията / В. И., както и РА № П-16002422154290-003-001 за поправка от 05.09.2022г., като издаден от В. И. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и от Р. Б. Т. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Ето защо, Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, съгласно която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. В случая от съдържанието на приложените доказателства, се установи, че е било налице основание за изземване на правомощията за извършване на ревизия и тези за издаване на РА, по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК и възлагането им на друг орган. Напускането на системата на НАП от Т. И. Б., поради придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява именно случай на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, предвиден в цитираната разпоредба. Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗНАП дава правомощия на изпълнителния директор на НАП и на териториалните директори да упражняват правомощията по чл.7, ал.3 от ДОПК, както и да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. Именно тази последна хипотеза е налице в настоящия случай, като по делото, както вече се посочи по-горе е налично неоспорено доказателство /заповед № РД–09–1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която на основание чл.7, ал.3 от ЗНАП са оправомощени органите по приходите, които могат да възлагат ревизии съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК да упражняват и правомощията по чл.7, ал.3 от ДОПК. С оглед на гореизложеното, съдът приема извод, че конкретните издатели на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16002421007045-092-001/ 09.06.2022г. и РА № Р-16002421007045-091-001 от 04.08.2022г. и РА за поправка от 05.09.2022г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т. I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното Съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. Констатира се обаче, че РД не е съставен в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Съгласно посочената норма, РД се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14-дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. В конкретния случай, РД е съставен на 09.06.2022, което е вън от посочения срок зи извършване на ревезията, съгласно последната ЗИЗВР, която определя срок до 20.05.2022г. В тази връзка следва да се отбележи, че сроковете за извършване на ревизията (чл.114 ДОПК), за изготвяне на РД (чл.117, ал.1 ДОПК) и за издаване на РА (чл.119, ал.3 ДОПК) са инструктивни. Изтичането им не преклудира правомощията на приходната администрация, поради което изготвянето на РД, вкл. и издаването на РА извън от тези срокове няма за последица недействителността им. В случая, срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, е спазен, тъй като РА е издаден в 14 дневния срок, считано от крайната дата, определена а подаване на възражения против РД, след продължаване на срока за подаване на възражения до 22.07.2022г. В случая РА е издаден на 04.08.2022г., което е на тринадесетия ден, считано от 22.07.2022г.

За пълнота на изложението и макар и по това да не се повдига спор, Съдът намира, че следва да посочи и следното: данните по преписката сочат, че жалбоподателят е запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установи при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Органите по приходите са изпълнили служебното си задължение да събират доказателства за установяване на истината относно спорните доставки, като са извършили насрещни проверки на преките доставчици и служебни справки в регистрите, водени от НАП или в други институции. В хода на ревизията от жалбоподателя също са изискани доказателства касаещи спорните доставки. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и да е поискано член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правно релевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съотв. не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон, Съдът приема следното:

С обжалвания РА от 04.08.2022г. на „ВАЛ КОМ“ ЕООД не е признат данъчен кредит в общ размер на 113 359, 99 лева, главница /86 394, 88лв/ и прилежащи лихви, по фактури, издадени от различни доставчици и предмет доставка на услуги /наем на автомобил, ремонт на автомобил/ и на стоки /гориво, мебели и др. /, както и за авансови плащания. От фактическа страна отказът се основава на съображения, че не от приетите в ревизионното производство доказателства не е доказано последващо влагане на получените услуги и стоки по коментираните фактури в икономическата дейност на жалбоподателя. РА е издаден на осн. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Съгласно редакцията на текста, относима към процесните периоди на ревизиране, ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., ал. 1 - Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: т. 2.- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съотв. услуга по см. на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство /чл.8 от ЗДДС/, а „доставка на услуга“ е извършване на услуга /чл.9, ал.1 от ЗДДС/. Облагаема, според чл.12, ал.1 ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването на доставката е данъчно събитие (чл.25, ал.1 ЗДДС), което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка, на основание чл.68, ал.2 ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, възниква правото на приспадането му. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

Видно от РД и РА спор относно реалността на процесните доставки няма. Приходната администрация изрично признава за реално осъществени доставките на стоките и услугите по процесните фактури. За да откаже обаче правото на данъчен кредит по тях, ответникът приема наличие на обстоятелства, които обосновават приложение на нормата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, а именно, липса на доказателства, че доставените стоки и услуги са послужили на дружеството за осъществените от него последващи доставки, т.е., че те са използвани за целите на неговата икономическа дейност. Това е в пълен синхрон с разпоредбата на чл.168 от Директива 2006/112 на ЕО. Както по арг. на тази норма, така и с оглед постоянното й тълкуване в решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на различни национални съдилища или юрисдикции, принципът е, че правото на данъчен кредит е неотменно, като то може да се откаже само при проявлението на конкретни обстоятелства, едното от които е, ако доставените стоки и услуги не са използвани за целите на бъдещите облагаеми доставки на задълженото лице. В този смисъл, цитираните знакови решения на СЕС в жалбата не са относими към настоящия спор, доколкото тук няма спор относно реалността на доставките, нито има спор, че същите са документирани чрез счетоводен документ- фактура, нито че не са спазени другите особени изисквания на ЗДДС. Факта на документиране на доставките чрез фактура, фактът на счетоводната отчетност на доставките в счетоводствата на задълженото лице и преките доставчици се доказва и чрез назначената експертиза. Единствено и само, според приходната администрация, недоказано от представените в ревизията доказателства е обстоятелството, че така доставените по процесните фактури стоки и услуги, не са послужили за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя, а само тогава за същото ще възникне установеното в негова полза право на данъчен кредит по коментираните фактури. От анализа на националната и европейска регламентация в сферата на общата система на ДДС, следва, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от: а) качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т.25 от решението на СЕС по дело С-18/13/; б) своенето на данъчния документ от получателя – чл.71, т.1 ЗДДС; в) получаването на стоките/услугите по доставката /„…действителното извършване на облагаемата сделка…“, според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/; г) отреждането на полученото за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.

В ДОПК не се съдържат особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производство при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). Жалбоподателят е този, който черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.170, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му /така т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес/. Жалбоподателят следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и Съдът, имат правото, но и задължението да приемат за не настъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

При съобразяване на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство и тези, събрани пред съда, настоящият състав следното:

В последвалото изложение, Съдът ще групира своите изводи съобразно предмета на доставката при съобразяване на мотивите в РД и РА.

Ревизиращите органи въз основа на събраните доказателства са счели, че ползваните под наем автомобили не са свързани с дейността на дружеството и поради това е отказала изцяло правото на данъчен кредит по фактурите, издадени за наем на автомобилите от доставчиците – Рент лукс ЕООД, Пломосейл ЕООД.

Не е спорно, че по данни от подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за процесните 2018г. и 2019 г. дружеството е декларирало основна дейност с код 4339 - други довършителни строителни дейности, а съгласно представена декларация от ЗЛ, основният предмет на дейност на дружеството за същия период е бил „Ниско строителство и ремонт на сгради, вътрешни и външни ел. инсталации, ВИК инсталации, проучване, проектиране, съгласуване и изпълнение на електромонтажна дейност и СМР, други довършителни строителни дейности, както и покупка на стоки с цел препродажба на едро. Основната дейност на дружеството е била осъществявана на три обекта - Заведение за хранене и развлечения, и обществени тоалетни в УПИ V 7134, кв. 334А, П. А. по плана на гр. Стара Загора; Ремонт на Заведение „Бедрум"; Ремонт на СОУ „Железник" гр. Стара Загора Не е спорно, че през ревизирания период дружеството е ползвало под наем, въз основа на договори, сключени с посочените две дружества, конкретни МПС. За да ползва обаче начисления от доставчика на услугата данъчен кредит по фактурата, получателят следва да докаже, че наетите превозни средства са използвани за извършването на облагаеми доставки от задълженото лице и са използвани от него в икономическата му дейност. Нещо, което според РД на ревизиращия екип е останало не доказано от представените доказателства по преписката. Според органа по приходите, за да се приеме за доказано, че придобитият автомобил е използван за целите на независимата икономическа дейност, както и за управленска дейност, разходите по експлоатацията и поддръжката му, следва да са документално обосновани чрез издаване на пътни листове, осчетоводени разходи за гориво, смазочни материали, ремонтни услуги и др. Установено е, че дружеството е изготвяло подробни заповеди и инструктажи за ползването на фирмените активи, вкл. е имало въведена забрана за личното им ползване. Също обаче така е установено в хода на ревизията, че макар всички служители да са били подробно запознати с тези писмени заповеди и инструктажи, е имало неспазване на въведените правила, вкл. и неспазване на изискванията за водене на пътни листове, като в резултат на това са установени разминавания в датите и маршрутите на пътуванията и описаното в пътните листа. В подадените възражения против РД и след направен подробен анализ на воденето на документацията и точните цели за използване на автомобилите, жалбоподателят изрично признава факта, че наетите от дружеството автомобили са ползвани, както за служебни пътувания така и за лични цели, като на база на този анализ и посочено пред данъчния орган, че около 10% от изминатия пробег на автомобилите, през времето, което са ползвани въпросните МПС, е било за лични нужди, т.е. не е било свързано с икономическата дейност на жалбоподателя.

За изясняване на фактите, свързани с използването на наетите МПС за нуждите на икономическата дейност на търговеца, в хода на ревизионното производство са предприети множество процесуални действия, подробно описани в съставения РД, вкл. са изискани документи от ревизираното лице. От последното са представени пътни листи /приложени по делото/, но при прегледа на същите органът по приходите е приел от фактическа страна, че тези доказателства не може да се установи първо целта на извършеното пътуване, второ представените пътни листове не са били придружени с командировъчни заповеди и др. документи във връзка с пътуването, а от представените счетоводни документи е приел, че начинът на изписване на закупеното гориво, е директно по Д-та на с-ка 60 (р-ди за материали срещу К-та на закупеното през месеца гориво), без да се прилагат разходни норми, въз основа на изминали километри. Органът по приходите е приел още въз основа на представените документи, че всичкото закупено гориво от „ВАЛ КОМ" ЕООД е било изписвано за наетия лек автомобил - [Марка], модел А 6, с Рег. № [рег. номер], на база сключен Договор за наем от 01.09.2018 г., между „ПРОМОСЕИЛ" ЕООД, БУЛСТАТ: 766468, със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, Община Мъглиж, [населено място] и дружеството жалбоподател.

Пред горестоящия данъчен орган, ревизираното лице, макар да е оспорило изцяло фактическите констатации на ревизиращия екип, не е представило други доказателства, които да оборят приетото по-горе или да обосноват у органа други фактически изводи в насока, че наетите леки автомобили по силата на договори за наем, са били използвани изцяло за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя или за нуждите на управлението му. В хода на ревизията са били установени редица разминавания досежно ползването на наетите автомобили /вж. така стр. 77-82 от РД/, които разминавания в контекста на наличните доказателства следва да се приемат, че не са опровергани от жалбоподателя.

Отново в изпълнение на задължението си, органът е изискал и данни от АПИ за движението на всички притежавани /собствени и наети/ МПС в процесния период. По делото е налична справка на ЦТУ /л.732, т.3/ към АПИ от 04.05.2022г. /искане на НАП, л.1004, т.4/, съдържаща данни от информационните масиви на АИС-пътни карти за автомобилния трафик в страната и от автоматични преброителни пунктове за движение на МПС с рег. №№[рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] /л. 619-731, т.3/. От извършения преглед на предоставените им данни, ревизиращите органи сочат, че са установили пълно несъответствие между данните за преминаванията на автомобилите с рег. №№ [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], налични в системата от автоматични устройства за записване на пътния трафик (АУЗПТ) в сравнение с датите и маршрутите на изготвените и представени от жалбоподателя на ревизиращите пътни листи. Видно от данните в таблиците на стр. 83 до стр. 200 от РД за всички движения на въпросните четири МПС се сочи, че ревизираният субект не е представил никакви пътни листи, от които да се извлекат релевантните обстоятелства, а именно, че въпросните леки автомобили са използвани за целите на икономическата дейност на жалбоподателя или за неговите управленски такива. Единствено и само за МПС с рег. № [рег. номер] в РД се съдържат данни, че за някои от пътуванията с него, са представени пътни листи /стр.200 - 297/, но също така за голяма част от движението на автомобила липсват издавани такива документи. Прието е още от фактическа страна /стр. 297 от РД/, че наетите от „ВАЛ - КОМ" ЕООД автомобили са пътували в републиканската пътна мрежа на страната и на дати, за които няма съставени пътни листове, а на датите, за които има съставени пътни листове, маршрутът, часът на тръгване и пристигане, и обратно връщане в Стара Загора не съответстват на регистрираното местоположение от системата от автоматични устройства за записване на пътния трафик на наетите от „ВАЛ - КОМ" ЕООД автомобили, както и, че наетите автомобили пътували в републиканската пътна мрежа на страната и на дати, за които нямало съставени пътни листове в значителен времеви период, като били изминали големи разстояния, но при попълването на пътните листа от „ВАЛ - КОМ" ЕООД, крайните показания на километропоказателя на съставените пътни листове, били начални за следващия пътен лист, въпреки изминатите значителни километри от наетото МПС в периода между двата пътни листа.

Основно в папките, оформени като том четвърти и пети от делото, Съдът намира приложени заверени копия от представените от жалбоподателя в ревизионното производство пътни листи. Пред съда не се представиха други пътни листи, удостоверяващи движенията на коментираните по –горе МПС /с №№[рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер]/, поради което Съдът следва да изгради своя извод единствено и само на база на тези доказателства и фактическите установявания на органа. От данните от същите, Съдът приема за частично обоснован фактическият извод на органа, че за движенията на наети от дружеството МПС същото не удостовери по безспорен начин фактът, че през процесния период въпросните автомобили са използвани от управителя и/или негови служители единствено за целите на управленската дейност на дружеството или за целите на неговата икономическа дейност.

Така за МПС с рег. № [рег. номер] в преписката са налични пътни листи /л. 1022 сл., т.4/, чрез които се удостовери, че то е управлявано основно от Управителя на дружеството и чрез него са осъществявани пътувания до различни градове или други населени места в страна – основно Варна, София. Първото движение, за което е представен п. лист /бл. № 34386/ е от дата 25.01.2018г. Документът удостоверява начален километраж 60552 и пътуване на управителя в направлението Стара Загора – Варна- Стара Загора. Последващите п. листи /от л.1024 до л. 1036, т.4/ са с поредни номера /от 34387 – 34440/ и при ясни данни на километропоказател за начален и краен такъв. Пътен лист с №34440 е за движение на дата 30.10.2018г. Следващия п. лист обаче е с № 34395, л.1040-1041, /т.е. предходен на №34440/, но съдържа данни за движение на въпросното МПС на последваща дата – 07.11.2018г., при условие, че показателят за начален километраж е равен на показанието за краен такъв от п. лист № 34440 /за движение на 30.10.2018г./. Идентично е положението и с представения на л. 1042-1043 п. лист с № 34364 /който също е номер предхождащ №34440/, като с него се удостоверява движение на автомобила на дата 03.12.2018г., дата последваща с месец и половина датата на движение на автомобила, за което е съставен п. лист № 34440. Все в същия смисъл на разминавания в номерата на издадените след дата 30.10.2018г. пътни листи се установява и от приложените след от л.1044 и сл., т.4 такива. Също е положението и с представените пътни листи от л.1046 нататък за движението на това МПС през 2019г., като те са с номера предходни на п. лист № 34440. Едва на 06.08.2019г. е отразено с пътен лист с № 34441 движение с това МПС по направление Стара Загора – Варна- Стара Загора, но с показател за начален километраж 70 285, а не 65711. Освен това, като предходен пътен лист до този с № 34440 е представен този с №34393, като няма данни дали са издавани пътни листи с номера от 34394 – 34399, с изключение на такъв с №34395, за движението на този автомобил или с тези номера е претендирано доказване на движение на друг нает автомобил. Последният п. лист, касаещ движение на това МПС е от 12.12.2019г. /л.1064-1064, т.4/.

Жалбоподателят не обори констатациите на органа, че видно от представения договор за наем на въпросния автомобил, сключен с „Рент Лукс“ЕООД на дата 27.03.2018г., същият е влязъл в сила между страните над два месеца след датата на първи пътен лист, поради което първите три приложени листа безспорно не следва да се приемат за удостоверяващи нуждите на дружеството. Не следва да се кредитират и другите представени пътни листи за управлението на това МПС от управителя З., заради коментираните по –горе разминавания, вкл. и с оглед данните от стр. 80-99 от РД, които не бяха оборени от жалбоподателя. Не се подкрепят обаче твърденията на органа /видно от РД/, че има разминавания в показанията от пътните листи в начален и краен показател на километража. Т. разминаване Съдът не установи, напротив, при извършената задълбочена проверка на данните в тази насока на наличните /л.1022-1065, т.4/ пътни лист за това МПС е видно, че от началния километраж до последния е налице стриктно спазване на посочванията и не се установиха твърдените от органа разминавания. Подкрепят се обаче твърденията на органа, че първата регистрация на автомобила е едва от 03.04.2018г., въпреки това километражът е посочен с показатели от над 60 000 км. /вж. свидетелството на л. 1164, т.4/. При така установените от съда несъответствия, следва да се потвърди изводът на ответника, че не се доказва по несъмнен начин, че използването на това наето МПС от управителя му е било единствено и само за нуждите на икономическата и/или управленска дейност на задълженото лице и правилно за заплатената за него наемна цена по издадените от „Лекс Кар“ ЕООД 21 бр. фактури за периода м.04/2018г. до м.12/2019г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 10 500лв.

Относно отказания данъчен кредит по фактури, издадени от „Промосейл“ ЕООД за наем на четири автомобила, единия с [Марка] и рег. № [рег. номер], втория с [Марка] с рег. № [рег. номер], третия с [Марка] с рег. № [рег. номер] и четвърти с [Марка], рег. №....., Съдът приема следното:

За наема на автомобил с [Марка] и рег. № [рег. номер] /л.1104сл., т.4/ е сключен договор на 01.05.2018г., в сила от същата дата. Договорът е прекратен, считано от 01.11.2019г. За него са представени пътни листи /от л. 1111 до л. 1154, т.4/, като първият пътен лист /№ 34365/ е от дата, предхождаща датата на ползване на наетото МПС – 07.02.2018г., както и последващите го два, поради което отново същите не следва да се приемат за обслужващи дейността на жалбоподателя. От пътен лист № 34368 /л.1117/ е удостоверено движение на въпросния автомобил след датата на наемането му – 10.05.2018г. От приложените пътни лист е видно, че същият е управляван от лицето П. Г., управителя З. и Т. Х.. Не се установиха разминавания в показания на начален и краен километраж в нито един от представените за това МПС пътни листи. Пътуванията са били основно по направления до и от Варна, София и Бургас. Тук обаче също се установи нарушаване в поредността на номерата на съставяните пътни листи. Така след п. лист № 34370 от дата 03.07.2018г. следва с № 34396 от дата 09.08.2018г., в последствие след п. лист с № 3440 от 12.12.2018г. последващ лист е такъв с № 34416 за движение на МПС на дата 21.01.2019г. Представените п. лист /с № 34425 и 34426/ обаче удостоверяват движения на автомобила на датите 28.11.2019г. и 09.12.2019г., което, с оглед договорения краен срок на договора - 01.11.2019г., те са извън неговия срок, а не се прилагат доказателства за действие на договор за наем на въпросното МПС и за период след 01.11.2019г., поради което тези пътни листи определено не удостоверяват използване на наетото превозно средство за целите на дружеството. Освен това, както се посочи, това МПС е управлявано не само от управителя на жалбоподателя, но и от други две лица, като за целта на техните пътувания, не се представят никакви оправдателни документи, от които да се изведе по несъмнен начин извода, че целта на ползването на наетия от дружеството автомобил е било за неговите икономически или управленски такива. Дори и за ползването на автомобила от управителя му също липсват безспорни данни, че въпросните пътувания през тези периоди са били свързани с бизнес срещи на същия, както и че те са били свързани с икономическите цели на дружеството. Не на последно място, не се обориха от оспорващата страна данните от РД /стр. 99-148/ за осъществени множество пътувания с това МПС, за които не само, че не са приложени оправдателни документи /пътни лист и др./, но не е удостоверено, че тези пътувания са свързани или са във връзка и за нуждите на управленската и икономическата цел на дружеството. Ето защо правилно органът е отказал правото на данъчен кредит по издадените от доставчика на услугата 18 бр. данъчни фактури за периода м. 05/2018г. – м.10/2019г. за наем на този автомобил в размер общо на 10 800 лв.

Относно нает автомобил с марка Мерцедес, рег. №....... /по СРМПС с рег. № [рег. номер] /, е представен също договор за наем /л.1156 сл., т.4/ от дата 01.09.2018г., в сила от същата дата, който е бил прекратен, считано от 01.10.2019г. /л.1163/. В преписката са представени пътни листи за движението с това МПС /л.1066-1162, т.4/. Видно от същите, това МПС основно е управлявано от П. Г. и по-малко от управителя З.. Тук също е видно от л. 1155, т.4, че СРМПС относно него сочи на първоначалната му регистрация на 30.08.2018г., т.е. само един ден преди неговото предаване за ползване. Въпреки това са представени редица пътни листи за дати, предхождащи този момент, като издадени от дружеството и то с показатели на километража от над 90 000км. Видно от данните в таблиците на стр.148-200 от РД, те също отразяват данни за множество пътувания с това МПС, без за тях да са представят оправдателни документи, от които да се удостовери причината за ползването на МПС, целите на пътуванията и пр. други обстоятелства, които да обосноват у органа по приходите и у съда извод, че действително използваното наето превозно средство е за обслужване единствено и само на икономическата дейност на дружеството. При липса на такава доказаност, то напълно обосновано и правилно е възприет извод за наличие на предпоставка за прилагане на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС и че на жалбоподателя не следва да се признае правото на данъчен кредит по издадените от доставчика „Промосейл“ ЕООД 13 бр. фактури в размер на 10 400 лева.

По договор от 01.09.2018г. с „Промосейл“ ЕООД /л.1 и сл., т.5/, считано от датата на договора е отдаден под наем и автомобил [Марка], модел..., с Рег. № [рег. номер], като за доставката на наемната услуга първата фактура е издадена през данъчен период м. 09/2018г. или общо 16 бр. за целия процесен период, по които е отказано изцяло правото на данъчен кредит. От л. 1170 до л.1201, т.4 нататък се прилагат копия от п. листи, удостоверяващи движението на това МПС, но само през периода м. 11-12/2018г. и м.06/2019г., като тези доказателства удостоверяват използването на автомобила единствено от управителя на дружеството за негови пътувания приоритетно по направлението до и от София. По преписката не са налични други оправдателни документи за използването на въпросното МПС, чрез които да се удостовери и дали то е използвано за целите на икономическата дейност на дружеството по време и на другите процесни периоди. При съобразяване на данните от таблиците от РД от стр. 202-297, Съдът приема, че с това МПС са осъществени в процесните периоди редица пътувания, на за болшинството от тях няма издадени пътни листи и/или други документи, чрез които по несъмнен начин да се изведе извода, че ползването му е изцяло за целите на икономическата дейност на жалбоподателя. Ето защо правилно органът по приходите също е отказал да признае право на данъчен кредит по 16 бр. фактури за наем на автомобила през процесния период в общия размер на 3 216лв.

Що се касае до отказания данъчен кредит по 9 броя фактури за наем на автомобил с рег. №...... и №[рег. номер] с [Марка] В класа, в общ размер на отказания кредит от 6300 лева /700 лева наем, без ДДС/, Съдът при подробното обследване на приложения 350 страници РД, не установи абсолютно никакви данни в него да се съдържат каквито и да е фактически установявания в насока ползването/движението на това МПС през процесния период, нито дори се съдържат фактически данни за договори за отдаване под наем на това МПС. Такива фактически установявания липсват напълно в мотивната част на РД, нито някакви данни могат да се извлекат и от съдържанието на таблиците от стр. 99 до 297 на същия. Въпреки това ответникът приема, че по тези 9 бр. фактури за наем на двете МПС, издадени от „Промосейл“ ЕООД, на жалбоподателя не следва да се признае правото на данъчен кредит в размер на 6300 лева. Липсата на каквито и да е фактически установявания в ревизионното производство досежно основанието за ползване и начина на експлоатация на въпросните МПС с тези регистрационни номера, прави напълно необоснован изводът на ответника, че те не са били ползвани за целите на икономическата дейност на задълженото лице, съотв. че е налице хипотезата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, съотв. е налице извод за неправилно приложение на ЗДДС от страна на ответника, като е отказал правото на данъчен кредит по тези десет броя фактури, издадени от „Промосейл“ ЕООД през данъчни период м. 08/2018 - 03/2019 за наем/ползване/ на автомобил с рег. № СВ 114 М 345/№[рег. номер] [Марка] В класа за общата сума от 6300 лева. Фактът на липса на фактически установявания относно тези две МПС е безспорен предвид посоченото на л. 297 от РД - „ Събраните в хода на ревизията документи, доказват по категоричен начин, че „ВАЛ - КОМ" ЕООД не е използвал следните четири броя автомобили, за целите на икономическата си дейност – [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер]. Такива изводи обаче за автомобил с рег. №......../ №[рег. номер] се намират в РД, което прави необоснован изводът му, защо жалбоподателят няма право на данъчен кредит по фактурите, издадени за ползването под наем на автомобили [Марка] В класа. Ето защо, жалбата, в частта на отказан данъчен кредит по въпросните десет фактури в размер на общо 6300 лева главница и прилежащи лихви, се явява основателна.

Видно от данните от табл. на стр. 7/8 от ССЕ, от доставчика „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД са били фактурирани и доставки на услуги /ремонт/ и на стоки /такива за нуждите на автомобилите/. По тези фактури органът също е отказал данъчен кредит. Общо издадените за тези доставки фактури са 18 броя. Съдът приема, че правилно ответникът не призвана правото на данъчен кредит по тях, доколкото доставките са във връзка с отдаваните под наем от „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД автомобили, за чието ползване се установи, че не е за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя. В този смисъл правилно е възприето от ответника, че на осн. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС последният не правомерно е ползвал данъчен кредите по тези 18 бр. фактури в размер на 864, 34 лева.

2.Относно отказан данъчен кредит по фактури, документиращи доставки на стоки /гориво и резервни части/ и услуги /ремонти на наетите автомобили/, Съдът приема следното:

2.1. За извършени ремонтни дейности от А. З. заведения ЕООД са били издадени три броя фактури, по които отказания данъчен кредит е в размер на 144, 51 лева, като и тук органът е извел извод, че това е неправомерно, тъй като тези услуги са касаели поддръжката и експлоатацията на наетите автомобили, които обаче са използвани от дружеството не за целите на неговата икономическа дейност. /стр.297 от РД/. Трите документирани услуги са извършени през данъчен период 07/2018г., 01/2019г. и 03/2019г., но от РД не се съдържат фактически установявания кой или кои са били ремонтираните тогава автомобили, а само общо е казано, че тези услуги касаят наетите такива. Макара, Съдът да счита, че ревизиращите е следвало задължително ясно и конкретно да посочат в РД защо фактически приемат, че за тези услуги не се следва признаване на правото на данъчен кредит, като напр., че това следва, защото услугите са извършени на наети автомобили /или автомобил/, за които се установи тяхното ползване не за целите на икономическата дейност на жалбоподателя, то все пак следва да се възприеме изводът на ответника, че за тези ремонтни услуги, доставени от А. З. заведения ЕООД оспорващият не доказва да са вложени в наети автомобили, които правомерно са ползвани за нуждите на икономическата му дейност. Доказателтвената тежест е обърната и вече задълженото лице е следвало да докаже, че тези услуги са вложени по отношение на МПС, които са ползвани и са обслужвали въпросните цели. В този смисъл, Съдът приема, че по тези фактури неправомерно е ползван данъчен кредит от дружеството и правилно по тях ответникът е отказал изцяло такъв в размера на 144, 51лв., съотв. жалбата в тази й част съдът приема за неоснователна.

2.2. Органът по приходите изцяло е отказал правото на данъчен кредит по 46 броя фактури, издадени от „Автохит 2000“ООД за доставка на части за автомобили, като не се повдига спор относно приетото от органа, че тези части са били закупувани за нуждите на наетите такива от дружеството. Стоките са закупувани в периода 09/2018г. - 09/2019г. поради което Съдът приема извод, че действително те са били за нуждите на ползваните през тези период наети автомобили от „Промосейл“ЕООД и „Рент Лукс“ЕООД. Съдът приема за обоснован изводът на органа, че тези доставки са били за нуждите именно на наетите автомобили /коментирани в РД/, за които се доказа от органа, че не са ползвани за целите на икономическата дейност на дружеството, като съобрази доказателствата на л. 54 и др. от т. 7 по делото /вж. приложените фактури, издадени от Ауто хит, с посочване на мярката на автомобила, Ауди.../, за който еднопосочно се прие по-горе, че същият не се доказа да е използване за нуждите на икономическата дейност на дружеството.

Ето защо, Съдът приема за обоснован изводът на ответния приходен орган, че по посочените фактури, издадени от „Автохит 2000“ООД за доставка на части за автомобили, дружеството неправомерно е ползвало данъчен креди в размер на 695, 56 лв., тъй приема за доказано, че тези стоки са вложени в МПС, което не е използвано единствено икономическите нужди на жалбоподателя. Ето защо правилно на осн. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС му е отказано това право по коментираните 46 бр. фактури.

2.3. По доводите в т. 2.2 Съдът приема, че правилно органът е отказал правото на данъчен кредит по фактура, издадена от Л. 2001 ООД за доставка на услуга в размер на 6, 67лв. и доставките /стоки и услуги/ по три броя фактури, издадени от „Медина Мед“ ООД в размер на 469, 36 лева, и по фактура, издадена от Лукойл България ЕООС в размер на 2, 62 лв.

2.4. Относно непризнат данъчен кредит по фактурите за доставки на горива, смазочни материални и резервни части, Съдът ще изложи доводите си при съобразяване на разделянето, което е направено в ССЕ /стр. 21-25/.

2.4.1. По фактурите, издадени от бензиностанции – спорни са 7 броя фактури. Такива са издадени от Зара – Е ООД, ОМВ България ООД, Еко България Е., като ДДС по същите е на стойност 18, 79лв. Досежно тези фактури, Съдът приема отново извода, обоснован чрез доводите, изложени в т.2.2 от мотивите в това решение, като се отчита периода на закупуване на тези стоки. Ето защо извежда извода, че правилно ответникът е отказал на жалбоподателя да признае данъчен кредит в размер на 18, 79лв. на осн. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.

2.4.2. Фактурите, посочени като процесни /вж. таблицата на стр. 21 и на стр.23 от ССЕ/, касаят доставки на стоки – гориво, закупувано от бензиностанции на коментираните доставчици и такива, които не са само от бензиностанции. В РД /стр.75/ органът по приходите изрично е посочил фактическата констатация, че всичкото закупено гориво от „ВАЛ КОМ" ЕООД е изписвано за наетият лек автомобил - [Марка], модел.., с Рег. № [рег. номер]. За същия обаче се потвърдиха констатациите на органа, че неговото ползване не е обслужвало икономическите цели на дружеството, а напротив, налични са данни за използването му за други цели, не свързани с законово изискуемите, за да се признае правото на данъчен креди за съотв. доставка. Жалбоподателят не оспори пред съда с надлежни аргументи и други доказателства това установяване, в смисъл, че закупуваното гориво, за което са издадени фактурите, посочени в табл. на стр. 21 и 23 от ССЕ, е било за нуждите на наетия автомобил /или някой друг от наетите от него, които да са ползвани за целите на икономическата му дейност, поради което правилно ответникът не е признал право на данъчен кредит за закупено гориво от бензиностанции в размер на 521, 46лв., съотв. правилно е отказал правото на данъчен креди по фактури за закупено гориво по данъчни фактури, издадени от доставчиците, посочени в таблица на стр.23 от ССЕ в размера на 1258, 43лв.

1. С РА /въз основа на фактическите установявания в РД/ е отказано данъчен кредит по фактури, документиращи множество доставки от различни доставчици на различни стоки и авансови плащания. Безспорно се установи, че действително с искане от 20.05.2022г. /л. 524 сл., т.2/ органът по приходите е изискал от жалбоподателя удостоверяване на конкретно визирани му в това искане обстоятелства, както и представяне на съотв. доказателства, досежно изрично посочени фактури, сред които попадат и процесните такива, по които в последствие с РА е отказано правото на данъчен кредит по тях. Искането е било за представяне на фактури, вкл. и тези издадени от Технополис България Е., Д. Х. ЕООД, К. А. Д. ЕООД, К. Ц. ООД, М. К. ЕООД, М. Ц. макс ЕООД, Ринков ЕООД и С. Ц. Г.. Било е изискано от дружество и да уточни какво е предназначението на доставките по тези фактури, за какво кога от кого ще се ползват, в кой обект, да се представят всички съпътстващи документи за последващата им реализация, вкл. каква е предстоящата им реализация и др. финансова информация. По това искане са представени доказателства и обяснения, /л.533 и сл., т.2 и от л.1 до л.732, т.3/. Не е спорно по делото каква е основната икономическа дейност на търговеца – ниско строителство и ремонт на сгради, проектиране и съгласуване, и изпълнение на електромонтажна дейност и СМР, други довършителни строителни дейности /вж. л. 114, т. 14/. Също не е спорно, че през процесния период същият е имал сключени договори по три обекта, на които е извършвал основната си дейност, единият от които е бил този в СУ „Железник“, /л. 114, т.14/.

3.1. За фактурите, издадени от Технополис България Е. – процесни са две фактури за доставка на 2 броя телевизори. Няма спор, че доставките са реално осъществени по см. на ЗДДС, но спорно е влагането на тези стоки в последващата икономическата дейност на жалбоподателя. Доводът на органа е, че доставените стоки по тези фактури не са свързани с осъществяваната икономическа дейност от дружеството, а последното в отговора си на искане от 20.05.2022г. сочи, че „стоките, услугите и материалите, както и авансите в цитираните фактури /в случая въпросните 2/ са предназначени изцяло за ремонт и обзавеждане на обектите, в които Вал-Ком ЕООД извършва своята дейност, а именно СМР. Стоките, услугите и материалите се влагат директно след доставката, в обекта, за който са заявени и предназначени. Доставчикът доставя за своя сметка и в определен срок заявените стоки на трето лице, посочено от фирма Вал-Ком ЕООД. Фирмата доставчик поема всички ангажименти и разходи по транспортиране и съхранение на стоките. Доставките се осъществяват при условията на транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от Търговския Закон, съгласно сключен договор за транзитна продажба на стоки т.е. стоката се доставя директно от доставчика на клиента до посочен от клиента адрес.“.

Съдът, при съобразяване обаче на доказателствата по делото, приема извод, че оспорващата страна не доказа по несъмнен начин, че именно с оглед осъществяваната от нея икономическа дейност на някой от работните й през процесния период обекти /вкл. и в СУ Железник/, доставените й два броя телевизори от Технополис България Е. са вложени в някой от тези обекти. В дадените писмени обяснения по искането не се съдържат конкретни данни за всяка от документираните с процесните и изрично визирани от приходния орган фактури, къде са вложени доставените по тези фактури стоки, в изпълнение на кой договор за СМР /за кой обект напр./, липсват ясни спецификации, от които да се направи безспорният извод, че тези две стоки са вложени именно в някой от работните обекти на дружеството, за да се изведе извод, че е налице последващата им реализация от страна на жалбоподателя в неговата икономическа дейност. Ето защо, правилно по тези две фактури за доставка на два броя телевизори, приходният орган не признава право на данъчен кредит в размер на 562, 20 лв.

По същите съображения и доказателствени установявания, Съдът извежда горния фактически извод, че жалбоподателят не доказа /нито в ревизионното, нито в съдебното производство/ по несъмнен начин, че доставен му от „Матраци класик“ ЕООД 1 бр. мебел, че доставените му от М. Ц. М. стоки по 10 бр. фактури /от които става ясно само по една, че доставената стока е система за гладене/, че доставена му от Ринков ЕООД камина и дограма и доставени му от Ц. Г. ООД плотове от камък и подпрозоръчни са били вложени в някой от обектите, където жалбоподателят е извършвал основната си икономическа дейност. Няма никаква ясна конкретика в обясненията на жалбоподателя къде точно са вложени конкретно тези стоки след закупуването им или ако все още не са вложени в някой от обектите на дружеството, къде се намират. Видно от спецификата на някои от тези стоки /телевизор, система за гладене, камина/, същите не са пряко свързани с основната икономическа дейност на жалбоподателя, което е налагало от негова страна ясно и конкретно да докаже фактът на тяхното влагане и използване след закупуването им в тази икономическа дейност, т.е., че тези стоки са му доставени, за да обслужат /бъдат вложени в последващи негови доставки, за да се оправдае законовото право да иска приспадане на платения от получателя по тези фактури данъчен кредит. Макар и да се е възприело, че доставките по фактурите от тези доставчици да са били вложени в обекта СУ Железник, то по преписката не се съдържат неоспорими доказателства за това. Още повече и видно от приложение договори /л. 242 и сл. от т.7, продължава в т.8/, нищо в тях не удостоверява, че за нуждите на изпълнение на възложените на дружеството СМР с тези договор, същият следва да закупи и вложи въпросните стоки. Липсват спецификации, от които да се удостовери обема на договорените СМР, а и по см. на ЗУТ, в това понятие няма как да се включи доставка на телевизор, система за гладене, камина.

Ето защо, Съдът приема извод, че правилно ответникът е отказал право на данъчен кредит по фактури, издадени от Технополис България Е., М. К. ЕООД, М. Ц. макс ЕООД и Ринков ЕООД за закупени стоки, а в случая на последния доставчик и за услугата по монтиране на закупените стоки, в размери, съотв. на 562, 20лв., 223, 17лв., 5205, 52лв., 1680, 00лв.

3.2. Относно доставките по фактурите с доставчици Д. Х. ЕООД, К. Ц. ЕООС, К. А. Д. ЕООС и С. Ц. Г. ООД досежно обективирането на авансови плащания Съдът, приема следното:

3.2.1 О. К. Ц. ЕООС са издадени две от процесните фактури, обективиращи авансови плащания, като първата е за авансово плащане по оферта №14, втората е за авансово плащане за техника Bose. Въпросната „техника Bose“ е аудио техника, видно от Bose ([интернет адрес]). Правилно, органът не приема извод, че заплащането на аванс за доставката на такава е с оглед бъдещото влагане на същата в икономическата дейност на жалбоподателя, като това не се следва само с оглед спецификата на доставената „техника“, но и с оглед липсата на ясни и несъмнени доказателства, които да удостоверят нейното последващо влагане в икономическата дейност на жалбоподателя, свързана с изпълнението на СМР на някой от трите обекта, където същият е работел през процесния период. В този смисъл, правилно и законосъобразно, ответникът приема извод, че не са налице законовите предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит от жалбоподателя по тези две фактури за заплатени аванси в размер на 4335, 00 лева.

3.2.2. Относно три броя фактури за аванс, издадени от Д. Х. ЕООД, Съдът приема също извод, че от доказателствата по делото /л.582-584, т.3/ липсват данни, които да внасят яснота, първо за какво е платен този аванс /стока или услуга/, второ, реализирана ли е окончателна покупка по повод на авансовите плащания и съотв., как, къде е вложена доставената стока/услуга. В този смисъл, правилно ответникът е отказал правото на данъчен кредит по същите в общия размер на 4629, 86лв.

3.2.3. относно доставчика С. Ц. Г. ООД – Съдът отново при съобразяване на данните от процесните фактури /л.586-589, т.3/, приема извода, че основателно ответникът е отказал правото на данъчен кредит по същите. Липсват безспорни данни за какво е плащано авансова /кои са тези поръчки, по кой договор и в изпълнение на какво/, съотв. дали това е за доставка на стоки/услуги, които са послужили в бъдещите облагаеми доставки на жалбоподателя. Ето защо Съдът намира, че жалбата в частта и на отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от С. Ц. Г. ООД за извършени авансови преводи и за доставка на плотове от камък е неоснователна. Досежно доставката на плотове от камък, то тук отново следва да се посочи, че липсват ясни данни, къде /в кой работен обект/ на жалбоподателя точно са вложени те, съотв. за да се обоснове извода, че те са вложени в последващи доставки и са използвани за целите на икономическата му дейност. Следва да се потвърди изводът на ответника за неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 3453, 27 лева.

3.2.4. относно доставчика „Интеркерамос“ООД - тук е отказан данъчен кредит в размер на 2688, 00лв. по фактура за доставка на гранитогрес /л.608, т.3/ на обща стойност от 13440, 01лв., след приспадане на аванса за доставка на плочки по фактура №505589/15.10.2018г. в размер на 10 000лева. Жалбоподателят е посочил, че доставката е била във връзка с обект „кафе“. Действително по делото е наличен договор между жалбоподателя и Грийн инвест С. О. с предмет СМР за обект „заведение за хранене и развлечения и обществени тоалетни, като видно от члн.1 от него към същия следва да има подробно Приложение №1, за вида на договорените СМР. Съдът не установи това Приложение да е част от преписката, нито са налични други документи, напр. образци за приемане на СМР, чрез които по несъмнен начин да се удостовери обстоятелството, че така доставените значителни количества гранитогрес по тази фактура № 505706 са вложени именно в обекта по договора с Грийн инвест С. О. по силата на договор за извършване на СМР или по който е да е друг договор със същия предмет, по който изпълнител на СМР да е жалбоподателя.

Ето защо, Съдът приема извода, че се доказа предпоставка за приложение на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС за да се постанови отказ на правото на данъчен кредит по коментираната фактура в размер на 2688, 00лв.

3.2.5. Последните две фактури, по които органът е отказал правото на данъчен кредит са издадени от доставчика „“Кидс Ай Ди“ ЕООД и са с предмет авансово плащане и междинно плащане, като общо отказан е данъчен кредит в размер на 17 720, 14 лв. На л.614 и л.615, т. 3 от делото са налични въпросните фактури. От съдържанието на същите не е става ясно във връзка с каква основна доставка се правят тези авансови/междинни плащания, какво е заплатено, по кой договор напр. Прави впечатление, че те са издадени пред дан. периоди м.10 и м.12/2019г., което е в края на ревизирания период, но по преписката липсват данни за основния предмет на доставка, за която са направени тези плащания, документирани чрез тези две фактури. Съотв. на това, че са издадени едва в края на 2019г., то несъмнено няма как и да са свързани с обектите, на които през процесния период дружеството е извършвало основната си дейност – СМР. Това се следва от безспорно установеното по делото чрез представените обр. 19. Така единият ПРОТОКОЛ АКТ (Образец ) 19 за извършени СМР е от 23.07.2018г. за Обект: Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност за сградата на СУ 'Железник" в УПИ училище, кв.644в, гр. Стара Загора № 4, с ВЪЗЛОЖИТЕЛ: В. Д. и ИЗПЪЛНИТЕЛ: В.-К. Е., другият представен ПРОТОКОЛ АКТ (Образец ) 19 за извършени СМР е също от 23.07.2018г. Същото е валидно и за представеният ПРОТОКОЛ АКТ (Образец ) 19 за извършени СМР от 08.08.2018г. Т.е., несъмнено това са дати предхождащи с над година датата на издаване на фактурите от „Кидс Ай Ди“ ЕООД, поради което няма как тези плащания да са свързани с договорените с жалбоподателя, като изпълнител СМР на въпросния обект, както и за другите два, които също са в период предхождащ датите на тези две фактури. С оглед на горното, Съдът приема извод, че правилно ответникът на осн. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС е отказал правото на данъчен кредит и по фактури за авансово/междинно плащане, издадени от „Кидс Ай Ди“ ЕООД в размер на 17 720, 14 лева.

По така изложените по-горе съображения Съдът приема извод, че жалбата на „ВАЛ-КОМ“ЕООД е частично основателна, досежно отказан данъчен кредит за наем на автомобили с рег. №...... и №[рег. номер] [Марка] В класа по девет фактури, издадени от „ПРОМОСЕЙЛ“ЕООД за сумата от 6300, 00 лева главница и прилежащи лихви, в размер на 2248, 55лв. /изчислени чрез калкулатора за лихви на НАП/, и неоснователна в останалата й част, доколкото се доказва по преписката и делото, че ответникът правилно е основал правно на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС своя отказ да признае право на данъчен кредит в размер на 80 094, 80лв. и прилежащи лихви в размер на 25791, 92лв.

Страните правят доказателствени искания, като с оглед крайния изход на спора, същите са частично основателни. Оспорващият не представя списък на разноските, като се удостовери по делото, че същият направил разноски за ДТ в размер на 50лв. и такива в общ размер на 1000 лв., л. 472 и л.551, т.15/ за ВЛ или всичко 1050 лева. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004г., което в конкретния случай на материален интерес по делото е в размер на 9 227, 40лв /чл.7, ал.2, т.4 от наредбата/. При съобразяване на съотношението на уважена към отхвърлителна част на решението /7, 47%/, в полза на жалбоподателя се следват разноски в размер на 78, 44 лв., а в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 8538, 11 лв.

Водим от горното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът