Решение № 735 от 1.7.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1178/2024 г.

Производството е по реда чл. 462, ал. 2 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 5178/14.05.2024г. по регистъра на ЧСИ Н. Д., подадена от Д. Й. В., ЕГН •••••••••• – съделител и длъжник по изпълнително дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д., чрез процесуалния и представител срещу постановление от 10.05.2024г. за разпределение на парична сума от проведена публична продан по посоченото изпълнително дело. В жалбата са изложени възражения срещу изготвено от ЧСИ Н. Д. разпределение от 10.05.2024г. поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно е прието като привилегировано вземането на съделителя Х. К. за сумата от 5500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, предвид на това, че същото ползва и него доколкото всеки от съделителите има двуяко качество – на взискател и длъжник в изпълнителното производство, поради което счита, че следва да бъде разпределено между двамата съделители съобразно стойността на дяловете им. Оспорва се и приемането на вземането в размер на 54124, 45 лева като привилегировано поради това, че същото не е обезпечено с ипотека в полза на Х. К., а също и поради това, че тя включва сумите от 1200 лева - месечно обезщетение присъдено на основание чл.344, ал.2 от ГПК и сумата от 1865, 88 лева – присъдени в полза на К. съдебно-деловодни разноски в делбеното производство, които също не са обезпечени с ипотека. На това основание счита, че тези вземания са хирографарни. Възразява се и срещу включването като привилегировано на вземането за договорна и мораторна лихва в размер на 12988, 60 лева. Възразява се и срещу начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от продажбата на делбения имот като счита, че му се полага само такса по т.24 от ТТРЗЧСИ, която също е събрана. Жалбата обективира и възражения досежно начислените такси по т.5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения и книжа по изпълнителното дело като счита, че приложима е таксата по т.4. Излага твърдения за необоснованост на разпределението и досежно таксите по т.31 от ТТРЗЧСИ доколкото след изброените по пера разходи са посочени и други с израза „и т.н.“. Моли разпределението по изп.дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. да бъде отменено и да бъде извършено ново и законосъобразно такова. С допълнение към жалбата с вх.№ 5333/20.05.2024г., след срока за обжалване на извършеното разпределение от 10.05.2024г., е направено и възражение за това, че върху вземанията на Д. В. по изп.дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. е наложен запор от ЧСИ Л. С. поради което след проведената публична продан сумите е следвало да бъдат преведени на него, а не да бъдат разпределяни от ЧСИ Н. Д.. В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Х. Н. К., чрез процесуалния му представител. Оспорва жалбата като неоснователна и счита, че извършеното разпределение на постъпилата сума от проведената публична продан по изп.дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. е съобразено с правилата на чл.136 и следващите от ЗЗД, както и със събраните в хода на производството доказателства. Посочва, че е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело както по повод извършването на публичната продан, така и за събиране на парични суми, представляващи задължение на другия съделител – жалбоподателката. По отношение на сумата от 54124, 45 лева, посочва че същата е призната по съдебен ред с решение по гр.д.№ 7316/2021г. на ВРС като задължение на Д. К.а включващо 51067 лева – заплатено от него чуждо /на жалбоподателката/ задължение по договор за банков кредит от 05.12.2007г., 1200 лева – дължими по чл.344, ал.2 от ГПК и 1868, 88 лева – разноски по делото и доколкото това вземане е било обезпечено в полза на банката с договорна ипотека, след погасяване на задължението, Х. К. е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, което включва и обезпеченията. На това основание счита, че вземането правилно е прието за привилегировано. Отделно от това посочва, че върху вземането на жалбоподателката за посочената сума е наложен запор по настоящото изпълнително дело. Възразява и срещу жалбата в частта досежно разпределените суми за такси по т.5 и т.26 от ТТРЗЧСИ, като счита, че същите са правилно определени и разпределени. Счита за недопустими направените допълнителни възражения в допълнението от 20.05.2024г. предвид на това, че същото е депозирано след изтичане на срока за обжалване. Становище по жалбата е изразила и ТД на НАП-Варна, като счита подадената жалба срещу изготвеното от ЧСИ Н. Д. разпределение от 10.05.2024г. за неоснователна, а изготвеното разпределение за правилно и законосъобразно. Останалите присъединените взискатели – Община Варна, „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и Г. Т. Г. не са депозирали становище по подадената жалба срещу разпределението от 10.05.2024г. Частният съдебен изпълнител Н. Д. в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, прие за установено следното: Изпълнително дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. е образувано на 07.11.2023г. по молба на Х. Н. К. въз основа на три изпълнителни листа издадени по гр.д.№ 7316/2021г. по описа на ВРС – делбено производство, развило се между съделителите Х. Н. К. и Д. Й. В.. С първия изпълнителен лист № 2413 издаден на 06.11.2023г. по гр.д.№ 7316/2021г. по описа на ВРС е постановено изнасяне на публична продан на апартамент № 17 находящ се в гр.Варна, ул.“Т. Х.“ № 11, вх.Б представляващ имот с ид....... по Кадастралната карта и разпределяне на получената от продажбата сума между съделителите Х. К. и Д. В.- К.а при квоти от по ½ ид.част. Със същия изпълнителен лист Д. В.- К.а е осъдена да заплати на Х. Н. К. сумата от 14561, 51 евро – главница, сума в размер на 3119, 18 евро, представляваща договорна лихва върху главницата, сумата от 0, 08 евро – договорна лихва за просрочена главница, сумата от 8, 64 евро – периодична такса, както и сума в общ размер от 3513, 06 евро, представляваща мораторна лихва върху всяка една от погасените главници за периода от датата на плащане на всяка вноска до 26.03.2021г. представляващи ½ част от изплатените от Х. К. суми по договор за банков ипотечен кредит от 05.12.2017г. сключен с „Уникредит Булбанк“ АД за периода от 18.09.2015г. до 26.06.2021г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното заплащане. И това парично вземане на Х. К. е заявено за принудително изпълнение от съдебния изпълнител срещу длъжника по изп.дело № 20238070400792. По изпълнителното дело е приложен и изпълнителен лист № 167 издаден на 19.01.2023г. по същото гр.д.№ 7316/2021г. на ВРС, с който Д. В.- К.а е осъдена да заплаща на Х. К. сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване на ½ ид.част от съсобствения апартамент считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й приключване и извършване. Присъединено е и вземането изпълнителен лист № 2685/20.12.2023г. /л.42/ издаден по гр.д.№ 7316/2021г. по описа на ВРС, с който Д. В.- К.а е осъдена да заплати на Х. К. сумата от 1865, 88 лева – съдебни разноски. Видно от представения нот.акт № 106, том 5, рег.№ 7940, дело № 767/05.12.2007г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, имотът предмет на публичната продан по изп.дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. е послужил за обезпечение на вземане на „Уникредит Булбанк“ АД по договор за банков кредит от 05.12.2007г. сключен с Х. К. при участието на ипотекарния длъжник Д. В., чрез учредяване в полза на кредитора на договорна ипотека върху апартамент № 17. На 24.10.2017г. договорната ипотека в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД е подновена с вписване в Служба вписвания. До длъжника Д. Й. В. К.а е изпратена покана за доброволно изпълнение получена от пълномощник на 04.12.2023г. При проведената публична продан на имота на ул.“Т. Х.“ № 11, вх.Б, ап.17, с протокол от 23.04.2024г. за купувач на имота е обявена Д. В.. След заявен отказ от нея за заплащане на тръжната цена, с постановление от 24.04.2024г. на основание чл.493, ал.2 от ГПК е обявен следващият купувач Е. Б. П. В нейна полза е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.04.2024г. при цена на продадения имот от 203403, 40 лева. Видно от представените на л.202 и 203 искания до Служба по вписвания-Варна, на 26.07.2023г. върху собствената на Д. В. ½ ид.част от имота с ид....... по Кадастралната карта са вписани възбрани по искане на Г. Т. Г. за негови парични вземания срещу длъжника Д. В. за сумите от 25428, 35 лева и 23178, 60 лева, а на 25.10.2023г. и трета възбрана върху същия имот събиране на вземането му в размер на 18358, 75 лева. Трите възбрани са наложени като действия по изпълнение по изп.дело № 1985/2023г.; изп.дело № 1986/2023г. и изп.дело № 2478/2023г. по описа на ЧСИ Л. С. със страни – взискател Г. Т. Г. и длъжник Д. В.. По изп.дело № 1986/2023г. на ЧСИ Л. С. присъединен взискател по право с вземане в размер на 20 лева е и ТД на НАП-Варна /л.241/. Пак по посочените три изпълнителни дела по описа на ЧСИ Л. С. на 22.11.2023г. са изпратени 3 броя запорни съобщения /л.27, 28, 29/ до ЧСИ Н. Д. по изпълнително дело № 20238070400792, с които е наложен запор на вземанията на Д. В. за цената на собствената и ½ ид.част от имота по отношение на който се провежданата публична продан за прекратяване на съсобствеността. Към изпълнителното дело, с удостоверение по чл.456 от ГПК е присъединено вземане на взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ АД срещу длъжника Д. В. за следните суми: 454, 66 лева – главница, ведно със законна лихва върху нея считано от 26.05.2017г.; сумата от 219, 83 лева – неолихвяеми вземания; 75 лева – присъдени разноски по граждански дело, както и разноски по изп.дело № 20178940400758 по описа на ЧСИ И. – Л. Е. както следва: 150 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение и 557, 75 лева – обикновени такси и разноски, без таксата по т.26, т.е общо 1457, 24 лева. Видно от справката за вписвания издадена от Агенция по вписванията на 18.04.2024г., на 13.04.2018г. върху собствената на Д. В. ½ ид.част от имота с ид....... по Кадастралната карта е вписана възбрана за обезпечаване на вземане на кредитора „Агенция за събиране на вземанията“ АД. Присъединен взискател с вземане за неплатени данъчни задължения за имота предмет на публичната продан е и Община Варна съответно с вземане към 08.05.2024г. срещу Д. В. за данък в размер на 77, 15 лева и такса битови отпадъци в размер на 74, 69 лева, както и срещу Х. К. за данък за процесния имот в размер на 72, 59 лева и такса битови отпадъци в размер на 35, 57 лева. С постановление от 08.05.2024г. на ЧСИ Н. Д. по искане на Х. К. е наложен запор на вземането на длъжника Д. В.. С протокол от 10.05.2024г. на ЧСИ Н. Д. е извършено разпределение на сумата от публичната продан в размер на 203403, 40 лева предложена от обявената за купувач Е. Б. П. доколкото сумата не е достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори. Страните по изпълнителното дело – Д. В. - К.а и Х. К., както и всички присъединени взискатели – ТД на НАП, Община Варна и Г. Г. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез ЧСИ И. –Л. Е. са надлежно уведомени за датата и часа на предявяване на разпределението на основание чл.462 от ГПК като от правото си на жалба се е възползвала само Д. В. – К.а. Сумата от 203403, 40 лева е разпределена както следва: На основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в първи ред на привилегированите вземания са включени разноски, както следва: В полза на ЧСИ Н. Д. – приети неплатени дължими обикновени такси и разноски извършени по продажбата на имота – 1408 лева с ДДС и пропорционална такса по т.24 от ТТРЗЧСИ в размер на 4881, 68 лева; В полза на взискателя Х. К. – разноски в размер на общо 5720 лева включващи: 5550 лева – адвокатско възнаграждение и 170 лева платени такси по т.1, т.3, т.5, т.10, т.20 и т.31 от ТТРЗЧСИ; В полза на присъединения по реда на чл.456 от ГПК взискател „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по образуваното срещу длъжника Д. К.а изп.дело № 20178940400758 на ЧСИ И. Е. са приети разноски в размер на 557, 75 лева. Във втория ред привилегировани вземания по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД са включени неплатените задължения за данъци за продадения имот, а именно: задължение на Х. К. в размер на 108, 16 лева и задължение на Д. К.а в размер на 151, 84 лева; В трети ред на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗД са включени вземанията на взискателя Х. К. по издадените срещу длъжника Д. К.а изпълнителни листи по гр.д.№ 7316/2021г. по описа на ВРС в размер на общо 54124, 45 лева, включващи 51067, 57 лева заплатеното от Х. К. задължение на Д. В. протизтичащо от договора за ипотечен банков кредит от 05.12.2007г., както и сумите от 1200 лева – съдебно присъденото обезщетение за еднолично ползване на имота и 1856, 88 лева – съдебно- деловодни разноски по делото. В този ред е включено и вземането на ЧСИ за пропорционална такса по т.26 б.“е“ от ТТРЗЧСИ в размер на 4061, 98 лева с ДДС; В четвърти ред на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е включено вземането на ТД на НАП срещу длъжника Д. К.а в размер на 20 лева, дължима по изп.дело № 180535284/2018г. При това положение, след приспадане на таксите, разноските и привилегиите е получена сума за получаване от ЧСИ Н. Д. за дължими и неплатени такси и разноски по изп.дело в размер на 10351, 66 лева с ДДС; Дължими разноски на присъединения взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез ЧСИ И. – Л. Е. в размер на 557, 75 лева; Суми за получаване от взискателя Община Варна в размер на 108, 16 лева – дължими от Х. К. и 151, 84 лева – дължими от Д. В.-Кеманадижева; Вземане на ТД на НАП за сумата от 20 лева – дължима от Д. В.; Суми, които следва да получи взискателя Г. Г. по наложените запори от ЧСИ Л. С. в размер на 33920, 84 лева и сума, която следва да получи съделителя Х. К. в размер на 158293, 15 лева. След разпределението не остава сума за получаване от Д. В.. С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Жалбата на Д. В. К.а с вх. № 5178/14.05.2024г. по изпълнително дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. е депозирана в срока по чл.462, ал.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна /длъжник по изпълнението/ с правен интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима. Допълнителното изложение входирано на 20.05.2024г. като допълнение към жалбата е извън срока за обжалване и на това основание не обвързва съда със задължение за произнасяне по въведените в него възражения. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител пристъпва към изготвяне на разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко от тях. Съгласно разрешението дадено в т.1 от ТР № 2/22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, проверката по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение е ограничена от оплакванията в жалбата и съдът може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. На основание горното съдът след запознаване с материалите по делото констатира, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си да изиска справки от ТД на НАП и Община Варна с цел включването им в изп.дело като присъединените по право взискатели за вземанията им по отношение на длъжниците по изпълнението като те, заедно с другите присъединени по реда на чл.456 от ГПК взискатели – „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и Г. Т. Г. са конституирани като взискатели и са уведомявани надлежно за провежданите изпълнителни действия, включително за разпределението от 10.05.2025г., срещу което не са възразили. В случая жалбата на Д. В. съдържа конкретни оплаквания за незаконосъобразност на проведеното разпределение, в това число касателно възложената в нейна тежест сума на сторените от взискателя – съделител Х. К. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лева, което е прието за привилегировано; срещу приетото за привилегировано вземане на Х. К. за сумата от 54124, 45 лева, поради това че същото не е обезпечено с ипотека, както и касателно начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и таксите по т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ. Именно по тези възражения дължи произнасяне съда при проверката за законосъобразност на извършеното предварително разпределение на сумата, на която е продаден имота на публична продан. По възражението относно размера на приетото като привилегировано вземане на Х. К. за адвокатско възнаграждение от 5500 лева. Публичната продан на неподеляем делбен имот е особен вид изпълнително производство с участници съделителите, която се явява средство за осребряване на неподеляемата обща вещ, с цел получената сума да бъде разпределена между съделителите. Настоящото изпълнителното производство обаче е образувано както с цел да бъде прекратена съсобствеността върху недвижимия имот на ул.“Т. Х.“ № 11, вх.Б, ап.17 между съделителите чрез изнасянето му на публична продан, така и за принудително удовлетворяване на облигационни вземания на Х. К. против Д. В.. Затова в частта по изпълнителния лист за изнасяне на имота на публична продан, страните по изпълнението нямат същинско качество на длъжник и взискател, за разлика от същинското принудително изпълнение по изпълнителните листи за парични вземания, по които Х. К. има качеството на взискател, а Д. В. – на длъжник. Съгласно чл.355 от ГПК, разноските на съделителите се заплащат съобразно стойността на дяловете им. Така и в изпълнителното производство сторените разходи от всеки от съделителите във връзка с осребряване на изнесения на публична продан имот ползват и другите кредитори, като това на общо основание се отнася и за разноските за адвокатско възнаграждение. Горното означава, че съделителката К.а дължи на другия съделител частта от сумата заплатена от него за адвокатско възнаграждение и други разноски касаещи прекратяването на съсобствеността, които съответстват на нейната квота в съсобствеността. В рамките на изпълнителното производство са представени два договора за правна защита и съдействие сключени от Х. К. – първият с № 408142/12.01.2023г. с предмет „образуване на изпълнително дело пред ЧСИ и защита относно публична продан на ул. “Т. Х.“ 11, ап.17, с който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева. Вторият с №...02.10.2023г. с предмет „образуване на изпълнително дело по издаден изп.лист, справки искания във връзка с оценка и публична продан на недвижим имот на ул.“Т. Х.“ 11, ап.17, подаване на възражения и жалби“, с който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Очевидно с двата договора за правна защита и съдействие Х. К. е заплатил за осъществяваната адвокатска защита както по отношение на действията по образуване на изпълнителното дело и публичната продан свързани с прекратяване на съсобствеността /в тази част разходите следва да бъдат понесени от двамата съделители по равно, предвид равните им квоти в съсобствеността/, така и по отношенията на удовлетворяване на паричното му вземане в качеството на взискател срещу длъжника. Доколкото в договорите не е посочено каква част от адвокатското възнаграждение е заплатено за действията по прекратяване на съсобствеността и каква част за принудителното удовлетворяване на вземането на взискателя К., съдът ги определя в съответствие с чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 2490 лева – адвокатско възнаграждение за действията с цел удовлетворяване на парични вземания на взискателя /в размер на 54124, 45 лева/ и съответно 3010 лева – адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и действия по прекратяване на съсобствеността чрез публична продан. Именно този размер от 3010 лева е дължим по равно от двамата съделители, поради което половината от него – 1505 лева следва да се понесе от Х. К., а другата половина от 1505 лева – от съделителя Д. В. К.а. Тя на общо основание като длъжник по изпълнението за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя следва да понесе и разходът за адвокатско възнаграждение в размер на 2490 лева заплатен от К.. По отношение на възражението на жалбоподателката срещу включването на вземането на взискателя Х. К. в размер на 54124, 45 лева като привилегировано по реда на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. По т.3 на чл.136, ал.1 от ЗЗД с привилегия се ползват вземанията обезпечени с договорна ипотека. Видно е от материалите по изпълнителното дело, върху имота предмет на изпълнението е била учредена договорна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД с нот.акт № 106/2007г. вписана в Службата по вписвания на 05.12.2007г. и подновена на 24.10.2017г. за обезпечаване на вземането на кредитора по договор за банков кредит № 759/05201/309 от 05.12.2007г. Задължението на солидарния ипотекарен длъжник Д. В. към банката е било погасено от Х. К. /горното е било признато с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 7316/2021г. по описа на ВРС/, с което последният е встъпил в правата на удовлетворения кредитор /чл.74 от ЗЗД/. И доколкото вземането на удовлетворения кредитор /банката/ е било обезпечено с договорната ипотека, такова /обезпечено/ се явява и вземане на взискателя К. за сумите по издадения изпълнителен лист № 2413/06.11.2023г., в размер на общо 51067, 57 лева /равностойност на признатото вземане от 14561, 51 евро – главница, сума в размер на 3119, 18 евро - представляваща договорна лихва върху главницата, сумата от 0, 08 евро – договорна лихва за просрочена главница, сумата от 8, 64 евро – периодична такса, както и сума в общ размер от 3513, 06 евро, представляваща мораторна лихва/. Т.е вземането на кредитора К. за сумата от 51067, 57 лева се явява привилегировано по смисъла на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД и правилно е било прието за такова от съдебния изпълнител. Що се отнася до вземанията от 1200 лева /по изпълнителния лист № 167/19.01.2023г./ и от 1865, 88 лева /по изпълнителния лист № 2685/20.12.2023г./ същите не са обезпечени и не попадат в никой от редовете на привилегированите вземания, поради което неправилно са включени в обжалваното разпределение като такива от трети ред. По отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, настоящият състав намира, че същата е основателно начислена като задължение на жалбоподателката към съдебния изпълнител за събраните в изпълнението и присъдени с разпределението вземания в полза на взискателите. Същата се дължи заради постигнатото изпълнение на паричното вземане на всеки от взискателите, т.е на различно основание от таксата по т.24 от ТТРЗЧСИ, която се събира заради това, че е извършена публична продан на делбения имот. Горното налага извод, че е налице основание за начисляване на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която принципно се явява привилегировано вземане от първи ред на съдебния изпълнител за разноски по принудителното изпълнение. Доколкото размерът на таксата по т.26, както и редът, в който е начислена не се оспорва от жалбоподателя, жалбата срещу разпределението в тази част се явява неоснователна. Неоснователно е обжалването на разпределението в частта досежно начислените от съдебния изпълнител обикновени такси по т.5 от ТТРЗЧСИ. Оспорването не касае броя на начислените такси по т.5, а основанието им, като жалбоподателката счита, че приложима е била таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ. След справка с материалите по делото съдебният състав констатира, че връчванията на уведомления, призовки, съобщения и книжа по изп.дело № № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. се е извършвало както от самия съдебен изпълнител, от помощник ЧСИ /Свилен Петров, Валентина Г.а/, а така също и от служители на съдебния изпълнител – деловодител /Силвия Г.а и Соня С.а/ и призовкар при ЧСИ /......../, поради което правилно такси за връчването са начислявани по т.5, а не по т.4 от ТТРЗЧСИ. По отношение на възражението срещу начислените от съдебния изпълнител такси по т.31 от ТТРЗЧСИ, същото се явява частично основателно. Съгласно забележката към т.31 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В материалите по изпълнителното дело са налични два документа за осчетоводени разходи на съдебния изпълнител по т.31 и това са преводно нареждане на сума от 10 лева – такса за издаване на удостоверения за данъчна оценка /л.9/, а също и платена такса от ЧСИ в размер на 10 лева за издаване на удостоверение от Служба по вписванията /л.145/. За останалите начислени такси по т.31 от ТТРЗЧСИ включени в разпределението в размер на 128 лева не е издаден счетоводен документ, поради което жалбата срещу приемането им в разпределението се явява основателна. С оглед изложените по-горе мотиви по допустимо въведените от жалбоподателката възражения срещу изготвеното разпределение от 10.05.2024г., съдът намира, че същото следва да бъде коригирано в следните пунктове: С привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в първи ред следва бъдат включени: 1. Неплатени обикновени такси и разноски по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ в размер на 1280 лева с ДДС /1408 лева - 128 лева незаконосъобразно начислени такси по т.31 от ТТРЗЧСИ, за които няма издаден счетоводен документ/; 2. Пропорционална такса по т.24 от ТТРЗЧСИ в размер на 4881, 68 лева с ДДС /в тази част няма жалба/; 3. Приети такси и разноски на съделителя/взискател Х. К. в коригиран размер от 4165 лева /170 лева – платени разходи от Х. К. в качеството му на взискател по изп.дело + 3995 лева – адвокатско възнаграждение/ и 4. разноски на присъединения взискател „АСВ“ ЕАД в размер на 557, 75 лева /разноските на присъединените взискатели не се ползват от привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД съгласно разрешението по т.6 от ТР № 2/26.06.2015г. и т.4 от ТР № 3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, но в тази част разпределението не е обжалвано поради което и не подлежи на съдебен контрол за правилност и законосъобразност/. Във втори ред на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД не следва да се внасят корекции, доколкото в тази част разпределението не е обжалвано. Само за пълнота следва да се посочи, че като привилегировани са включени освен данъчните задължения за имота, така и дължимите от двамата съделители такси за битови отпадъци към Община Варна, които съгласно разрешението дадено в т.4 от ТР № 2/22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. на ОСГТК на ВКС не се ползват с привилегия, но по аналогични на изложените по-горе мотиви разпределението в тази част не подлежи на съдебен контрол. В трети ред на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД следва да бъдат включени: вземането на взискателя Х. К. в размер на 51067, 57 лева, представляваща левовата равностойност на паричните вземания, за които в негова полза е издаден изпълнителния лист № 2413/06.11.2023г., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4061, 98 лева с ДДС /срещу размера на начислената такса и реда на дадената и привилегия не е подадена жалба/; В четвърти ред на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД следва да бъде включено вземането на ТД на НАП-Варна към длъжника Д. В. К.а за сумата от 20 лева, дължима по изп.дело № 180535284/2018г. /в тази част разпределението не е обжалвано/. Следователно от делът на Д. В. К.а в размер на 101701, 70 следва да бъдат приспаднати дължимите от нея суми за такси и разноски към ЧСИ в размер на ½ от /1280 лева+4881, 68 лева –такса по т.24/; разноските на взискателя Х. К. в размер на 4165 лева; разноските на присъединения взискател „АСВ“ ЕАД в размер на 557, 75 лева; вземането на Община Варна в размер на 151, 84 лева; привилегированото вземане на взискателя Х. К. в размер на 51067, 57 лева; таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4061, 98 лева; вземането на ТД на НАП в размер на 20 лева, при което остатъкът е в размер на 38596, 72 лева, които следва да послужат за удовлетворяване на наложените от ЧСИ Л. С. запори по аргумент от чл.510 от ГПК. Делът на Х. К. следва да се формира като от равностойността на неговия дял в съсобствения имот 101701, 70 лева се извадят дължимите от него такси и разноски към съдебния изпълнител ½ от /1280 лева+4881, 68 лева –такса по т.24/, а също и вземането на Община Варна в размер на 108, 16 лева. Към получения резултат от 98512, 70 лева следва да се прибавят разноските за заплатени такси към ЧСИ и адвокатско възнаграждение от него в качеството на взискател в изпълнителното производство, които са дължими от длъжника Д. В. в размер на 4165 лева, както и привилегированото му вземане от нея в размер на 51067, 57 лева. Така делът н Х. К. е в размер на 153745, 27 лева. При това положение, разпределението от 10.05.2024г. по изпълнително дело № 20238070400792 по описа на ЧСИ Н. Д. в диспозитивната му част на л.269 следва да бъде отменено в частта по т.1 за разликата над 10223, 66 лева /1280 лева – обикновени такси и разноски+такса по т.24+ такса по т.26/ до посочения размер от 10351, 66 лева с ДДС.; по т.7 в частта за сумата за получаване от Х. К. за разликата над 153745, 27 лева до посочения размер от 158293, 15 лева; както и да бъде коригирано в частта по т.6 като към вече разпределената сума от 33920, 84 лева бъде прибавена и сумата от 4675, 88 лева, която остава неразпределена поради погрешното и включване в привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗД. В останалата част частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд