Решение № 33 от 17.4.2014 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 33/2013 г.

Р е Ш Е Н И Е №

гр. Плевен 17.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

п левенски Окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря……В.П....…........…….……..и в присъствието на прокурора…….......................................………като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№ 33 по описа на съда за 2013 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

На 05.11.2012 г. в Ямболски Окръжен съд /ЯОС/ е постъпила искова молба /ИМ/ от „ЯМБОЛ ФИШ”ООД-гр. Ямбол и „ФИШ КОМЕРС - 2002” ООД-гр. Ямбол, с която срещу „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД-гр. Плевен е предявен отрицателен установителен иск с петитум: да бъде признато за установено, че не съществува задължението на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД и на „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД при условията на солидарна отговорност към „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ” ЕООД в размер на 515 450 лв., за което са били издадени по ч.гр.д.№1944/2012 г. по описа на Ямболски Районен съд /ЯРС/ заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД, защото произтича от запис на заповед от 20.07.2012 г., издаден от „ЯМБОЛ ФИШ”ООД и авалиран от „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД, с цел обезпечаване на задължение на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД за неустойка по предварителен договор от 19.07.2012 г., които запис на заповед, авал и каузална сделка са нищожни поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и липса на предмет. Ищците са квалифицирали иска си като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК.

Предвид заявените основание и петитум на иска, за да определи правната му квалификация, с разпореждане от 07.11.2012 г. по т.д.№89/2012 г. ЯОС е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на нередовностите и. В изпълнение на тези указания в уточняваща молба от 08.11.2012 г. ищците са заявили, че оспорват вземането на „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ” ЕООД по реда на чл.424 от ГПК, тъй като за тях сключването на предварителния договор от 19.07.2012 г., издаването на записа на заповед от 20.07.2012 г. и авалирането му, издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1944/2012 г. по описа на ЯРС и образуването на изп.д. №20128780400988 по описа на ЧСИ И.Х. са „ новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението ” по причина, че за всички тези обстоятелства е знаел само един от •••••••• ите им-С.Д.Х.. В определение от 18.03.2013 г. съдът е приел, че заявената като основание на предявения иск фактическа обстановка категорично сочи за наличието на противоречие между интересите на ищцовите дружества като представлявани и един от неговите законни представители-••••••••я С.Д.Х. по въпроси, относими към съществото на спора. Прието е също, че от това противоречие произтичат противоречия между тримата представители на ищцовите дружества по хода на делото. Съдът е счел, че персоналните противоречия между тримата ••••••••и водят до институционално противоречие между представлявани и представители по процесуалния смисъла на чл.29, ал.4 от ГПК. С определение от 10.04.2013 г. на ищцовите дружества са назначени особени представители.

В ИМ се твърди, че не съществува задължението на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД и на „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД при условията на солидарна отговорност към „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ” ЕООД в размер на 515 450 лв., за което са били издадени по ч.гр.д.№1944/2012 г. по описа на ЯРС заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД, защото произтича от запис на заповед от 20.07.2012 г., издаден от „ЯМБОЛ ФИШ”ООД и авалиран от „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД, с цел обезпечаване на задължение на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД за неустойка по предварителен договор от 19.07.2012 г., които запис на заповед, авал и каузална сделка са нищожни поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и липса на предмет.

С оглед така изложеното, ПОС намира, че процесният предварителен договор не е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и поради нееквивалетност на насрещните престации.

В заключение ПОС намира, че следва да бъде прието за установено, че съществува задължението на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД към „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ООД в размер на 500 000 лв., произтичащо от чл.21 от сключения помежду им предварителен договор от 19.07.2012 г. В заключение ПОС намира, че следва да бъде прието за установено, че съществува задължението на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД към „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ООД в размер на 500 000 лв., произтичащо от записа на заповед, издаден от „ЯМБОЛ ФИШ”ООД на 20.07.2012 г. „ЯМБОЛ ФИШ”ООД няма две задължения от по 500 000 лв. към „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ООД-на основание чл.21 от предварителния договор от 19.07.2012 г. и на основание записа на заповед от 20.07.2012 г. Безспорно се установи връзката между каузалната и абстрактната сделка, поради което задължението е само едно-то произтича от предварителния договор, а с издаването на записа на заповед само е обезпечено изпълнението му.

С оглед гореизложеното, ПОС намира че следва да бъде прието за установено, че съществува задължението на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД в размер на 515 450 лв., за което са били издадени по ч.гр.д.№1944/2012 г. по описа на ЯРС заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД.

Авалът също като записа на заповед има обезпечителна функция, но не и акцесорен характер.

Самостоятелната правна природа на авала е разгледана в Решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 988/2009 г., II т. о., ТК. Според последното, „ менителничното поръчителство / авала / е резултат единствено от едностранното волеизявление на авалиста, за разлика от поръчителството по гражданското право, при което правопораждащият задължението на поръчителя юридически факт е сключения между кредитора и поръчителя договор… Поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на авалиста / менителничния поръчител/ той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава, наименовано като авалат или хонорат би могъл да направи.” Съгласно Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т. о., ТК, „ основен принцип в менителничното право, установен в разпоредбата на чл. 461 от ТЗ, е, че нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и съдържание. Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да се позове на недействителността на задължението на хонората. Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право - извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса / чл. 154 ГПК /, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста ”.

В същия смисъл е и Решение № 40 от 05.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 148/2011 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което „ не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед.

В настоящия случай „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД не твърди да има порок във формата на записа на заповед. Като авалист „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД се позовава на възраженията на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД като авалат / хонорат - както на абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и на неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД не е страна по предварителния договор от 19.07.2012 г., т.е. авалистът не е страна по каузалната сделка. Той твърди, че има право да се позове на възраженията на авалата / хонората /, защото „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД като приносител на менителничния ефект е недобросъвестно и е злоупотребило с правата си съгласно чл.289 от ТЗ, т.е. знаело е за наличието на личните възражения на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД по каузалната сделка, но въпреки това е поискало изпълнение от „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД. Ако това знание бъде доказано, несъществуването на задължението на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД като продавач по предварителния договор и като издател на записа на заповед ще означава и несъществуване на задължението на „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД като авалист.

По делото се установи, че при сключването на предварителния договор на 19.07.2012 г., както и при издаването и авалирането на записа на заповед на 20.07.2012 г., ответното дружество „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД чрез ••••••••я си Н.Ж.Л. е контактувало единствено с един от •••••••• ите на ищцовите дружества „ЯМБОЛ ФИШ”ООД и „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД, а именно със С.Д.Х.. Установи се също, че относителните възражения на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД, послужили и на двете ищцови дружества за завеждане на настоящото дело, не се споделят и поддържат от С.Д.Х.. Това означава, че няма как от последния ответното дружество „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД да е знаело за възраженията на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД. Следва да се каже, че трябва да бъде доказано конкретно /а не възможно/ знание у ответника за субективните възражения на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД, а не за обективните факти, свързани с тези възражения. В т. вр. се установи още, че субективните възражения на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД относно недействителността на предварителния договор от 19.07.2012 г. бяха счетени от съда за неоснователни.

ПОС намира, че не е доказано от „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД, че „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ” ЕООД е знаело за възраженията на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД относно предварителния договор от 19.07.2012 г., но въпреки това е поискало изпълнение от „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД като авалист по записа на заповед от 20.07.2012 г. Спорно е дали авала накърнява добрите нрави, доколкото задължението по авала е поето на 20.07.2012 г., т.е. в деня, в който е следвало да се сключи като окончателен предварителния договор от 19.07.2012 г. Доколкото „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД не е страна по предварителния договор от 19.07.2012 г., за него съществува само задължението по авала от 20.07.2012 г. и няма значение дали то е поето преди или след поемането на задълженията по предварителния договор.

С оглед гореизложеното, ПОС намира, че следва да бъде прието за установено, че съществува задължението на „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД в размер на 500 000 лв., съгласно поетото от него менителнично поръчителство / авал / на цялото задължение по записа на заповед от 20.07.2012 г., издаден от „ЯМБОЛ ФИШ”ООД, респ. съществува задължението на „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД в размер на 515 450 лв., за което са били издадени по ч.гр.д.№1944/2012 г. по описа на ЯРС заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД.

Тъй като съгласно чл.513, ал.1 от ТЗ, лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя, ПОС намира, че следва да бъде прието за установено, че съществува задължението на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД и на „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД при условията на солидарна отговорност към „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ” ЕООД в размер на 515 450 лв., за което са били издадени по ч.гр.д.№1944/2012 г. по описа на Ямболски Районен съд /ЯРС/ заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД. Това прави неоснователен предявения отрицателен установителен иск и налага отхвърлянето му като такъв.

При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.3 от ГПК всеки от ищците-„ЯМБОЛ ФИШ”ООД и „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД следва да бъде осъден да заплати в полза на „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ”ЕООД по 2 500 лв., явяващи се половината от направените от ответника разноски за адв. възнаграждение. Не са представени доказателства, че останалите договорени като възнаграждение на адв. Ч.П. 5 000 лв. са платени от „БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КОМПАНИЯ” ЕООД.

„ЯМБОЛ ФИШ”ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. Е. Н. А. сумата от 10 759 лв., явяваща се определеното от съда възнаграждението на назначения на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен представител на ищцовото дружество. Първоначалното понасяне на тези разноските също е било в тежест на „ЯМБОЛ ФИШ”ООД, но дружеството не ги е платило и след постановяването на съответното определение по чл.77 от ГПК.

„ФИШ КОМЕРС-2002”ООД следва да да бъде осъдено да заплати в полза на адв. Г.А. П. сумата от 10 759 лв., явяваща се определеното от съда възнаграждението на назначения на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен представител на ищцовото дружество. Първоначалното понасяне на тези разноските също е било в тежест на „ФИШ КОМЕРС-2002”ООД, но дружеството не ги е платило и след постановяването на съответното определение по чл.77 от ГПК.

Водим от горното, съдът