Решение № 46 от 11.2.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 843/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124 от ГПК. Ищцата В. В. О. с ЕГН •••••••••• от град ••• твърди, че с решение № РД-576/24.02.2000 г. взето по преписка с вх. № 188/14.08.1991 г. на ПК - К., на наследниците на П. (П.) Г. П., с дата на раждане •••••••• г., починал на •••••••• г. са възстановени три поземлени имота, идентични с процесните, а именно:

1. Нива от 4.006 дка, шеста категория, местност „С.“, имот с № 038005 по плана за земеразделяне на града, при граници имот № 038003, имот № 038004, имот № 000131, имот № 038006, имот № 000176;

1. Нива от 2000 дка, шеста категория, местност „С.“, имот с № 038007 по плана за земеразделяне на града, при граници имот № 038006, имот № 038008, имот № 000131, имот № 038176 и 3. Нива от 1.335 дка, шеста категория, местност „С.“, имот с № 038008 по плана за земеразделяне на града, при граници имот № 038007, имот № 038009, имот № 000131, имот № 000176, като последните два имота били обединени в поземлен имот с идентификатор 36498.38.162 по Кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед от 2011 г. на Началника на АГКК.

Г.П.Р. с ЕГН ••••••••••, баба на ищцата, починала на •••••••• г., не доживяла края на реституцията с възстановително решение от ПК като наследник на своя баща П. П.. Тя обаче участвала в започналата през 1991 г. процедура по ЗСПЗЗ и очаквала приключването й, знаела, че има право да получи по наследство земеделска земя. Наследствената й квота по закон била 1/3 ид. част.

Един ден тя споменала на внучка си, че има намерение да й завещае всичко, което притежава. Ищцата към онзи момент била на •• години. С времето бабата нито й показала, нито й дала завещание. Скоро след това й прехвърлила с нотариален акт от 03.07.1992 г. половината от двор и половината от втори етаж от къща на площад „В.Л.“ в гр. К.. Другата половина прехвърлила на братовчед й Д. Е. Д.. Така ищцата предположила, че завещание повече не е нужно и постепенно споменът за споменаването му се изличил от съзнанието й.

Процесът с възстановяване на нивите продължил почти 10 години.

Когато приключил през 2000 г., Г.А. вече не била между живите.

Както се оказало години по-късно, обаче, тя действително била завещала половината от всичко на своята внучка В., като изрично посочила, че й завещава и своето право на реституция като наследник. Оказало се, че на 12.08.1992 г. Г.А. съставила универсално саморъчно завещание, с което завещала на своя внук Д. Д. и на своята внучка - ищцата, по 1/2 ид. ч. за всеки от тях от „цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и от имуществените си права за възстановяването на земеделските земи.“ Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г., ВКС, ОСГК „универсалните завещателни разпореждания, щом са валидни и отговарят на изискванията на закона, произвеждат действия и по отношение на земеделски земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството“.

Както било известно, всички имуществени права се наследявали, следователно можели и да се завещават. Като наследник на 1/3 ид.ч. от земите на П. П., Г.А. завещала на ищцата правото да получи по реституция по 1/6 ид. ч. от всички наследствени земеделски имоти, включително описаните в исковата молба.

Майката на В. - М.М.А., също й споделила преди да почине, че веднъж майка й Г.А. й споменала намерението си да завещае на В. своето имущество, но казала, че не е виждала завещание. Затова, в качеството си на единствен законен наследник на Г.А., самата тя завещала на В. О. на 19.09.2010 г. всичките земеделски земи, които притежавала по силата на Закона за наследството от П. Г. П., т.е. наследствената си квота от тях, която била 1/6 ид.ч. След боледуване, М.А. починала на •••••••• г. Смъртта на майка й бил тежък удар за ищцата. Затова и отлагала уреждането на имуществени въпроси. Стимул за нея било обаждане по телефона през пролетта на 2019 г. от ответника Л. П.. Той се свързал с нея, казал й, че е изкупил от роднините й останалите идеални части и предложил да изкупи нейните идеални части по закон от процесните имоти. По този повод тя му съобщила, че има завещание и че притежава не 1/12 ид.ч., а 2/12 ид.ч. Той поискал да види завещанието, за да се увери в това. Към онзи момент ищцата не била съгласна и с предлаганата цена.

Тъй като изисквало техническо време да открие и обяви завещанието, те се разбрали, че първоначално ищцата ще прехвърли с нотариален акт полагащата й се по закон идеална част, т.е. 1/12, а другата 1/12 ид.ч. ще продаде след вписване на завещанието.

Междувременно тя с изненада разбрала, че Л. П. изкупил идеалните части на другите съсобственици, без спазването на чл. 33 ЗС. По повод на сделката научила също, че нейната сестра М. В., първата ответница, вече сключила сделка с Л. П., като му била „продала“ 1/12 ид. ч. от процесния имот (по-късно открила представения сега Нотариален акт № 153 от 25.02.2019 г., том 2, с вх. peг. № 512/на СВ - гр. К.). Получила и покана от адвокатска кантора в гр. С.. Почувствала се уплашена и принудена да продава.

През есента на 2019 г. с Л. П. се договорили за продажната цена, но той й обяснил, че няма пари да изкупи и трите имота и че междувременно имал уговорка да продаде ПИ 36498.38.5 на третия ответник. В. О. се съгласила да продаде 1/12 ид.ч. директно на „РСА“ ООД. Това станало с Нотариален акт № 78, том 13, вх. peг. № 3464/17.10.2019 г. на CB-К.. В същия ден с н.а. № 79, т. 13, дело 2441/2019 г. на CB-К., тя прехвърлила 1/12 ид.ч. на Л. П. от втория имот, който бил в близост от юг. Той й обещал, че ще изкупи и другата 1/12 ид.ч., която има по завещание, а с М. ще уреди отношенията си.

Ищцата била силно разтърсена от постъпката на роднините. Тя предполагала, че майка й е оставила завещанието в една кутия, в която държала всички свои документи, но не знаела къде е кутията, тъй като майка й приживе правила размествания в жилището и я преместила от обичайното й място. Затова започнала да я търси. В този ден там бил и нейният племенник, който й помогнал. Той станал свидетел на откриването на кутията, поставена в пожълтяла с годините найлонова торба. Вътре действително намерили завещанието на майка й в оригинал. Вниманието им било привлечено от пазен от майка й скъп спомен - родословното дърво на В.Л., в което и тя участвала като негова родственичка. В. се зачела в него. От любопитство племенникът продължил да разглежда и другите вещи, които съдържала кутията. Така, най- отдолу, скрит под много документи, на дъното на кутията, открил малък бял плик, в който пък открил сгънат лист формат А4, на който било написало завещанието от баба й Г.. То обаче не било оригинал, а само ксерокопие.

На другия ден ищцата го занесла на Нотариус П. С. Последната не открила предадено за пазене завещание от Г.А. в Служба по вписванията - гр. К.. Както се оказало по-късно, причината била, че го търсила при неотворените завещания. Междувременно ищцата се обадила на братовчед си Д., който също бил споменат в копието, което открила, да го попита знае ли нещо за това. Той й казал, че още преди години отишъл в Районния съд - К. и го обявил. С това наследството по завещание се считало прието. Към онзи момент не се изисквало нищо повече, включително не се изисквало снабдяване със заверен препис. Отказали такъв и на тях, като с много усилие се снабдили с незаверено копие от протокола на обявеното завещание с молител Д. Д. Д. не могъл да обясни на В. защо никога не й е споменал нищо за отварянето на завещанието. Може би поведението му се обяснявало с факта, че за съжаление, той бил вписан в регистрите на психиатрията. Затова била под съмнение действителността на сделката, сключена с него и Л. П., както и това, че баща му имал собственост, която да продаде.

След като В. уведомила нотариуса, че завещанието е обявено, последната успяла да го открие. Започнала процедура по снабдяване с документи, необходими за издаване на заверен препис. Поради извършените междувременно сделки и смяна на партиди в Службата по кадастър и данъчната служба, изваждането на документите било затруднено и така едва в края на 2020 г. В. О. получила своя заверен препис от завещанието си от Г.А.. Ответникът Л. П. придобил идеалните части от собствеността върху процесните имоти от наследниците на П. П., а именно 10/12 ид. ч. от имота последователно с нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № 511/25.02.2019 г., с акт №152, том 2, нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № 829/19.03.2019 г., акт № 6, том 4, нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № 512/25.02.2019 г., акт№ 153, том 2.

Към момента на продажбата М. В., сестрата на ищцата, не е била собственик на прехвърлената от нея 1/12 ид. ч. от процесните имоти. Тя принадлежала на ищцата по силата на завещанието от баба й Г.А., а като евентуално основание - по силата на завещанието от майка й М.А.. Следователно ответникът Л. купил от несобственик и съответно самият той не станал собственик на 1/12 ид. ч. от процесните имоти. Така, когато е прехвърлил тази квота на „РСА“ ООД в ПИ идентификатор 36498.38.5, област П, община К., гр. К., м. С., последното на свой ред не придобило собствеността. С нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № ••• г., акт № 150, том 15, ответникът Л. П. продава на ответника „РСА“ ООД 11/12 ид. ч. от процесния имот, въпреки че към момента на продажбата той реално е притежавал само 10/12 ид. ч от имота, съобразно гореизложеното. Доверителката ми, както изложихме по-горе, му е прехвърлила 1/12 ид.ч.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. В. В. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. К., •••, Л. П. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. К., ••• и „РСА“ ООД, с ЕИК •••••••••, с адрес на управление в гр. П, •••, представлявано от управителя С.Р.Х., че В. В. О. с ЕГН •••••••••• от град ••• е собственик по силата на саморъчно завещание от 12.08.1992 г., вписано в СВ - К. на 27.10.2020 г, направено от нейната баба Г.П.А., починала на •••••••• г. в нейна полза, открито през 2019 г., САМО на 1/12 ид. ч. от следните недвижими имоти:

1) Поземлен имот с идентификатор 36498.38.5, гр. К., община К., област П, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г., на изп. директор на АГКК, с последно изменение от 10.01.2020 г., адрес на имота: м. С., площ 4005 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, НТП За ремонт и поддържане на транспортни средства, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 038005, парцел 38.5, граници: 36498.38.6, 36498.344.360, 36498.38.4, 36498.38.131, 36498.38.3 и 2) Поземлен имот с идентификатор 36498.38.162, гр. К., община К., област П, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г., на изп. директор на АГКК, адрес на имота: м. С., площ 3335 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, НТП: Нива, предишен идентификатор: 36498.38.8, 36498.38.7, номер по предходен план: 038007, парцел 38.5, граници: 36498.38.9, 36498.344.360, 36498.38.131, 36498.38.6.

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик САМО на 1/12 ид. ч. от същите недвижими имоти по силата на завещание от майка си М.М.А от 19.09.2010 г., починала на •••••••• г., открито през 2019 г. Ответницата М. В. В. не взема становище по иска. Ответникът Л. П. П. оспорва иска. Оспорва истинността на представеното по делото завещание, подписано от Г.А., родена ••• г., като твърди, че представеното завещание не е собственоръчно изписано от нея и не е подписано от нея.

Сочи, че няма спор в теорията и практиката, че доказателствената тежест за установяване истинността на оспорено саморъчно завещание лежи върху страната, която го е представила и черпи изгодни за себе си правни последици. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната. Касае се за саморъчно завещание, оспорено досежно неговата автентичност от законните наследници. Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. То не носи подписите на законните наследници, които го оспорват. Поради това и по силата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване истинността на завещанието падала върху страната, която го е представила. Това било лицето, което основавало своите права върху завещанието. В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност.

Счита, че представеното по делото саморъчно завещание на Г.А. не е изписано от нея и не отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН по форма и съдържание. То не било изписано саморъчно от лицето, за което се твърдяло, че го подписало. Саморъчното завещание било строго формално. За него се изисквало не само писмена форма, но специална писмена форма - да е изписано, направено собственоръчно от завещателя.

Оспорва истинността и на представеното по делото завещание, подписано от М.А. Твърди, че представеното завещание не е собственоръчно изписано от нея и не е подписано от нея.

Счита, че представеното по делото саморъчно завещание на М.А. не е изписано от нея и не отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН по форма и съдържание. То не било изписано саморъчно от лицето, за което се твърдяло, че го е подписало. Саморъчното завещание било строго формално. За него се изисквала не само писмена форма, но специална писмена форма - да е изписано, направено собственоръчно от завещателя.

Оспорва твърдението, че наследствената квота на Г.А. е 1/3 по закон, поради което и заветниците й Д. Д. и В. О. не можели да получат по 1/6 идеална част от него.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на П. Г. П., последният починал през 1924 г., като тогава действал Законът за наследството от 1890 г. По силата на чл. 21 от цитирания закон низходящите от женски пол наследявали два пъти по-малка част от низходящите от мъжки пол. П. П. оставил като наследници съпруга, син и две дъщери.

В случая приложението на стария Закон за наследството, действащ към 1924 г., не било взето предвид, поради което квотата на Г.А. в размер на 1/3 идеална част от наследството на П. П. била неправилно изчислена.

Нарушено било правилото на чл. 23, ал. 2 от Закона за наследството.

Ищцата имала възможност повече от 20 години да се снабди със завещанието на баба си Г.А., починала през ••• г., а завещанието и било обявено през 1994 г. от районен съдия при PC-К., както тя сама признавала.

Ищцата действала недобросъвестно спрямо ответника по делото Л. П., като на дата 17.10.2019 г. е прехвърлила притежаваната от нея 1/12 идеална част от процесиите имоти и могла, и следвало още към този момент да се снабди със завещанието на баба си Г.А., което видно от представения по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание, било обявено от районен съдия при PC-К. още през 1994 г. (на дата 18.02.1994 г.) и както признава ищцата, било вписано в книгата за завещанията.

Счита, че ищцата след вписване на двете продажби, пропуснала правото си да претендира част над тази, която продала на ответника. Ищцата не се възползвала от правото си на чл. 27, ал. 2 ЗН и не поискала обявяване на двете саморъчни завещания: „Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса. Бабата на ищцата починала през 1993 г. Ищцата имала възможност повече от 20 години да направи справка и да се снабди с двете завещания и като не сторила това, пропуснала това свое право.

Оспорва твърдението, че В. О. открила двете саморъчни завещания при сочените от нея обстоятелства.

На първо място, ищцата не сочела датата, на която това се случило и което разколебавало доказателствената тежест на исканите от нея свидетелски показания. С цел ангажиране защитата на ответника, моли съда да задължи ищцата да посочи датата, на която открила двете завещания, както и в кое жилище се е случило това, тъй като не ставало ясно от исковата молба.

На второ място, твърденията на ищцата били протИ.речиви и взаимоизключващи се. От една страна В. О. твърдяла, че майка й М.А. не виждала завещанието от баба й и затова написала свое, от друга страна се оказвало, че майката й е държала завещанието на баба й в същата кутия, в която е оставила и своето. Т.е. нямало как да не е знаела за второто завещание, тъй като самата тя го оставила в тази кутия в собственото си жилище „правила (вероятно ремонт, тъй като думата ремонт била изпусната) в жилището.

Твърди, че ищцата знаела много по-рано за завещанието на баба си, поради факта, че другият заветник в завещанието Д. Д. е обявил последното още през 1994 г. Оспорва твърдението, че Г.А., починала ••• г., е могла да завещае на внучка си В. О. имуществените права за възстановяването на земеделските земи, тъй като последните били възстановени едва през 2000 г., а тя е починала много преди това.

В заключение твърди, че ищцата В. О. не е собственик и не е получила по силата на нито едно от двете завещания 1/12 идеална част от имотите на П. Г. П.. МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „РСА“ ООД оспорва иска. В. В. О. обосновавала претенциите си по делото на две завещания: Саморъчно завещание от 12.08.1992 г. на Г.П.А. (•••••• г.), нейна баба по майчина линия, и евентуално Саморъчно завещание от 19.09.2010 г. на М.М.А. (•••••г.), нейна майка.

Оспорва истинността на представеното по делото завещание от 12.08.1992 г. на Г.П.А., родена ••• г., починала на •••••••• г., като твърди, че представеното завещание не е собственоръчно изписано от нея и не е подписано от нея.

Твърди, че представеното по делото саморъчно завещание на Г.А. не е изписано и подписано от нея и не отговаря на изискванията на чл. 25 ал. 1 от Закона за наследството за форма и съдържание.

Съгласно нормата на чл. 193 ал. 3 пр. 2 от ГПК, когато се оспорвала истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността падала върху страната, която го представила - в случая това била ищцата, която представила завещанието и желаела да се ползва от него.

Саморъчното завещание било частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. То не носело подписа на ответника, който го оспорва. Поради това и по силата на чл.193, ал. 3 от ГПК, тежестта на доказване истинността на завещанието падала върху страната, която го е представила. Това било лицето, което основава своите права върху завещанието. В тежест на ползващия се от едно завещание било да установи неговата автентичност.

Оспорва истинността и на представеното по делото саморъчно завещание от 19.09.2010 г. на М.А. (•••• г.). Твърди, че представеното завещание не е собственоръчно изписано от нея и не е подписано от нея.

Твърди, че завещанието не е собственоръчно изписано и подписано от МА и не отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН за фор ма и съдържание.

Оспорва твърдението, че наследствената квота на Г.А. като наследник по закон на баща й П. Г. П. е 1/3 идеална част, поради което и заветниците й Д. Д. и В. О. не биха могли да получат по 1/6 идеална част от него.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на П. Г. П., последният починал през ••• г. и оставил като наследници съпруга, син и две дъщери. Към момента на смъртта му действал и е бил приложим Законът за наследството от 1890 г. (отм. 1949). По силата на чл. 21 ал. 3, пр. второ от цитирания закон, когато низходящите са от мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол, а съгласно чл. 38 преживелият съпруг наследява част, равна на частта на дете от мъжки пол, в случай, че след смъртта на наследодателя са останали три и повече деца с различен пол.

В случая ищцата не взела предвид, че-наследяването на П. П. е по реда на отменения Закон за наследството, действащ към 1924 г., поради което твърдяната квота на Г.А. в размер на 1/3 идеална част от наследството на баща й (и на майка й) била неправилно изчислена.

Оспорва твърдението, че Г.А., починала ••• г., е могла да завещае на внучка си В. О. имуществените права за възстановяването на земеделските земи, тъй като последните били възстановени едва през 2000 г., на наследниците на П. Г. П., а тя починала много преди това.

Дори да се приемело, че завещанието на Г.А. от 12.08.1992 г. е автентично, то по отношение на наследяването от заветниците на наследствените й от П. П. земеделски й имоти, същото не произвеждало твърдяното от г-жа О. действие и не обуславяло по-големи права на бенефициерите.

С решение № РД-576 от 24.02.2000 г. на Поземлена комисия гр. К. било възстановено право на собственост на наследниците на П. (П.) Г. П., починал на •••••••• г. върху земеделски имоти, един от които, под № 5, бил поземлен имот с идентификатор 36498.38.5, а имотите под №№ 6 и 7 към момента били обединени в поземлен имот с идентификатор 36498.38.162, предмет на иска.

Завещателката Г.А. била един от четирима наследници по закон на П. П. (починал •••• г.) - съпруга (починала ••• г.), син и две дъщери.

Със завещанието, съставено на 12.08.1992 г. тя е завещала на двамата си внуци Д. Е. Д. и В. В. О. по ½ идеална част „... включително и от имуществените си права за възстановяването на земеделските земи, ако все още не съм възстановила собствеността си върху тях.“ Завещателката-наследодател Г.А. починала на •••••• г., и съответно на тази дата било открито наследството й, а процесните имоти били възстановени на наследниците на нейния баща и наследодател П. Г. П. 7 години след това, с решение на ПК от 24.02.2000 г. След като към момента на откриването на наследството нямало завършена процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на поземлената комисия, то заветът бил недействителен и не обхващал това имущество. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници имали конститутивно действие (ТР № 1/97 г. ОСГК на ВКС).

Съгласно правната теория и трайната и последователна съдебна практика в този случай става въпрос за завет на наследство; завещателното разпореждане, направено на 12.08.1992 г. от Г.А. в полза на двамата й внуци, по отношение на земеделски земи, които тя самата наследявала (индивидуализирани родово като земеделски земи), същото се считало за завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН - разпореждане с определено имущество. Заветът пораждал своя транслативен ефект, само ако имуществото е част от наследството на завещателя. В противен случай, разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗН установявала недействителност на завета по отношение на вещи, които към момента на откриване на наследството не са принадлежали на наследодателя. В този смисъл били разясненията на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК и решение № 1393 от 1.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 243/2008 г., I г. о., ГК.

Разпоредбата на чл. 19 ал. 2 ЗН не намирала приложение, защото заветът бил направен за всички земеделски земи.

Ето защо правото на собственост на В. О. се определяло единствено от наследственото правоприемство по закон.

Горните съображения се споделяли и от Административен съд П (адм. дело № 1225/2021 г.), пред който В. О., твърдейки, че към 2021 г. била собственик по завещанието от Г.А на 1/6 идеална част от ПИ 36498.38.5, оспорвала заповед на Кмета на К. № РД-651 от 19.10.2020 г. С Определение № 1725 от 13.07.2023 г. жалбата била оставена без разглеждане, като в мотивите съдът не приемал твърдението й, че по завещателни разпоредби от Г.А е придобила по-голяма идеална част от имота, отколкото е прехвърлила.

Следвало да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че В. О. не се позовавала и не представя в производството по адм. дело № 1225 по описа за 2021 г. на Адм. съд П саморъчното завещание от майка й МА.

Допълнително по отношение завещанието от 19.09.2010 г. на МА: същото следвало да бъде изключено като писмено доказателство и поради обстоятелството, че нямало доказателства към момента на завеждане на делото ищецът да е приел имуществото, предмет на завещателното разпореждане, изрично или с конклудентни действия, (арг. от практика на ВКС, напр. определение № 157/2022 г. на II г.о., ВКС) Завещанието не било обявено и не било вписано в СВп К., а считано от 01.01.2001 г., и по силата на чл. 112, б. „и“ от Закона за собствеността и чл. 4, б. „к“ от Правилника за вписванията, саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Не била изпълнена нормата на чл. 27 от Закона за наследството, като ищцата не поискала да бъде обявено намиращото се в нея завещание. Тя имала възможност почти 30 години да се снабди със завещанието на баба си Г.А., починала през •••• г., а завещанието й било обявено през 1994 г. от районен съдия при PC К., както тя сама признавала. Същото се отнасяло и до завещанието от майка й, която починала през 2013 г. и до момента ищцата не предприела действия по обявяване и вписването му.

Счита, че ищцата, след извършване на двете продажби, е пропуснала правото си да претендира по-големи права, от тези, които прехвърлила. Ищцата не изпълнила задължението си по чл. 27 от ЗН и не поискала обявяване на двете саморъчни завещания. Бабата на ищцата починала през 1993 г., а майка й през 2013 г. Ищцата имала възможност повече от 28 години да направи справка относно завещанието от баба си, и 10 години за завещанието на майка си и да се снабди с двете завещания и като не сторила това, пропуснала това свое право.

Ищцата действала недобросъвестно спрямо ответника по делото „РСА“ ООД, като на дата 17.10.2019 г. е прехвърлила 1/12 идеална част от процесния имот 38.5 и могла, и следвало още към този момент да се снабди със завещанието на баба си Г.А., което видно от представения по делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание, било обявено от районен съдия при РС К. на 18.02.1994 г. и, както признавала ищцата, било вписано в книгата за завещанията.

Твърди, че ищцата се лишила от възможността да претендира по- големи права относно своя сънаследник по закон ответника М. В. и на основание нормата на чл. 55 от ЗН. Когато след приемането на наследството се откриело завещание, което не било известно, наследникът не бил длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част.

Като наследник по закон на майка си МА, първият ответник по настоящото дело - М. В. В., приела мълчалИ. наследството си от нея, преди да се открие завещанието, което не й било известно (ищцата сама признава, че го намерила едва след като продала своите идеални части на ответниците Л. П. и „РСА“ ООД на 17.10.2019 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗН мълчалИ. приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството. Действията можели да са различни, като законът предоставя на съда за всеки конкретен случай да прецени доколко те предполагат волята на наследника да приеме наследството.

В константата практика на съдилищата се приемало, че мълчалИ. приемане на наследството има при извършването както на правни, така и на фактически действия.

Като се разпоредила с наследените от нея идеални части от процесните имоти, продавайки ги на втория ответник Л. П. с нотариален акт от 25.02.2019 г., вписан в СВп акт № 153, т. 2/2019, М. В. приела наследството от майка си М. А., посредством извършване на правни действия.

Доколкото ответницата приела наследството, оставено от майка й М.А. преди да се открие завещанието, което не й било известно, на основание чл. 55 от ЗН същата не била длъжна да удовлетвори завещателните разпореждания по него, които, от своя страна, се отнасяли до определено имущество, индивидуализирано родово като земеделски земи (чл. 16, ал. 2 ЗН) и придават на В. О. качеството на заветник.

Осъществената от М. В. продажба произвела своя вещноправен ефект, така, както и последващата продажба от Л. П. на „РСА“ ООД, осъществена на 17.12.2019 г. Оспорва твърдението, че В. О. открила (узнала за) двете саморъчни завещания при сочените от нея обстоятелства.

На първо място, в завещанието на Г.А. били описани подробно и изчерпателно всички лични данни на заветниците - три имена, ЕГН, № и дата на издаване на паспортите им, актуални адреси. При това паспортът на Д. Д. бил издаден месец преди датата на завещанието. Тези обстоятелства сочели, че облагодетелстваните лица са присъствали на съставянето му.

На следващо място, ищцата не сочела датата, на която това се случило и което разколебавало доказателствената тежест на исканите от нея свидетелски показания. Не посочвала и в кое жилище се е случило това, но нейният адрес съвпадал с адреса на М.А. (гр. К., ул. ••• № •••, ет. •••, ап. •••), т.е. двете са живеели заедно и са общували ежедневно, а това предполага, че ищцата е знаела за направеното завещание.

На трето място, твърденията на ищцата били недоказуеми, протИ.речиви и взаимоизключващи се. От една страна В. О. твърдяла, че майка й М.А. не виждала завещанието от баба й и затова написала свое, от друга страна се оказвало, че майката й държала завещанието на баба й в същата кутия, в която оставила и своето. Т.е. нямало как да не е знаела за второто завещание, тъй като самата тя го оставила в тази кутия в собственото си жилище.

Твърдели, че ищцата знаела много по-рано за завещанието на баба си, поради факта, че другият заветник в завещанието Д. Д. обявил последното още през 1994 г. Следвало да отбележи, без това да ги касае, че наследниците на П. П. притежавали още няколко общи имота, досежно които ищцата следвало да претендира повече права от полагащите й се по закон.

В заключение твърди, че ищцата В. О. не е собственик и не е получила по силата на нито едно от двете завещания претендираната от нея 1/12 идеална част от имотите на П. Г. П., предмет на иска.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли първоначалния иск като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № РД-576 от 24.02.2000 г., взето по преписка вх. № 0129/21.09.1993 г. е възстановено правото на собственост на наследници на П. Г. П. върху девет земеделски недвижими имота съгласно план за земеразделяне.

Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, в което е удостоверено, че П. Г. П. и П. Г. П., роден на •••••••• г., са имена на едно и също лице.

П. (П.) Г. П., роден на •••••••• г. е починал на •••••••• г., като е оставил наследници по закон: В.В.П. – съпруга, починала на ••••••• г., В.П.П.. – син, починал на ••• г., Г.П.Р. – дъщеря, починала на •••••••• г., Е.П.К. – дъщеря, починала на ••••••• г. Към датата на смъртта на П. П. – •••г. е действал Законъ за наследството, утвърден с указ от 17.12.1889 г., под № 484, обн., ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., отменен с приемането на сега действащия закон за наследството, обн. ДВ бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила от 30.04.1949 г. Съгласно чл. 89, ал.1 от действащия Закон за наследството, по наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон. В конкретния случай наследството е открито 25 години преди приемане на действащия ЗН и според настоящия съдебен състав този въпрос е от съществено значение, защото общия на страните наследодател е починал повече от 20 години преди масовизацията (1948г., 1956г.), и независимо че реституционната процедура е проведена за земеделски имоти, възстановени на неговите наследници, то никой от живите му наследници към момента на извършването й, не би могъл да внесе в ТКЗС включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации повече от онова, което вече е притежавал по наследство. При това положение, според настоящия съдебен състав приложими са разпоредбите на чл. 21 ал.3 и чл. 38 от Законъ за наследството (1889), съгласно които, когато наследодателят е оставил три или повече деца от различни полове, недвижими имоти се наследяват по следния начин: частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. В случай, че наследодателят е оставил и преживял съпруг, в тази хипотеза, съпругът наследява част, равна на частта на децата от мъжки пол. При това положение, след смъртта на П. П. през 1924 г., неговият син В.П.. е наследил два дяла от оставените от него в наследство непокрити имоти (земеделски земи), съпругата В.П. също е наследила два дяла, а дъщерите Г.А. и Е.К. са наследили по един дял. Или В.П. и В.П.. са притежавали по наследство по 2/6 (6/18) ид. части от непокритите имоти, а Г.А. и Е.К. – по 1/6 (3/18) ид. част. След смъртта на В.В.П., починала на ••••••• г., при вече действащия закон за наследството и след масовизацията, трите й деца са я наследили с равни права или всеки от тях е получил по 2/18 ид. части от наследството, останало от съпруга й П. П.. Така, трите деца биха притежавали след реституцията наследствени права както следва: В.П.. 6/18+2/18 или 8/18 ид. части, Г.А. и Е.К. – по 3/18+2/18 или 5/18 ид. части за всяка от тях.

Не се споделят доводите на ищцата, че размерът на дяловете следва да се определи по действащия ЗН, доколкото същите представляват новооткрито наследство. Действително, след реституцията земеделските земи са обособени в отделен предмет на наследяване, за който направен отказ от наследство преди реституцията им е неотносим, но както е прието и с ТР № 1 от 4.11.1998 г. по тълк. гр. д. № 1/1998 г., на ОСГК на ВКС не се променя времето на откриване на наследството и кръгът наследници, респективно техните дялове, доколкото фикцията е относима към имоти, които не са били в патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството. В настоящия случай имотите са били в партимониума на П. П., наследниците му към датата на откриване на наследството са придобили посочените права върху тях, т.е. Г.А.. е притежавала по наследство от баща си 5/18 ид. части от придобитите по наследство, а впоследствие и реституирани земеделски земи, които безспорно имат характер на непокрити имоти. В същия смисъл - решение № 53 от 20.07.2022г. по гр. д. № 3352/2021г. на ВКС, І г.о.

Без правно значение за настоящия процес са дяловете на наследниците на В.П.. и Е.К., доколкото спорът се свежда до въпроса наследила ли е по закон част от реституираните имоти ответницата М. В. В. и разпоредила ли се е валидно с получени от нея наследствени права върху недвижимите имоти.

Г.П.Р. е починала на •••••••• г. като е оставила наследници по закон двете си дъщери – В.М.Д. и М.М.А., които са я наследили с равни права и при наследяване по закон биха придобили по ½ от реституираните земеделски имоти или по 5/36 ид. части от тях. В.Д. е починала, като след смъртта си е оставила наследници по закон – съпруг и сина си Д. Д.

По делото е представено саморъчно завещание от дата 12.08.1992 г., съставено от Г.П.А., с което същата е завещала на внука си Д. Е. Д. и внучката си В. В. О. по ½ ид. част от цялото си движимо и недвижимо имущество, включително от имуществените си права за възстановяването на земеделските земи, ако все още не е възстановила собствеността си върху тях. Завещанието е било обявено от Д. Д. на 18.02.1994 г., установено с представения препис от протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение в нотариата, съставен от съдия при КрлРС (ноторно известно е, че в съдебния район на Районен съд К. съдиите са изпълнявали функцията на нотариус до м. септември 1998 година).

Завещанието е оспорено – и като неистинско, и като непородило действие спрямо наследниците по закон, като ответниците основават тезата си за второто с това, че същото представлява завет на родово определени вещи и тъй като към датата на откриване на наследството на Г.А. собствеността върху тях не е била реституирана, то заветниците не са придобили права.

По отношение истинността на завещанието са изслушани две съдебно-технически експертизи на подпис и почерк и истинността му е установена, включително с показанията на свидетел досежно авторството на представените образци за сравнителен материал.

Не се спори, че през 2019 г. наследниците по закон на П. П. са се разпоредили с три от общо деветте реституирани земеделски имота, като всеки от тях е отчуждил в полза на ответника Л. П. наследствени идеални части от поземлени имоти с идентификатори 36498.38.5; 36498.38.7; 36498.38.8. Договорите са сключени с отделни сънаследници в периода от 25.02.2019 г. до 17.10.2019 г. като ищцата е продала на ответника Л. П. само 1/12 ид. част от поземлени имоти с идентификатор 36498.38.7 и 36498.38.8, и е продала на ответника РСА ООД само 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор 36498.38.5. Ответникът Л. П. е продал на ответника РСА ООД само 11/12 ид. части от поземлен имот с идентификатор 36498.38.5. Ищцата е сключила договорите за продажба на 17.10.2019 г. По делото е представена скица на поземлен имот с идентификатор 36498.38.162, от която се установява, че същият е образуван от имоти с идентификатори 36498.38.7 и 36498.38.8 (посочени са като предишни идентификатори).

По делото, в качеството на свидетел е разпитан Д. Д., който установява начина, по който е било съставено завещанието на баба му Г.А. Сочи, че баба му е питала кои земи иска да му даде. Той предложил да ги разпределят – ½ за него и ½ за В. Майката на В. предложила да ги разпределят ½ за Д. и по ¼ за В. и М., но баба му решила друго и започнали да пишат завещанието. Баба му започнала да го пише, преди това адвокат казал на свидетеля какво трябва да напише баба му. В. не присъствала, тя не беше в К.. Не си спомнял коя година се случило, било много отдавна. Свидетелят и баба му отишли в съда, предполага, че са оставили завещанието там, но не помнел добре. Минали години, свидетелят на никой не разговарял с никой за завещанието и не помнел, защо е отишъл в съда да го отворят. Не разговарял с В. за завещанието. През 2019 година получил пот ответника П. пари за част от имота, пари получил и баща му.

В показанията си св. С. сочи, че си спомня ищцата, която веднъж ходила при нея и няколко пъти разговаряли по телефона. Свидетелката била нотариус в К. за периода от края на 2015 г. до септември месец 2019 г. Поводът ищцата да я посети бил за да издирят завещание, съставено от бабата на ищцата. Открили го и с това приключила комуникацията.

По делото е разпитана и М.П.А., с чиито показания се установява механизмът, по който са осъществени разпоредителните сделки и факта, че съществуването на завещание е било поставено на обсъждане от ищцата.

Спорният по делото въпрос, след установяване истинността на завещанието на Г.А.., е дали то представлява универсално завещание по смисъла на чл. 16 ал.1 от ЗН или завет по смисъла на чл. 16 ал.2 от ЗН.

В решение № 268 от 29.09.2012 г. по гражданско дело № 410/2011 година на ВКС, І г.о. е даден отговор на материалноправния въпрос как следва да се разграничават дадените в чл. 16, ал.1 и ал.2 ЗН легални определения на понятията „общо завещателно разпореждане“ и „завет“, като е прието, че за да се разграничи дали едно завещание, включващо изброяване на отделни имущества представлява завет или е универсално и имуществата са изброени като част от цялото, следва да се държи сметка дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието. Начинът по който е изготвено представеното по делото завещание сочи, че наследодателката Г.А. е имала волята да се разпореди в полза на двамата си внуци с с по ½ ид. част от цялото си имущество, а имуществените права върху земеделските земи са посочени като част от това имущество. Не се споделят доводите на ответниците, че в тази си част завещанието има характер на завет. Същите са го оспорили, но не са ангажирали доказателства за наличието на друго имущество в наследствената маса.

Ответниците основават възраженията си и на предоставените от тях и неоспорени разписки за извършени плащания (обратни писма), като едновременно сочат, че те отразяват действителната цена по сделката, но и факта, че с тази сума са платили цялата притежавана от ищцата част от наследствените имоти. Второто възражение, дори да е установено, не може да се протИ.постави на правата на ищцата, доколкото притежаваната от нея част не е била прехвърлена по надлежния ред.

Поради изложеното, съдът намира, че завещанието, оставено от Г.А. е универсално, породило е правно действие и установява правата на ищцата по него, а искът за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по завещание на част от процесните имоти следва да се уважи. На ищцата не могат да се протИ.поставят разпоредителните действия, извършени от сестра й М. В., тъй като същата не е придобила права върху процесния имот, респективно – купувачите са придобили права от несобственик. По отношение на претендираните права, искът следва да се уважи до действителния размер на правата, които Г.А. е придобила по наследство от баща си върху непокрити имоти. Определената от съда част от наследството на П. П., което е придобила Г.А. е в размер на 5/18 (10/36) ид. части, а по силата на завещанието ищцата е наследила ½ от него, или 5/36 ид. части. Ищцата се е разпоредила с 1/12 (3/36) ид. части, поради което искът се явява основателен до размера от 2/36 ид. части, като за разликата над посочените 2/36 (1/18) ид. части до пълния предявен размер от 3/36 (1/12) ид. части, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по евентуално предявения.

ОТНОСНО разноските. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват разноски с оглед уважената част от иска. В настоящият случай съдът намира, че най- справедливият подход е следния/ ищцата е реализирала разноски в общ размер на 4 910 лева съгласно представения списък. Искът е уважен до размер от 2/3 от претендираните права, съответно – на ищцата се следват разноски в размер на общо 2/3 или в размер на 3273.34 лева, които следва да се разпределят поравно между тримата ответници, и всеки от тях да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от по 1091.11 лева.

На ответниците, които са реализирали разноски, също се следват такива съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответницата М. В. не е реализирала разноски, поради което такива не й се присъждат.

Ответникът Л. П. е реализирал разноски в размер на 4 535 лева съгласно представения списък, искът е отхвърлен в размер на 1/3, поради което следва да му се присъдят разноски в размер на 1/3 или 1511.67 лева. При това положение следва ищцата да се осъди да заплати на ответника Л. П. разноски по компенсация в размер на 420.56 лева.

Ответникът РСА ООД е реализирал разноски в размер на 2 225 лева съгласно представения списък, искът е отхвърлен в размер на 1/3, поради което следва да му се присъдят разноски в размер на 1/3 или 741.67 лева. При това положение следва този ответник да се осъди да заплати на ищцата разноски по компенсация в размер на 349.44 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът