Решение № 11183 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2180/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 208–221 АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Х. С. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 40, съдебен адрес: [населено място], [улица], № 85, оф. 2, чрез адв. А. В. С., против Решение № 929/19.08.2025 г. по АНД № 3057/2025 г. на Районен съд – [област], XXIV н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 117/24.02.2025 г. на директора на РДГ – [област], с което на Х. С. Н. на основание чл. 90, предложение второ, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания му е наложено отнемане в полза на държавата на 18 броя ловни трофеи от дива свиня. Жалбоподателят поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че съдът е направил неверни фактически изводи и е приложил неправилно материалния закон, като е потвърдил наказателно постановление, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, като е приел, че същата е неприложима в случая, въпреки че административнонаказателното производство е било прекратено с резолюция по чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и е било изрично разпоредено задържаните 18 броя ловни трофеи да се съхраняват до произнасяне на Районна прокуратура – [област]. Посочва се, че вещите не са били съхранени по реда на чл. 46, ал. 1 и 2 ЗАНН, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила и до ограничаване правото на защита. Освен това се поддържа, че съдът е възприел безкритично заключението/становището на експерта от РДГ – [област] инж. В. Г., въпреки че задачата му е била да извърши експертна проверка и оценка, а не да установява биологичния произход на вещите, поради което не е изяснен въпросът дали иззетите предмети действително представляват ловни трофеи. С отказа да се назначи нова експертиза ПРС е ограничил правото на защита. Навеждат се и доводи, че наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 03.05.2024 г., а постановлението е издадено на 24.02.2025 г., като дори и да се приеме спиране на срока поради прекратяване на производството, срокът е започнал да тече отново най-късно на 01.08.2024 г., когато прокуратурата е уведомила РДГ – [област] за приключване на наказателното производство. Твърди се и че липсва яснота относно местонахождението на вещите – предмет на нарушението, което прави невъзможно прилагането на чл. 20 ЗАНН. Въз основа на изложеното жалбоподателят иска от съда да отмени Решение № 929/19.08.2025 г. по АНД № 3057/2025 г. на Районен съд – [област], XXIV н. с., и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по прилагане на закона, а при условията на евентуалност – да отмени както решението, така и Наказателно постановление № 117/24.02.2025 г. на директора на РДГ – [област]. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 213а АПК е постъпил писмен отговор от директора на Регионална дирекция по горите – [област], с който се моли съдът изцяло да потвърди Решение № 929/19.08.2025 г. като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и пълно всички събрани писмени и гласни доказателства, а изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и се иска, ако съдът уважи жалбата, то да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Решението на Районен съд – [област] е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспореното наказателно постановление № 117 от 24.02.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – [област], е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 003326 от 03.05.2024 г., съставен от оправомощено длъжностно лице – горски инспектор А. Ю. Ч. при РДГ – [област]. При извършената на 03.05.2024 г. съвместна проверка от служители на Регионална дирекция по горите – [област] и Районно управление на МВР – [община], в имот, находящ се в [населено място], община Родопи, [улица], собственост и обитаван от Х. С. Н., е установено, че последният съхранява 18 броя ловни трофеи от дива свиня, монтирани на дървени поставки, без да притежава документи, удостоверяващи законния им произход, и без да са надлежно регистрирани съгласно изискванията на чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча. Констатираното е било удостоверено в Констативен протокол № 011151 от 03.05.2024 г., в който подробно са описани намерените трофеи и обстоятелствата по проверката. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН № 003326 от 03.05.2024 г. за нарушение, изразяващо се в съхраняване на нерегистрирани ловни трофеи без документи за произход. След съставянето на акта административнонаказателната преписка първоначално е била прекратена с резолюция изх. № РДГ 10-4080/08.05.2024 г. на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратена на Районна прокуратура – [област] за преценка на данните за евентуално извършено престъпление. По изпратените материали е било образувано досъдебно производство № 123/2024 г. по описа на РУ – [община], приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД № 3790/2024 г. на XX наказателен състав на Районен съд – [област], влязло в сила незабавно. Впоследствие с писмо/постановление на Районна прокуратура – [област] № 5601/02.12.2024 г., постъпило в РДГ – [област] с вх. № РДГ 10-9833/05.12.2024 г., е посочено, че по отношение на съхраняването на ловни трофеи от дива свиня е налице административно нарушение, за което следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност. В изпълнение на това указание директорът на РДГ – [област] е издал Наказателно постановление № 117/24.02.2025 г., с което е приел, че Х. С. Н., в качеството си на ловец с редовно заверени за 2024 г. документи и удостоверение за подборно ловуване, е съхранявал в дома си 18 броя ловни трофеи от дива свиня без документи за законен произход и регистрация. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча, за което на основание същата разпоредба му е наложена глоба в размер на 1000 лева, както и на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания е постановено отнемане в полза на държавата на 18 броя ловни трофеи от дива свиня. Наказателното постановление е връчено надлежно на нарушителя и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН е било обжалвано пред Районен съд – [област]. Районният съд е приел за безспорно установено, че на 03.05.2024 г., при съвместна проверка, извършена от служители на Регионална дирекция по горите – [област] и Районно управление на МВР – [община], в имота на Х. С. Н., находящ се в [населено място], община Родопи, [улица], е установено, че последният съхранява 18 броя ловни трофеи от дива свиня, монтирани на дървени поставки, без документи, удостоверяващи законния им произход, и без надлежна регистрация по реда на чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча. Констатираните факти са били удостоверени в Констативен протокол № 011151/03.05.2024 г., а за извършеното нарушение е бил съставен АУАН № 003326/03.05.2024 г. от горския инспектор А. Ю. Ч.. Съдът е приел, че жалбоподателят е редовен ловец, член на Ловно-рибарско сдружение „С.“ – [област], с редовно заверена членска карта и билет за лов, както и удостоверение за подборно ловуване, поради което е бил длъжен да познава реда за регистрация и съхранение на ловни трофеи. Установено е, че при проверката той не е представил никакви документи, удостоверяващи законния произход на трофеите, а представените впоследствие оценителни протоколи не съответстват на намерените предмети. В подкрепа на фактическите си изводи Районният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Сред писмените доказателства са Констативният протокол № 011151/03.05.2024 г., АУАН № 003326/03.05.2024 г., Наказателното постановление № 117/24.02.2025 г., писмото/постановлението на Районна прокуратура – [област] № 5601/02.12.2024 г., с което е указано да се реализира административна отговорност, докладът с рег. № РДГ 10-5149/19.06.2024 г., изготвен от главния експерт инж. В. Г. при РДГ – [област], както и разписката от 04.07.2024 г. за предаването на трофеите на РУ – [община]. Съдът е приел, че тези документи са редовни по форма, издадени от компетентни органи и взаимно кореспондират. От разпита на свидетеля А. Ч. – актосъставител и горски инспектор при РДГ – [област] – съдът е установил времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Свидетелят е заявил, че при проверката на 03.05.2024 г. в дома на Х. Н. са били открити 18 ловни трофея от дива свиня и 9 от сърна, поставени на дървени поставки, без документи за регистрация и произход. По неговите показания Н. е признал, че трофеите са негови, и е съдействал при съставянето на акта. Съдът е приел показанията му за логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства. Свидетелят Б. Т. – също служител на РДГ – [област], е потвърдил, че при проверката са установени трофеи от различни видове дивеч, като само три от представените от Н. оценителни протоколи съответстват на реално намерените трофеи, а останалите се различават по размери и възраст. По негови показания трофеите са били органични, естествени и с белези на стареене и изтриване, като дървените поставки, на които са били монтирани, са съдържали бележки за дата и място на отстрел – индикации за реален ловен произход. Съдът е обсъдил и приетия като писмено доказателство експертен доклад с рег. № РДГ 10-5149/19.06.2024 г., изготвен от главния експерт инж. В. Г. при РДГ – [област]. От този доклад се установява, че при извършената от експерта проверка на иззетите 18 броя трофеи е потвърдено, че те представляват реални, органични ловни трофеи от дива свиня, а не зъботехнически или изкуствено изработени предмети. След сравнение на характеристиките им с данните от представените от Н. оценителни протоколи е установено пълно несъответствие, което изключва възможността те да произхождат от регистриран отстрел. Съдът е възприел заключенията на експертния доклад като обективни, логични и професионално изготвени и ги е използвал като допълнително писмено доказателствено основание за потвърждаване на нарушението. Разпитана е и свидетелката В. Н. – сестра на жалбоподателя, която е твърдяла, че част от трофеите били изработени от брат ѝ като зъботехнически имитации. Съдът не е дал вяра на тези показания, тъй като ги е преценил като пристрастни и противоречащи на показанията на длъжностните лица и на съдържанието на приетия експертен доклад. Районният съд е обсъдил в мотивите си и направените от защитата възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, като е приел, че такива нарушения не са налице. Съдът е разгледал довода на жалбоподателя, че е нарушен чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като иззетите ловни трофеи – вещи по смисъла на чл. 41 ЗАНН – не са били съхранявани от административнонаказващия орган до произнасяне на прокурора, както и че не е налице прокурорски акт, с който да е прекратено наказателното производство и материалите да са върнати за реализиране на административна отговорност. В тази връзка съдът е приел, че по изпратените материали по досъдебно производство № 123/2024 г. по описа на РУ – С. е било постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД № 3790/2024 г. на XX наказателен състав на Районен съд – [област], което е влязло в сила, поради което наказателното производство е приключило и не е налице висящо прокурорско произнасяне, правещо приложима нормата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Съдът е отчел и фактът, че вещите – 18 броя ловни трофеи – са били съхранявани надлежно от момента на изземването им до приключване на производството. Съгласно приложената по делото разписка от 07.05.2024 г. актосъставителят е предал иззетите трофеи на касиер-домакин в РДГ – [област], а с разписка от 04.07.2024 г. по разпореждане на Районна прокуратура – [област] вещите са били предадени на РУ – [община]. След това с писмо от 01.08.2024 г. прокуратурата е уведомила РДГ за приключване на наказателното производство и одобряване на споразумението. При това съдът е намерил, че вещите са били съхранявани на отговорно пазене при държавен орган и не е допуснато нарушение на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, уреждащ реда за съхранение на иззети вещи. Районният съд е обсъдил и възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е приел това възражение за неоснователно, като е обяснил, че съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, когато е било образувано наказателно производство и впоследствие то е прекратено от прокуратурата, срокът за издаване на наказателното постановление започва да тече от датата на получаване на писмото/постановлението от прокуратурата. В случая наказателното постановление е издадено на 24.02.2025 г., тоест в шестмесечния срок от 05.12.2024 г., когато в РДГ – [област] е постъпило писмото/постановлението на Районна прокуратура – [област] № 5601/02.12.2024 г., с което административнонаказващият орган е бил изрично уведомен, че следва да реализира административна, а не наказателна отговорност. Освен това съдът е разгледал възражението за липса на компетентност на наказващия орган и е приел, че директорът на РДГ – [област] е бил надлежно оправомощен да издава наказателни постановления по Закона за лова и опазване на дивеча, на основание Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните, приета като писмено доказателство. Районният съд е обсъдил и възражението за ограничаване правото на защита, изразяващо се в отказа да бъде допусната исканата от жалбоподателя експертиза относно произхода на иззетите предмети. Съдът е приел, че това искане е било неотносимо, тъй като вече е имало наличен писмен експертен доклад от РДГ – [област], който установява естествения произход на трофеите, а по делото няма данни вещите да са били подменяни. Следователно липсата на нова експертиза не представлява нарушение на процесуалните правила и не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Съдът е разгледал и възражението за липса на идентичност между вещите, иззети при проверката, и предметите, представени в съдебно заседание от защитата, като е приел, че не е доказано те да са едни и същи и че представянето им не би променило изводите по същество, тъй като спорът не е относно броя или вида на трофеите, а относно липсата на документи за техния произход и регистрация. В заключение, Районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство и съдебното разглеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да са довели до опорочаване на акта и наказателното постановление. Всички действия на административнонаказващия орган са извършени от компетентни лица, при спазване на сроковете и формата, предвидени в закона. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че Х. С. Н. е съхранявал в дома си 18 броя нерегистрирани ловни трофеи от дива свиня без документи за законен произход, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 90, предложение второ и трето от Закона за лова и опазване на дивеча, като е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя напълно фактическите и правните изводи на районния съд. Не може да бъде споделено възражението на касационния жалбоподател, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН поради това, че иззетите вещи по чл. 41 ЗАНН не са били съхранявани от органа до произнасяне на прокурора. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че след съставянето на АУАН № 003326/03.05.2024 г. административнонаказателното производство е било прекратено с резолюция изх. № РДГ 10-4080/08.05.2024 г. на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН и материалите са били изпратени на Районна прокуратура – [област] за преценка за наличие на данни за престъпление. По изпратените материали е било образувано ДП № 123/2024 г. по описа на РУ – [община], което е приключило с постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД № 3790/2024 г. на XX н. с. на РС – [област] и влязло в сила незабавно. При това положение наказателното производство е приключило и не е било налице висящо произнасяне на прокурор, което да препятства ангажиране на административнонаказателната отговорност.