Решение № 34 от 28.10.2025 г. на Районен съд - Първомай по дело № 57/2025 г.

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдът е сезиран с Жалба вх. № 53-00-1505/31.03.2025 г. (по описа на Агенция „Пътна инфраструктура“), с която „ПИМК“ ООД, ЕИК: •••••••••••••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••••••••, представлявано от А. И. Й. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Е. Б. Т., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••••••••••••••••, моли за отмяна на Електронен фиш № 8505160777 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), процесуално представлявана по пълномощие от юрисконсулт С. Л. С., като процесуално и материално незаконосъобразен, и за възстановяване на сторените по делото разноски. Излагат се възражения, че към датата на извършване на процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не позволява издаването на електронен фиш за него; че е пропуснат срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим и в производството по електронно санкциониране, както и че е изтекла обикновената 3-годишна давност за административнонаказателно преследване; че във фиша не е конкретизиран видът, респективно размерът на пътната такса, явяващ се необходим реквизит от фактическото описание; че не е ясно посочена правната квалификация, вместо което са изброени три нарушени законови разпоредби, които визират различни провинения на собственика на пътно превозно средство: едното – пренебрегване на забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП да допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а другото – незаплащане на дължимата такса. Твърди се, че превозното средство е оборудвано с бордово устройство, осигурено от доставчик на електронна услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние, което функционира със СИМ карта, и неотчитането от него на тол данни, т. е. неподаването на тол декларация, се дължи на техническа неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за таксуване или на поведение на доставчика. По-нататък се навежда, че наложената санкция противоречи на принципа на пропорционалност в контекста на практиката на съда на Европейския съюз, според която чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че регламентираното от този член изискване не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система дава възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер. Отбелязва се също, че случаят е „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемото учреждение излага становище, обективирано в Съпроводително писмо вх. № 1501/07.04.2025 г., с което настоява за потвърждаване на електронния фиш като законосъобразен и правилен, по съображения че е съставен при спазване на процесуалните и материалните законови предписания, в сроковете по НПК и ЗАНН, във формата и с реквизитите по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП по утвърдения от Управителния съвет на АПИ образец; че нарушението е установено с изправно техническо средство № 10412 и документирано с доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и статични изображения във вид на снимков материал; че заснетото пътно превозно средство с рег. № ••••••••••••••••••••• и техническа допустима максимална маса над 12 тона е било с общо 5 оси, но е подадена тол декларация за такова с 3 оси, поради което платената категория е по-малка от измерената; че стореното е коректно квалифицирано и че имуществената санкция е наложена на отговорния субект в лицето на собственика. Противопоставя съждения, че по аргумент от чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е допустимо да се издава електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП; че за давността за наказателното му преследване се прилага режимът на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а не този на чл. 34 от ЗАНН; че за прояви по ЗДвП нормата на чл. 28 от ЗАНН е изрично дерогирана от чл. 189з от ЗДвП и че конкретното деяние не се отличава с ниска степен на обществена опасност, още повече че е и формално. Счита, че ако санкцията бъде приета за непропорционална, съдът следва да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, като я намали до размер, който да бъде едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ. Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание. С Молба вх. № 2131/20.05.2025 г., постъпила от пълномощника му, жалбоподателят поддържа жалбата с допълнителни съображения за неспазване на пряко действащата разпоредба на чл. 2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., доколкото, преди да пристъпи към наказване, наказващият орган е следвало да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал жалбоподателя за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните. Въззиваемият чрез процесуалния си представител депозира Молба вх. № 2041/15.05.2025 г., с която претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като противопоставя възражение за прекомерност на тези на насрещната страна за адвокатски хонорар. Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема от фактическа страна следното: От приобщената разпечатка на Доклад, създаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и приложените към него три фотоизображeния ID: 021521 се изяснява, че на 17.02.2022 г. в 08: 21 часа стационарна контролна точка (СКТ) № 10412, която била изградена и въведена в експлоатация като елемент от споменатата система, съгласно Разрешение за строеж № РС-29/15.04.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова СТК от 15.08.2019 г., и която била позиционирана на първокласен републикански път I-8 км 264+758 в Община Първомай, включен в обхвата на платената пътна мрежа, заснела като нарушение № D8445504E64B0DE9E053011F160A117A движението по път I-8 км 264+758 в Община Първомай с посока намаляващ километър на влекач марка и модел „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № •••••••••••••••••••••, техническа допустима максимална маса 20 000 кг, брой оси 2 и екологична категория ЕВРО 6D в състав с ремарке с общ брой оси 5 при допустима обща максимална маса на състава 45 000 кг. На същата дата информационната система на АПИ автоматично генерирала по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ в изпълнение на Решението му по Протокол № 28765/21 от заседание на 17.02.2022 г., Електронен фиш № 8505160777 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, който бил връчен на жалбоподателя на 24.03.2025 г. според Известие за доставяне ИД PS 1618 OOYVSI C на „Български пощи“ ЕАД, и с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му била наложена имуществена санкция от 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, констатирано с устройство № 10412 и изразяващо се в това, че на 17.02.2022 г. в 08: 21 часа в Община Първомай по път I-8 км 264+758, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с посока намаляващ километър се движи притежаваният от него влекач „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № •••••••••••••••••••••, техническа допустима максимална маса 20 000 кг, брой оси 2 и екологична категория ЕВРО 6D в състав с ремарке с общ брой оси 5 и обща техническа допустима максимална маса на състава 45 000 кг, като за него частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Фишът съдържа указание, че може да бъде анулиран, а нарушителят – освободен от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването му заплати по посочената банкова сметка на АПИ компенсаторна такса от 750, 00 лева по чл. 10, ал. 2 от ЗП при спазване на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, като в този случай задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, изискуемо се иначе в размер на 119, 00 лева отделно от наложеното административно наказание, ще се счита изпълнено, както и разяснение на нормите на чл. 189ж, ал. 3 и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП и правото на обжалване. В Становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално тол управление (НТУ) от 08.04.2025 г., е удостоверено, че за Сегмент № 1000808712 от Рамка 10412 към датата и часа на нарушението за гореописания влекач има получена тол декларация ИД 4384912965994929551, в която декларираната категория е за пътно превозно средство с техническа допустима максимална маса над 12 тона с 2 оси, а заснетото е състав с технически допустима максимална маса над 12 тона с 5 оси. При така очертаната фактическа обстановка, безспорно доказана въз основа от материалите по административнонаказателната преписка и представеното от въззиваемия Становище от НТУ от 08.04.2025 г., съдебният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съобразно чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, пред родово и местнокомпетентния съд по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, а разгледана по същество – и за основателна. Обжалваният Електронен фиш № 8505399781 е издаден от информационната система на АПИ на на 17.02.2022 г. за налагане на имуществена санкция от 2 500 лева на ползвателя на товарно пътно превозно средство марка и модел „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № ••••••••••••••••••••• в лицето на жалбоподателя за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, извършено на същата дата и констатирано чрез СКТ от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в сила от 16.08.2019 г., предвижда глоба или когато отговорният субект е юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция, диференцирана в чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП в размер, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП – 300 лева; 2. по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – 1 800 лева, и 3. по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП –2 500 лева, за собственик или ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в ЗП. Съставът санкционира неизпълнение на вменения на дееца с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП ангажимент да не допуска движението на превозното средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (обн. ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Дефиниция за него е поместена в §1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН и възпроизведена в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (АТСС), съставляващи по разума на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според ръководните пояснения за същността и правното значение на електронния фиш в мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., посветено на въпрос по прилагането на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, ЗАНН като основен закон в областта на административното наказване установява единна система на административни наказания и единно административнонаказателно производство. Дейността по административно наказване в големия брой случаи преминава през два сравнително равностойни, но взаимосвързани етапа: установяване на административното нарушение, в който се включва съставяне на акт за неговото установяване (АУАН), и налагане на административно наказание, който завършва с издаване на наказателно постановление. С чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е въведена съкратена административнонаказателна процедура чрез издаване на електронен фиш като изключение от общата. Понятието за него по §1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН позволява да бъде окачествен като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции и респективно по аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да се приравни едновременно към АУАН и наказателното постановление, но само досежно правното им действие. Относимият към тях регламент на ЗАНН за форма, съдържание, реквизити и ред за постановяване са неприложими по отношение на електронния фиш. За оформянето му е важим единствено специалният текст на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” по чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш, което е резултат от протичане на ускорено производство без състезателен характер. При него са силно стеснени възможностите за защита на собственика на превозното средство, респективно лицето, посочено от него като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда той има за тях неблагоприятни имуществени последици. С оглед на това при издаването м у намира проявление общият принцип, залегнал в чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Следователно, за да се наложи наказание за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с електронен фиш, това трябва да е изрично уредено в закон. Законовата процесуална уредба на административното електронно наказване на неплащането на тол такси е систематизирана в ЗДвП, който обаче в приложимата си към датата на процесното деяние редакция от ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г., цитирана по-долу, не съдържа изрична норма, позволяваща то да бъде санкционирано посредством електронен фиш, в какъвто смисъл основателно възразява и жалбоподателят. Възможността за издаване на такъв за административни провинения, свързани със събиране на тол таксите, е въведена за първи път в българското законодателство със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДвП, обн. ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., с който е приет чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Първоначалната му и меродавна за казуса формулировка гласи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът му се утвърждава от управителния съвет на АПИ. Със същото законодателно допълнение са създадени чл. 102, ал. 2, чл. 187а, чл. 189ж, ал. 3а-3ж на чл. 179, както и чл. 189е, в който се съдържат специфични правила при установяване с АУАН на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Изменен е и чл. 179, ал. 3, според чиято редакция от ДВ, бр. 39 от 2011 г. на глобяване подлежи водач, управляващ пътно превозно средство по републиканските пътища без заплатена за него винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, или със залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобреното, а след споменатата нормативна корекция – водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Съобразно мотивите на законопроекта новите нормативни разрешения са продиктувани от необходимостта от отразяване на тези в ЗП по въвеждане на смесена система за таксуване ползването на платената пътна мрежа и на нови задължения на водачите и собствениците на пътни превозни средства и от мерки за ускоряване на административнонаказателните производства при неплащане на пътни такси с достатъчни гаранции за правата на лицата. Предприема се промяна в разпределението на отговорностите между водач и собственик на пътно превозно средство с максимална допустима маса над 3, 5 тона – доколкото не винаги е възможно за първия да установи дали е заплатена пътната такса предвид отпадането на винетните стикери, а обичайно вторият е юридическо лице, което реализира материална облага от експлоатацията на превозното средство за превоз на пътници и товари и го контролира. Създава се и отделен ред за издаване на електронни фишове за нарушения при пътното таксуване, по причина че спецификите на установяването им прави съществуващата регламентация неподходяща. Законодателните подбуди са достатъчни да покажат, че чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е разпоредбата, която в съответствие с чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и по подобие на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предназначена да легализира съкратено производство по електронно установяване и санкциониране на неплащането на тол такси, и след като използа законодателната техника на изрично цифрово назоваване на нарушението, за което се отнася – чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, приложното й поле не обхваща което и да било друго такова, включително и това по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Действително в ЗДвП са налице немалко норми, които споменават електонния фиш в контекст с нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП. В чл. 189ж, ал. 7 е казано, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, в чл. 187а, ал. 1 – че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, в чл. 187а, ал. 4 – че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство; в чл. 167а, ал. 2, т. 2, т. 7 и т. 8 – че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица: т. 2. за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства; т. 7. проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж от ЗДвП и т. 8. съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, а в чл. 167а, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП – че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Гореизброените текстове, включително и този на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, обаче не са нарочно предвидени да урегулират по указанието на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обществените отношения по привличане към административнонаказателна отговорност чрез електронен фиш, което е сторено именно с чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, още повече че заедно с него и с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП са плод на една и съща законодателна инициатива. Противното би означавало да се обезсмисли приемането на чл. 189ж, ал. 1 и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Отделно, за нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП е приложимо общото производство за наказване по ЗАНН с особеностите по чл. 189е от ЗДвП, включващи съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, а за деянието по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП – чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП допуска и електронен режим. Видно от чл. 167а, ал. 2, т. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП записите по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП на електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП са източник на доказателства за констатиране на наказуеми прояви и в двете процедури. Очевидно, чл. 187а, ал. 1 и ал. 4, чл. 167а, ал. 2, т 7 и т. 8 и чл. 167а, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП важат и за двете и от прочита им не може еднозначно да се заключи, че въвеждат електронния фиш като наказателен титул за съставите по чл. 179, ал. 3б и ал. 3в от ЗДвП. Важно е да се спомене, че първоначално внесеният законопроект за тези изменения е предвиждал издаване на електронен фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3-3в и по чл. 187, ал. 1 и 3, във вр. с чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, но при пленарното му обсъждане е предложена редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деяние, което не фигурира в нея. Дори да се дължи на технически пропуск, се касае за законодателна празнота, преодоляването на която по пътя на разширително тълкуване или по аналогия противоречи на основополагащата за правната сигурност забрана на чл. 46, ал. 3 от ЗНА и запълването на която е направено изрично със ЗИД на ЗП, обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., като в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП след думите „чл. 179, ал. 3“ е поставено тире и добавено „3б“. В обобщение, липсата на законово основание, позволяващо вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционира с електронен фиш, разкрива допуснат с издаването му съществен процесуален порок, който мотивира съда да го отмени, без да разглежда въпросите по съществото на административнонаказателния спор. Все пак за пълнота е нужно да се отбележи, че дори редът на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се счете за приложим, жалбата би се оказала основателна. На първо място, изтекла е давността за административнонаказателно преследване на нарушението. За електронното санкциониране не важат давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН и тъй като в ЗАНН липсва уредба на абсолютната погасителна давност, по сила на чл. 11 от ЗАНН приложение намира срокът по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд). От събраните доказателства е видно, че административнонаказателното производство, приключило с оспорения фиш, е образувано на датата, на която процесното нарушение е извършено, а именно на 17.02.2022 г., и доколкото от тогава до 24.03.2025 г., когато е бил връчен на нарушителя, не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване, то очевидно тригодишният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекъл, без да бъде прекъсван. Действащата към деня на нарушението нормативна уредба на ЗП (ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 19.03.2021 г.), ЗДвП (обн., ДВ, бр. 84 от 8.10.2021 г.) и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2019 г., в сила от 11.10.2019 г., наричана по- надолу Наредбата), създава следната правна рамка: С чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа, списъкът на включените в обхвата на която пътища се приема с решение на Министерския съвет по предписанието на чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗП, е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства, която включва такси на база време и на база изминато разстояние в размер, определен съобразно чл. 10, ал. 6, изр. 1 от ЗП с тарифа на Министерския съвет: т. 1 винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от ЗП, и т. 2. такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП – а именно с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези п о чл. 10а, ал. 9 от ЗП. Таксите се дължат от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като заплащането на винетната дава право то да ползва платената пътна мрежа за определен срок, а на тол таксата – да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък. АПИ е овластена от чл. 10, ал. 10 от ЗП да осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване, от чл. 10, ал. 11 от ЗП – да оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси, а от чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП – да упражнява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в съответствие с чл. 167а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за целта определени длъжностни лица от администрацията й са оторизирани да използват за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство. Чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за нуждите на контролната дейност електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Както докладите, така и изображенията представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. В чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 10б, ал. 1 от ЗП е пояснено, че таксата за изминато разстояние се диференцира в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 2 от ЗП контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата, се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси, условията и редът за функциониране на която се определят в приетата в изпълнение на законовата делегация на чл. 10, ал. 7 от ЗП наредба. В чл. 10, ал. 1 от нея Електронната система за събиране на тол такси е легализирана като съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за тях тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. При режима на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и чл. 12, ал. 1 от Наредбата действително изминатото разстояние между две точки от платената пътна мрежа се установява чрез Електронната система за събиране на тол такси посредством събирането и обработването на декларирани тол данни по смисъла на ЗП, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси – въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Чл. 11, ал. 2 от Наредбата възпроизвежда чл. 10б, ал. 5 от ЗП със следното съдържание: когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, опредЕ. по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, опредЕ. в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП. Според чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. С чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е осигурена възможност на ползвателите на платената пътна мрежа да предоставят на АПИ данните, необходими за начисляване на дължимата такса, директно чрез доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Наредбата или опосредено от лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по чл. 14, ал. 1 от Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП. При дадения правен регламент служебната ревизия на законосъобразността на конкретно протеклата административнонаказателна процедура не открива пороци от категорията на съществените, включително и тези, визирани от жалбоподателя. Фишът е издаден от информационната система на АПИ на датата на нарушението по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Съдържа изискуемите се от чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП реквизити, които напълно кореспондират с информацията в доклада от електронната система и фотоснимките към него, и пълно, точно и в синхрон с установената фактология индивидуализира противоправното деяние по време, място и начин на извършване. За процесуалната изрядност на фактическото описание не е нужно то да съдържа посочване на размера на дължимата се тол такса. Не се възприемат и критиките срещу нееднозначната правна квалификация. Нарушението на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП се подвежда под нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е плод на законодателна тавтология. При обсъждане по същество прочитът на доказателствения масив би отвел до извод, че признаците от състава на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП са изпълнени. В обжалвания фиш е отразено, че нарушението е заснето от СТК № 10412, която съставлява елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, позициониран на първокласен републикански път I-8 км 264+758 в Община Първомай от обхвата на платената пътна мрежа. Респективно при позволението на чл. 167а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е годно да обслужва контрола на АПИ за проявите по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Това на свой ред сочи, че създаденият от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и приобщен по преписката доклад с автоматично приложените към него три статични изображения във вид на снимков материал разполага с доказателствена стойност, придадена му изрично от чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, за обстоятелствата, че на 17.02.2022 г. в 08: 21 часа по път I-8 км 264+758 на територията на Община Първомай с посока намаляващ километър се е движел товарен автомобил „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № •••••••••••••••••••••, техническа допустима максимална маса 20 000 кг, брой оси 2 и екологична категория ЕВРО 6D в състав с ремарке с общ брой оси 5 и обща техническа допустима максимална маса на състава 45 000 кг. Към посочената дата жалбоподателят е регистриран собственик на влекача, за който е била дължима тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като е от вида по чл. 10б, ал. 3 от ЗП и преминатият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа. Според Становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ от 08.04.2025 г., за Сегмент № 1000808712 от Рамка 10412 към датата и часа на нарушението е постъпила в системата за електронно таксуване тол декларация за превозно средство с рег. № ••••••••••••••••••••• над 12 тона с 2 оси. Информацията е подадена посредством асоциирано към влекача бордово устройство, тоест не намират логично обяснение и доказателствена опора твърденията за техническа неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за таксуване или на поведение на съответния доставчик на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние. След като заснетият пътен състав е бил с общ брой оси 5, декларирането им като 3 чрез инсталираното в него бордово устройство е невярно и е довело до непълно плащане на дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП от страна на задълженото лице – собственика на камиона. Атакуваният електронен фиш е засегнат обаче от изтъкнатия в жалбата материален недостатък – а именно величината на наложената с него имуществена санкция не отговаря на изискването за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Разпоредбата задължава държавите членки да установят такива наказания за нарушение на директивата, които да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно Решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, постановено по преюдициално запитване във връзка с идентичен на настоящия казус, чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер. Санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е абсолютно опредЕ. в размер на 2 500 лева и не позволява индивидуализацията й съобразно фактическите особености на конкретния случай – изминато разстояние, дължима такса, пълен или частичен пропуск за плащането й или други обстоятелства от техническо естество. По съображенията, изложени в горецитираното решение, нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП следва да бъде оставена без приложение като колидираща с правото на ЕС, което е самостоятелно основание по чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН за отмяна на електронния фиш. Противно на тезата на въззиваемия, в такава хипотеза съдът не би могъл да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН за намаляване на наказанието именно защото законоустановеният му размер е фиксиран. Предвид крайния правен резултат при предпоставките на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят е правоимащ за разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като понасянето им не е доказано, доколкото приложените в тази насока документи – Договор за правна защита и съдействие, Фактура № 0000002601/16.05.2025 г., издадена от Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“ с получател „ПИМК“ ООД, и Преводно нареждане за кредитен превод, издадено на 19.05.2025 г. от „Уникредит Булбанк“, удостоверяват разходи за адвокатска защита по АНД № 573/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Водим от горното, съдът