Решение № 267 от 24.7.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 419/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на ••В.Б.Р., •••, против Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. на Началник •••, с която му е наложено наказание „•••“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията въз основа на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се отмяната й. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Ответникът – Началника на •••, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител – С. М., ••••••••••••••• образование ОКС ••• оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Посочва, че е спазена процедурата по налагане на наказанието, налице са изискванията и на материалния закон. Алтернативно прави искане за приложение на чл.110, ал.5, т.3 от ЗИНЗС. Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност на жалбата. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна преписка. Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 3 /три/-дневен срок чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от изложеното в докладна записка с вх. № 6862/26.06.2023 г. – л. 12, на 23.06.2023 г., в 10, 05 часа, •• А.Ю.И. е разпоредил на жалбоподателя да почисти /измете и измие/ зоната около постовата будка, на основание Заповед № Л – 1910/19.06.2023г., с която лицето е наказано с „••••“ за срок от • дни. Изложеното в докладната се потвърждава и от писмено обяснение дадено от Р. на 23.06.2023 г. – л. 30. По цитираната докладна с вх. № 6862/26.06.2023 г., съгласно една от двете резолюции с дата 26.06.2023 г. е работил ИСДВР М. Ц., която на 04.07.2023г. е дала мотивирано предложение – л. 15 от делото за налагане на д. н „•••“. Размера на наказанието е мотивиран със системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, като за периода от м. 10.2022 г. до 04.07.2023 г. •••. Като доказателство по делото са представени Медицинска справка за настаняване в •• от 10.07.2023 г., съгласно която Р. има •• и може да му бъде наложено дисциплинарно наказание „•••“; Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023 г., с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. – л. 59; Протокол за изслушване по реда на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС по Докладна записка № 6862/26.06.2023г. за налагане на дисциплинарни наказания „•••“ на •• В.Б.Р.. Приложени са към административната преписка заповеди на началника на ••, с които жалбоподателя е наказван, а именно: 1.Заповед № 3104/19.10.2022 г. за налагане на наказание „•• 2.Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 3.Заповед № 1527/18.05.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 4.Заповед № 1562/19.05.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 5.Заповед № 1759/05.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“, отменена с решение по адм. д. № 349/2023 г. на Адм.С – Враца, срещу което е подадена касационна жалба; 6.Заповед № 1758/05.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“, отменена с решение по адм. д. № 341/2023 г. на Адм.С – Враца, срещу което е подадена касационна жалба; 7.Заповед № 1910/19.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 8.Заповед № 1909/19.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 9.Заповед № 1908/19.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 10.Заповед № 1907/19.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 11.Заповед № 2053/30.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 12.Заповед № 2052/30.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 13.Заповед № 2051/30.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 14.Заповед № 2050/30.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“; По делото е разпитан свидетеля А.Ю.И. - •• в •••, изготвил докладна записка с вх. № 6862/26.06.2023 г., според който когато има издадена за налагане на наказание „•••“ на • им се разпорежда устно, въз основа на заповедта, с която е наказан •• и те устно разпореждат на •• да изпълнява наказанието в определен от тях район. Постовият, от започване на дейността на почистването от •• до завършването, засича времето на изпълнение и се обажда на дежурния колко време е изработено и той го отчита. Почистването се извършва не в •, а по коридора, както и около постовата будка, става само на етажа на ••. Когато е бил на етажа на жалбоподателя и на свидетеля е разпоредено да му разпореди да почисти, той е разпореждал и на •• Твърди, че след като на самия него е разпоредено, той разпоредил и на лицето, като последният отказал да осъществи почистване с писмено обяснение. На настоящият състав е служебно известно, че в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани: 1.Адм. дело № 413/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2189/12.07.2023 г. на •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „•••“ за неизпълнено на 22.05.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 2.Адм. дело № 418/2023г., предмет на което е Заповед № Л-2208/13.07.2023 г. на •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „•••“ за неизпълнено на 04.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „•••“; 3.Адм. дело № 417/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2207/13.07.2023 г. на •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „•••“ за неизпълнено на 25.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 1910/19.06.2023 г. за налагане на наказание „•••“ и 4.Адм. дело № 420/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2213/13.07.2023 г. на •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „•••“ за неизпълнено на 24.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „•••“. Във връзка с указаната от съда доказателствена тежест с определение от 19.07.2023г., от страна на ответника е депозирано писмо изх. № 8542/20.07.2023 г. – л. 45, съгласно което в Затвора – Враца няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното наказание „•••“. Въз основа на изложеното и след като е изслушал нарушителят, ••• е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2212/13.07.2023 г., с която на •• В.Б.Р. е наложено наказание „•••“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. В мотивите на заповедта, административния орган е приел за установена фактическата обстановка констатирана в докладна записка с вх. № 6862/26.06.2023 г. и че с деянието си •• Р. е нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, извършено в условията на системност. Обжалваната Заповед няма данни да е отменяна по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдът извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното: Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова ответника в оспорената заповед, предвижда дисциплинарните наказания да се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от началника на поправителния дом. Сред фактите удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и заеманото от издателя на акта качество. В случая издателят на оспорената Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. е •• Р. В. – •••• ( ЗНРНОД), аргументира компетентността си изрично със Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023г., с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /включително/ – л. 48 от делото. След като закона не определя на ЗНРНОД правомощия по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 13.07.2023 г., то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК. Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е нищожен. Установената липса на компетентност на органа издал оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. По изложените съображения жалбата е основателна. Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството, такива му се дължат в размер на 10, 00 лева внесена държавна такса по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 247, ал. 1 от ГПК, Административен съд Враца, първи състав: