Решение № 237 от 4.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 488/2024 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК. С присъда № 10 от 21.02.2024 г. постановена по НОХД № 1477/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, 6-ти наказателен състав, подсъдимият П. К. И., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с адрес в гр.•••, ж.к. „•••“ № ••, вх.•, ет.•, ап.••, понастоящем в Затвора в гр.Бобовдол, е признат за виновен в това, че на 11.07.2023 г. около 03: 30 часа в жилище, находящо се в Благоевград, ул. „•••“ № •, ет. •, aп. • е отнел чужди движими вещи на обща стойност 176 лева: един брой мъжки портфейл от естествена кожа на стойност 26 лв., съдържащ парична сума в размер на 140 лв. и един брой флаш памет от 16 GB на стойност 10 лв. от владението на И. И. Ф., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието и извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б „б“ от НК, след като П. К. И. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно по тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва: с Определение № 5976 / 27.11.2017 г., постановено по НОХД № 606/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязло в сила на 27.11.2017 г. с което П. К. И. е осъден за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б "а" от НК на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим, като по силата на Определение № 2451/21.05.2018 г. постановено по ЧНД № 281/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 06.06.2018 г. наказанието, наложено на П. К. И. с Определение № 5976/27.11.2017 г., постановено по НОХД № 606/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград е изцяло присъединено към неизтърпяната част от наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 3 месеца, с остатък за изтърпяване от 2 (два) месеца и 14 (четиринадесет) дни, наложено му с Определение № 8083 от 24.10.2016 г, постановено по НОХД № 1976/2016 г. на Районен съд - Благоевград за извършено от П. К. И. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а" от НК, като общото наказание, което осъденият П. К. И. е следвало да изтърпи е в размер 2 години, 8 месеца и 14 дни, и с Определение № 904329 от 20.05.2021 г., постановено по НОХД № 1809/2020 година, по описа на PC - Благоевград, влязло в законна сила на 20.05.2021 г., с което П. К. И. е осъден за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК на наказание "Лишаване от свобода" за срок 1 година и 6 месеца - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 в случая на чл.194, ал.1, вр. чл.29, б. "а" и б. „б“ от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК в случая на чл.373, ал.2 от НПК, на подсъдимия П. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. С присъдата, подсъдимият П. К. И. е признат за виновен и в това, че на 11.07.2023 г. за времето от 04: 12: 01 ч. до 04: 14: 11 ч. в Благоевград на банкомат - COMB ATM устройство, с номер на терминал А1200040, находящо се на ул.„Георги Измирлиев“ № 1 е използвал чужд платежен инструмент - банкова дебитна карта с номер ••••••••••, издадена от „Райфайзен банк“ ЕАД на името на И. И. Ф. от гр.Благоевград и е извършил три неуспешни тегления на суми в размер на по 300 лева, без съгласието на титуляра и деянието не е по-тежко престъпление – деяние, съставляващо престъпление по чл.249, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.4, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК в случая на чл.373, ал.2 от НПК, му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, като е оправдан да е извършил деянието по чл.249, ал. 1 от НК при условията на чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК, на подсъдимия П. И. е определено едно общо наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години за съвкупността от двете престъпления, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.92, ал.1 и ал.3 от НК съдът е постановил принудително лекуване на подсъдимия П. И., страдащ от наркомания, през време на изпълнение на това наказание, като срокът на лечението се приспада от срока на „лишаване от свобода“. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал при изпълнението на общото наказание лишаване от свобода, срокът на задържането на И. от общо 2 месеца и 7 дни, от които: 2 дни задържане до 72 часа, считано от 11.07.2023 г. до 13.07.2023 г. и 4 месеца и 10 дни, изпълнение на мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 13.07.2023 г. до 23.11.2023 г., равняващи се на 2 месеца и 5 дни „лишаване от свобода“. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия П. К. И. и сторените на досъдебното производство разноски, възлизащи в размер на 1583, 40 лева, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Присъдата е обжалвана в законоустановения срок от служебния защитник на подсъдимия, само в частта, в която на последния е наложено наказание за извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК за срок от 2 години, като счита, че наказанието следва да бъде определено в минимално предвидения от закона размер от две години, който след редукцията да бъде фиксиран на 16 /шестнадесет/ месеца или 1 година и 4 месеца. Счита, че са налице основанията за прилагане на чл.55 от НК и за двете повдигнати обвинения, предвид изключително утежненото здравословно състояние на подсъдимия, тежките заболявания от които страда и несъмнената необходимост да се лекува от тях в специализирано здравно заведение. Съдът обаче, не приел наличието на условията за приложението на тази разпоредба и не я приложил по отношение на деянието по чл.196, ал.1, т.1 от НК. Служебният защитник твърди, че като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, следва да бъде прието поведението му на досъдебното производство, а именно, че подсъдимият не е създал никакви пречки за протичане на разследването, явявал се лично при призоваването му за извършване на съответните процесуално- следствени действия, признал се за виновен и като цяло съдействал на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Като значим сочи и факта, че подсъдимият И. доброволно предал инкриминираната сума. Доколкото производството било разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, налице били едновременно условията за приложение на чл.58а, ал.1 от НК и за приложение на чл.55 от НК, като съдът следвало да наложи наказание по- благоприятно за дееца. Защитникът сочи, че в диспозитива на присъдата по отношение на срока на наказанието, съдът приложил чл.58а, ал.1 от НК, но наказанието не било в минимален размер, а било 1 година над минималния, като след редукцията му, осъдил подсъдимия на 2 години „Лишаване от свобода". Това наказание не съответствало на тежестта на обществена опасност на деянието и настъпилите вреди от него. Предвид горното, настоява за изменение на обжалваната присъда в частта, в която подсъдимият И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, б. "а" и б. „б" от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК и на основание чл.337, ал.1, т.1, моли срока на наказанието му „лишаване от свобода“ да бъде намален на 1 година и 4 месеца. В съдебно заседание, подсъдимият П. И. – редовно призован, доведен от Затвора – Бобов дол, се явява лично и със служебния си защитник- адв.М. Д.. Последната поддържа подадената въззивна жалба като счита, че така наложеното наказание от 3 години „лишаване от свобода“ и редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а, от НК, се явява явно несправедливо и несъответстващо на степента на обществена опасност на деянието, както и настъпилите от него вреди. Намира, че наказание към законоустановения минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което след редукцията по чл.58а от НК бъде фиксирано на 1 година и 4 месеца, би изиграло своята роля спрямо подсъдимия, въпреки обремененото му съдебно минало и факта, че деянието по настоящото дело е извършено при условията на рецидив. Акцентира на здравословното състояние на подсъдимия, за което ако не бъдат полагани необходимите грижи би се влошило. В тази връзка набляга на факта, че подс. И. страда от СПИН, цироза на черния дроб и астма, всяко едно от които заболявания изисква специално лечение и прегледи, а такива в момента не се провеждат. В този смисъл настоява жалбата да бъде уважена, като наложеното наказание за деянието по чл. 196 от НК бъде намалено. Подсъдимият И., в лична защита, поддържа казаното от защитата. Изтъква, че в Затвора не получава никакви медикаменти за заболяванията, от които страда. В предоставената му последна дума, моли да му бъде намалено наказанието. Представителят на САП, намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, а определеното наказание за съразмерно и справедливо. Сочи, че вмененото деяние по чл. 196, ал.1, т.1 от НК е извършено в условията на опасен рецидив по б. „а“ и б. „б“, поради което не счита, че наказанието следва да бъде определено в пределите на минимума, както е посочено в жалбата. Отделно от това, липсва законово изискване по чл. 58а от НК наказанието да бъде определено в този минимум, предвид което смята, че присъдата следва да бъде изцяло потвърдена, включително и в частта относно така определеното наказание. АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като прецени изложените в жалбата доводи, съображенията на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери следното: Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание, от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма. При така признатите от подсъдимия факти, които съдът е намерил за подкрепени с доказателствения материал, събран по делото, същият е разполагал с единствената възможност да приеме именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и описана в обвинителния акт: Подсъдимият П. К. И. е роден на •••••••• год., българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен, осъждан. Същият е с постоянен адрес в гр. •••, ж.к. „•••“ № ••. На 11.07.2023 година около 03, 30 ч. през нощта подсъдимият П. К. И. влязъл през незаключената врата в дома на свид. Ф. в Благоевград на ул. „•••“ № •, ет. •, aп. 1, и взел портфейла му, в който имало 140 лева /3 банкноти с номинал от по 20 лева, 1 банкнота с номинал от 50 лева, 2 банкноти с номинал от по 10 лева и 2 банкноти с номинал от по 5 лева/, лични документи, карти за търговски вериги, флаш памет с 16 гигабайта, както и банкова дебитна карта с номер ••••••••••, издадена от „Райфайзен банк“ на името на И. И. Ф., обслужваща сметката му в банката / към момента обслужвана от Обединена българска банка, след сливането с Райфайзен банк и преминаването към КВС/. По това време свидетелят И. Ф. спял в дома си, но поради шум от съседната стая се събудил и станал да провери. Заварил непознат мъж, който след това разпознал, на видима възраст около 30 години, висок около 1, 60 см, със слабо телосложение, облечен с къса синя тениска, носел на главата си шапка с козирка, който като му заявил, че е пиян и е объркал къщата, избягал навън. Подсъдимият отишъл към банкомат, находящ се в Благоевград, на пл. „Георги Измирлиев“ № 1, на сградата на Община Благоевград и там използвайки взетата от него банкова дебитна карта с номер •••••••••• на И. Ф., на банкомат - COMB ATM устройство, с номер на терминал А1200040, опитал да изтегли на три пъти /в 04: 12: 01 ч.; в 04: 12: 57 ч. и в 04: 14: 11 ч./, сума от по 300 лева, но не успял поради въвеждането на грешен пин код. От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетия от владението на свид. Ф. портфейл е 26 лева, а стойността на флаш паметта с 16 гигабайта - 10 лева. В хода на ДП е изготвена КСПСПЕ, съгласно чието заключение към 11.07.2023 г. и към момента на освидетелстването, П. К. И. не боледува от психично заболяване в тесния смисъл на думата, съответно ендогенна или друга психоза, но при него е било налице разстройство в следствие комбинирана употреба на психоактивни вещества със синдром на зависимост, наркотична промяна, поставена е и диагноза личностово разстройство, емоционално нестабилна личност. При И. е налице личностова промяна от смесен тип, съответно вследствие на злоупотребата с наркотични вещества. Индивидуално психологическата ориентация на личността му е с екстровертна личност - общителен, социално активен, подвижен, с добро общо разбиране за заобикалящия го свят - може да схваща социалните ситуации адекватно, но лесно нарушава правилата. Емоционално нестабилна личност, импулсивен, с нестабилно отношение към околните, нереалистична самооценка и лоша преценка на собствените си възможности. Недобре изградена ценностна система, склонен към девиантно поведение и прояви на „социална ловкост“. Към 11.07.2023 г. и към момента на изготвяне на заключението на експертизата И. е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си. Бил е ориентиран, контактен, последователен в действията си, може да дава достоверни обяснения. От вещите лица е констатирана и необходимост за прилагане на принудително лечение в съответствие с чл. 92 от НК за срок от два месеца. Последните две осъждания на П. К. И. преди 11.07.2023 год. са: С определение № 904329 от 20.05.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 1809/2020 година, по описа на PC - Благоевград, влязло в законна сила на 20.05.2021 г., с което е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК на наказание "лишаване от свобода" за срок 1 година и 6 месеца. Това наказание е изтърпял на 14.07.2022 год. при първоначален строг режим. С определение № 5976/ 27.11.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 606/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязло в сила на 27.11.2017 г. с което е осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, 6. "а" от НК на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален "строг" режим, като по силата на определение № 2451/21.05.2018 г. постановено по ч.н.д. № 281/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 06.06.2018 г. наказанието, наложено му с определение № 5976 / 27.11.2017 год., постановено по н.о.х.д. № 606 / 2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, е изцяло присъединено към неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 3 месеца, с остатък за изтърпяване от 2 месеца и 14 дни, наложено му с определение № 8083 от 24.10.2016 г., постановено по н.о.х.д. № 1976/2016 г. на Районен съд - Благоевград за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26, ал.5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б."а" от НК, като общото наказание е в размер 2 години, 8 месеца и 14 дни, и с определение № 904329 от 20.05.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 1809/2020 година, по описа на PC - Благоевград, влязло в законна сила на 20.05.2021 г., с което е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК на наказание "лишаване от свобода" за срок 1 година и 6 месеца. Освободен от затвора на 14.05.2020 год. по изтърпяване на наложеното наказание. Извън тези осъждания, обосноваващи квалифициращия признак, подсъдимият е осъждан с още 8 съдебни акта преди 11.07.2023 год., като всичките те са за грабежи или кражби. При съпоставката на тези фактически положения, идентични с описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия, с доказателствата, събрани в досъдебното производство чрез показанията на свидетеля И. Ф.; протокол за обиск, протокол за разпознаване, протокол за оглед на веществени доказателства, заключенията по назначените съдебно-оценителна, КСППЕ, КВТЛИЕ, както и от останалите събрани и приобщени по съответния ред писмени и веществени доказателства, сред които разпечатка от ОББ за извършени транзакции на банкомата и снимков запис от камерите на самия банкомат, се установява пълно покритие. Правилна е преценката на първостепенния съд, че действията по разследването в предходната процесуална фаза са извършени при спазване на закона и е възможно да се ползват, без да бъдат повторно провеждани пред съда. Спазвайки изискванията на чл.305 от НПК, първоинстанционният съд е подложил на преценка всеки от доказателствените източници и съпоставяйки помежду им съдържанието, е аргументирал извода си за обоснованост на направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението от тези доказателства, респ. изводите си относно правната страна на осъществените деяния. Доказателствените материали са съобразени от съда, в необходимата степен са обсъдени, като не е допуснато игнориране на части от доказателствената маса или превратно възприемане на доказателствена информация. Изградените фактическите изводи, които настоящата инстанция споделя напълно, имат своята основа в доказателствените източници и са изведени на основата на всички събрани по делото гласни, писмени доказателства и експертни заключения. Вярно установените факти по делото са позволили на първия съд да направи и верни правни изводи, свързани с обективната и субективната страна на престъпленията, за които е признал подсъдимия за виновен. По приложението на материалния закон първостепенният съд е изложил аргументирани съображения и доколкото не са допуснати пропуски или непълноти, настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря. Във въззивната жалба се релевират единствено доводи за несправедливост на наложеното по отношение на подс. И. наказание „лишаване от свобода“ за извършеното деяние по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 29, б. „а“ и „б“ от НК, като се претендира за неговото намаляване. Същите са неоснователни. При индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд не е пренебрегнал влошеното здравословно/физическо и психично/ състояние на подсъдимия, размера на предмета на престъплението и липсата на вредни последици, предвид изземването на отнетите парични средства при извършения обиск на подсъдимия. Те адекватно са били взети предвид съобразно относителната им тежест в рамките на съвкупността от обстоятелства с влияние при избора на конкретната мярка на наказание. Посочените обстоятелства са мотивирали решаващия съд да намали размера на наказанието лишаване от свобода, което е индивидуализирал при условията на чл. 54 НК на три години и законосъобразно го е редуцирал на две години в съответствие с изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК. Тези обстоятелства обаче не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, поради което липсват предпоставките за приложение на чл. 55 НК. На смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът е противопоставил като отегчаващи – предходните осъждания на подсъдимия, невлияещи върху правната квалификация, както и недобрите характеристични данни, които разкриват видимо трайна линия на поведението, както и специфични характеристики на случая, които допълнително разкриват в неблагоприятна светлина личността на извършителя. Ето защо наложеното наказание не носи белези на явна несправедливост, а проявата на по-голяма снизходителност би била несъвместима с целите по чл. 36 НК. Особено показателен за този извод е и факта, че спрямо подсъдимия вече е било въздействано с методите и средствата на наказателната репресия, но това не е довело до положителен ефект на поправяне у него и същевременно дава основание да се приеме, че твърде занижено по размер наказание също няма да го поправи и превъзпита. С поведението си, подсъдимият И. е доказал, че предишните му осъждания не са изиграли своята възпитателна и възпираща роля и в тази насока не може да се придава изключително значение на здравословния статус на подсъдимия, с оглед което наведените от защитата и самия подсъдим аргументи за несправедливост на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явяват неоснователни. Нещо повече, в ЗИНЗС законодателят е уредил процедура за незабавно настаняване в лечебно заведение- към местата за лишаване от свобода и извън тях при внезапно влошаване на здравословното състояние на осъденото лице. По изложените съображения, Апелативен съд- София намира, че присъдата, постановена от ОС- Благоевград, като правилна и законосъобразна, следва да бъде изцяло потвърдена. Воден от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК Апелативен съд- София