Решение № 266 от 23.1.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 919/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Делото е образувано по жалба, подадена от адв. С. К. от ВТАК, като пълномощник на Д. Й. С. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица]. Оспорва се мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, по т. 5 от заявление, подадено от Д. С. до министъра на културата на дата 27.09.2024 г. и препратено в тази му част, до Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/. Жалбоподателката счита, че за директора на НИНКН – [населено място] съществува задължение да предостави поисканата му информация, която е обществена по своя характер, съответно непредоставянето на същата представлява мълчалив отказ, който по същество е незаконосъобразен. Иска се същият да бъде отменен и на основание чл. 41 от ЗДОИ ответният орган да бъде задължен да предостави достъп до поисканата информация, в посочената по-горе част от заявлението, препратено на дата 11.10.2024 година. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез пълномощника, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмено становище. Претендира се присъждане на направените разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание. В представено писмено становище излага фактологията, която намира за относима към случая, прилага документи в подкрепа на твърденията си. Сочи, че нееднократно е предоставял информация индиректно /под формата на отговори на въпроси, описание на процедури и др./, както във връзка със заявление на Д. Й. С. по ЗДОИ до Министерството на културата, така и във връзка с искания на специализирани контролни органи. Изтъква, че поисканата информация се съхранява в архива на НИНКН, поради което попада сред изключенията по чл. 8 от ЗДОИ, като достъпът до нея се предоставя по реда на Наредба № Н-3/ 26.01.2012 г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на Националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство и научния архив на музеите. Поради това счита, че непредоставянето на тази информация по реда на ЗДОИ не представлява мълчалив или изричен отказ, съответно подадената жалба, поради липса на предмет, е недопустима за разглеждане. Не заявява претенция за присъждане на разноски. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 97-00-99/ 27.09.2024 г. до министъра на културата, Д. Й. С. на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ е поискала да й бъде предоставена информация относно новострояща се сграда в [населено място], имот с [идентификатор], [УПИ], кв. 278 по плана на града, административен адрес [населено място], [улица]. В точка 5 от заявлението е направено искане за получаване на информация по въпроса налична ли е съгласувана проектна документация в Националният институт за недвижимо културно наследство за посочената сграда и с каква давност е тя. В заявлението Д. С. е посочила, че желае да получи исканата информация под формата на копия от документи, по електронната поща, на посочен имейл адрес. С Решение изх. № 97-00-99/ 11.10.2024 г. на главния секретар в Министерството на културата, е предоставен, съответно отказан достъп на Д. С. до информацията по отделни точки от заявлението, а същото, в частта му по т. 5, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, е препратено на НИНКН. Съгласно представени след изисване данни /писмо от 28.11.2024 г. на МК/, решението за препращане е получено в НИНКН, чрез система за електронен автоматичен обмен, с входящ № 0401-12783/ 11.10.2024 г. /л. 65 и л. 66/. Последното обстоятелство не се отрича от ответника, същият е представил и придружителното писмо, с което копие от заявлението е изпратено от главния секретар на МК /л. 59/. Освен това ответникът представя документи, представляващи част от кореспонденция между него и МК, от които се установява, че с писмо изх. № 0401-12492/ 30.06.2024 г. (вх. № 0401-12492/ 25.07.2024 г. на МК), по искане на директора на дирекция ИОКН при МК, директорът на НИНКН е предоставил информация за сграда в [населено място], имот с [идентификатор], кв. 278 по плана на града. В писмото е посочено, че съгласно данните от Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, в посочения в заявлението поземлен имот разположена единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност, декларирана с писмо на НИПК № 2542/ 08.08.1985 г. като: „Сграда на [улица], кв. 278, пл. № 781“, самият имот попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност - „Архитектурно-строителна зона „Варуша“, част от „Историческо селище Велико Търново“, обявено с Протокол № 4/ 07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата /НСОПК/, утвърден от министъра на културата, като групов паметник на културата с категория „национално значение“. В писмото си директорът на НИНКН е посочил и че с Протокол № 3/10.04.2000 г. от заседание на НСОПК, утвърден от министъра на културата, са определени режими за опазване на груповите паметници на културата в [населено място], посочил е и документацията, съхраняваща се в Националния документален архив /НДА/ на НИНКН за въпросната сграда /проект за къща, проекти за частично изменение на ПУП, за архитектурно заснемана на жилищна сграда и инвестиционен проект, съответни писма на НИПК и НИОНКЦ/, с посочени години на издаване и индекси в архива. Отбелязал е и че с Протокол № 3/10.04.2000 г. от заседание на НСОПК, утвърден от министъра на културата, са определени режими за опазване на груповите паметници на културата в [населено място]. По повод подаденото от Д. С. заявление от 27.09.2024 г., от директора на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в МК до няколко длъжностни лица в министерството, както и до директора на НИНКН, е изпратено писмо с изх. № 97-00-99/ 30.09.2024 г., с което им е изискано писмено мотивирано становище до дирекция ПНДПП, за изготвянето на отговор на заявлението. В писмото е посочено, че писменото становище следва да съдържа исканата информация или в него да се посочи, че съответните органи не разполагат с такава, като е отбелязано и че заявление вх. № 97-00-99/ 27.09.2024 г. е достъпно в автоматизирана информационна система. С писмо изх. № 0401-12703/ 30.09.2024 г. директорът на НИНКН е изразил становище, че исканата информация попада в обхвата на чл. 8, т. 2 от ЗДОИ и начина по който следва да бъде предоставена, аналогично на становището му, представено пред съда, като е посочил приемно време и телефон за контакт на Националния документален архив на НИНКН. Освен това отново е предоставил данните, съдържащи се в цитираното по-горе писмо изх. № 0401-12492/ 30.06.2024 г., относно сградата в имот с [идентификатор], кв. 278 по плана на [населено място]. Цитираното писмо на директора на НИНКН е получено в дирекция Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в МК на дата 30.09.2024 г., съгласно дадения входящ номер от система за електронен автоматичен обмен /л. 57/. Последвало е препращането от главния секретар на МК до НИНКН на заявлението на Д. С., за предоставяне на информация по т. 5 от същото, а явно в отговор на развила се кореспонденция, главният секретар на министерството с писмо изх. № 97-00-99/ 29.10.2024 г. е разяснил на директора на НИНКН, че институтът е отделно юридическо лице и самостоятелен субект на задължения по чл. 3 от ЗДОИ, разполагащ и със съответното право на преценка относно наличието на условията за предоставяне на достъп до информация, а предоставената от него преди това информация към МК не го освобождава от тези му задължения. С писмото от 29.10.2024 г. главният секретар на МК е върнал на директора на НИНКН заявлението на Д. С. за процедиране по компетентност. Няма данни и не се твърди по изпратената му част от заявлението, от директора на НИНКН да е издадено решение за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата информация, нито че заявителят е уведомяван да уточни предмета на същата, че такава липсва в НИНКН и на директора на института е неизвестно нейното местонахождение. Няма данни и заявлението да е препращано до друг орган или да е удължаван срокът за произнасяне, с оглед искане на съгласие от трето лице за предоставяне на информацията. На 18.11.2024 г. Д. Й. С. е подала в АСВТ жалба срещу мълчалив отказ на директора на НИНКН – [населено място], за предоставяне на обществена информация по заявлението, подадено на 27.09.2024 г. и препратено на 11.10.2024 година. В хода на съдебното производство от ответника са представени документите, свързани с препратеното от Министерството на културата заявление и обсъдени по-горе. От жалбоподателя също са представени част от документите, формиращи административната преписка, по негово искане от главния секретар на МК са предоставени данни за датата на която неговото решение 11.10.2024 г. е получено в НИНКН. При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата, е подадена от правоимащо лице, подало заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, пред компетентния съд по чл. 133, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Доколкото се твърди наличието на формиран мълчалив отказ по частта от заявлението, препратена на НАНКН на 11.10.2024 г., оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл. 32 от ЗДОИ предвиждат, че когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В тези случаи срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление. Националният институт за недвижимо културно наследство, като юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата /чл. 18, ал. 2 от Закона за културното наследство/, представлява публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ от ДР към ЗДОИ и като такъв попада в кръга на субектите, посочени в чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съгласно чл. 7 от Правилника за организация на НИНКН, институтът се ръководи и представлява от директор, който при липса на делегиране на тези права, е органът, задължен да се произнесе по отправени заявления за достъп до обществена информация. Между страните не е спорно и от представените доказателства, вкл. писмо от изх. № 97-00-99/ 28.11.2024 г. на МК се установява, че искането за предоставяне на достъп до обществена информация, в процесната му част, е препратено към НИНКН на дата 11.10.2024 г. и е получено в института на същата дата. При тези данни срокът за произнасяне на органа пред когото е заявено предоставянето на достъп, изчислен по реда на чл. 60, ал. 5 от ГПК, е изтекъл на 25.10.2024 година. В посочения срок от директора на НИНКН или от определено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ лице, не е извършено произнасяне по препратената част от искането. В този смисъл е и изрично заявеното от ответника в писменото му становище от 27.06.2024 г. /л. 50 от делото/. Изводът за липса на произнасяне не се променя от факта, че поисканата от Д. С. информация по т. 5 от заявлението й, преди това под някаква форма е била предоставена на Министерството на културата. Последното обстоятелство безспорно се установява от приложените към становището на ответника писмо изх. № 0401-12492/ 30.06.2024 г. на НИНКН (вх. № 0401-12492/ 25.07.2024 г. на МК) и писмо изх. № 0401-12703/ 30.09.2024 г. директорът на НИНКН. При положение обаче, че заявлението по чл. 24 от ЗДОИ му е препратено на основание чл. 32 от с.з., предхождащото предоставяне на информация на трети лица, дори да е било във връзка с отправени искания от същия заявител, не освобождава органа от задължението му за произнасяне по заявлението. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направеното пред него искане и съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, представлява индивидуален административен акт, приравнен към изричния такъв. Предвид изложеното по-горе, в случая е формиран такъв мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, по отношение на препратената от гл. секретар на МК, част от заявлението, подадено от Д. С. на дата 27.09.2024 година. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК такъв отказ подлежи на оспорване по съдебен ред, което обуславя допустимостта на жалбата подадена до съда, за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. В нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легалната дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до каквато същият закон регламентира, и за която съществува задължението да бъде предоставяна от субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Съгласно коментираната легална дефиниция, „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от същия закон. В този смисъл информацията е обществена, когато са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки – да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета на ЗДОИ, като чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица, да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. В разпоредбите на чл. 34 от ЗДОИ са разписани изискванията към съдържанието на решението за достъп до обществена информация, а в чл. 37 – чл. 39 от ЗДОИ са регламентирани основанията, поради които органът може да откаже предоставянето на достъп до обществена информация, съдържанието на решението за отказ, като във всички случаи е посочен и начинът на съобщаване на решението на заявителя. Анализът на посочените норми налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране е субектът, задължен за предоставяне на обществена информация да постанови изричен акт /решение/ за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поисканата информация, за което писмено да бъде уведомен заявителят. Съобразно горното, директорът на НИНКН е имал задължението да се произнесе с изричен акт в определения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок, по препратеното му заявление за достъп до обществена информация, независимо дали резултатът е предоставяне или отказ да бъде предоставена исканата информация. Въпросите дали конкретната търсена информация от Д. С. информация попада в хипотезата на чл. 8, т. 2 от ЗДОИ, при което не се дължи предоставянето й, дали тази информация следва да бъде поискана по реда на Наредба № Н-3/ 26.01.2012 г. на МК или по друг ред, по които ответникът е изложил доводи в писменото си становище, е следвало да бъдат обсъдени и преценени при издаването на изричния акт, с който ответникът е бил задължен да се произнесе, независимо дали ще постанови предоставяне или отказ за предоставяне на исканата информация. В разглеждания казус коментираните нормативно установени задължения на ответника не са изпълнени, при което обжалваният мълчалив отказ следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 2 от АПК. След отмяната преписката следва да бъде върната на директора на НИНКН, за произнасяне по подаденото до него заявление на оспорващото лице, в препратената му част, с надлежен акт, в срока по чл. 28 от ЗДОИ и съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Националният институт за недвижимо културно наследство – [населено място] следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото, в размер общо на 2 010, 00 лв., от които 10, 00 лв. внесена държавна такса и 2 000, 00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г. /л. 80 от делото/. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът