Решение № 6887 от 16.4.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 24968/2024 г.

настоящото производство съдебно техническа-оценителна експертиза, което съдът възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че дължимото обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г. възлиза на сума в общ размер на 4 006 лв., представляваща средната пазарна наемна цена за спорния имот. В допълнение, според изчисленията на вещото лице, касаещи размера на дължимата законна лихва за забава за периода от датата на депозиране на исковата молба, а именно 29.04.2024 г., до 19.03.2025 г., същият възлиза на сума в размер на 494 лв. Във връзка с установения размер на дължимото обезщетение, обективиран в приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно техническата-оценителна експертиза, на основание чл. 214 от ГПК, процесуалният представител на ищцата е направил искане за изменение на иска по чл. 59 от ЗЗД, касаещ дължимо обезщетение за ползване на имота от страна на ответницата в период от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г., в резултат на което същият да се счита предявен за сума в размер на 4 006 лв. С оглед формулираното искане, с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 19.03.2025 г., по реда на чл. 233 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявения осъдителен иск за разликата над сумата в размер на 4 006 лв. до пълния предявен размер от 5 500 лв. В рамките на настоящия процес са събрани гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели. От разпита на свидетелката Биляна Василева, приятелка на ищцата, се установява, че същата е запозната с процесния имот, находящ се в ж.к „...“, който е бил закупен със средства на ищцата и за нейно ползване, но впоследствие е бил отстъпен на сина й.., поради обстоятелството, че същата е прехвърлила друг имот на по-големия си син и е искала двамата да бъде равнопоставени. Твърди, че между ищцата и сина й е имало уговорка, че ищцата ще живее в процесния имот, но обстоятелството, че към този момент синът й имал сериозна връзка с ответницата, наложило ищцата да се премести в бащината си къща в.., докато сина й и ответницата не намерят друго по- голямо жилище. Твърди, че процесният имот е бил обитаем към момента на огледа, като в същия е имало електроуреди и обзавеждане, собственост на наематели, които са ги взели при изнасянето си. Твърди, че преди да отстъпи имота за ползване от страна на сина й, ищцата е започнала ремонт с намерение да живее в жилището, като е поставила входна врата. Заявява, че не знае дали ищцата е живяла в имота. Съдът намира, че показанията на свидетелката в частта им по отношение на предприетите от страна на ищцата ремонтни дейности в процесния имот в периода преди отстъпването на правото на ползване в полза на сина й и ответницата, са непълни от една страна, тъй като в тях не се съдържа конкретна информация за естеството на извършваните от страна на ищцата ремонтни дейности, от която да бъде направен извод за намерението на последната да обитава имота, а от друга страна същите не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. От разпита на свидетелката... разпитана в качеството й на бивша съпруга на покойния.., респективно бивша снаха на ищцата, е установено, че същата има общо дете с бившия си съпруг, а именно лицето.. както и че запозната с процесния имот, закупен със средства на ищцата с намерение същата да го обитава когато посещава гр. София, тъй като имала и друг имот извън гр. София. Твърди, че е наясно с наличието на уговорка между ищцата и сина й, която касае отстъпено от страна на ищцата в полза на сина й и ответницата право на ползване на процесния имот. На свой ред, свидетелката твърди, че е имала уговорка с покойния.. по отношение на имота, а именно че същият ще остане в наследство на тяхното общо дете. Заявява, че след закупуването на имота, ищцата е осигурила неща от първа необходимост, но не знае дали същата е обитавала имота. От разпита на свидетеля Е.., разпитана в качеството й на майка на ответницата, е установено, че в периода след сключването на брак между ответницата и покойния.. през 2015 г., последните са обитавали собствения на свидетелката и съпруга й имот, поради обстоятелството, че в процесния имот се извършвал ремонт. Твърди, че към момента на закупуването му, имотът не бил в годно състояние за обитаване, тъй като в него имало единствено стар балатум, ламинат и тераса. Твърди, че същата е имала принос при сключване на сделката за закупуване на имота, тъй като е дала на ответницата средства за заплащане на такса за прехвърлянето на имота. Свидетелката заявява, горепосоченият ремонт е бил финансиран със средства от нея, съпругът, нейната майка и свекърва, в резултат на което в имота била усвоена и остъклена терасата, била поставена нова дограма, било осигурено обзавеждане и подови настилки. Твърди, че ответницата е била бременна когато се е нанесла в имота, заедно със своя съпруг. Твърди, че единствено ответницата и съпругът й са живели там, като същите са се нанесли след раждането на общото им дете през 2016 г. Заявява, че след смъртта на.. и до настоящия момент, процесният имот е обитаван от ответницата и дъщеря й. Заявява, че ищцата никога не е живяла в процесния имот, като същата е поставила единствено входната врата. Твърди, че е запозната с наличието на нотариална покана за напускане на жилището, изпратена от ищцата до ответницата. При преценката на показанията на свидетелката Галева по реда на чл. 172 от ГПК в частта им по отношение на наличието на собствен принос на свидетелката при закупуването на имота, който се изразява в предоставянето на средства за заплащане на такса за прехвърлянето на имота, съдът намира същите за противоречиви и неубедителни с оглед останалите събрани по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат кредитирани при постановяване на крайния акт по делото. Отделно от това, съдът счита, че показанията на свидетелката по отношение на началния момент, в който ответницата, заедно със съпруга си, е установила фактическа власт върху имота, са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани, тъй като същата е посочила различни периоди за настъпване на това обстоятелство, а именно в периода по време на бременността на ответницата през 2015 г. и в периода след раждането на общото им с покойния син на ищцата дете през 2016 г. От разпита на свидетелката.., разпитана в качеството й на съседка на ответницата, е установено, че същата познава ответницата и покойния й съпруг от 9 г.-10 г., а именно от момента, в който същите се нанесли в процесния имот, заедно със своята дъщеря. Твърди, че общото дете на ответницата и съпруга тъкмо било родено към момента, в който същите се нанесли в имота. Твърди, че тримата са живеели заедно в имота, а към момента в него живеят ответницата и дъщеря й. Твърди, че преди да се нанесат, имотът не е бил в годно състояние за обитаване, но знае за извършен впоследствие ремонт. Заявява, че преди 5-6 години е видяла ищцата за пръв път пред блока, в който се намира имота. Твърди, че към момента имотът се обитава от ответницата и дъщеря й. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищцата е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване по иска по чл. 111 от ЗС вр. чл. 108 от ЗС, ищцата е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че същата е титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот на годно правно основание, както и че ответницата неоснователно осъществява фактическа власт върху имота, а ответницата е следвало да докаже фактите, от които произтичат възраженията й, респективно че последната владее имота на годно правно основание. По иска по чл. 59 от ЗЗД, ищцата е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките на неоснователното обогатяване, а именно че е налице обогатяване в полза на ответницата, както и размера на обогатяването й за сметка на ищцата, в качеството й на титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот, който е лишен от упражняването му, периода и размера на обезщетението, а ответницата следва да установи фактите, от които произтичат възраженията й, както и че същата е ползвала имота на годно правно основание. Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или имот, съответно носителят на ограничено право на ползване по силата на чл. 111, ал. 1 от ЗС, да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на собственост /осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ - оригинерен или деривативен /чл. 77 от ЗС/, съответно на ползване, така и факта на владението, респ. държането от страна на ответника, като то трябва да е без правно основание. В хода на производството се установи, че ищцата основава правото си на ползване по отношение на спорния имот въз основа на Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус..., с peг. № 533 на Нотариалната камара на Република България (акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на Службата по вписванията - гр. София), /л.10 – л.12 от делото/, видно от който се установява, че на 08.04.2015 г. лицето..., ЕГН ••••••••••, в качеството му на продавач е учредил в полза на лицето К. В. В., ЕГН ••••••••••, ищца в настоящото производство, пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. По силата на горепосочения нотариален акт, лицето..., ЕГН ••••••••••, починал на 01.12.2022 г., видно от Препис-извлечение от Акт за смърт №.. г., издаден от Столична община – район... /л.7 от делото/, както и от Удостоверение за наследници с изх.№.../1 от 07.12.2022 г., издадено от Столична община – район..., в което е цитиран Акт за смърт №.. г., издаден от Столична община – район... /л.15 от делото/, е закупил от лицето..., ЕГН ••••••••••, в качеството му на продавач, следния недвижим имот, представляващ апартамент 32 /тридесет и две/, със застроена площ от 44, 75 /четиридесет и четири цяло седемдесет и пет стотни/ кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор... /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и три, точка, хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка, сто и десет/, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе № 5 с площ от 2, 47 кв.м. и 1, 404 ид.ч. от общите части на сградата. С оглед обективираното в т. 4 волеизявление на лицето..., ЕГН ••••••••••, в качеството му на купувач съгласно посочения акт, съдът намира, че същият е бил запознат с учреденото вещно право на ползване на своята майка върху процесния имот и еднозначно е декларирал съгласието с наличието на горното обстоятелство към момента на закупуване на имота. Съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика, правото на ползване подлежи на петиторна защита, както правото на собственост, съгласно чл. 111 ЗС /в този смисъл Решение № 561/26.06.2010 г. по гр. д. № 1201/2009 г. І гр. о. на ВКС и др./. Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС и като такова може да бъдат обект на самостоятелно придобиване, притежание и защита. По съдържание то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено вещта и да се получават гражданските и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/. Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с правна защита и задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с него. В допълнение към гореизложеното, ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения в закона ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. По съдържание, упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем, както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго. В процесния случай безспорно се установи, че по силата на Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус..., с peг. № 533 на Нотариалната камара на Република България (акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на Службата по вписванията - гр. София), /л.10 – л.12 от делото/, продавачът е учредил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване в полза на ищцата върху следния недвижим имот, представляващ апартамент 32 /тридесет и две/, със застроена площ от 44, 75 /четиридесет и четири цяло седемдесет и пет стотни/ кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор... /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и три, точка, хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка, сто и десет/, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе № 5 с площ от 2, 47 кв.м. и 1, 404 ид.ч. от общите части на сградата, а правото на собственост върху същия е било прехвърлено въз основа на покупко-продажба на сина й, който на свой ред еднозначно е декларирал съгласието си с наличието на вещната тежест. В тази връзка, съдът намира волеизявленията на страните по договора, обективиран в горепосочения нотариален акт, за насрещни, съвпадащи и недвусмислени, въз основа на които волеизявления от правна страна следва да се приеме, че е бил надлежно сключен договор за учредяване на вещно право на ползване по отношение на ищцата, поради което приема релевираното от страна на ответницата възражение в тази връзка за неоснователно. В контекста на изложеното, следва да се отбележи, че съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, поради което тази доказателствена сила подлежи на оборване само при оспорване на документа по реда и в срока по чл. 193 ГПК, при което тежестта за установяване на неистинността е върху оспорващата страна /ал. 3/ - така и Решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 2212/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Доказателствената сила се зачита, докато не бъде оборена. В тази връзка, ответницата в настоящото производство не е ангажирала доказателства, от които да бъде направен извод за нищожност на посочената сделка. На следващо място, с оглед събраните по делото гласни доказателства се установи наличието на уговорка между ищцата и сина й.., касаеща отстъпването на правото на ползване върху процесния имот от страна на ищцата в полза на сина й и ответницата. Предвид горното, лицето.., заедно с ответницата и общата им дъщеря, са живели в имота със съгласието и одобрението на титуляра на вещното право на ползване, като по делото не се установи по безспорен начин уговорката за ползване на имота от последните да е било свързано с конкретен срок или до настъпване на определено събитие, а именно преместването на ответницата и семейството й в друг имот. По отношение на наведеното в отговора на исковата молба възражение за настъпила погасителна давност досежно притежаваното от ищцата право на ползване на процесния недвижим имот, съдът намира същото за основателно. Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС, а именно правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице, или с прекратяването на ползвателя - юридическо лице, респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години (чл. 59, ал. 3, предл.2 ЗС), както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик. В тази връзка, от съвкупната преценка на така събрания доказателствен материал в хода на настоящото производство се установи, че синът на ищцата и ответницата са обитавали постоянно и непрекъснато имота в периода от края на 2015 г., за което обстоятелство свидетелстват приложените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата от 17.12.2015 г. /л.57-л.58 от делото/, както и тяхното общо дете, видно от удостоверения за постоянен и настоящ адрес на.. от 19.01.2016 г. /л.59-л.60 от делото/, до смъртта на.. на 01.12.2022 г., след настъпването на което обстоятелство, ответницата и малолетната й дъщеря продължили да обитават имота, включително и към момента на депозиране на исковата молба. В конкретния случай, по делото няма събрани доказателства, съответно не са направени своевременни искания за събиране на такива по отношение на обстоятелството, че ищцата е имала собствено намерение да живее в процесния имот, както и че след датата на закупуването на имота, а именно на 08.04.2015 г., респективно след установяването на ответницата в същия в края на същата година, до датата, на която е връчена изпратената от ищцата Нотариална покана от 12.10.2023 г. на нотариус..., с която последната е поканила ответницата да й предостави ползването на имота, ищцата е упражнявала лично или чрез другиго фактическата власт върху правото на ползване, обитавала имота и/или го е посещавала периодично, както и че в имота се съхраняват нейни лични вещи, свързани с ежедневния й бит, които препятстват погасяването на правото на ползване на същата. Отделно от горното, по делото не се събраха доказателства, че ищцата за сочения период е извличала полезните качества на имота непрекъсвано, че е предприемала съответни действия за събиране на гражданските плодове от него. Следователно се налага извода, че ищцата не е упражнявала валидно учреденото й с Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус..., с peг. № 533 на Нотариалната камара на Република България (акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на Службата по вписванията - гр. София), вещно право на ползване за период повече от пет години, т.е. настъпил е на основание чл. 59, ал. 3 ЗС юридическият факт на погасяване на правото на ползване на ищцата по отношение на процесния апартамент. В тази насока съдът намира, че ищцата не може да присъединява ползването на сина й до момента на смъртта му, защото както беше посочено по - горе същия не е имал правно основание да го ползва като титуляр на правото на собственост /т.нар. гола собственост/, но без правото на ползване, т.е. да го упражнява надлежно. Предвид гореизложеното, съдът прави извод, че в хода на съдебното производство е доказано формулираното от страна на ответницата възражение, че учреденото в полза на ищцата вещно право на ползване досежно процесния имот е погасено по давност към датата на подаване на исковата молба, поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС, в резултат на което предявените от вещния ползвател искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. По иска по чл. 59 от ЗЗД, ищцата е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките на неоснователното обогатяване, а именно че е налице обогатяване в полза на ответницата, както и размера на обогатяването й за сметка на ищцата, в качеството й на титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот, който е лишен от упражняването му, периода и размера на обезщетението, а ответницата следва да установи фактите, от които произтичат възраженията й, както и че същата е ползвала имота на годно правно основание. В случая и доколкото се установи, че правото на ползване на титуляра е погасено, съдът намира, че не е налице един от елементите на фактическия състав на иска, поради което искът се явява неоснователен без да е необходимо да се разглеждат останалите му предпоставки, включително размера на иска. По разноските: С оглед изхода на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата. Установява се, че същата е сторила съдебно-деловодни в размер на 2 050 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съдът