Решение № 5643 от 21.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6414/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 3194 от 28.02.2023г. по гр.дело № 44166/2022г. по описа на Софийски районен съд, 174 състав, са отхвърлени предявените от М. М. М., ЕГН ••••••••••, срещу „Изипей“ АД, ЕИК •••••••, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 400 лв., представляваща неизпълнено договорно задължение за връщане на процесната сума при анулиран паричен трансфер, ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 64 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.05.2022г. до 14.08.2022г. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – М. М. М., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност. В исковата молба ищецът твърдял, че към момента на сключване на договора за паричен трансфер с ответника не му е бил известен фактът, че в някои държави усвояването на паричните суми е възможно и без референтен номер, тъй като ответникът скрил тази информация от него. Неправилно съдът приел, че ищецът сам е довел референтния номер до знанието на трето лице, като е изпълнил дадените му по електронен път указания. От представените по делото доказателства било видно, че ищецът не е предоставил референтния номер на трето лице, а единствено си е послужил с него, за да направи справка относно движението на трансфера. Тази справка била направена на официалната интернет страница на ДПУ „Риа Мъни Трансфер", който бил официален партньор на ответника. Справката се извършвала автоматично без да се комуникира с трети лица, клиенти или служители на ДПУ, като в случая референтният номер послужил за идентификация на паричния трансфер. Въззивникът твърди, че ако е бил информиран предварително, че усвояването на паричните средства е възможно да бъде извършено без представянето на референтен номер, той е нямало да сключи процесния договор. Независимо че ищецът твърдял, че е извършил справка за движението на трансфера чрез официалната интернет страница на ДПУ „Риа Мъни Трансфер", съдът необосновано приел, че справката е извършена чрез представената на въззивника по електронна поща препратка, която вероятно е била измама от страна на съконрахента по продажбата на МПС. Няколкократно ищецът заявил, че е жертва на измама от страна на ответника, тъй като последният скрил информацията, че усвояването на пари може да стане и без представяне на референтен номер. Ирелевантно било обстоятелството, че получаването на пари в Турция било невъзможно без представянето на такъв референтен номер. Доказало се, че ответникът е подвел ищеца да сключи договора за трансфер, като го е въвел в заблуждение, че паричната сума е защитена навсякъде и по всяко време. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендира и разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ИЗИПЕЙ“ АД не е подал отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 170417/15.08.2022г. на ищеца М. М. М., с която е предявил срещу ответника „ИЗИПЕЙ“ АД обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.4, т.6 от ЗПУПС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лева, представляваща неизпълнено договорно задължение за връщане на процесната сума при анулиран паричен трансфер, ведно със законната лихва от 15.08.2022г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 64 лв. за периода от 11.05.2022г. до 14.08.2022г. Ищецът твърди, че в периода 30.04.2022г. – 11.05.2022г. е водил интернет преговори за закупуване на лек автомобил. Страните се уговорили ищецът да види лично автомобила срещу заплащане на капаро, като сумите следвало да бъдат преведени по електронен път чрез финансова институция „Риа Мъни Трансфер“. Ответникът „Изипей“ АД имал договор за партньорство с посочената финансова институция, като уведомил ищеца, че най-високата стойност на един паричен трансфер в рамките на 30 календарни дни е 1200 евро. Ищецът провел разговори със служители на „Изипей“ АД в периода 10.05.2022г. до 11.05.2022г., които му разяснили как се извършва превода на парични средства. Парите се предоставяли в брой на каса и след обработка на платеца се издавал уникален код, наречен „референтен номер“. Последният бил известен единствено на ищеца-клиент, генерирал се от електронната система и се издавал в момента на приемане на заявление за паричен трансфер. Парите се получавали след съобщаване на този референтен номер и на документ за самоличност на получателя. Ответникът уверил ищеца, че чрез референтния номер може по всяко време да анулира превода и да си получи парите обратно, тъй като без този номер получателят не можел да усвои парите. На 11.05.2022г. в 11: 38ч. ищецът предоставил сумата от 1200 евро на ответника и посочил кой е получателят, като трансфера следвало да се извърши чрез „Риа Мъни Трансфер“. Ищецът твърди, че е изпратил снимка на платежното нареждане на получателя, но без да съобщава референтния номер. На същия ден в 12: 16 часа доставчикът на леката кола изпратил съобщение на ищеца, съдържащо препратка към сайта на „Риа Мъни Трансфер“, където следвало да се провери движението на паричния трансфер. В 17: 00 часа ищецът получил имейл и от „Риа Мъни Трансфер“ за потвърждаване, че транзакцията е онлайн и е достъпна, като получателят можел да изтегли парите при представяне на референтния номер и удостоверявайки самоличността си. Направил проверка в 17: 07 часа на същия ден и установил, че парите са пристигнали в „Риа Мъни Трансфер“ на името на посоченото лице, а в 17: 10 часа изпратил снимка на получателя от потвърждаването на превода, като умишлено задраскал в плътна черта референтния номер. Веднага след това ищецът твърди, че е отишъл до каса на ответното дружество и анулирал паричния превод. Въпреки това, служител на ответника се свързал с ищеца в 17: 53 часа и го уведомил, че наредените пари вече не могат да бъдат възстановени, тъй като се изплатени. Едва тогава ищецът научил, че в някои държави сумите по преводите чрез „Риа Мъни Трансфер“ могат да бъдат получени и без референтен номер. На следващия ден ищецът отново бил уверен, че без този номер получателят не може да усвои парите. Ищецът счита, че ответникът го е въвел в заблуждение, уверявайки го, че никоя транзакция не може да бъде завършена, ако той не предостави уникалния референтен номер на получателя. Моли предявените искове да бъдат уважени. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ИЗИПЕЙ“ АД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявените искове. В случая ставало въпрос са наличен паричен превод по чл.4, т.6 от ЗПУПС. Нареждането и изплащането на паричния превод били две отделни платежни операции, изпълнявани от двама различни доставчици на платежни услуги. Твърди, че „Изипей“ АД е доставчик на платежни услуги („ДПУ“) само на ищеца-платец и като такъв е изпълнил всички свои законови задължения. На 11.05.2022г. в офис на „Изипей“ АД ищецът наредил международен паричен превод за Турция в размер на 1200 евро. Като получател било посочено лицето Thomas Rest. Ответникът е посочил, че към оригинала на разписката, който се предоставя на клиента, на отделен лист се предоставя и друго приложение за наредителя, което съдържа уникален референтен номер. Този номер наредителят следвало да представи само на получателя на превода, за да послужи като идентификатор при теглене на сумата. Екземпляр от това приложение не се съхранявало от „Изипей“ АД, с оглед гарантиране сигурността. Изложени са съображения, че с превеждане на получените суми към системата „RIA”, „Изипей“ АД е изпълнило всички свои законови задължения като ДПУ на платеца. От своя страна, „Риа Мъни Трансфер“ /RIA/, действащ като ДПУ на получателя, изпълнило платежната операция по изплащане на превода още на същия ден – 11.05.2022г., което било видно от представените заверено копие от разписка за изплащане от страна на RIA на сумата по превода и писмо на RIA от 02.11.2022г. Това доказвало по безспорен начин, че получателят на превода е разполагал и се е идентифицирал пред RIA с този уникален референтен номер. Сумата била изплатена на лицето Thomas Rest, което е било посочено като получател, след представяне на документ за самоличност. Позовава се на чл.70, ал.1 от ЗПУПС, съгласно който платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението и. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. От подписаната от ищеца разписка, приложена към исковата молба, се установявало съгласието на ищеца операцията да бъде изпълнена в съответствие с представените от него данни. Навежда твърдения, че срокът по чл. 87, ал. 2 от ЗПУПС е спазен и „Изипей“ АД не носи отговорност по реда на чл. 91, ал. 1 ЗПУПС. Ответникът излага твърдения, че на ищеца е предоставена предварителна информация по отношение на предлаганите от ответника услуги на ясен и разбираем език, както и че референтният номер трябва да се предостави само на получателя. Предоставянето на данни за наредения от ищеца превод по електронен път, след получаване на указания от получателя на превода, било нарушение на договора между ответника и ищеца. Проверката на международен паричен превод следвало да се направи чрез „кол – центъра“ на ДПУ на съответното лице, а не през чужди сайтове или линкове от трети лица. В сайта на „ИЗИПЕЙ“ АД съществувал и раздел „Често задавани въпроси“ – „Видове измами“, където били посочени възможни действия на недобросъвестни лица, които биха могли да заблудят клиентите с преводи на суми между 1000 – 5000 евро, като посредством контрахенти на „Изипей“ АД и други онлайн сайтове и фалшиви мейли, успяват да разберат референтния номер на наредителя и да изтеглят сумата. Навежда твърдения, че е възможно ищецът да е бил измамен, а ответникът не носи отговорност за това. Твърди, че в официално становище RIA заявяват, че изплащане на паричен превод без референтен номер е невъзможно да стане. Преводът можел да бъде анулиран, само ако междувременно не е изплатен на получателя, което било в съответствие с чл.70 от ЗПУПС. Към момента на подаване от страна на ищеца на заявлението за възстановяване на сумите, наредената сума е била изплатена на получателя и платежната операция е станала неотменима. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явявал и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно. Предявен е иск с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.4, т.6 от ЗПУПС, като основателността му е предпоставена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на 1) наличието на облигационно правоотношение по изпълнение на наличен паричен превод; 2) извършеното от ответника на 11.05.2022г. в 11: 38 часа платежно нареждане № 0100015636355426 в размер на 1 200 евро; 3) възникване в полза на ответника на право да анулира така извършената платежна операция и 4) подаване от ищеца до ответника на 11.05.2022г. на заявление за анулиране на паричния трансфер. Наличието на облигационно правоотношение между страните по изпълнение на наличен паричен превод не е спорно между страните и е обявено от районния съд за ненуждаещо се от доказване, като това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се цени представената по делото разписка № 0100015636355429 от 11.05.2022г., подписана от двете насрещни страни, видно от която в 11: 38 часа ищецът М. М. е предал в брой на каса на ответника сумата от 1200 евро /2353, 20 лева /, като е наредил същата да бъде преведена на получателя Thomas Rest. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗПУПС, наличен паричен превод е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение. Ищецът-платец не твърди да има открита платежна сметка. Не се спори между страните също, че ответникът „Изипей“ АД в качеството му на доставчик на платежни услуги на ищеца-платец е изпълнил наредената платежна операция и е превел сумата от 1200 евро към системата на „Риа Мъни Трансфер“ в Турция, който сътрудничи с „Изипей“ АД и има качеството на доставчик на платежни услуги на получателя Thomas Rest. От своя страна, доставчикът на платежни услуги на получателя Thomas Rest – „Риа Мъни Трансфер“, е изплатил на получателя наредената от ищеца сума на същия ден. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото банково извлечение от 11.05.2022г. и писмо от „Риа Мъни Трансфер“ от 02.11.2022г., придружени с превод на български език, от които е видно, че на 11.05.2022г. в 17: 29 часа наредената от ищеца М. М. чрез „Изипей“ АД сума в размер на 1200 евро е била изплатена на получателя Thomas Rest от партньор- кореспондент на ДПУ на получателя в Турция. Съдът счита, че в полза на ищеца-платец М. М. М. не е възникнало право да анулира наредената от него платежна операция и да иска възстановяване на сумата. Това е така, тъй като съгласно чл.70, ал.4 от ЗПУПС, нареждането на платеца за изпълнение на платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не по-късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85 от същия нормативен акт. Общият случай на неотменимост на платежната операция е регламентиран в чл.85, ал.1 от ЗПУПС, в който е предвидено, че ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. След изтичането на този срок, но не по-късно от заверяването на сметката на получателя, платежното нареждане може да се отмени само при съгласие за това между ползвателя на платежни услуги и съответния доставчик – чл.85, ал.5 от ЗПУПС. Приложени в настоящия казус, посочените разпоредби водят до извода, че към момента на депозиране на писменото искане на ищеца- платец за възстановяване на наредените от него 1200 евро, платежното нареждане към ответника „Изипей“ АД вече е било абсолютно неотменимо от платеца, доколкото посочената сума вече е била изплатена на получателя Thomas Rest от доставчика на платежни услуги в Турция – „Риа Мъни Трансфер“. До този извод правилно е достигнал и районният съд. По делото е представено писмено заявление на възстановяване на сума от 11.05.2022г., депозирано от ищеца М. М. М., както и извлечение от електронната система на „Изипей“ АД, от което е видно, че искането за възстановяване е подадено в 17: 36 часа. Посочи се по-горе, че от банково извлечение от 11.05.2022г. и писмо от „Риа Мъни Трансфер“ от 02.11.2022г., придружени с превод на български език, се установява, че наредената от ищеца сума е била изплатена на получателя Thomas Rest на 11.05.2022г. в 17: 29 часа. Тоест, към момента да отправяне на искането на ищеца за възстановяване на сумите, в негова полза не е съществувало право да оттегли нареждането за извършването на платежната операция, която е вече е била неотменима, респ. няма как да възникне задължение за ответника „Изипей“ АД в качеството му на доставчик на платежни услуги на платеца по договора за извършване наличен паричен превод да преустанови извършване на платежната операция и да възстанови наредените суми. Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че служител на „Изипей“ АД го е уведомил, че в някои държави преводите чрез „Риа Мъни Трансфер“ могат да бъдат усвоени и без референтен номер, доколкото не се ангажирани никакви доказателства в тази насока. Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд, че от доказателствата по делото се е установило, че това може да стане. Напротив – сам ищецът е представил по делото препис от приложение към разписка № 0100015636355429/11.05.2022г., съдържащо референтен номер 12897980485, като в това приложение изрично е посочено, че паричният превод може да бъде получен от получателя срещу този референтен номер и валиден документ за самоличност, т.е. на ищеца е било указано от ответника „Изипей“ АД, че паричната сума се усвоява само след като получателя представи референтния номер, като всъщност твърдения в този смисъл излага и самият ищец в исковата молба. В самата разписка от 11.05.2022г., подписана от ищеца, също изрично е посочено, че референтният номер от приложението служи като идентификатор при теглене на превода. Невъзможността преводът да бъде изплатен без референтен номер се установява и от приетото по делото без възражения писмо от „Риа Мъни Трансфер“ от 02.11.2022г, в което доставчикът на платежни услуги е посочил категорично, че в Турция това не е възможно и такъв номер следва да се представя винаги. Тоест, от събраните по делото доказателства се установява, че получаване на наредените суми не е възможно без представяне от страна на получателя на референтен номер. Ищецът твърди, че след сключване на договора за наличен паричен превод е бил уведомен от служител на ответника, че всъщност такава възможност съществува, но в подкрепа на тези твърдения липсват каквито и да било доказателства. Освен това, дори и да беше установено, че в определени държави сумите могат да се получат без представяне на референтен номер, това обстоятелство само по себе си би било ирелевантно за настоящия спор, тъй като платежната операция е била извършена чрез ДПУ на получателя в Турция, за която държава се установи, че сумите се получават само след представяне на този номер. Фактът дали в някоя друга трета държава не съществува подобно изискване няма отношение към спора. Настоящата инстанция не споделя доводите на въззивника, че справката относно движението на паричния трансфер е било направена от него чрез официалния интернет сайт на ДПУ на получателя – „Риа Мъни Трансфер“. Това обстоятелство не се доказва от представената от ищеца екранна снимка, за която се твърди, че е на официалната интернет страницата на „Риа Мъни Трансфер“. Това е така, тъй като липсва каквато и да е информация, че всъщност става въпрос именно за автентичния интернет адрес /такъв не е посочен и на самата снимка/ на доставчика на платежни услуги. Дори и това да е официалната страница, ищецът не е доказал, че справката е извършена непосредствено след нареждането на платежната операция, а не след като е узнал, че първоначалната от него справка е извършена на интернет сайт, имитиращ официалния такъв. Липсват доказателства за самите твърдения, че справката е извършена посредством официалната интернет страница. Освен това, самият ищец твърди в представената от него писмена защита пред районния съд, че препратката към официалната интернет страница на ДПУ на получателя - „Риа Мъни Трансфер“, му е била предоставена от самия получател в Турция – Thomas Rest чрез електронна поща на 11.05.2022г. в 12: 16 часа, т.е. ищецът е смятал, че му е изпратен линк към автентичен интернет адрес. Ищецът твърди също, че паричната сума е била усвоена няколко минути след като е направил справка за движението на трансфера. Тези изявления на ищеца са неблагоприятни за него, поради което имат висока доказателствена стойност и пряко противоречат на твърденията му във въззивната жалба. Посоченото току-що електронно съобщение е прието по делото и от него е видно, че на ищеца М. М. е предоставен линк към интернет адрес, като му е указано чрез тази интернет страница да провери състоянието на паричния трансфер, където да въведе информацията от разписката. От посочените изявления на М. М., ценени заедно с приетото по делото електронно съобщение, съдът приема за обоснован извода на районния съд, че ищецът сам е довел до знанието на получателя Thomas Rest референтния номер, като е изпълнил дадените му по имейл на 11.05.2022г. в 12: 16 часа указания. Ищецът е бил уведомен от ответника „Изипей“ АД /доставчик на платежни услуги/, че паричният превод може да бъде получен от получателя срещу този референтен номер /служещ като идентификатор при теглене на превода/ и валиден документ за самоличност. Видно е от приетото по делото в заверен превод на български език препис от банково извлечение от 11.05.2022г. от 17: 29 часа, както и от писмото на „Риа Мъни Траснфер“ от 02.11.2022г., че наредената сума от 1200 евро е била получена от получателя Томас Рест чрез представяне на референтния номер и документ за самоличност /паспорт № •••••••, издаден от Република Камерун, който е приет по делото/. Следва да се посочи, че твърденията на въззивника, че не е довел до знанието на трето лице или на получателя на предоставения му от ответника референтен номер, се разколебават от изявленията му в исковата молба, че след извършване на превода на 11.05.2022г. той сам е изпратил на получателя снимка на платежното нареждане със закрит от него референтен номер, както и че на същата дата в 17: 10 часа отново сам е изпратил снимка от потвърждаването на превода, задрасквайки с плътна цветна черта референтния номер. Ищецът не е ангажирал по делото посочените снимки, от които да се установят твърденията му, че не е довеждал до знанието на третото лице референтният номер, както и че самите изпратени от ищеца снимки в действителност са били със заличени данни относно референтния номер. При това положение, съдът приема, че ищецът сам се е поставил в положение получателят на наличния паричен превод да узнае референтния номер, съобщен му от ответника „Изипей“ АД. Въз основа на изложените по-горе мотиви, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна. Главният предявен осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.4, т.6 от ЗПУПС се явява неоснователен, като при това положение неоснователен се явява и акцесорният осъдителен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 64 лева за периода то 11.05.2022г. до 14.08.2022г. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че право на разноски има въззиваемата страна „Изипей“ АД, която е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Възражение по чл.78, ал.5 от ГПК не е заявено от въззивника М. М. М., поради което последният следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Изипей“ АД сумата от 600 лева за разноски пред СГС. Водим от горното, съдът