Решение № 59 от 2.5.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 5/2024 г.

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивни жалби на подсъдимия Р. И. Ч. от гр.Ямбол, чрез служебния му защитник – адвокат Ж. Г. от ЯАК и на подсъдимия И. В. А. от гр. Ямбол, чрез служебния му защитник- адвокат И. С. от ЯАК, против Присъда № 160/09.11.202 3 год., постановена по НОХД № 492/2023год. по описа на Ямболския районен съд. С атакуваната присъда въззивниците - подсъдими Р. Ч. и И. А. са признати за виновни в осъществено престъпление с правна квалификация по чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и в условията на съкратено съдебно следствие във вр. с чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК са осъдени на по четири месеца „лишаване от свобода“, което наказание е отложено на осн. чл. 69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от по две години за всеки от двамата. С атакуваната присъда на осн. чл.189, ал.1 от НПК, решаващият съд е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски като всеки от двамата е осъден да заплати сумата от по 53.25 лева по сметката на ОД на МВР- Ямбол, Републикански бюджет. Във въззивната жалба на подс. Р. Ч., депозирана чрез служебния му защитник – адвокат Ж. Г. от АК-Ямбол се навеждат доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за явна несправедливост на отмереното за непълнолетния подсъдим наказание, което защитата определя като необосновано завишено и несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца, при очевидно неотчитане в достатъчна степен на наличните смекчаващи отговорността на подс. Ч. обстоятелства. Твърди се, че първоинстанционният съд е пренебрегнал и недооценил пълните самопризнания направени от подс.Ч. и във двете фази на процеса, които са допринесли в значителна степен за изясняване на обективната истина и необосновано е отказал да приложи разпоредбата на чл.61, ал.1 от НК като определи спрямо непълнолетния Ч. и втория подсъдим - непълнолетния А., възпитателни мерки по ЗБППМН.Прави се искане за изменение на оспорвания съдебен акт с постановяване на решение от въззивната инстанция, с което на жалбоподателя Ч. се наложи по - леко по вид наказание с приложение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от НК и му се определят възпитателни мерки по ЗБППМН, а алтернативно - да се приложи нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и на непълнолетния подсъдим Ч. се наложи наказание „пробация“ или „обществено порицание“. Във въззивната жалба на подс. И. В. А., депозирана чрез служебно назначения му защитник- адв.И. С. от ЯАК се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда както и за явна несправедливост на отмереното наказание на непълнолетния подсъдим, който към момента на деянието е неосъждан. Излагат се аргументи за наличието на достатъчно основания за преквалификация на осъщественото от двамата подсъдими престъпно деяние като такова по чл.194, ал.3, вр.с ал.1 от НК, който текст очевидно се явява по-благоприятен.Твърди се неправилна оценка на обществената опасност на деянието и на двамата извършители, които непълнолетни и неосъждани, което обстоятелство не е оценено и съобразено в достатъчна степен като не са отчетени обективно и съответно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се за постановяване на въззивно решение, с което да се измени атакуваната присъда като се преквалифицира престъпната деятелност на двамата непълнолетни извършители по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, а наказанието на подс.А. да се определи в условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. В съдебно заседание въззивникът- подсъдим Р. Ч., лично и чрез служебния си защитник – адвокат Ж. Г. от ЯАК, поддържа изцяло въззивната жалба на сочените основания. Пледира се за явна несправедливост на наложеното наказание при необоснован отказ на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК или на чл. 61, ал.1 от НК при отмерване на наказанието на непълнолетния Ч., неосъждан към момента на деянието. В съдебно заседание въззивникът- подсъдим И. А. се явява лично и заедно със служебно назначения си защитник- адвокат И. С. он ЯАК изцяло поддържа въззивната жалба. Настоява се за изменение на атакувания съдебен акт като на непълнолетния и неосъждан към момента на деянието подсъдим И. А. се наложи друго по вид и размер наказание като се съобрази и обстоятелството, че към този процесуален момент той е настанен във ••••••. Пледира се за преквалификация на престъпното деяние и за отмерване на друго наказание, което да е справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и тази на двамата непълнолетни / на 15 години/ и неосъждани извършители. Представителят на ОП - Ямбол настоява да се потвърди изцяло постановената от РС-Ямбол присъда като правилна, обоснована законосъобразна и справедлива, а двете въззивни жалби да се оставят без уважение като неоснователни. Излагат се доводи, че не са налице основания за изменение на атакувания съдебен акт с аргументите на защитата, т. к. двамата подсъдими са с минало и настоящо престъпно поведение, което определя по вид и размер наказанието, което им е отмерено от първостепенния съд. Съдът след като се запозна с изложеното във въззивните жалби и с доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл 313 и следващите от НПК, констатира следното: Жалбите са ДОПУСТИМИ като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан и по същество се преценяват като ОСНОВАТЕЛНИ, предвид следното: Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, в производство по реда на Глава XXVII-ма от НПК, в съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно квалификацията на осъщественото от обективна и субективна страна от двамата подсъдими престъпно деяние. Проверяващата инстанция намира за ненужно да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно установената фактическа обстановка - същата не се оспорва от страните и е установена в съответствие със събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателствени източници, проверени от контролирания съд в съответствие с разписаните процесуални правила в хода на първоинстанционното съдебно следствие в специалното производство по Глава XXVII-ма от НПК. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Правилно, обосновано и законосъобразно, в атакувания съдебен акт контролираният съд приема, че жалбоподателите - подсъдими Р. И. Ч. и И. В. А. са осъществили с действията си престъпление с правна квалификация по чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, т. к. за времето от 18: 00ч. на ••••г. до около 22: 30ч. на ••••г. в гр.Ямбол, от магазин за дрехи и лек автомобил, ••••••“, модел „••••“, с рег.№ •••••, като непълнолетни, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, в условията на продължавано престъпление, действайки в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 410 лева от владението на собствениците им – различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, както следва: на ••••г, около 18: 00ч. в гр.Ямбол, от магазин за дрехи на ул••••• са отнели чужди движими вещи- 3 бр. дънкови рокли с ламе с единична цена от 30 лева и 4 бр. дънкови рокли /варени/ с единична цена от 50 лева на обща стойност от 290 лева от владението на собственика на СД „••••••“ с управител И.С.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят; на ••••г., около 22: 30ч., в гр. Ямбол, от лек автомобил, марка „•••••4, модел „••••“, с рег.№ ••••••, паркиран на ул.“••••“ до дом № 216, са отнели чужди движими вещи- парична сума от 120 лева от владението на собственика им М.М. С. от гр. Ямбол, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитата на подс. А. за преквалификация на престъпното деяние като такова по чл. 193, ал.3, вр. с ал.1 от НК- вярно е, че част от откраднатите чужди движими вещи са върнати доброволно и добросъвестно на собствениците им- 1 бр. рокля на стойност 50 лева е върната на собственика И.М., а сумата от 20 лева на собственика на открадната парична сума- свид.М. С., но към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт /а и към момента на въззивното производство/ на пострадалата свидетелка М. не са върнати вещи на обща стойност 240 лева, нито е платена равностойността им, а на пострадалия свидетел С. не е възстановена сумата от 100 лева, т. е. невъзстановени на собствениците им остават вещи и пари с обща стойност от 340 лева. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция за категоричния извод, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал престъпната деятелност на двамата непълнолетни жалбоподатели, а към настоящия процесуален момент няма новонастъпили обстоятелства/ извършено плащане/, които да доведат до други изводи по фактите и по правото, поради което и проверяващата инстанция намира, че следва да се остави без уважение като неоснователно искането на адв. С. за преквалификация на престъпната деятелност на двамата непълнолетни съизвършители като такава по чл. 194, ал.3, вр. с ал.1 от НК. От обективна страна предмет на престъпното посегателство са чужди движими вещи с опредЕ. стойност, годни за употреба по предназначението си. Като обоснован и законосъобразен се преценява от въззивната инстанция изводът на контролирания съд, че писмените, гласните и веществени доказателства и заключението на вещото лице М.Г.Д., по изготвеното в хода на ДП, прочетено по съответния процесуален ред и прието от съда заключение на съдебно-оценителната експертиза, от обективна страна по несъмнен начин разкриват и доказват времето, мястото и механизма на осъществените две престъпни деяние, част от продължаваната престъпна деятелност, а от друга страна - авторството му в лицето на непълнолетните извършители Ч. и А. /и двамата на 15 години/, които при осъществяване на първото деяние са придружавани от малолетния и наказателно неотговорен свидетел Д.Н. А. /на 13години/. Обосновано и правилно в оспорвания съдебен акт са кредитирани еднопосочните и взаимно допълващи се свидетелски показания на пострадалите И. М. и М. С., на свидетеля- очевидец Д. А. и тези на В.В., Е. Х. и Л. Ч., приобщени към доказателствената съвкупност след прочитането им при спазване на разписаните в НПК правила за съкратено съдебно следствие. Обосновано и правилно се приема в атакувания съдебен акт, че тези гласни доказателства кореспондират изцяло с приложените по делото писмени доказателства – 2 бр.протоколи за доброволно предаване от 19.07.2022г./л.36- л.37, ДП/, разписка от 11.08.2022г./л.41, ДП/, характеристична справка за непълнолетния подсъдим И. В. А. /л.38, ДП/, характеристична справка за непълнолетния Р. И. Ч. /л.39, ДП/, 2 бр. справки за съдимост /л.47 и л.54, ДП/, Удостоверение за раждане на Р. Ч.и И. А./л.74-л.75, ДП/ от една страна, а от друга страна са еднопосочни с констатациите на вещото лице М.Д. по изготвената в хода на ДП и приобщена по съответния процесуален ред стоково-оценителна експертиза /л.79-л.80, ДП/, по отношение на която въззивната инстанция няма основания да се съмнява за достоверност и коректност. Проверяващата инстанция намира, че събраните, приложени и проверени гласни, писмени и веществени доказателства, релевантни към предмета на доказване са достатъчни за да покрият стандартите за постановена присъда при налична доказателствена обезпеченост и в този смисъл не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила от контролирания съд в хода на първоинстанционното производство. От обективна страна на първо място е несъмнено, че се касае за осъществени в инкриминирания период на две кражби - на вещи, представляващи стоки за продажба от магазин с управител свид. М. на ул. „•••••“ № 20 в гр. Ямбол /на ••••г./ и на кражба от лек автомобил „•••••“, модел „••••“ с рег. № ••••••, собственост на пострадалия свидетел М. С., паркиран на ул.“••••“ № 216 гр.Ямбол. На второ място е несъмнено авторството на престъпното деяние, изводимо от свидетелските показания на малолетния и наказателно неотговорен Д.Н. А./на 13 год./, който същата вечер около 18: 00ч. придружава подс.Ч. и подс.А. в разходката им в района на ул. „ •••••“ в гр. Ямбол и вижда как двамата непълнолетни вземат от магазина на свид.М. общо 7 на брой рокли и се отдалечават бързо от магазина, а по- късно си поделят откраднатите стоки и включват и малолетния свидетел в тази делба. Тези свидетелски показания са подкрепени от свидетелските показания на пострадалите М. и С., които в по- късен момент срещу разписка получават част от откраднатото им. В този смисъл са и пълните самопризнания на подс.Ч. и подс.А., направени в хода на ДП, а по- късно и по реда на чл. 371, т.2 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд за несъмненост досежно авторството на двете престъпни деяние, включени в продължаваната престъпна деятелност по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК - направените от подс.Ч. и подс.А. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, кореспондират изцяло със свидетелските показания на пострадалите С. и М., подкрепени от свидетелските показания на малолетния Д. А. /разпитан от съдия пред съдия от РС-Велинград/ и на свид. В.В. - полицай в участък •••••• при РУ на МВР-Ямбол. Гласните доказателствени източници кореспондират изцяло и със заключението на вещото лице М.Г.Д. по назначената и изготвена в хода на ДП стоково- оценъчна експертиза, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие. На следващо място от обективна страна е безспорен механизма на осъществяване на престъпното деяние - несъмнено се касае за 2 кражба на движими вещи в непродължителен период от време при идентичност на обстановката- кражба на вещи от стоки от магазин за дрехи и на парична сума от 120 лева, намиращи се в портфейл в незаключения лек автомобил на пострадалия свидетел М. С., паркиран на ••••г., около 22: 30ч. пред дом № 216 на ул. „••••“ в гр.Ямбол - разхождайки се в компанията на малолетния свид. Д. А. при първата кражба и преминавайки покрай магазина за дрехи, а втория път разхождайки се само двамата и преминавайки покрай цитирания бек автомобил, двамата непълнолетни подсъдими изнасят от магазина за дрехи общо 7 на бр. рокли на обща стойност 290 лева, а от незаключения лек автомобил, прониквайки в купето му изнасят потмоне с паричната сума от 120 лева, или всичко на обща стойност 410 лева. Механизмът на двете деяния, включени в продължаваното престъпление, се извежда от самопризнанията на двамата подсъдими, направени в хода на съкратеното съдебно следствие, кореспондиращи с показанията на пострадалите свидетели М. и С., подкрепени от наличните писмени доказателствени източници – 2бр. протоколи за доброволно предаване и 1 бр. разписка. По отношение на изводите на решаващият съд досежно фактическите положения свързани с време, място, механизъм на осъществяване на деянието и авторство- въззивната инстанция изцяло се съгласява с приетото за установено в контролирания съдебен акт, изводимо от анализа на доказателствената съвкупност при липса на спор по фактите. На следващо място от обективна страна са безспорни вещите, предмет на престъпното посегателство и тяхната обща стойност. От еднопосочните свидетелски показания на пострадалите И. М. и М. С. и от тези на свидетелите Д. А. и полицай В.В. по несъмнен начин се установя както механизма на двете престъпни деяния, включени в продължаваното престъпление, така и вида и броя на отнетите при двете престъпни посегателства движими вещи, чиято стойност от 410 лева, опредЕ. в стоково- оценъчната експертиза, не се оспорва от страните. На следващо място от обективна страна е безспорно, че подс. Ч. и подс. А. са установили своя собствена фактическа власт върху отнетите при двете посегателства чужди движими вещи – аргумент от свидетелските показания на Д. А., на когото след първата кражба двамата „разпределят“ част от откраднатите дрехи и от последващите действия на двамата извършители, след разкрИ.е на престъпната им деятелност- двамата предават на водещия разследването 1 бр. рокля /открадната от магазина на свид. М.“ и сумата от 20 лева, откраднати от намереното в автомобила на свид. Т. портмоне, за които им фактически действия са съставени протоколи за доброволно предаване, част от доказателствената съвкупност. В този смисъл са и самопризнанията на двамата непълнолетни извършители, депозирани в хода на ДП, а по- късно и по реда на чл. 371, т.2 от НПК в хода на съкратеното първоинстанционно съдебно следствие. Както правилно приема решаващият съд, общата стойност на отнетите движими вещи, собственост на пострадалите свидетели И. М. и М. Т. възлиза на сумата от 410 лева - аргумент от заключението на единичната стоково- оценъчна експертиза, която обосновано и правилно е кредитирана изцяло от контролирания съд като обективна, компетентна и неоспорени от страните. От обективна страна, както правилно приема решаващият съд, предмет на осъщественото от подс.Ч. и подс.А. престъпно деяние са чужди движими вещи, собственост на пострадалите свидетели М. и Т., които вещи към момента на престъпното посегателството/ ••••г.е и ••••г./ притежават опредЕ. парична стойност. Правилно, обосновано и законосъобразно при определяне на конкретната стойност на всяка от вещите, предмет на първото престъпно деяние, включено в продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, контролираният съд се е съобразил със становището на вещото лице по изготвената в хода на ДП стоково-оценителна експертиза - същата не е оспорена от страните и се кредитира изцяло и от въззивната инстанция като обоснована, точна и компетентна. От обективна страна е безспорно, че фактическата власт върху вещите, предмет на двете посегателство, се е упражнявала от собствениците им М. /дрехите/ и Т./сумата от 120 лева/ като същите са се съхранявали в магазина за дрехи на ул.“•••••“ №20 в гр. Ямбол и съответно в лекия автомобил „ •••••“, модел „••••“, паркиран на ул. „••••“, № 216 в гр. Ямбол на инкриминираната дата. Безспорно и несъмнено е, че с отнемането на вещите подс. А. и подс. Ч. са установили своя трайна фактическа власт и са започнал да ги своят като свои собствени и да се разпореждат с тях при очевидно липсващо съгласие от страна на собствениците им. Както правилно и обосновано сочи решаващият съд в контролирания съдебен акт, от субективна страна осъществените от двамата подсъдими две деяния, част от продължаваното престъпление, са извършени с пряк умисъл- същите са разбирали, че с действията си лишават собствениците на вещите от възможността да ги ползват по предназначение и заедно с това ги ощетяват значително, но са искали и пряко са целяли настъпването именно на тези обществено опасни вредоносни последици като всеки е съзнавал, че в деянието участва още едно лице при налична общност на замисъла и изпълнението. Както обосновано сочи решаващият съд в контролирания съдебен акт, независимо че са непълнолетни / на 15 години/, двамата подсъдими са разбирали противообществения характер на деянията си, свойството и значението на извършеното от тях и са могли да ръководят постъпките си. Всеки от двамата е съзнавал всеки един от обективните и субективни елементите от състава на продължаваното престъпление. Както правилно приема решаващият съд, по делото липсват доказателства, които да сочат на лекомислие или увлечение като причина за осъществяване на всяко от двете престъпни деяния, включени в общата продължавана престъпна дейност на двамата непълнолетни. Налични са по делото писмени доказателствени източници- 2 бр.характеристични справки, които сочат на множество противоправни действия, извършени от двамата подсъдими като малолетни и непълнолетни като мерките по ЗБППМН, които са предприети от компетентните органи спрямо тях към момента на осъществяване на процесното престъпно деяние очевидно не са дали търсения резултат. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция да намери за неоснователно искането на защитата на двамата подсъдими за приложение на разпоредбата на чл. 61, ал.1 от НК – доказателствата по делото не сочат на лекомислие и увлечение при осъществяване на процесната престъпна деятелност, а по отношение на подс. А. вече е взета такава мярка- към момента на въззивното производство същия е настанен във ••••••, обл. Пазарджик. Правилен и обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за неотносимост на нормата на чл.61, ал.1 от НК към престъпната деятелност на двамата непълнолетни подсъдими, предмет на обсъждане в настоящия процес. ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНЕ: Законосъобразно и правилно в контролирания съдебен акт е прието, че с действията си на инкриминираната дата, подс.Ч. и подс.А. са осъществили както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав по чл. 194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за който материалната наказателна норма предвижда наказание до 8 години „лишаване от свобода“, но т. к. към момента на деянието двамата подсъдими са непълнолетни /нямат навършени 15 години /, наказанието се редуцира в съответствие с чл. 63, ал.1, т.3 от НК в „лишаване от свобода“ до 3 години. Решаващият съд в контролирания съдебен акт е наложил наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“, което е редуцирал с 1/3 с оглед императивната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК в условията на чл. 54 от НК при развитие на процеса в условията на съкратено съдебно следствие и по този начин на непълнолетните подсъдии А. и Ч. е отмерено наказание от по ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“. Неправилно решаващият съд е отчел и съобразил като отегчаващо отговорността обстоятелство сравнително високата стойност на откраднатите движими вещи - касае се за движими вещи, оценени от вещото лице на сумата от 410 лева, т. е. общата стойност на откраднатото е значително под минималната за страната работна заплата към момента на престъпното деяние, което според въззивната инстанция не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Част от откраднатите вещи са върнати – предадени са доброволно от двамата подсъдими, което обстоятелство не е отчетено при отмерване на наказанието. Правилно като смекчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства са отчетени чистото им съдебно минало и много младата им възраст /15 години/. Законосъобразно и обосновано е отчетена и личната сравнително ниска обществена опасност на двамата непълнолетни, макар в приложените по делото две характеристични справка /л.38-л.39, ДП/ да са налице регистрирани криминални прояви на непълнолетния подсъдим И. В. А. при наличие на 9 броя заявителски материали /ЗМ/ за извършени кражби в периода преди процесното престъпно деяние и 3 бр. висящи ДП отново за извършени кражби. Отчетено от страна на решаващия съд и обстоятелството, че взетите спрямо подс. А. множество мерки по реда на ЗБППМН не са дали търсения превантивен и възпиращ ефект, което е наложило изпращането на подс.А. във ВУИ “Ангел Узунов“- гр.Ракитово – с влязло в сила на 27.05.2021г. решение на КБППМН И. В. А. е настанен във ВУИ за срок от три години. За непълнолетният подсъдим Р. Ч., в изготвената му характеристична справка, се сочат за извършени преди процесното деяние, множество противообществени прояви – кражби като са изброени общо 10 заявителски материала/ЗМ/ като се сочи, че поведението на Ч. е разглеждано многократно от местната КБППМН, но множеството взети спрямо него възпитателни мерки не са изиграли търсения възпиращ и възпитателен ефект. Анализирайки гореизложеното, въззивната инстанция намира така наложените в атакуваната присъда наказания за явно несправедливи - решаващият съд е проявил необоснована строгост и при наличие на сравнително ниска лична обществена опасност на двамата подсъдими, които са неосъждани към момента на престъпното деяние и нямат навършени 15 години, с тежко семейно положение са, направили са пълни самопризнания още в хода на ДП, с което безспорно са допринесли за изясняване на обективната истина, върнали са част от откраднатото, неправилно и незаконосъобразно не е приложил спрямо тях разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. Проверяващата инстанция намира така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства за многобройни, поради което и атакуваната присъда следва да се измени в частта и досежно наложените на двамата непълнолетни подсъдими наказания. Разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б “б“ от НК предвижда алтернативни наказания „пробация“ и „обществено порицание“ за непълнолетните извършители - в конкретиката на процесния казус, според въззивната инстанция относимо и подходящо за непълнолетните подсъдими А. и Ч. се явява наказанието „пробация“. Проверяващата инстанция намира, че това наказание отговаря на обществената опасност на деянието и на личната обществена опасност на непълнолетните Ч. и А., които са неосъждани и макар с множество криминални прояви, следва да се отчете факта, че част от тези прояви са извършени, когато двамата са на 12 и 13 години, т. е. са наказателно неотговорни. Последващата им престъпна деятелност, обективирана в наличните висящи наказателни производства на двамата пред РС-Ямбол и ОС-Ямбол не следва да се отчита при отмерване на това им наказание. В конкретиката на изложеното, въззивният съд счита, че следва на двамата да се наложат двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т. 1 и т.2 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по 6 месеца. Според въззивната инстанция това наказание като вид и продължителност ще изпълни целите на генералната и специална превенция - ще подейства възпитателно-възпиращо и превантивно по отношение на непълнолетните извършители Ч. и А.. Последният към този процесуален момент е настанен във ВУИ „Ангел Кънчев“-гр.Ракитово, обл. Пазарджик, което дава допълнителни аргументи на въззивната инстанция, че наказанието „пробация“ се явява относимо, подходящо и справедливо. Гореизложеното сочи, че възраженията на служебните защитници на подс.Ч. и подс.А. за изменение на оспорваната присъда в частта и досежно наложените на двамата непълнолетни наказания по вид и размер са основателни и следва да бъдат уважени. ПО РАЗНОСКИТЕ: В частта за разноските атакуваната присъда на ЯРС е законосъобразна като правилно е приложена разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК. Законосъобразно и правилно в тежест на подс.А. и подс.Ч. са възложени направените по делото разноски от по 53, 25 лева, които следва да се платят от всеки един от тях по сметката на ОД на МВР- Ямбол, Републикански бюджет. Предвид гореизложеното и на осн. чл.337, ал.1, т.2, вр. с чл.334, т.3 от НПК, Ямболския окръжен съд