Решение № 6317 от 7.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11866/2023 г.

Производството е по реда на чл. 437 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Д. К. Р., ЕГН: •••••••••• срещу Разпореждане с изх. № 31042/07.09.2023 г. на ЧСИ С.П., рег. №921, с район на действие района на Софийски градски съд, с което на жалбоподателката е отказано да бъдат възстановени суми, постъпили по сметка на ЧСИ въз основа на наложен запор върху банковата й сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. Според жалбоподателката обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като нарушава правилата на несеквестируемостта по чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че на 14.04.2023 г. ЧСИ П. е бил информиран писмено от работодателя Столична община, район „Връбница“, че не е възможно да бъдат превеждани по сметка на ЧСИ никакви суми в изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение, тъй като същото е в размер на минималната работна заплата. Твърди, че в жалбата до ЧСИ е посочила, че сама отглежда трите си деца. Неправилно ЧСИ бил приел, че допълнителното трудово възнаграждение, което е получила през м. април в размер на 780 лева и през м. август в размер на 535 лева, били спестявания на жалбоподателката. Сумата от 1303 лева била запорирана от банката и жалбоподателката не могла да я изтегли, за да посрещне нуждите си. Взискателят „Й.Б.“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. В мотивите си ЧСИ С.П. също изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на постановеното в Тълкувателно решение 2/2013 г., 26 юни 2015 г. на ВКС относно секвестируемостта на наличностите по сметки в банки. Твърди, че постъпилите от „Първа инвестиционна банка“ АД суми са разпределени към „Й.Б.“ ЕАД. Съдът, като взе предвид данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 2134/2023 г. на ЧСИ С.П., рег. №921, адрес: гр. София, ул. „•••••••“ 6, адм. сграда към хотелски комплекс „Рила“, с район на действие района на Софийски градски съд е било образувано въз основа на Протокол за предаване на изпълнително дело от ЧСИ С.Л., с който на ЧСИ П. е изпратено за продължаване изпълнителното производство по изпълнително дело № 20219060402134 по описа на ЧСИ Л., доколкото по същото е установено, че длъжникът – Д. К. Р., има постоянен и настоящ адрес на територията на гр. София. Жалбоподателката Д. Р. е длъжник по горепосоченото изпълнително дело, с взискател „Й.Б.“ ЕАД за събиране на присъдените на взискателя суми със заповед №273/22.11.2019 г., влязла в сила след влизане в сила на решение №17/02.07.2020 г., постановено по гр.д. №6/2020 г. по описа на Районен съд-Етрополе, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2019 г. за сумата в общ размер от 1476, 46 лева. Със запорно съобщение, получено от банката на 01.09.2021 г., ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника по банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. На 13.09.2021 г. съдебният изпълнител е получил уведомление от банката, че сметката е блокирана до размера на дълга посочен в запорното съобщение, но към момента няма наличности по сметката на длъжника в банката. Със запорно съобщение, получено от банката на 01.09.2021 г., е наложен запор и върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД. На 09.09.2021 г. съдебният изпълнител е получил уведомление от банката, че по посочената в съобщението сметка длъжникът получава семейни помощи за деца, които вземания не подлежат на принудително изпълнение. Със запорно съобщение, получено на 08.03.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Столична община, район „Връбница“. Работодателят е уведомил ЧСИ, че признава задължението, но доколкото нетното възнаграждение на длъжника е в размер на 621, 06 лева на основание чл. 446 ГПК удръжки от трудовото възнаграждение не могат да бъдат правени. На 28.06.2023 г. в изпълнение на наложения запор от сметката на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка на ЧСИ П. е преведена сумата в размер на 768 лева. На 02.08.2023 г. в отново в изпълнение на наложения запор от сметката в „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка на ЧСИ П. е преведена сумата в размер на 535 лева. На 05.09.2023 г. длъжникът Д. Р. подала молба до ЧСИ да бъдат възстановени посочените суми, тъй като по запорираната сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД получавала трудовото си възнаграждение от Столична община, район „Връбница“, което било в размер на минималната работна заплата – 780 лева брутно възнаграждение, поради което било несеквестируемо. На 07.09.2023 г. ЧСИ С.П. издал разпореждане, с което постановил обжалвания в настоящото производство отказ за възстановяване на сумите. При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира следното: Частната жалба е допустима. Подадена е от легитимирана страна – длъжник по изпълнително дело, срещу действие на ЧСИ С.П., с район на действие района на Софийски градски съд, с което се насочва принудителното изпълнение върху сумата от 1303 лева, която длъжницата счита за несеквестируема, а именно – разпореждане за отказ да ѝ бъде възстановена посочената сума. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, доходите от възнаграждение за труд и от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за страната, а над този размер са частично несеквестируеми. Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК, ако доходите са постъпили по банковата сметка на длъжника (както е в случая), тяхната несеквестируемост (пълна или частична) ще се запази само ако сумата е постъпила по банковата сметка не по-рано от един месец от налагането на запора. Съгласно указанията по приложението на закона, дадени в т. 13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, натрупаната наличност по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане" е секвестируема, тъй като се е трансформирала в спестявания на длъжника. Следователно, ако средствата от възнаграждение за труд и от пенсия са постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, както и един месец преди това, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК. Ако обаче средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от налагането на запора, то те са напълно секвестируеми. Напълно секвестируеми са и средствата, неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане. Видно от приложеното по изпълнителното дело извлечение от сметка, на 28.04.2023 г. по банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД е постъпил превод на парична сума в размер на 1506, 31 лева от Столична община, район „Връбница“ с основание „заплата“. След изтегляне на каса на част от сумата от страна на длъжника Р., на 28.04.2023 г. салдото по сметката е било в размер на 780 лева. На 25.05.2023 г. и на 23.06.2023 г. по сметката на длъжника постъпват съответно сумите- 620, 27 лева и 620, 34 лева с наредител Район „Връбница“ и основание „заплата“. На 28.06.2023 г. в изпълнение на наложения запор „Първа инвестиционна банка“ АД превеждат по сметка на ЧСИ сумата в размер на 768 лева. От така изложените факти е видно, че сумата в размер на 768 лева, преведена от банката на ЧСИ С.П. на 28.06.2023 г. представлява секвестируем доход, доколкото сумата е била налична по сметката на длъжника Д. Р., преди постъпване на две поредни плащания на работната заплата – през м. май и м. юни, поради което насочване на изпълнение срещу тази сума не представлява незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Установява се, че на 01.08.2023 г. по сметката на длъжника Д. Р. в „Първа инвестиционна банка“ АД е постъпила сумата в размер на 1337, 68 лева от Район „Връбница“, като преди постъпването по сметката е имало наличност от 1, 34 лева. След като на 01.08.2023 г. длъжникът е изтеглил на каса сумата в размер на 789, 02 лева, по сметката е останала наличност от 550 лева. На 02.08.2023 г. в изпълнение на наложения запор „Първа инвестиционна банка“ АД превежда по сметка на ЧСИ сумата в размер на 535 лева. Доколкото преведената сума от 535 лева не представлява „спестявания“ по смисъла на чл. 446а, ал. 1 ГПК следва да се извърши преценка дали с превеждането на посочената сума не се нарушава несеквестируемостта на доходите на длъжника Д. Р.. Към 01.08.2023 г., когато на жалбоподателката е изплатено по банковата сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД трудово възнаграждение в размер на 1337, 68 лева, минималната работна заплата за страната е в размер на 780 лева, т.е. полученото от нея възнаграждение за труд е в размер над минималната работна заплата. Разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК урежда размера на секвестируемата част от възнаграждението за труд, когато последното е в размер между стойността минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, какъвто е процесният случай. В посочената хипотеза секвестируема се явява само 1/3 от възнаграждението, ако длъжникът е без деца, и 1/ 4, ако длъжникът има деца, които издържа. Установено е по делото, че на 10.08.2023 г. от набирателната си сметка ЧСИ С.П. е превел на взискателя „Й.Б.“ ЕАД сумата в размер на 428, 71 лева, а остатъкът в размер на 106, 29 лева ЧСИ е задържал като такси и разноски по изпълнителното производство. От приложените към изпълнителното дело три броя удостоверения за раждане се установява, че длъжникът Д. Р. има три деца, за които се грижи, поради което относно процесното възнаграждение за работа, получено на 01.08.2023 г., съдът намира, че секвестируема се явява само 1/4 от него, а именно сумата в размер на 334, 42 лева, като остатъкът от преведената от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка на ЧСИ С.П. на 01.08.2023 г сума размер на 535 лева над секвестируемия размер от 334, 42 лева, а именно сумата в размер на 200, 58 лева е несеквестируема. След като е уведомен от длъжника за произхода на средствата по посочената банкова сметка, на основание т. 13 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. ЧСИ е бил длъжен да зачете несеквестируемостта, както и да събере информация от банката или от работодателя, дали средствата, върху които е наложен запор, представляват възнаграждение за труд, в който случай следва да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. Не се твърди, а и не се установява от приложените по изпълнителното дело доказателства за извършени от ЧСИ П. действия по изпълнителното дело, след получаване на молбата от страна на длъжника Р. за възстановяване на процесните суми, съдебният изпълнител да е събрал информация за произхода на постъпленията по банковата сметка на длъжника в "Първа инвестиционна банка" АД, след като е бил уведомен от длъжника за произхода на средствата. Ето защо, настоящият състав намира, че ЧСИ е бил длъжен, но не е зачел несеквестируемостта, поради което жалбата на длъжника Д. Р. се явява частично основателна и следва да се уважи, като се отменят действията на ЧСИ С.П. по насочване на принудителното изпълнение върху сумата в размер 200, 58 лева. В производството по обжалване на действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество съдът се произнася само по законосъобразността на тези действия и може да отмени наложените запор и възбрана, които нарушават несеквестируемостта. Той обаче няма правомощието да дава указания на съдебния изпълнител да върне събрани в резултат на незаконосъобразното изпълнение суми на длъжника. Последният има право да поиска това от съдебния изпълнител, като в случай, че той откаже да стори това, длъжникът може да предяви иск пред съда срещу него за получаване обезщетение за вреди, причинени от извършените незаконосъобразни действия по изпълнението. Воден от горното, съдът